КИНО И ЛИТЕРАТУРА
Изабел Юпер като Кръстницата на всички гангстери
Изискана церемония откри шестото издание на Международния кино-литературен фестивал Синелибри, който тази година носи символичното мото „Възпитание на чувствата“
Автор : / 2443 Прочита 1 Коментара
В зала 1 на Националния дворец на културата прозвуча песента "Защо ми е любов, кажи?" на Едит Пиаф в превод на Силвия Вагенщайн, интерпретирана от Мила Роберт и Симеон Желязков. Изпълнението беше част от откриването на Международния кино-литературен фестивал Синелибри, който тази година носи символичното мото "Възпитание на чувствата".
Жаклин Вагенщайн открива Синелибри 2020 под мотото "Възпитание на чувствата" (Снимка: Синелибри)
Жаклин Вагенщайн, директор и основател на фестивала, представи членовете на журито и отправи благодарност към партньорите на събитието и към всички ценители на киното и литературата - две изкуства, чийто принос за преодоляване на тревогите на днешния ден е непренебрежим.
След официалната церемония зрителите се насладиха на свежата криминална комедия "Кръстницата" на режисьора Жан-Пол Саломе, с Изабел Юпер в главната роля.
Пасианс Портофю (Изабел Юпер) е зле платена преводачка от арабски и френски, която работи в полицията. Специализирана е в подслушването на телефони в отдела за борба с наркотиците. Работата ѝ е трудна, изтощителна и нископлатена, но шефът на отдела за борба с наркотиците е очарователен.
Изабел Юпер в кадър от филма "Кръстницата" на Жан-Пол Саломе.
Един ден, докато превежда подслушваните разговори на наркодилърите, тя открива, че единият от тях е синът на жената, която се грижи за майка ѝ в дома за стари хора. Пасианс Портофю решава да го спаси като тази стъпка е началото на нейното възкачване като кралицата на марихуаната.
Слага хиджаб, обсъжда сделките само на арабски през евтини телефони и се превръща в Кръстницата, която мобилизира всичките си знания и умения, за да изгради своя собствена престъпна мрежа, която ѝ донася и прозвището "Мама Марихуана".
Изабел Юпер в кадър от филма "Кръстницата" на Жан-Пол Саломе.
Това е една хубава френска трилър комедия, в която се замисляме, че лошите, тези, които са небедени, може би не са толкова лоши. Във филма се прокарва важната линия, заради, която главната героиня отива на страната на арабските дилъри - това са отхвърлени от обществото момчета, обречени завинаги да живеят своя гангстерски живот. Това е тяхна съдба, а не избор. Пасианс е жена, която има опит с арабския свят, тъй като е живяла в Оман, баща ѝ е арабин, а съпругът ѝ също. Тя познава добре тази култура и не приема клишетата на полицаите, своите колеги по отношение на тязи момчета.
Кадър от филма "Кръстницата" на Жан-Пол Саломе.
Влизайки в защитна позиция на тези момчета-гангстери и превръщайки се в гангстерка, тя ни предава посланието, че това е просто работа, с която изкарваш пари. Да, малко по-опасна работа, но работа като всички останали.
Истинска наслада е да се гледа Изабел Юпер на кино, още повече, когато тя сменя фронта и се превръща в Кръстницата на арабските гангстери, занимаващи се с търговия с марихуана. Трудно е да си представим често представянята като дистанцирана, студена игра на Юпер, напоена с много слоеве и нюанси на умопомрачение и манипулация, във весела комедия. Затова и този филм не е комедия. Привлечени сме от стила на Юпер именно заради начина, по който представя образите - борещи се между равновесието, контрола, тя рядко е топла и съпричастна и никога не е жертва. Иполит Жирардо играе също прекрасно и двамата с Юпер правят невероятно добър тандем.
Филмът на Жан-Пол Саломе е по романа "Кръстницата" на Анелор Кер.
Следващата прожекция на филма е в "Културен център Г8", а повече информация за всички останали прожекции на филма можете да видите тук. Цялата програма на фестивала и всички предстоящи събития, можете да видите тук. Освен София в интервала до 8 ноември още седем града в страната ще покажат основната част от програмата на Синелибри.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}