ЛЕГЕНДИТЕ НА КИНОТО
5 филма на Лукино Висконти
Днес се навършват 115 години от рождението на великия италиански режисьор
Автор : / 6274 Прочита 0 Коментара
Кадър от "Роко и неговите братя" (1960)
Лукино Висконти ди Модроне е роден на 2 ноември 1906 г. в старинен аристократичен дом в Милано. Детството му преминава между домашния театър на семейството, уроците по музика, отглеждането на коне и пътешествията из Северна Африка и Европа. Когато навършва 30 години, заминава за Париж и благодарение на близката си приятелка Коко Шанел се среща с Жан Реноар, чийто асистент става малко по-късно (в "Les Bas-fonds" и "Partie de campagne"). По време на фашисткия режим в Италия, се включва в съпротивата срещу Мусолини.
Лукино Висконти (Снимка: Getty Images)
Ето петте заглавия от творчеството на големия режисьор, които не бива да пропускате (ако случайно сте ги пропуснали).
Режисьорът Лукино Висконти си почива с цигара по време на снимките на филма "Der Rosenkavalier" в операта Ковънт Гардън в Лондон, 1965 г. (Снимка: Getty Images)
"Натрапчивост" (1943)
Според американския критик Филип Лопате "Натрапчивост" е най-добрият филм в историята на киното. Този филм предизвиква лют скандал във фашистка Италия на Мусолини. Дебютът на Висконти отразява животът в Италия в началото на 40-те години и е смятан за един от предвестниците на неореализма. Филмът е свободна адаптация по романа на Джеймс Кейн "Пощальонът звъни винаги два пъти" (1934).
Кадър от филма "Натрапчивост" (1942)
Граф Лукино Висконти -"Гепардът" на италианското кино
Безработният шофьор Джино намира работа в малка странноприемница. Влюбва се в Джована, съпругата на собственика. Младостта на Джино и жаждата за живот на Джована разпалват у тях неудържими страсти.
Филмът показва зараждащите се реалистични тенденции в италианското кино през последните години на фашизма. Във филма има дива любов, страст и престъпления. И макар това да са лични отношения, Висконти демонстрира всъщност обществения упадък на нравите през фашисткия период. Филмът може да бъде считан за косвена критика срещу официалното фалшифициране на действителността и според Джузепе Ферара "непрестанен повик за бягство от нея".
"Роко и неговите братя" (1960)
Кадър от "Роко и неговите братя" (1960)
Един от безспорните шедьоври на Висконти с изгряващата тогава звезда Ален Делон. Филмът разказва за живота на бедно семейство, което пристига от южна италианска провинция в Милано. В големия град обаче единството на семейството с е разпада, защото двамата братя се влюбват в една и съща жена.
"Роко и неговите братя" е шокиращ реализъм, който по онова време скандализира критиката и има лошата съдба на филм, чиито сцени трябва да бъдат цензурирани (и в Италия, и в САЩ). Проблем има и сред критиците на фестивала в Кан, но именно заради този тежък сблъсък с цензурата, филмът на Висконти е една от най-големите класики на киното от времето, в което неореализмът доминира като жанр в Италия.
"Гепардът" (1963)
Ален Делон и Клаудия Кардинале в "Гепардът" на Лукино Висконти, 17 септември, 1962 г., Рим (Снимка: Getty Images)
Филм с куп легенди на киното, пред които притаяваме дъх: Ален Делон, Бърт Ланкастър, Клаудия Кардинале. Действието е се развива през 60-те години на 19-и век и отново ни очертава моралния упадък на обществото в неговия псевдоаристократичен дух на прага на настъпващото ново време. Висконти по изключително кинематографичен начин пренася идеите от романа на Лампедуза и създава един автентичен и ироничен свят на един интересен исторически период и промените в класовите нагласи на обществото.
"Смърт във Венеция" (1971)
"Смърт във Венеция" (1971)
Адаптацията на Висконти по едноименната новела на Томас Ман разказва за платоническото, неизконсумирано хомосексуално желание, поставено на фона на избледняващото величие на Венеция през 1912 г. Густав фон Ашенбах (Дърк Богард) е композитор (в книгата - писател, вдъхновен от Густав Малер), преживяващ духовна и творческа криза.
Знае, че му остава много малко да живее, и през 1911 г. заминава за Лидо, близо до Венеция. Не намира покой, защото там се увлича до маниакалност по красивото поляче Тазио (шведският актьор Бьорн Андресен), отседнало в същия хотел с аристократичната си майка (Силвана Мангано). По това време във Венеция пламва холера, скривана от властите. Настига и композитора.
"Бели нощи" (1957)
Марчело Мастрояни в "Бели нощи" (1957)
Филмът на Висконти е по едноименната повест на Ф.М. Достоевски и в него участват Марчело Мастрояни, Мария Шел, Жан Маре, Клара Каламай. Действието се развива в неназован град подобен на Венеция. Една вечер Марио (Марчело Мастрояни) вижда на един мост плачещо момиче (Мария Шел) и се влюбва от пръв поглед. Постепенно той разбира, че тя е влюбена в друг (Жан Маре), който е заминал преди година с обещанието да се върне след една година. Филмът може да бъде наречен едновременно романтичен и антиромантичен.
Мария Шнайдер в тангото на вечността
Федерико Фелини и Джулиета Мазина: Маестрото и птицата
10 класически филма, които да гледате отново и отново
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
Вашето дарение от всякакъв размер и по всяко време означава много за нас.
Скъпи читатели,
Днес. повече от всякога. независимата журналистика има нужда от вас.В мисията си да предоставяме обективни, достоверни и навременни новини разчитаме на вашата подкрепа.
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
Остани с
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}