ВРЕМЕ ЗА КЛАСИКА
10 класически филма, които да гледате отново и отново
Някои от най-добрите американски, френски и италиански филми
Автор : / 18049 Прочита 7 Коментара
Марчело Мастрояни и Анита Екберг в "Сладък живот" на Федерико Фелини
Ако вече сте крайно отегчени от това, което ви предлагат платформи като Netflix и не виждате нещо, което да прикове вниманието, а заедно с това и размислите ви, можете да се върнете към едни от най-добрите класики на всички времена, за да си припомните как се правеше доброто старо кино. Обещаваме ви, че ще бъдете приковани от красиви сцени, завладяващи сценарии, филм ноар или просто ще се насладите на приказни костюми.
"Булевардът на залеза" ("Sunset Boulevard"), Били Уайлдър, 1950
Кадър от "Булеварда на залеза" на Били Уайлдър
Шедьовърът на Били Уайлдър може бъде сметнат за един от най-съществените филми ноар. В него има всичко: самотният герой, фаталната жена, усуканият сюжет. Всички те са свързани с разказвач, който се е завърнал от смъртта като разказва история на ужасите. Средата във филма е тираничният Холивуд, в който немите филми вече не са на мода, а на тяхно място с вихъра си се е настанило говорящото кино. Уилям Холдън играе обеднелия сценарист Джо Гилис, който се промъква в изоставено имение на булевард Sunset.
Плакат на "Булеварда на залеза"
Къщата е като замръзнала от някакво друго време. Тя принадлежи на отдавна забравената звезда на нямото кино Норма Дезмонд (Глория Суонсън). Нейните фантазии, заблуди и халюцинации водят до несвоевременната смърт на Джо. Били Уайлдър изследва дълбините на Холивуд с неговите строшени души, използвайки елементи от реалния живот като например истинските филмови декори на Paramount. Този филм е една изключителна визуална история, заснета в сенчесто черно-бяло, с което вдига високо летвата в жанра на филм ноар.
Кадър от "Булевардът на залеза" на Били Уайлдър
"Жени" ("Women"), Джордж Кюкор, 1939
Кадър от филма "Жени" на Джордж Кюкор
Този филм е задължителен дори само заради женския актьорски състав. Джоан Кроуфорд, Норма Шиърър, Росалинд Ръсел, Полет Годар и Джоан Фонтейн са впечатляващи.
Филмът, заснет през 30-те години на миналия век е отчетлив за своето време, но няма как да не заобичате декорите и страхотните костюми, подобни на Елза Шиапарели, създадени от Ейдриън, емблематичният дизайнер на костюми от ерата на Златния Холивуд.
Сцената с модното шоу е единствената, снимана на цветна лента и тя е истинска наслада. Ще ви накара да забравите мизогинните клишета, които представят жените като прекарващи дните си на този свят предимно във фризьорския салон, отдадени на клюки и разсъждаващи върху любовта, брака и изневярата. Понятията са остарели, но диалозите и актьорската игра в този филм са фантастични.
"Ад" (L"Enfer"), Анри-Жорж Клузо, 1964
Магнетичната Роми Шнайдер под техническите ефекти на светлина и камера. "Ад"
Анри-Жорж Клузо е извествен още с името "френския Хичкок". За съжаление този филм остава незавършен. И един от най-великите незавършени филми в историята на киното. Анри-Жорж Клузо е взискателен майстор, който е направил класики като френско-италианския трилър "Възнаграждение за страха" (1953 г.)
Роми Шнайдер в "Ад" на Анри-Жорж Клузо
През 60-те, афектиран от подигравките към него от представителите на Новата вълна, че драмите му са конвенционални и вече едва ли не са "стара шапка", той се впуска в дива експериментална работа.
Хичкоковска, прото-кубрикска екстравагантност, която за добро или лошо го води до бърз творчески разпад. "Ад" е историята на параноичната ревностна мания на женен мъж към предполагаемите афери на жена му (Роми Шнайдер), която е представена чрез ексцентрични арт техники, които са иновативни, дръзки и нестандартни по цвят и форма. Снимането е спирано за месеци, докато режисьорът размишлява върху изображенията.
Актьорският състав агонизира през цялото време, а накрая Анри-Жорж Клузо завършва всичко с инфаркта си. С изгубените кадри и сглобяването, филмът изглежда още по-забележителен отколкото, ако произведението беше завършено. Задължителен филм.
"Розовата пантера" ("Pink Panther"), Блейк Едуардс, 1963-1982
Клаудия Кардинале в "Розовата пантера"
"Розовата пантера" е в жанра на криминалната комедия като в първата серия става въпрос за най-големия скъпоценен камък в света, който различни герои се опитват да откраднат. Ексцентричният френски инспектор Жак Клозо изпада в абсурдни, почти сюрреалистични ситуации. Успехите на инспектора, резултат на чист късмет и случайност, подлудяват неговите началници. Питър Селърс участва във всички 9 епизода.
Кадър от филма "Розовата пантера"
"Какво се случи с Бейби Джейн?" (Whatever happened to Baby Jane?), Робърт Олдрич, 1962
Психологическият трилър включва две от водещите звезди на Холивуд. Бет Дейвис е Бейби Джейн Хъдсън, алкохоличка и бивша актриса, изгубена в предишния си живот. Джоан Кроуфорд играе нейната успешна сестра Бланш Хъдсън, която накрая остава в инвалидна количка след инцидент. Омразата, семейните тайни и завистта създават разрушителна и токсична връзка, която ще ги превърне в чудовища.
Взривоопасните взаимоотношения между режисьора и двете актриси на снимачната площадка, които едновременно се конкурират и не се понасят, също допринася за начина, по който изглежда тази история.
"Шарада" ("Charade"), Стенли Донън, 1963
Одри Хепбърн и Кари Грант са перфектната двойка, докато се разхождат в Париж през 60-те от алеята на Шанз-Елизе до градините на Palais-Royal, по старите линии на метрото и театъра Comédie Française.
Реджина Ламперт (Хепбърн) се завръща от ски почивка, решена да поиска развод, но установява, че апартаментът ѝ е опразнен и че съпругът й е мъртъв.
С помощта на Питър Джошуа (Грант), мъж, за когото се знае малко, тъй като те току-що са се срещнали и чиято самоличност е неясна, Ламперт се опитва да избяга от група престъпници, които искат наследството ѝ.
Това е филм едновременно романтична комедия, но и в жанра на мистерията. Целият е изпълнен със сцени от Париж и наелектрезиращата връзка и раздяла между двамата актьори. Костюмите на Одри Хепбърн са проектирани от Юбер дьо Шиванши.
"Прозорец към двора" ("Rear Window"), Алфред Хичкок, 1953
Джеймс Стюарт играе Джеф Джефрис, фоторепортер, застоял се у дома в инвалидна количка след инцидент. Страдащ от горещина и изолация, Джефрис започва да наблюдава и след това да шпионира съседите си.
Той бързо подозира един от тях в убийство и решава да започне да го разследва. Филмът се отличава със своята клаустрофобична атмосфера, съпоставена със света "отвън". Поставените са въпросите за интимността, воайорството и перверзността. Хичкок в чист вид.
"Роко и неговите братя" (Rocco e i suoi fratelli), Лукино Висконти, 1961
Френският актьор ален Делон в една своите най-добри роли, заедно с Ренато Салватори, Клаудия Кардинале и Ани Жирардо в класиката на Лукино Висконти.
За да избяга от обеднелите райони на Южна Италия след войната, майка се установява в Милано с четиримата си синове. Малко по малко братята се освобождават от хватката на майката и създават свой собствен живот и съдби в големия град, който почти не познават. Боксови мачове и търсене на собствените си души са част от темите, които Висконти повдига.
"Сладък живот" (La dolce Vita), Федерико Фелини, 1960
Филмът на Федерико Фелини блестящо показва следвоенния Рим и неговите жители като се спуска с главата надолу в хедонистичен излишък - и тайна меланхолия.
Кадър от филма "Сладък живот" на Федерико Фелини
Това е един от най-смелите филми на Фелини, смел и амбициозен в своя наратив, в начина на създаването и наследството, което в крайна сметка оставя след себе си.
Избирайки да се съсредоточи върху живота на Марчело Рубини (Марчело Мастрояни), колумнист в жълт вестник със седалище в Рим, Фелини се насочва към собствената си индустрия.
За да покаже тези изкушения на висшето общество, Фелини кани във филма все фигури, които се превръщат в звезди - от самия Мастрояни до Анита Екберг, Анук Еме и певицата и модел Нико.
Толкова точно е разбирането му за света на знаменитостите, че всички участващи трябваше да влязат в него - и затова 60 години по-късно La Dolce Vita все още е голямо събитие.
"Дневна красавица", Луис Бунюел, 1967
Кадър от "Дневна красавица" на Луис Бунюел
Повече от 50 години от създаването на този филм, той все още е символ на неповторима фина елегатност, примесена с нецензурен (скандален) хумор.
Бунюел прекрасно предава идеята как патриархалните правила в реалния свят на филма се преливат в света от фантазии на Северин, създаден от самата нея.
Кадър от филма "Дневна красавица" на Луис Бунюел
"Дневна красавица" е изследване на женската сексуалност и трудностите, които произтичат от нея. Северин (Катрин Деньов) е омъжена за всеотдаен, но зает с работата си лекар. Филмът започва с поредица фантазии на Северин като тя си представя как съпругът ѝ я кара с карета и кон в гори и полета извън града и я гледа как е съблечена, окована и подложена на "ласките" на груб кочияш.
Фантазиите ѝ помагат освен за това да изпита удоволствие, също така да изкупи чувството си на вина към съпруга си. Отегчението на една буржоазна съпруга от ежедневието я тласка към садомазохистични фантазии и търсене на работа в публичния дом.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}