Симона Анриета Шарлота Каминкер. Това е рожденото име на актрисата-символ на френското кино - Симон Синьоре, която почина от рак през 1985 г., оплаквана от цяла Франция. Фамилията Синьоре, с която е известна, е всъщност девическото фамилно име на нейната майка.

Според биографите на актрисата, тя прибегнала към тази промяна по време на Втората световна война, за да избегне проблеми с немците - фамилията на баща й - Каминкер, им звучала "еврейски". Незабравими остават ролите на Симон Синьоре във филмите "Път към висшето общество" и "Салемските вещици".

Освен актриса, Симон Синьоре има няколко книги, сред които е и автобиографичната й книга "Носталгията вече не е каквато беше по-рано". Интересен е и личният живот на актрисата. За любовта и брака й с друг френски идол - Ив Монтан, още се разказват легенди.

Малката Симона /Симон/ се ражда на 25 март 1921 г. във Висбаден, Германия. Баща й - Андре Каминкер, е журналист и художник-пътешественик. Така или иначе, става така, че детските години на малката Симон преминават в Париж. По време на окупацията на Франция през Втората световна война, семейството се премества в Лондон. Симон си намира работа като стенограф и журналист, преподава английски и латински, за да подпомага семейството. Записва се на курсове по драматично изкуство. Още там е забелязана от режисьорите Марсел Карне и Ив Алегре. 

Успехът й идва с филма на Ив Алегре "Демони на зората /1946 г./, с който става известна в цяла Франция. Международна известност получава през 1953 г. с филма "Тереза Ракен". Актрисата снима този филм на фона на лична драма -развода с първия й съпруг Ив Алегре, от когото има дъщеричка Катрин, която остава при майка си. Вече е започнал романа на актрисата с певеца-актьор Ив Монтан, секссимвол на епохата.

Двамата, в началото на брака си

През 1951 г. двамата сключват брак, а през 1953-та се снимат заедно в "Салемските вещици". За ролята си в този филм Синьоре е наградена на кинофестивала в Карлови вари и с наградата на БАФТА. Тя вече е киноактриса от световна класа. Канят я във филмите си елитни режисьори като Бекер и Бунюел. Час пик в артистичната й кариера е филмът "Път към висшето общество" /1959 г./, за който е наградена с най-престижните награди в света - "Сезар" от Кан и американския "Оскар".

Симон Синьоре, при получаването на "Оскар"-а

Симон Синьоре е една от малкото френски актриси, получила най-желаната статуетка в света.

След 60-те години Симон Синьоре коренно променя амплоато си - от изкусителна, но хладна красавица на екрана, изведнъж зрителите я виждат в ролята на пленничка в нацистки концлагер в "Смъртно опасно дело", участничка в Съпротивата по време на войната, изобщо героините й стават обикновени жени от народа с драматична съдба. През 1977 г. се снима във филма "Целият живот е напред", който й донася нова колекция от награди. Това е вторият й грандиозен професионален успех, сравним с успеха на "Път към висшето общество", 20 години назад.

Френската преса все още не престава да пише за голямата любов на актрисата и вторият й брачен партньор Ив Монтан. Двамата се запознали през 1949 г. в малко провансалско ресторантче. След 2 години именно там отпразнуват и сватбата си. Един от сватбените подаръци е от големия Пабло Пикасо - ескиз, нарисуван с флумастери. По онова време още никой не знаел какво е това "чудо" флумастер?!?

Мястото, където се запознават Симон и Ив

Симон била толкова щастлива да сподели живота си с Ив - по онова време той е един от идолите за мъжка красота в света!.. На 28 животът й сякаш започва отново. Семейното щастие обаче неследдълго е помрачено от бурния роман на Ив Монтан с Мерилин Монро.

1960 г. Симон, Мерилин и Ив - любовен триъгълник

Симон Синьоре проявява удивителна воля и търпение да изчака увлечението на съпруга й да премине. Мъдро преценила, че красотата на Мерилин е неустоима за всеки мъж, но любовта е нещо повече от харесване. И преценила правилно. Ив Монтан се завръща при Симон с признанието, че тя е жената, която е обичал винаги.

Ив и Симон - любов завинаги

Двамата остават заедно до края на живота й, но нямат деца. Симон Синьоре признава, че Ив е една от нейните "сбъднати мечти". А несбъднатата е да се снима в Холивуд. Щатите няколко пъти й отказват виза, както и на Ив Монтан. Холивудската мечта остава неосъществена, въпреки наградата "Оскар. В последното десетилетие от живота си Симон Синьоре се заема с писане. Издава няколко книги и се посвещава на различни каузи за граждански и човешки права. Двамата с Ив Монтан участват активно в протести срещу тоталитаризма в Чили и Чехословакия.

За съжаление, в тези години, някъде през 80-те, актрисата се пристрастява към алкохола, почти ослепява от катаракта. Вече не може да пише, започва често да боледува. Откриват, че е болна от рак. Ив Монтан се грижи за нея по-предано от всякога. В едно интервю дори споделя, че би желал да умре преди Симон!.. Актрисата умира в тихо местенце в Нормандия, през септември 1985 г., на 64 години.

Дъщерята на Симон от първия й брак - Катрин Алегре става известна актриса, внукът й Бенджамин Касталди - известен телевизионен репортер, а името на самата Симон Синьоре остава легенда в сърцата на французите. Както и голямата любов на двата френски идола - Симон и Ив.

Еми МАРИЯНСКА