Въведете дума или фраза за търсене и натиснете Enter

Мария Шнайдер в тангото на вечността

IN MEMORIAM

Мария Шнайдер в тангото на вечността

10 години от смъртта на френската актриса, която мнозина ще запомнят като Жана от "Последно танго в Париж"

Мария Шнайдер учи английски в Лондон, 30 ноември, 1970 г. (Снимка: Getty Images)

Биографията на Мария Шнайдер би била идеалният сценарий за филм, който съчетава всички тенденции на 70-те - Фройд, секс и наркотици.

Дъщерята на модела Мари-Кристин Шнайдер и известния актьор Даниел Желен, който никога не я признава за своя дъщеря, изживява тази история тежко по време на младостта си. Когато бяга от дома си само на 15, за да стане модел, тя е подслонена в Париж от приятелката на баща ѝ Бриджит Бардо. По собствените ѝ признания, тя е привлечена от Марлон Брандо, партньорът ѝ в "Последно танго в Париж" като към своя баща.

Марлон Брандо и Мария Шнайдер по време на снимките на "Последното танго в Париж" на Бернардо Бертолучи, 1972 г. (Снимка: Getty Images)

Още "Последно танго в Париж" на Бертолучи бе наказан с 5-годишна цензура
IN MEMORIAM

Завещанието на Бертолучи: Как "Последно танго в Париж" разтърси кино индустрията

Може би затова известната сцена с изнасилването във филма на Бертолучи, която според Шнайдер не е присъствала в сценария и я изненадва по време на снимките ѝ причинява травма до края на живота ѝ.

"Последно танго в Париж" разказва за аферата между по-възрастен вдовец и млада жена, които се срещат докато и двамата гледат за апартамент под наем в Париж. Брандо е на 48, Бертолучи в началото на трийсетте, а Шнайдер само на 19.

Пол и Жана са любовници, но Пол е все по-брутален, както в психологическо, така и във физическо отношение. Един ден, когато Жана пристига в апартамента, той ѝ казва да му донесе бучка масло от кухнята. След това го използва като лубрикант, докато я изнасилва анално, оставяйки я да крещи и плаче.

Марлон Брандо и Мария Шнайдер по време на снимките на "Последното танго в Париж" на Бернардо Бертолучи, 1972 г. (Снимка: Getty Images)

"Почувствах се наистина изнасилена и от двамата - Брандо и Бертолучи".

"Тази сцена не беше в оригиналния сценарий", споделя Шнайдер.

"Истината е, че това беше идея на Марлон."

Шнайдер споделя, че Брандо не ѝ се е извинил след сцената, но са имали близки отношения след това и са останали приятели и след снимките.

Актрисата се чувства манипулирана единствено от режисьора Бернардо Бертолучи, когото години след това нарича "непознат човек" и по-скоро "гангстер" отколкото режисьор. Споделя още, че той я третирал като секс символ, а не като сериозна актриса. Раздорът между двамата се задълбочава може би и поради факта, че Бертолучи я отстранява от снимките на "ХХ век" известен още като "1900".

По-късно Бертолучи ще отрече обвиненията ѝ като казва, че Мария е била наясно със сценария и че "новото" в него било единствено маслото - двамата с Брандо измислили тази сцена сутринта преди да снимат сцената. Бертолучи и Брандо скрили от Шнайдер идеята си да ползват маслото, защото "искали спонтанната реакция" на актрисата.

Според Бертолучи недоразумението е единствено в това тяхно желание, а че е лъжа твърдението на Шнайдер, че не е знаела за сцената с насилието.

Марлон Брандо и Мария Шнайдер по време на снимките на "Последното танго в Париж" на Бернардо Бертолучи, 1972 г. (Снимка: Getty Images)

Кокаин, хероин, LSD, Мария Шнайдер често е била много близко до смъртта - и от свръхдоза, но и опити за самоубийство в моменти на нервен срив. През 1975 г. тя доброволно отсяда в римска психиатрична клиника. Не за да се лекува, а за да бъде заедно с любовницата си, фотографката Джоан Таунсенд. В допълнение към разрива с Бернардо Бертолучи, върху нея се натрупва още критична маса и професионални злини.

Тя отказва ролята на Друзила, сестрата на Калигула, в порно фантазията на Тинто Брас - и не е ясно защо изобщо се е съгласила на тази роля, казвайки "Аз съм актриса, а не проститутка!".

Embed from Getty Images

Шнайдер отказва също и ролята на Богородица в телевизионното евангелие на Франко Цефирели "Иисус от Назарет", защото не се е чувствала подходяща за ролята. По-късно съжалява, че е пропуснала тази възжмоност.

Приблизително по същото време Мария Шнайдер се съгласява да участва в "Този неясен обект на желанието" (1977) на Луис Бунюел и се появява на снимачната площадка, но спорейки с режисьора как точно да бъде представена нейната роля, имайки предвид нейната ангажирана позиция за третирането на жените в киното, голотата, тя отпада от снимките на филма.

В крайна сметка Бунюел взима необичайното решение да я замени не с една, а с две актриси за една и съща роля: Карол Буке и Ангела Молина.

Embed from Getty Images

Въпреки че филмът "Професия: Репортер" (1975) на Микеланджело Антониони демонстрира в пълна степен нейните способности, репутацията ѝ на актриса, която често напуска снимачните площадки, защото изразява своето недоволство от начина, по който функционира филмовата индустрия по отношение на жените актриси, довежда до това да стане нежелана в тази същата индустрия.

Непредпазливото ѝ отношение към наркотиците и тяхното влияние върху психичното ѝ здраве прави животът ѝ много хаотичен и небалансиран. И то в годините, когато е могла да бъде много активна. Въпреки това тя възстановява стабилността в личния и професионалния си живот в началото на 80-те години и става публично защитничка на правата на актрисите във филмовата индустрия.

Embed from Getty Images

Още Топ 5 на шедьоврите, които ни остави "последният император"
IN MEMORIAM

Топ 5 на шедьоврите, които ни остави "последният император"

Някои от режисьорите от "новото" поколение, с които снима включват гения на комедиите Енки Билал с филма "Бункерът на хотел "Палас" (1989) и Сирил Колар в "Диви нощи" (1992). Независимо с кого снима, Шнайдер винаги е искала да бъде забравен филмът "Последно танго в Париж", макар да остава винаги обречена на тази кинолента.

Трудно е да помислим за Шнайдер без да си представим Жана с къдриците до безскрупулния  тиран Марлон Брандо. Може би защото само на 19 години можеш да играеш толкова безразсъдно и неочаквано майсторски, както никоя друга голяма звезда от киното.

Embed from Getty Images

Мария Шнайдер умира през 2011 г. след продължително боледуване от рак.

Още Имало едно време в Рим... Енио Мориконе
IN MEMORIAM

Имало едно време в Рим... Енио Мориконе

Още Помните ли "Последно танго в Париж" и "Последният император"?
ГЕНИИ НА КИНОТО

Помните ли "Последно танго в Париж" и "Последният император"?

Още Граф Лукино Висконти -"Гепардът" на италианското кино
ГЕНИИ НА КИНОТО

Граф Лукино Висконти -"Гепардът" на италианското кино

Още Почина най-талантливият стажант на Висконти и Фелини
IN MEMORIAM

Почина най-талантливият стажант на Висконти и Фелини

Още Настася Кински: Невинната прелъстителка
КИНОИКОНИ

Настася Кински: Невинната прелъстителка

Още Федерико Фелини и Джулиета Мазина: Маестрото и птицата
ЛЕГЕНДАРНИ ТВОРЧЕСКИ ДВОЙКИ

Федерико Фелини и Джулиета Мазина: Маестрото и птицата

 

 

Коментирай3

Календар

Препоръчваме ви

Проф. Михаил Неделчев: Иван Вазов е несъотносим към когото и да е друг български писател

"Иван Вазов е патриарх на българската литература. Това е уникална роля и такава роля във всяка национална литература играе съответният писател", допълни професорът

Паметна плоча на Кирил Маричков ще бъде открита на фасадата на дома му в София

Организатор на церемонията е семейството на Кирил Маричков, който почина на 11 октомври 2024 г. Проектант на паметната плоча е арх. Станислав Константинов

Енчо Багаров: Трудно се устоява на жадните за изкуство очи на публиката

Сто години от рождението на големия български актьор

Може да се окаже, че те не само са родени, но и умират в два последователни дни

185 години от рождението на Хаджи Димитър и Стефан Караджа

Мария срещу Калас

Филмът на Тони Палмър от 1978 г. "Калас" превръща оперната звезда от икона в човек – раним, борещ се и търсещ любов

Баронеса, икона, бунтарка: Лицата на Тамара де Лемпицка

От Москва до Мексико, превъплъщенията на Тамара де Лемпицка са разнородни, какъвто е животът ѝ, а арт деко е това, което тя превръща в собствен почерк