IN MEMORIAM
Мария Шнайдер в тангото на вечността
10 години от смъртта на френската актриса, която мнозина ще запомнят като Жана от "Последно танго в Париж"
Автор: / 7201 Прочита 3 Коментара
Мария Шнайдер учи английски в Лондон, 30 ноември, 1970 г. (Снимка: Getty Images)
Биографията на Мария Шнайдер би била идеалният сценарий за филм, който съчетава всички тенденции на 70-те - Фройд, секс и наркотици.
Дъщерята на модела Мари-Кристин Шнайдер и известния актьор Даниел Желен, който никога не я признава за своя дъщеря, изживява тази история тежко по време на младостта си. Когато бяга от дома си само на 15, за да стане модел, тя е подслонена в Париж от приятелката на баща ѝ Бриджит Бардо. По собствените ѝ признания, тя е привлечена от Марлон Брандо, партньорът ѝ в "Последно танго в Париж" като към своя баща.
Може би затова известната сцена с изнасилването във филма на Бертолучи, която според Шнайдер не е присъствала в сценария и я изненадва по време на снимките ѝ причинява травма до края на живота ѝ.
"Последно танго в Париж" разказва за аферата между по-възрастен вдовец и млада жена, които се срещат докато и двамата гледат за апартамент под наем в Париж. Брандо е на 48, Бертолучи в началото на трийсетте, а Шнайдер само на 19.
Пол и Жана са любовници, но Пол е все по-брутален, както в психологическо, така и във физическо отношение. Един ден, когато Жана пристига в апартамента, той ѝ казва да му донесе бучка масло от кухнята. След това го използва като лубрикант, докато я изнасилва анално, оставяйки я да крещи и плаче.
"Почувствах се наистина изнасилена и от двамата - Брандо и Бертолучи".
"Тази сцена не беше в оригиналния сценарий", споделя Шнайдер.
"Истината е, че това беше идея на Марлон."
Шнайдер споделя, че Брандо не ѝ се е извинил след сцената, но са имали близки отношения след това и са останали приятели и след снимките.
Актрисата се чувства манипулирана единствено от режисьора Бернардо Бертолучи, когото години след това нарича "непознат човек" и по-скоро "гангстер" отколкото режисьор. Споделя още, че той я третирал като секс символ, а не като сериозна актриса. Раздорът между двамата се задълбочава може би и поради факта, че Бертолучи я отстранява от снимките на "ХХ век" известен още като "1900".
По-късно Бертолучи ще отрече обвиненията ѝ като казва, че Мария е била наясно със сценария и че "новото" в него било единствено маслото - двамата с Брандо измислили тази сцена сутринта преди да снимат сцената. Бертолучи и Брандо скрили от Шнайдер идеята си да ползват маслото, защото "искали спонтанната реакция" на актрисата.
Според Бертолучи недоразумението е единствено в това тяхно желание, а че е лъжа твърдението на Шнайдер, че не е знаела за сцената с насилието.
Кокаин, хероин, LSD, Мария Шнайдер често е била много близко до смъртта - и от свръхдоза, но и опити за самоубийство в моменти на нервен срив. През 1975 г. тя доброволно отсяда в римска психиатрична клиника. Не за да се лекува, а за да бъде заедно с любовницата си, фотографката Джоан Таунсенд. В допълнение към разрива с Бернардо Бертолучи, върху нея се натрупва още критична маса и професионални злини.
Тя отказва ролята на Друзила, сестрата на Калигула, в порно фантазията на Тинто Брас - и не е ясно защо изобщо се е съгласила на тази роля, казвайки "Аз съм актриса, а не проститутка!".
Шнайдер отказва също и ролята на Богородица в телевизионното евангелие на Франко Цефирели "Иисус от Назарет", защото не се е чувствала подходяща за ролята. По-късно съжалява, че е пропуснала тази възжмоност.
Приблизително по същото време Мария Шнайдер се съгласява да участва в "Този неясен обект на желанието" (1977) на Луис Бунюел и се появява на снимачната площадка, но спорейки с режисьора как точно да бъде представена нейната роля, имайки предвид нейната ангажирана позиция за третирането на жените в киното, голотата, тя отпада от снимките на филма.
В крайна сметка Бунюел взима необичайното решение да я замени не с една, а с две актриси за една и съща роля: Карол Буке и Ангела Молина.
Въпреки че филмът "Професия: Репортер" (1975) на Микеланджело Антониони демонстрира в пълна степен нейните способности, репутацията ѝ на актриса, която често напуска снимачните площадки, защото изразява своето недоволство от начина, по който функционира филмовата индустрия по отношение на жените актриси, довежда до това да стане нежелана в тази същата индустрия.
Непредпазливото ѝ отношение към наркотиците и тяхното влияние върху психичното ѝ здраве прави животът ѝ много хаотичен и небалансиран. И то в годините, когато е могла да бъде много активна. Въпреки това тя възстановява стабилността в личния и професионалния си живот в началото на 80-те години и става публично защитничка на правата на актрисите във филмовата индустрия.
Някои от режисьорите от "новото" поколение, с които снима включват гения на комедиите Енки Билал с филма "Бункерът на хотел "Палас" (1989) и Сирил Колар в "Диви нощи" (1992). Независимо с кого снима, Шнайдер винаги е искала да бъде забравен филмът "Последно танго в Париж", макар да остава винаги обречена на тази кинолента.
Трудно е да помислим за Шнайдер без да си представим Жана с къдриците до безскрупулния тиран Марлон Брандо. Може би защото само на 19 години можеш да играеш толкова безразсъдно и неочаквано майсторски, както никоя друга голяма звезда от киното.
Мария Шнайдер умира през 2011 г. след продължително боледуване от рак.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}