Въведете дума или фраза за търсене и натиснете Enter

Имало едно време в Рим... Енио Мориконе

IN MEMORIAM

Имало едно време в Рим... Енио Мориконе

"Поп, рок, фолклор, абстрактна музика... киното съдържа всичко", казваше маестрото, който пренесе филмовата музика в Космоса

Енио Мориконе на Международния филмов фестивал в Рим през ноември 2010 г. (Снимка: Getty Images/ Guliver Photos)

Легендата на филмовата музика ни напусна на 6 юли на 91 г. в Рим, но остави след себе си над 500 филмови музикални прозиведения.

Сега самият Енио Мориконе пренесе филмовата музика в Космоса

През първите осем минути от филма на Серджо Леоне "Имало едно време на Запад" (1968) няма и намек за музика. Трима ездачи идват на гарата в Дивия Запад, връзват конете си и чакат. Чува се скърцане на вятърна мелница. След това вой на куче. Бръмчи муха. Тогава приближава влак, локомотивът изсвирва, спирачките надават своето стенание, влакът потегля отново. Тишина. Тримата мъже се обръщат и тръгват. Тогава отнякъде се дочува звукът на хармоника. Три тона. Мъжът, който държи хармониката зад зъбите си е зад релсите.

"Изглежда, че нямаме достатъчно коне" вика той на един от ездачите. "Имате твърде много" отговаря непознатият.

След тези три тона на хармониката, светът на филмовата музика вече не е същият. Различен е от този, който сме виждали при Бърнард Хърман в "Психо" на Алфред Хичкок. Хърман все още композира музика за големия екран в класическия смисъл. Мориконе, който измисля мотива с хармониката в спагети-уестърна на Серджо Леоне, написва музиката директно вътре в самия сюжет. Вгражда я. Така тя самата става кино.

Embed from Getty Images

Енио Мориконе е един от най-великите в своята област: композирал е музиката на стотици филми и подарява на света мелодии, които допълват в цялост образите в киното. При Мориконе картина и звук дишат един въздух.

Роден е в римския квартал Трастевере през 1928 г. и е израснал в златната ера на италианското кино. Композирал е много филмови партитури, които се открояват от сладката каша от саундтраци - обой звучи в "Мисията" (1986) на Ролан Жофе и е грешка, че Мориконе не получава "Оскар" за него.

Завършва Conservatorio Santa Cecilia в Рим през 1956 г. След това се обръща към новата музика. Чак след половин десетилетие започва да прави филмова такава. И успехът му идва доста бързо.

Мориконе в Рим, 2007 г. (Снимка: Getty Images/ Guliver Photos)

Сложните, късноромантични линии от музиката например в "Ново кино "Парадизо" (1988) на Джузепе Торнаторе, очарователната тема "Бедност" от последния филм на Леоне "Имало едно време в Америка", изсвирена на разрушено пиано по магичен начин променят света на Италия и света на киното.

Embed from Getty Images

60-те - златната епоха на филмовите ноти на Мориконе

Още

Богът на филмовата музика - Eнио Мориконе

Богът на филмовата музика - Eнио Мориконе

По това време киното преживява своя екзистенциална криза, в която трябва да бъдат освободени нови естетически сили, които да го развиват в нови посоки. Една от тези сили е музикалната фантазия на Енио Мориконе.

Когато през 1964 г. Мориконе среща отново своя съученик Серджо Леоне, който тъкмо подготвя филма си "За шепа долари" (1964), той има зад себе си умерено успешна кариера като джаз музикант, автор на песни и кратка, но интензивна работа като филмов композитор (за кино дебюта на италианската режисьорка Лина Вертмюлер "Базилиски", 1963).

Embed from Getty Images

Но за Леоне, който иска наново да преоткрие уестърна, той прави нещо различно и неочаквано. Мориконе започва да пише музика, чиято атмосфера е пропита с елементите на сюжета: викове, стенания, проклятия, камшик, яздене и бутане на коне, звън на камбани, изстрели. Леоне от своя страна използва звуковия свят на Мориконе, за да създаде ритмичност на своите снимки. С това животът на филма се променя. Ако е необходимо, Леоне удължава сцена, за да може музиката на Мориконе да влезе в нея.

Embed from Getty Images

Двете уестърн трилогии ("За шепа долари", "За няколко долара повече", "Добрият, лошият и злият" и "Имало едно време на Запад", "Наведи се", "Имало едно време в Америка"), които излизат в перфектна симбиоза между сюжет и звуково съдържание, поставя тандема Леоне-Мориконе като съвсем ново явление в отношенията между киното и музиката. Връзката между композитор и режисьор изглежда точно толкова силна, колкото между Хичкок-Хърман и Фелини-Нино Рота, но резултатът от взаимодействието изглежда е по-различен.

Хармонията изглежда така, че сякаш филмът в неговата чиста форма е роден от главата на един човек. Леоне показва чифт очи, ухо или пръст, изпълващи кинескопа, а Мориконе комбинира инструменти като дръмбой, музикални кутии, окарини, пан флейти и електрически китари до звуци, които никога досега не са озвучавали киното.

Мориконе се възползва по възможно най-добрия начин от своето класическо образование и влиянията на музикалния авангард на следвоенния период.

Във времето, когато той създава най-известните си уестърн и криминални музикални теми, той е дългогодишен член на един музикален колектив за свободни импровизации. Със съвсем малко преувеличение можем да кажем, че Мориконе успява да обърне Джон Кейдж надолу с главата.

Повече сценарист, отколкото композитор

Embed from Getty Images

"Филмовата музика се нуждае от пространство, за да се разгърне"

Това е водещият принцип за композитора. 

Режисьорът Серджо Леоне споделя за дългогодишния си приятел, че е "повече сценарист, отколкото композитор". По време на снимките на "Имало едно време на Запад" актьорът Чарлз Бронсън споделя, че той буквално е бил "удрян" от музиката на Мориконе на снимачната площадка.

Embed from Getty Images

Единственият филмов композитор с комерсиален успех

Embed from Getty Images

Италианският композитор е написал повече от 500 саундтрака към филми в най-различни жанрове. Винаги е работил с доказани имена на световното кино. Има продадени над 500 милиона албума с негова музика.

Влиянието на Мориконе и неговото реноме достига много по-далеч от границите на филмовата музика. Степента, в която той повлиява популярната култура може да бъде видяна през много музиканти, които са вдъхновени от композициите на Мориконе.

Майк Патън (Faith No More) смята Мориконе за един от най-големите си вдъхновители за собствените си експерименти в рок музиката. Патън дори пуска селекция от по-експерименталните творби на Мориконе през лейбъла си Ipecac Records.

Rolling Stones и Pet Shop Boys също открояват неговата фигура като важна за тяхната работа като музиканти.

През 2007 г., когато Мориконе получава почетния "Оскар", Селин Дион изпява Deborah"s Theme от "Имало едно време в Америка".

Енио Мориконе дирижира свой концерт на Филмовия фестивал в Рим, 2007 г. (Снимка: Getty Images/ Guliver Photos)

Още

Джон Уилямс и неговите пет, отличени с Оскар филмови саундтрака

Джон Уилямс и неговите пет, отличени с Оскар филмови саундтрака

Мориконе е номиниран за регулярна награда "Оскар" за филмова музика 5 пъти, но Американската академия решава да го "удостои" с признанието си едва през 2016 г.

През годините е номиниран за "Мисията" на Ролан Жофе (1986), за "Райски дни" на Терънс Малик (1978), за "Недосегаемите" на Брайън де Палма (1987), за "Бъгси" на Бари Левинсън (1992) и за "Малена" на Джузепе Торнаторе (2001).

Единствената награда "Оскар" за филмова музика на Мориконе е за "Омразната осморка" на Куентин Тарантино през 2016 г.

Embed from Getty Images

Геният

Общественото признание, което Мориконе получава от 70-те, не му е достатъчно. Той винаги твърди, че съществена част от неговите произведения е била недоразбрана или погрешно схваната, смятан по-скоро за композитор, в услуга и поръчка на киното, допълващ филма, а не модерен композитор и музикант, какъвто е. И това е напълно несправедливо отношение. Филмовата музика е фундаментална част от работата на Мориконе, защото тя обединява всички аспекти на неговите адаптивни таланти.

В едно свое интервю казва:

"Тук има всичко. Поп, рок, фолклор, абстрактна музика...киното съдържа всичко."

Embed from Getty Images

Още

"Последно танго в Париж" на Бертолучи бе наказан с 5-годишна цензура

Завещанието на Бертолучи: Как "Последно танго в Париж" разтърси кино индустрията

Ако си пуснете Romanzo от филма "1900" на Бернардо Бертолучи, в четири минути ще обходите музикалната история на Италия - от Доницети до Росини през Верди и Пучини до неокласици като Респиги. Мориконе е идеалният композитор за киното, защото, той възприема всичко навътре в себе си. И изгражда един цял и пълноценен свят между тон, картина и сценарий. 

Това ни даде Енио Мориконе - всяка негова отделна музикална тема е отделна вселена, която изразява себе си и огромното си богатство. Това е музика за саундтрак, но тя има и своя самостоятелен живот. Мориконе носи своя собствен музикален жанр. 

Още

Топ 5 на шедьоврите, които ни остави "последният император"

Топ 5 на шедьоврите, които ни остави "последният император"

Единственият му недостатък е, че няма нещо, което да не може да направи.

Енио Мориконе не се изкушава от Холивуд. 60 години той живее в своя апартамент в Рим, става рано, отива да се разхожда и композира до следобедните часове.

"Всички музикални идеи изстичат директно от главата ми върху хартията" споделя той. Тази рутина на някой може да му се струва скучна. Но всичко, което ни кара да въздишаме от вълнение както в киното, така и в музиката, идва от изградени условия на десетилетни такива "рутини". От умение, което е сигурно в своята абсолютност. А останалото е гениалност.

"Аз, Енио Мориконе, умрях."

В писмото, което Мориконе е оставил за сбогуване, композиторът се обръща към своите най-близки хора от семейството му и приятелите. Писмото му носи заглавие: "Най-болезненото сбогом. До съпругата ми."

Издиктувал го е на своя приятел и адвокат Джорджо Асума. В текста се казва, че той се надява хората да разберат колко много ги е обичал, а към жена си още веднъж потвърждава любовта си и тъгата, че ще я лиши от нея.

Embed from Getty Images

Мориконе и жената до него - Мария Травия се женят през 1956 г. и имат заедно 4 деца: Марко, Алесандра, Андреа и Джовани. Семейството винаги е живяло в Рим, а Мария винаги е била муза за Мориконе и последен критик на неговите произведения. Тя винаги е първият човек, който чува току-що сътворените композиции.

Интересен е фактът, че Мориконе така и никога не се научава да говори английски и никога не излиза да композира музика извън Рим. С години е отказвал да лети където и да било докато не започва да пътува, за да дирижира по света свои собствени концерти. И докато прави музика на и за Холивуд, той не посещава САЩ, за да изнесе свой концерт до 2007 г., когато прави турне из Америка с представяне на филмова музика.

Коментирай 13

1/1

Енио Мориконе на Международния филмов фестивал в Рим през ноември 2010 г. (Снимка: Getty Images/ Guliver Photos)

Енио Мориконе дирижира свой концерт на Филмовия фестивал в Рим, 2007 г. (Снимка: Getty Images/ Guliver Photos)

Мориконе в Рим, 2007 г. (Снимка: Getty Images/ Guliver Photos)

Календар

Препоръчваме ви

Анна Мей Уонг: Историята на първата китайско-американска филмова звезда

Актрисата е първата азиатско-американска холивудска звезда, но заради произхода си, многократно е лишавана от роли

Зала "Парко дела музика" в Рим вече ще се нарича "Енио Мориконе"

"В тишината е ключът към музиката...тишината, интервалите", каза на церемонията режисьорът Джузепе Торнаторе, припомняйки думите на именития творец

Енио Мориконе с вълнуваща творба в памет на жертвите от моста "Моранди"

Композицията ще звучи при откриването на новия мост край Генуа в края на юли

Центърът "Жорж Помпиду" отваря отново врати с експозицията "Кристо и Жан-Клод, Париж"

Един месец след кончината на твореца, тя е посветена на епопеята по опаковането на Пон Ньоф

Георги Тошев представи книгата си за Георги Парцалев

По време на премиерата беше излъчен и непоказваният досега документален пълнометражен филм на Тошев, посветен също на актьора - "Рицарят на смеха"

Защо Кристо напусна България

"Повече не издържам" - пише Кристо в писмо, след като през 1956 напуска България. В комунистическата си родина той се е чувствал контролиран и несвободен. И е виждал само един изход: бягство. Днес той щеше да навърши 85.