IN MEMORIAM
Почина най-талантливият стажант на Висконти и Фелини
Французите тъжат за Жан-Пиер Моки
Автор : / 6974 Прочита 0 Коментара
Жан-Пиер Моки /Снимка: Getty Images/Guliver Photos
На 8-и август в Париж е починал на 86-годишна възраст Жан-Пиер Моки - едно от най-големите имена на съвременното френско и световно кино. Роден е на 6 юли 1933 г. в Ница, с рождено име Жан-Пол Адам Мокиевски. Моки бе актьор, режисьор, сценарист и филмов продуцент на повече от 60 филма в различни жанрове: драма, комедия, романтика и крими, както и на десетки телевизионни сериали. Той бе и любимец на французите, заради гражданската си позиция по редица въпроси от политически и философски характер.
Започва работа като стажант на двама колоси на световното кино - Лукино Висконти и Федерико Фелини. След това подготвя първия си самостоятелен филм - "Глава на стената", но в крайна сметка продуцентът го поверява на Жорж Франгю. Едва на следващата година записва името си като режисьор на филма "Les Dragueurs", и оттогава до смъртта си никога не спира да снима.
През 60-те години на миналия век Моки става популярен като режисьор на комедии, и изведнъж - през 1968-а и 1971-ва - с два филма показва на французите, че може да бъде много сериозен и безпощаден критик на политиците.
През 80-те Моки затвърждава този нов свой имидж с филм, осъждащ трагедия на футболния терен, заради неадекватно поведение на футболни фенове.
Веднага след това сменя жанра с комедия, разкриваща лицемерието на църковното поклонничество с филма "Le Miraculé".
Изобщо, Моки умееше да сменя с лекота жанровете, като във всеки от тях бе еднакво добър. Той умееше да засяга теми от широк обществен интерес и да проявява смело и критично око към действителността, като използва сатиричния си талант и в най-сериозната тематика.
Сред актьорите, които подбира, са все големи имена на френското кино, като Бурвил, Катрин Деньов, Мишел Серо, Жана Моро, Франсис Бланш, Жаклин Майлан и др.
Бурвил също е един от любимците на Моки /Снимка: imdb
Твоите любими заглавия в /market.dir.bg
През 2010-а Жан Пиер Моки бе награден с наградата "Анри Ланглуа" за цялостен принос в киното.
Какво още може да се разкаже за Моки: произходът му е много любопитен - баща му е поляк с чеченски произход и еврейска вяра, а майка му Жанин - полякиня, изповядваща католицизма. Родителите му се установяват в Ница през 1922 г. Когато войната започва, през 1939 г. семейство Мокиеви, които се издържат с пари от наследството на майката, се налага да продадат част от имуществото си в Ница и се преместват да живеят в Грас. През 1942 г., по време на немската окупация, баща му се опитва да защити сина си от нацисткото преследване на евреи, и иска да го изпрати при роднина в Алжир, но тази идея се проваля. Пиер дочаква края на войната като работник във ферма. По-късно, като младеж, изкарва пари като чистач на плаж и още 13-годишен започва да се снима в киното.
Твърде рано вкусва любовта и от него забременява 13-годишна ученичка. Двамата се женят през 1946-а, когато и той е на 13, и бракът трае едва няколко месеца. През 1947-а година се премества да живее в Париж и изкарва прехраната си като таксиметров шофьор. Щастлива случайност - запознанство в автомобила, го среща с актьора Пиер Френет. Благодарение на него получава първата си роля в театъра. Пиер Френет го взема под своя закрила и го настанява в дома си в Ньой сюр Сен. Жан-Пиер се записва да следва драматично изкуство. Именно там се среща с Жан-Пол Белмондо и двамата стават приятели. Моки получава първата си голяма роля във филма "Раят за изчезнали пилоти".
През 1952 г. се среща с Микеланджело Антониони и играе във филма " Победеният", който има голям успех в Италия. Ангажират го от "Dino de Laurentiis Cinematografica", и именно там съдбата го среща с Фелини и става негов стажант по филма "Пътят". С Лукино Висконти го среща филмът "Чувството". След тази школа в киното, получава много покани като актьор и се снима в няколко италиански филма, с които става много популярен. В интервю за "Cinéma" през 1982 г. самият Моки казва:
"Имах "Ферари", къща на Тибър, правех приеми, имах камериерка... Беше невероятно."
Жан-Пиер Моки / Снимка: Getty Images/Guliver Photos
След завръщането си във Франция през 1956 г. режисьорът Реймънд Руле го привлича да работи в парижки театър с Ингрид Бергман, в пиесата "Thé et sympathie". Идеята е Моки да се снима и във филма "Салемските вещици" на Руле, но внезапно последният се отказва от този филм и е заменен от продуцентите с друг режисьор, който пък се отказва да наеме Моки за определената му роля. Поканва на негово място свой приятел. Моки завежда дело, и го спечелва. Със спечелените 150 000 франка създава малко студио за домашно кино.
Животът го среща с Клод Шаброл, Франсоа Трюфо и Жан-Люк Годар, с които става приятел, но се разграничава от Новата вълна във френското кино.
Много от темите на Моки като режисьор, са взаимствани от самия живот - от реални случки. След освобождаването си от концентрационните лагери негови роднини по линия на баща му - евреи, са настанени в психиатрични болници. Условията в тях провокират Моки да направи филм и тъкмо навреме открива романа "Глава срещу стената" на Херве Базин. Работи по сценария заедно с Франсоа Трюфо. Привлича много известни актьори, между които и Шарл Азнавур и Анук Еме. В крайна сметка филмът довършват други режисьори - Ален Рене и Жорж Франге. Жан-Люк Годар написва страстна критика в защита на филма в "Cahiers du cinéma" и втора позитивна статия, в която хвали актьорите:
"Те не просто участват, те са съпричастни с темата на филма!" Идеята, разбира се, е на Моки.
Когато снима първите си филми, той има много разногласия с продуцента Джоузеф Лисбона, и това го провокира да създаде собствена филмова компания. Вдъхновен от връзката си с актрисата Вероник Нордей, Жан-Пиер Моки иска да направи филм за това какво се случва с двойка, когато желанието между двамата започне да отслабва. Филмът поражда много полемики, но е подкрепен от интелектуалци като Франсоаз Саган.
Жан-Пиер Моки /Снимка: Getty Images/Guliver Photos
Безапелационни са успехите на Моки в комедията. В тях той снима любимци на френската публика, като Фернандел. През 1967 г. работи в Англия върху филм, наречен "Les Carrossiers de la mort" . Идеята на филма идва от разговор с "джентълмен крадец", който краде луксозни коли и ги продава в чужбина. Счита кражбата за изкуство. Актьорският състав на филма включва Марлон Брандо, Хенри Фонда, Антъни Куин и Орсън Уелс. Проектът, обаче, е изоставен след смъртта на продуцента Сесил Тенант.
Жан-Пиер Моки / Снимка: Getty Images/Guliver Photos
През май 1968 г. в едно бистро Моки става свидетел на свада, при която е разкъсан тестиса на едно момче. Така се ражда идеята за филма "Соло". Филмът разказва историята на братята Кабрал. Един от тях - Винсент, цигулар на круизни кораби, краде бижута за препродажба. По-малкият му брат Виргил е ученик. Недоволен от съществуващото общество, той решава да пристъпи към терористичен акт. В опит да спаси брат си, Винсент от своя страна е преследван от полицията, и в крайна сметка умира.
На фестивала в Кан, 2008 г. /Снимка: Getty Images/Guliver Photos
Идеята за жребеца ( "L'Étalon") отново идва от чут разговор в бистро. Моки и Бурвил пият кафе, когато без да искат чуват две жени, които се оплакват, че съпрузите им ги пренебрегват и измислят решение на този проблем - да правят любов без чувства.
През 1973 г. Моки среща Андре Руелан и между тях започва активно творческо сътрудничество като съавтори на повече от 20 сценария. Сред актьорите във филмите му се появява и големият Луи дьо Финес.
Междувременно дава на съд продуцента си за плагиатство, но по този начин настройва голяма част от филмовата гилдия срещу себе си и загубва огромни пари. Това го провокира да направи филм срещу несправедливостта в правосъдието. Във филма "Свидетелят" снима Алберто Сорди. Лентата отбелязва голям успех във Франция и Италия.
Един от последните му филми също е насочен срещу корумпираната система. "Le Piège à kont", обаче, остава неразбран от критиката.
Въпреки че Моки снима във филмите си едни от най-добрите и известните артисти на епохата, негов любимец си остава французинът Мишел Серо, който участва в 11 негови филма.
Актьорът Мишел Серо участва в 11 филма на Жан-Пиер Моки и е негов любимец /Снимка: imdb
Наред с многото жанрове, в които "сърфира" като режисьор, Моки има и филмова фантастика. "Градът на големия страх" спечелва много международни награди, но критиката във Франция не приема филма.
През 90-те става по-ласкава към режисьора, за филма му "Град за продажба", чийто сюжет е как една фармацевтична компания набира морски свинчета в градове с високи нива на безработица, за да тества лекарствата си върху тях.
През 1991 г. Моки снима за телевизията - адаптация на разказите на Алфред Хичкок.
Жан-Пиер Моки в тв сериала "Fr. Myster Mocky présente" / Снимка: imdb
От 2007 до 2010 г. работи много за телевизията.
През 2011 г. купува кино "Ле Десперадо" в Париж, за да показва там филмите си. Снима един след друг няколко филма.
През ноември 2012 г. Международният филмов фестивал в Белфорт прави ретроспекция на творчеството му с 15 негови филма.
Афиш на филма "Le miraculé", 1987 г. /Снимка: imdb
През 2015 г. Моки снима три късометражни филма с Жерар Депардийо.
Особеност на режисьора беше бързата му работа. Моки правеше филмите си много бързо и с големи оператори като Юджийн Шуфтан, Едмонд Ричард, Анри Алекан, Уилям Лубчански, Марсел Вайс и др. За разлика от съвременниците си от Новата вълна, той остана традиционалист и обичаше сам да прави дори декорите на филмите си. "Строг и ефективен!", самопределя се самият Моки в едно интервю. А защо "строг"? - Моки критикуваше смело живота на елита, корупцията, лицемерието на католическата църква, тероризма, тайната връзка между държавните интереси и мафиотските организации. Любима в комедиите му пък бе човешката глупост.
Кадър от филма на Моки "Le miraculé" (1987)
В личния си живот играеше на разкрепостен мъж, който обичаше да се шегува, че е баща на 17 деца, макар че официалните са само две, и то от официален брак.
Отиде си един невероятен мъж, талантлив режисьор и приятел на най-големите личности в киното от последните два века.
Той не бе така популярен у нас, но за болшинството французи е личност, чиято кончина е достойна за национален траур.
Поклон пред паметта на Жан Пиер Моки!
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
Вашето дарение от всякакъв размер и по всяко време означава много за нас.
Скъпи читатели,
Днес. повече от всякога. независимата журналистика има нужда от вас.В мисията си да предоставяме обективни, достоверни и навременни новини разчитаме на вашата подкрепа.
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
Твоите любими заглавия в /market.dir.bg
Остани с
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}