КИНО ЗА РАЗМИСЪЛ
Ивайло Христов: В социалните мрежи няма нито Чехов, нито Достоевски, а само измислици и страхове
"Разделителните линии в нашия свят са много повече от идеите, които ни обединяват" казва още режисьорът на филма "Страх", българското предложение за "Оскар", който вече можете да гледате по кината
Автор : / 9074 Прочита 4 Коментара
Ивайло Христов по време на снимките на "Страх" (Източник: Про филм - Асен Владимиров)
"Този, който преодолее своите страхове, може да бъде истински свободен" казва Аристотел.
Това негово изречение може сякаш до голяма степен да определи ситуацията в обществото ни днес. Оковани от всякакви расови, религиозни, полови, географски вериги, ние отиваме все по-надолу в не-свободното си съществуване, подчинено на предрасъдъците.
Има ли изход от страха и кое е онова, което го движи? Как изглежда страха от Другия отстрани? Можем ли да го преодолеем и да бъдем наистина свободни? На каква цена?
Отговорите на част от тези въпроси можем да намерим в българския филм "Страх", който тъкмо тръгна по кината из страната.
"Страх" на Ивайло Христов е и българското предложение за чуждоезичен филм на наградите "Оскар".
Филмът разказва за едно малко населено място в България, в района на южното ни Черноморие и Странджа, където местната общност е изненадана, шокирана, изплашена от пристигането на група бежанци, сред тях и един африканец. Малката общност не знае как да реагира на този културен шок и страхът ги завладява. Започва една трагикомична история за човешките траектории, въображаеми врагове и първични реакции.
"Страх" е носител на наградата най-добър филм на фестивала "Златна роза", както и същата награда на кинофестивала в Талин. В ролите ще видите Светлана Янчева, Майкъл Флеминг, Иван Савов, Стоян Бочев, Красимир Доков, Мирослава Гоговска и самият Ивайло Христов, а оператор е Емил Христов.
Разговаряме с режисьора Ивайло Христов за силата на страховете, опитите за свобода, черно-белите рамки, в които си представяме хората и света, както и кое е онова чувство, което може да бъде по-силно страха.
- Филмът Ви "Страх" тъкмо тръгна по кината. Как очаквате да въздейства на българската публика, какво искате да провокира като размисъл в нея?
- Когато правя филми и театрални постановки, винаги си мисля, че го правя, за да предизвикам някакъв разговор. Целта на изкуството е да предизвиква разговор със своите зрители за сериозни и важни теми, които са от нашето ежедневие и от живота, който живеем.
И много се надявам този филм да предизвика разговор не само за това какво ни е отношението към Другия, Непознатия, но и към това какво е човек да бъде свободен да взима решения.
Свободата да взимаш решение е нещо много важно. Самият факт, че можеш да го направиш, дори то да е непопулярно и в разрез с установените порядки, значи, че си свободен човек. Та това е един такъв разговор на тема свобода. Да бъдеш човек. Тук включвам и емпатията към непознатия, емпатията към хората, които са в изключителна беда, емпатия към природата. Във филма има и тази тема - за средата, в която живеем.
- Така е, силно впечатление правят кадрите на едни кухи постапокалиптични постройки, които сме свикнали да виждаме по Черноморието. Впечатляващи са особено в черно-бялата стилистика на филма Ви, също така и съпоставени с красивите места около Странджа, където сте снимали.
- Ние се отнасяме към природата точно така, както се отнасяме към себеподобните. Хората имат самочувстието, че са вечни на тази земя и могат и да не отговарят за постъпките си. Това е саморазрушаващо и за мен неприемливо.
- Как решихте да снимате там - Странджа, на юг от Царево, Резово?
- Това е изключително живописно място, а и аз ходя доста често там. Случката, заради която написах този сценарий се случи точно там и някак естествено беше да го снимаме там.
Целият екип на филма "Страх" (Източник: Про филм - Асен Владимиров)
- Вие казвате, че това е реална случка, която във Вас е предизвикала страх, заради което решавате да напишете този сценарий. Видяли сте как пристигат бежанци в района. В крайна сметка страхът от Другия е много силно явление по нашите земи, а и това в последните години се прояви като световен феномен в много общества.
- Да, дори за френското общество. Като прожектирахме филма в Париж, след това имах среща със зрителите. Един от тях каза едва ли не как съм се осмелил да правя филм на тази тема, че тя била табу във Франция.
- При положение, че във Франция обществото е много по-разнообразно от това тук в България...
- Точно така.
- Кое според Вас поражда страха? Защо той все по-често заема мястото на емпатията?
- Вижте от колко червени линии е разделен светът. Има разделителна линия между хората с различен цвят на кожата, между хората с различна религия, различен пол... Разделителните линии са много повече от обединителните идеи.
Светът наистина е разделен ужасно много по всякакви теми. Всеки път като чуя по новините, че някъде избухва война, обикновено ни се казва "това е за добро, трябва да направим нещо там". Ами не. Оставете хората сами да си решават проблемите, а не да водите танковете и самолетите и да им решавате проблемите по този начин. Разбирам, че тази индустрия е печеливша и някой трябва да си продава стоката, но това е за сметка на обикновените хора.
Кадър от снимките на филма "Страх" (Източник: Про филм - Асен Владимиров)
- Има ли сила, която да е по-силна от страха?
- Надявам се разумът да надделее над страха. За да бъдем разумни, някак трябва да бъдем образовани. С това нямам предвид дипломи зад гърба. Трябва да бъдем образовани, защото образованият човек е по-трудно манипулируем. Този човек умее да мисли със собствената си глава, умее да заема позиция по един или друг въпрос, уповавайки се на своите знания.
Аз съм убеден, че ако всеки от тези хора, наричащи се патриоти, имат възможност да опознаят такъв един човек, който предварително смятат за враг, да видят уменията му, качествата му, то тези дистанции ще се стопят. В това отношение социалните мрежи натрупват много негативна енергия.
Светът днес явно живее там, а хората в социалните медии не могат да срещнат автори като Достоевски, като Чехов, като Стайнбек.
За жалост в социалните мрежи се въртят факти, които са непроверени, плод на нечия измислица. Страхът се нагнетява там. Например сега това се случва със страха от ваксините. Колкото по-необразован е човек, толкова по-голям е страхът у него.
Операторът Емил Христов по време на снимките на филма "Страх" (Източник: Про филм - Асен Владимиров)
- Интересно е, че Вие сте описал страха по много смешен и комичен начин. Така, че той да изглежда направо нелепо, виждаме обществото си в огледалото и сами можем да се смеем н себе си.
- Може би аз съм такъв човек и имам такъв начин на мислене. За мен наистина тези реакции са нелепи, а от там и смешни. Сещам се за едно момче, което наистина ходеше по границата и хващаше някакви хора.
- Имате предвид т.нар. Динко?
- Да, същият. Не знам, завършил ли е училище, не е ли завършил. Но човек си казва: "Гледай какво нещо! А сме 21-ви век!".
Това е едновременно нелепо, и смешно. Този век хем ни дава велики научни открития, космически изследвания, а в същото това време хора се крият по храстите, за да хващат други хора, които бягат от война. От това, че бомбите са им съсипали домовете. И той ходи, връзва ги и се отнася към тях като към животни.
Докато снимахме там в района, се запознах с едно момче от Афганистан. Това момче беше архитект, знаеше 5 езика. И Динко го хваща и го връзва.
- Може би затова показвате черно-бялото ни общество в един черно-бял филм, сниман от един от най-добрите ни оператори - Емил Христов. Защо решихте да го снимате монохромно?
- Причините да взема това решение са доста, разбира се, повечето са художествени. Със сигурност този пейзаж щеше да изглежда по друг начин, ако филмът беше цветен.
Знаете, че в Южна България почти няма зима, тревата пожълтява през есента и веднага след това отново избива зелено. Бързо разцъфват и дърветата. Пролетта идва бързо. Ние снимахме февруари. Картината беше в зелено, жълто...а на мен тези топли цветове не ми вършеха работа.
Трябваше ми черно-бялото, което все пак е адекватно на суровата история.
- Прави впечатление, че във филма героите са с истинските имена на актьорите, които ги играят. Това също ли е търсене на по-голяма реалистичност на ситуацията?
- Да, и това. Голяма част от актьорите са също така непрофесионалисти, повечето са мои приятели, хора, които познавам от местата там и те си играят със собствените имена именно, за да се гони тази автентичност, която ми се искаше да има във филма.
Светлана Янчева и Емил Христов по време на снимките (Източник: Про филм - Асен Владимиров)
- "Страх" е също така българското предложение за "Оскар". Как мислите, че тази тема би провокирала и въздействала на журито? Все пак това е актуална дискусия в цял свят, в САЩ имаше сериозни бунтове покрай движението Black Lives Matter.
- Това в цял свят е сериозен проблем от години. Филмът има много добра международна съдба. Беше на 4-5 фестивала в САЩ, американците го купиха и се разпространява и там, и в Канада.
С Австралия ние обхващаме всички континенти с изключение на Антарктида. Филмът наистина беше на много фестивали в цял свят и събра много награди, приема се много добре, защото проблема го има навсякъде. Филмът е разбран, това е най-важното. Например беше прожектиран на един фестивал в Сао Пауло и се оказа, че там има Музей на расизма и са взели филма, за да го прожектират в този музей. Явно филмът вълнува хората по цял свят.
- Притеснява ли Ви, че филмът може да бъде обвинен в политкоректност. Темите за расизма, правата на ЛГБТИ хората са взели ниша в киното в момента и някак тези теми могат да бъдат използвани в полза на повече успехи у дивиденти.
- Не, никога не съм бил политкоректен, все пак имам глава на раменете си.
Никога не съм се съобразявал с модата на днешния ден. Наистина смятам, че това е много сериозна тема и тя не е от днес или от вчера. Това е тема, която има своята дълголетна история и в този смисъл бих казал, че сме изпреварили модата и не намирам филма за политкоректен. Даже в известен смисъл иронизираме и тази политкоректност.
Интервю на Юлия ВЛАДИМИРОВА
Остани с
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}