СПЕЦИАЛЕН ГОСТ
Актрисата Светлана Янчева: Когато се страхува, човек често става зъл
Още първия снимачен ден си контузих крака, и 6 месеца куцах, признава изпълнителката на главната роля във филма "Страх"
Автор : Валерия Калчева / 19 ноември 2021 / 14:42 5479 Прочита 0 Коментара
"Битката, която води всеки със самия себе си и със собствените си страхове, които го парализират, е най-сериозната.
Ще дам един елементарен пример. Аз никога не се научих да карам кола. И знаете ли защо? Защото имам страхове, които фантазията ми увеличава и не мога да се преборя с това. Дори за такива дребни наглед неща, човек трябва да рискува и да каже: "Майната му, пък ще го направя!"
Единственият начин да се отървеш от страха, е наистина да рискуваш... "Каза тя и се разтрепера от страх..." (смее се). Това разказва Светлана Янчева, която изпълнява главната роля във филма "Страх".
"Страх" - българското предложение за "Оскар", тръгва по кината от 19 ноември
От 19 ноември лентата на режисьора Ивайло Христов, българското предложение за "Оскар", може да бъде видяна от българската публика.
"Страх" е провокативен, изпълнен с абсурден хумор. Лентата е черно-бяла - визуално решение, превърнало се в запазена марка на режисьора Ивайло Христов.
До момента, продукцията спечели голямата награда на Международния филмов фестивал "Черни нощи" в Талин и голямата награда на фестивала "Златна роза" във Варна.
Освен споменатите отличия, филмът е и българското предложение за наградите "Оскар".
Историята е брилянтно съчетание между драма и абсурдна комедия, която ни отвежда на българската граница, където е разбит нов канал на бежанци, пристигащи от Турция. Фабулата се разгръща около съкратена учителка, която помага на чернокож бежанец, в малко погранично село, който внася драматичен обрат в живота й.
Светлана Янчева и Майкъл Флеминг изпълняват двете главни роли в "Страх". Светлана Янчева е добре позната на българската публика от множеството театрални и филмови роли, а музикантът Майкъл Флеминг прави дебютна роля в киното.
Екипът работил по реализацията на "Страх" е добре познат на зрителите, тъй като голяма част от него стои зад "Каръци", предходната успешна лента на режисьора Ивайло Христов. Оператор е Емил Христов, композитор е Кирил Дончев, а продуцент е Асен Владимиров.
Освен в България, филмът е купен за разпространение в Израел и САЩ, което е феноменален успех за български филм.
С актрисата Светлана Янчева, изпълнила главната роля - зад кулисите на филма "Страх", за работата с ума, сърцето и мислите, за страховете й и как ги преодолява, за приликите и разликите между нея и героинята й Светла.
Светлана Янчева ексклузивно пред Impressio и Dir.bg:
- Как получихте ролята на Светла във филма на Ивайло Христов - "Страх"?
- Ивайло ме покани за тази роля. Каза ми, че е написал сценарий, че има предвид моето участие. Той предварително знае кои актьори ще участват в историята, която иска да разкаже, представя си ги, когато пише диалозите, знае с кого иска да работи.
Филмът не спечели веднага на сесиите на Националния филмов център. Накрая, през 2019-та, започнахме снимките.
- Доволна ли сте от резултата?
- Когато гледах за пръв път филма, леко изпаднах в шок. Шок от себе си и постоянното си присъствие на екрана. Човек си се представя по един начин, но когато се види отстрани - нещата са по-различни.
Мразя да се гледам, поне при мен е така. Разбирам кога играя, кога не съм истинска, имам едни мои си неща, които много добре познавам и които ме издават. Дразня се от тях.
Шокьт при първото гледане на филма, е съвсем нормален и по друга причина. Защото аз знам прекалено много за този филм. Докато снимаш, ти нямаш никаква представа какво ще стане при самия монтаж. Получава се нещо по някакъв начин различно. Критикувах се, самосанкционирах се. Имаше сцени, които са отпаднали, задавах си въпроса защо са отпаднали, защо не са на това място... Особена е пьрвата среща, болезнена.
После вече, втория и третия път, го гледах по-спокойно и го възприех като цял филм, дадох си сметка за нещата, които ми харесват малко по-отстранено, за нещата, които не ми харесват...
Но така или иначе аз не съм обикновен зрител, и няма как да бъда изцяло обективна, пристрастна съм. В крайна сметка - доволна съм от резултата, мисля, че това е един добър филм.
- Трудни ли бяха за вас тези крупни планове, когато действието тече изцяло през вашето лице?
- Какво значи трудни? Тук няма по-лесно и по-трудно. Ти като влезеш в историята и като се завърти колелото, просто спираш да се занимаваш - забравяш за камерата, това око, което те гледа безпощадно, това е много важно, и започваш да работиш с ума си, със сърцето, с мислите си. И това е - просто се концентрираш и гледаш да си свършиш работата.
- А най-трудната ви сцена, чисто актьорски?
- Снимачният процес беше доста интензивен. За около месец заснехме целия филм. Бях в такава мелачка, че имах чувството, че всичко свърши за един ден. Аз просто не си спомням конкретни неща, като в един ден всичко се изля.
Не мога да ви кажа коя е била за мен най-трудната сцена. Имала съм съмнения, имала съм притеснения, но не съм имала някакъв драстичен, краен проблем с някоя сцена. Най-важното и най-трудното нещо е концентрацията.
Но... още първия снимачен ден си контузих крака, и 6 месеца куцах. Стана при дългото тичане в гората, и въпреки, че бях загряла малко, се оказа, че не е достатъчно. И при един неравен терен, кракът ми просто потъна, не го усетих. Болката беше гадна. Нещо разтегнах, не съм на 20 години, все пак.
И тогава си казах: "Внимавай какво правиш!" За такива неща човек трябва да се подготвя сериозно. То не е кой знае какво, на все пак - 1-2 часа тичаш непрекъснато, дубли и т.н.
- Как работихте с Ивайло Христов, той самият е актьор?
- Ивайло беше много организиран, страшно подготвен, нямаше никакво време за губене, за много кратко време трябваше да заснемем филма. Беше наясно точно какво иска и това много улесняваше нещата.
Умението му да работи с толкова голям екип е изумително и затова си заслужава обичта и доверието.
Дори, когато съм се колебаела за някаква сцена и съм имала различно усещане от неговото, той много бързо ме убеждаваше, че това не е така, а така. И аз се съгласявах, имах му пълно доверие. Оставих се в ръцете му да ме води.
Да, точно защото той е актьор и то великолепен актьор, той пречупва всичко през собствената си природа, по някакъв начин го изиграва в себе си, прекарва го през себе си, за да може го усети и да ти го обясни по най-добрия начин.
Ивайло Христов на снимките на филма "Страх" (Източник: Про филм - Асен Владимиров)
- Кажете за партньорството си с Майкъл Флеминг...
- Ние бяхме поставени в идентична ситуация, каквато е историята и в самия филм - среща между двама самотници - от различни светове, говорят на различни езици... Той знаеше 2-3 думи български, аз говоря английски слабо. Ние общо взето така и си общувахме извън снимките. Аз го молих да ме поправя, когато греша, а той ми каза: "Ако трябва да те поправям, няма да си кажем и една дума." (смее се)
Майкъл е музикант, природата му е талантлива и това вършеше много добра работа във филма. Не съм имала никакви проблеми с него като партньор, беше ми изключително приятно, забавно, сърдечно и съм му благодарна.
- Лично вас вълнували ли ви темата за страха от Другия, от различния?
- Това, което ме вълнува в този филм, в историята, която се опитаме да разкажем, е изборът, който прави човек в живота си. Понякога един избор може да му коства всичко. Доколко е готов да го направи , дори когато всички са срещу него, както и се случва в това малко, забравено от Бога селце, в което хората са настръхнали срещу тази двойка. Жената печели битката, защото тя избира да бъде щастлива. А дали ще бъде? Това е друга тема.
Филмът завършва с копнежа за нещо истинско и красиво, и пътят напред, незнайно за къде...
- Едни бедни и нещастни хора, жителите на малкото българско селце на границата, мразят и се страхуват от други бедни и нещастни хора, избягали от другия край на света, бежанците... Това е една ужасна екзистенциална драма...
- Ето, това е страхът! Ужасът, че ти може да попаднеш в същата ситуация... Ти си също толкова беден и нещастен, а не искаш да го признаеш, и това те кара да бъдеш зъл! Моята героиня Светла преминава през това, но накрая прави друг избор...
В крайна сметка цялата история е прекарана през абсурда. Това е един много интересен опит - преплитането между драма и абсурдна комедия, на реално и нереално, на ръба е... Надявам се това да се хване от зрителите, да сме го постигнали...
- Как се отнасяте към героините си - мъчите ли си да влизате изцяло в "кожите" им, или сте критични към тях?
- Не, никога не съм била критична. Влизаш в мислите на друг човек и започваш да действаш от името на този човек. Следваш логиката и всяка негова постъпка ти трябва да я разбираш, независимо каква е.
Кадър от филма "Страх" (Източник: Про филм - Асен Владимиров)
- Ако трябва сега да кажете нещо на вашата Графиня, от "Аз, графинята", филмът, с който изгрявате, какво ще е то?
- Не знам... Може би, ако сега трябваше да изиграя тази героиня, бих го направила по много по-различен начин - много по-неочаквана, много по-нестандартна, много по-екстравагантна, такава, каквато беше самата Сибила, прототипът на героинята.
Аз се запознах с нея и видях за какъв човек става дума. Тя няма нищо общо с мен като природа - много по- екстровертна беше, много по-голямо "перде", "откачен" човек... Тогава си спомням, че сме си говорили и с Петър (Попзлатев, режисьора на филма), а и аз съм си го мислила, че ако се опитам да изиграя това, аз ще го направя лошо, може би. И някак си нещата се придърпаха повече към мен. Но сега бих рискувала.
- Как започнахте навремето с актьорството?
- Като съвсем млада, първият човек, който ме запали за тази професия беше, светла му памет, Димитър Еленов. Бях в неговата Детска театрална студия в Бургас.
Това е човекът, който, дето се казва, ме "ритна"!
Оттам тръгна всичко. Влязох в Театралната академия. След това попаднах в "Сфумато" при Маргарита Младенова и Иван Добчев. Това са може би едни от най-хубавите ми години в театъра. След това станах актриса в Малък градски театър "Зад Канала", работих и в Народния театър, където срещнах Александър Морфов, много важен за мен човек, с Явор Гърдев, няма какво да коментираме, с Теди Москов... Не искам да изреждам, защото трябва да спомена сума ти народ, а не мога да пропусна никого.
Имала съм щастието да работя с хора, с които съм искала. Срещала съм се и в театъра, и в киното, с много добри режисьори. С някои, с които съм искала, не съм успяла, за съжаление. Но така е трябвало, може би.
"Страх" - българското предложение за "Оскар", тръгва по кината от 19 ноември
Имала съм късмет да работя с хора, които са ме оформили не само като актриса, но и като личност. Даже от хората, с които не ми е било о`кей да работя, и от тях съм имала огромна полза.
- А какви са вашите страхове? Приемате ли лесно хората? Вашата героиня казва: "Писнало ми е да се страхувам!.."
- Въпреки, че изглеждам спонтанна и добронамерена (така са ми казвали), всъщност дълбоко в себе си съм недоверчива. Хората си мислят, че аз лесно общувам, а това не е така. Винаги вътре в мен тиктака един часовник. Аз разчитам на интуицията си и даже при първата си среща с някого, за който нищо не знам, всъщност знам много повече неща за него. След което започвам да се разсейвам, опознавайки го, и забравям за оня знак в началото, който ми е подсказвал, че нещо не е наред.
Аз самата имам много страхове, не знам кой е най-големият. Страхът наистина парализира - страхът да вземаш решения, страхът да се отвориш за другия човек, компромисите, които правиш, те също са от страх, лъжите, които изричаш, те също са от страх...
- Какъв е начинът да се отървем от този ужас?
- Битката, която води всеки със самия себе си и със собствените си страхове, които го парализират, е най-сериозната.
Ще дам един елементарен пример. Аз никога не се научих да карам кола. И знаете ли защо? Защото имам страхове, които фантазията ми увеличава и не мога да се преборя с това. Дори за такива дребни наглед неща, човек трябва да рискува и да каже: "Майната му, пък ще го направя!"
Единственият начин да се отървеш от страха, е наистина да рискуваш... "Каза тя и се разтрепера от страх..." (смее се)
- По какво Светлана си прилича със Светла от "Страх"?
- Тя е дръпната, аз също. Тя е безстрашна, аз не. Тя няма какво да губи, аз имам. Тя ходи на лов за зайци, аз не мога дори да си представя да убия заек. Тя е учителка, аз съм актриса.
Това е прелестта да си актьор, че можеш да бъдеш всеки, можеш да изиграеш всеки, който дори няма нищо общо с теб. Ако можеше така и в живота... (смее се)
- Нашето общество в някакъв пик на страха ли се намира?
- Не съм оптимист, но се надявам това да е пикът и да няма по-страшни неща, да излезем от това блато (как- не знам) и държавата ни да започне да функционира нормално.
Интервю на Валерия КАЛЧЕВА
Целият екип на филма "Страх" на Ивайло Христов
Светлана Янчева е родена на 31 октомври в Бургас. Завършва актьорско майсторство за драматичен театър във ВИТИЗ "Кръстьо Сарафов" в класа на професор Николай Люцканов през 1986 г.
Първата поява в киното, която й носи широка популярност е главната роля във филма на режисьора Петър Попзлатев "Аз, Графинята" през 1989 г.
Известна е с участието си във филмите "Нещо във въздуха" (1994 г.), "Подгряване на вчерашния обед" и "Разследване" през 2006 г. и други.
Добре позната е с многото си роли на софийски театрална сцени, между които "Сфумато", Народен театър "Иван Вазов" и Малък градски театър "Зад канала".
Ето някои от тях:
"Таралеж" (Иван Радоев) - Боряна, "Чайка" (Антон Чехов) - Маша, "Луда трева" (Йордан Радичков) - Суса, "Квартет" (Хайнер Мюлер), "Верона" (Уилям Шекспир)
"Пиеса за бебето" (Едуард Олби), "Мъртвешки танц",(Аугуст Стринберг), "Валентинов ден" (Иван Вирипаев)
"Животът е прекрасен" (по "Самоубиецът" на Николай Ердман), "Морски пейзаж" (Едуард Олби), "Хамлет" (Уилям Шекспир) - Гертруда, "Жана" (Ярослава Пулинович) - Жана,
"Човекът, който искаше" (Антон Чехов), "Приятелки мои" (драматизация на Теди Москов и Симон Шварц по филма на Марио Моничели "Приятели мои"), "Пияните" (Иван Вирипаев), "Танцът Делхи" (Иван Вирипаев), "Зимата на нашето недоволство" (драматизация на Юрий Дачев по едноименния роман на Джон Стайнбек)
Остани с
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}