СПЕЦИАЛЕН ГОСТ
Преходът на Ивайло Христов (видео)
Разговор за 10 ноември, киното и за това чие всъщност е времето
Автор : Ренета Веселинова / 10 ноември 2018 / 11:20 4734 Прочита 14 Коментара
Срещам се с Ивайло Христов, разбира се, в театъра. Предстои му репетиция и времето е малко. А аз искам да го разпитам много и за всичко. Заговаряме се за филма "Времето е наше" на режисьора Петър Попзлатев. Филмът ще открие тазгодишния фестивал "Киномания" на 15 ноември. "Времето е наше" е вдъхновен от романа "Разруха" на Владимир Зарев, а ролята на Христов е на генерал който "раздава куфарчетата с парите". С други думи - говорим си за прехода.
"Може би филмът ще ни ориентира за днешния ден. Защо сме така? Какво сме пропуснали? Какви грехове имаме да изплащаме?"
Ивайло Христов във "Времето е наше" на режисьора Петър Попзлатев
Става ми любопитно какво е мислил Ивайло Христов по онова време. Как ли е очаквал да се развие животът му, след като България излезе от плановата социалистическа икономика и тръгне по пътя на пазарните отношения.
"Когато стана тази работа на 10-и, първото изречение, което казах, това си го спомням много добре, беше - Ооо, до 5 години тука ще стане Швейцария! - колко глупав съм бил."
По онова време актьорът не предполага колко дълго ще продължи този преход. Затова и филмът "Времето е наше" се оказва толкова актуален. Защото и днес можем да си говорим за грехове на обществото и системата. Грехове, които всеки ден отекват в центъра на София. А Ивайло Христов твърдо казва, че се вълнува от всичко, което се случва в страната напоследък.
"Протестът е една от демократичните форми на изразяване на мнение. И той, както се казва, е важна форма. Имаше и протести, които успяха. Тогава, когато протестът е за нещо важно, сериозно, той тогава е просто задължителен!"
Искам да го измъкна от тягостната тема за протести, общество и управляващи. "Киномания" чука на вратата и продължаваме да си говорим за тенденциите в българското кино, но и тази тема завършва "пред Парламента".
"Много са важни късометражните филми. Аз лично съм им страшен фен и след всичко, което съм гледал досега, аз смятам, че българското кино се развива в много, много добра посока. Говоря единствено и само за таланта на хората, които правят кино. Разбира се, за да се реализират тези хора, е необходима една изключително сериозна грижа на държавата за тази работа. Това вече го няма. Направо го няма."
Това, което го има, обаче, е талантът на младите актьори в България. Ивайло Христов преподава в НАТФИЗ и добре познава възможностите на изгряващите звезди. Не отрича, че подготовката им е на много добро ниво, но като че ли известността става основен приоритет.
"Сега малко каруцата е сложена преди коня и това според мен доста обърква нещата. Много от младите хора се надяват да се закачат за някой сериал и това може да ги направи популярни. Но не добри артисти, не като актьори да развият своя талант. Но съм сигурен, че от Академията излизат талантливи, добре подготвени хора."
Осъзнавам с колко много неща се е захванал този талантлив човек. Играе, режисира, преподава, пътува почти през цялото време. И правилно предполагам, че време за семейство почти не остава.
"Сигурно е можело да дам и повече, със сигурност. Но поради различни обстоятелства човек не винаги може да направи онова, което му се иска. Но това го усещащ някак късно, доста по-късно. Например сега, на моята възраст, когато децата вече са големи. Знам, че съм пропуснал важни неща, но за съжаление времето не може да се върне."
Вратата на гримьорната се отваря, викат го за репетиция. Времето ни свърши. И така заедно стигаме до извода, че то не е нито наше, нито мое, нито негово. Въпросът е какво правим с времето, с което разполагаме?
Снимки във видеото: Иван ГРИГОРОВ
Остани с
;void(0);){kind=link}
', '_blank', 'width=500,height=300');void(0);){kind=link}
', '_blank', 'width=500,height=300');void(0);){kind=link}