СПЕЦИАЛЕН ГОСТ
Елена Телбис - наопаки, отвъд клишетата
"Мисля си дали имаме съпротивителни сили. Дали можем да предложим алтернативи или можем само да пишем във фейсбук", казва актрисата
Автор : / 6592 Прочита 2 Коментара
Снимка: Фелия Барух
Непринудена, пряма и точна. Елена Телбис е от актрисите, които не обичат да говорят за себе си. За многото роли в театъра и киното, за номинациите и наградите на актьорското поприще, които въобще не липсват в биографията й.
Наскоро имаше поредна премиера на "Дивата патица" на Ибсен в Народния, а в средата на ноември се задава нещо интересно с излизането на най-новия филм на Петър Попзлатев "Времето е наше", който ще открие Киномания тази година. Нейната роля е загадъчна и мистериозна. Може би като самата Елена Телбис?
Каквото обаче и да се каже за нея, със сигурност няма да е точно така, затова ви оставяме за малко насаме в краткото време след премиера в театъра и преди премиера в киното:
- Сварвам те в..?
- Кухнята пред компютъра.
- Дълбока, философски сериозна, мрачна лудетина... Разпонаваш ли се в някои от тези определения?
- Не, ама не знам и в кои бих могла да се разпозная.
- Последното театрално представление, в което игра тези дни?
- "Дивата патица" на Ибсен, режисьор Крис Шарков в Народен театър.
- Последната роля, когато си се смяла най-много?
- То без смях не може да стане.
Твоите любими заглавия в /market.dir.bg
- Последният път, когато "затръшна" нечия врата?
- Въпреки кавичките, ще отговоря съвсем буквално. Входната ми врата е последната, която затръшнах. След репетициите около премиерата исках да си остана повече време вкъщи и да си почина, но пак не ми се получи.
- Последната книга, която не искаше да свършва?
- "Власт и съпротива" на Илия Троянов. Ама лъжа, защото всъщност исках да свърши. Изключително детайлна работа върху сериозен период от историята ни. От гадната ни история.
- Последният път, когато плака?
- На сцената ще да е било.
- "Времето е наше" - най-новият филм на Петър Попзлатев, който ще открие Киномания, е за технологията на прехода. През твоите очи какъв беше този преход? Родена си точно в това бурно време.
- Родена съм през 1990-та година. Спомените ми се свързани с игрите пред блока. По-късно в училище започнах да се интересувам що за време е било това. От различни учебници, защото в някои пишеше само по един абзац.
Някак не ми се струва период от историята, който да е завършил и да му е поставена точката.
- Филмът се определя и като политически трилър. Какво мислиш за политиката в България и въобще?
- Задавате ми този въпрос в светлината на протестите, целящи оставката на вицепремиера Валери Симеонов. Едва ли има някой, който не е разбрал, че за него майките на децата с увреждания са "кресливи жени", които нещо приискват за "уж болните" си деца. Този човек ни е вицепремиер. А пък Бойко Борисов ни е премиер. За трети мандат. А пък Тръмп е президент на САЩ. А това не са вицове, а реални факти. Такова е времето явно. Всичко може.
Мисля си дали имаме съпротивителни сили.
Дали можем да се организираме като общество. Дали можем да предложим алтернативи или можем само да пишем във фейсбук.
- Каква е новата ни история през очите на един млад творец?
- За историята може би е редно да се произнасяме от дистанцията на времето.
- Режисьорът казва, че твоята героиня Невена е граничен образ. Ще ни я представиш ли?
- Тя е най-загадъчният персонаж във филма. Нямам право да говоря за нея, за да не изпортя историята. Сериозна част е от линията на героя на Леонид Йовчев - писателя Сестримски. Не могат един без друг. Ще видите защо.
- Колко близка ти е темата за двойната самоличност във филма? А извън него?
- Невена е точно такъв пример - човек с двойна самоличност. И пак остава въпросът "това така ли е?"
А извън филма въпросът за двойната самоличност би могъл да се отнесе към всеки един от нас. Това е нормално. Понякога сме едни, но поставени, да речем в друга среда, сме склонни да бъдем по-различни.
- Част от сценария е на Владимир Зарев и романа му "Разрухата". Какво мислиш за разрухата? Има ли нещо, което би разрушила?
- Има.
Гледам да канализирам подобни желания и енергии в работата си.
- Партнирате си със страхотен екип, включително и с твоя професор Ивайло Христов. Трудно ли е и кое ти бе най-интересно по време на снимките?
- Точно с него още не съм си партнирала. Чакам с нетърпение такъв момент. Дано се случи. А като че ли най-интересното по време на снимките ми беше работата с режисьора Петър Попзлатев. Той е изключително непредвидим.
С такива хора е интересно да се работи и му благодаря за възможността.
- След филма остана ли въпрос, който да те гложди?
- Въпроси ме глождят денонощно.
- Кое е клишето за българския актьор, което те дразни най-много?
- Не знам кое е. Ама и да знаех, не би ме дразнело. Предпочитам да се дразня на по-съществени неща.
- Суетата при артиста - пречи ли, необходимото зло ли е или..?
- Артистът си има всички качества и недостатъци, присъщи за всички останали хора. И като при всички останали хора, суетата би могла да е здравословна, но и разрушителна.
- Ако можеше да те чуят всички какво би "изкрещяла"?
- Не се чувствам достойна за такава трибуна.
- Обичаш да се смееш на..?
- Филми, на кучето и на несмешни неща, за да се справям с тях.
Интервю на Тина Философова
Елена Телбис е родена на 13 август 1990 г. във Велико Търново. Завършва НАТФИЗ "Кръстьо Сарафов", специалност "Актьорство за драматичен театър" в класа на доц. Ивайло Христов, випуск 2013.
В момента можете да я гледате като Хедвиг в "Дивата патица" от Хенрик Ибесн, реж. Крис Шарков, Народен театър "Иван Вазов". Олга в "Танцът Делхи" от Иван Вирипаев, реж. Галин Стоев, Народен театър "Иван Вазов". Кейт Дилън в "Добри Хора" от Дейвид Линдзи-Абер, реж. Николай Поляков, Народен театър "Иван Вазов". Дементната в "Каквато ти ме искаш" от Луиджи Пирандело, реж. Теди Москов, Народен театър "Иван Вазов". Катя в "Жана" от Ярослава Пулинович, реж. Явор Гърдев, Народен театър "Иван Вазов". Духът на бащата на Хамлет в "Хамлет" от Уилям Шекспир, реж. Явор Гърдев, Народен театър "Иван Вазов".
Играе още в "Заешка дупка" от Дейвид Линдзи-Абер, реж. Ивайло Христов, и "Сарабанда" от Ингмар Бергман, реж. Иван Урумов, в Театър 199.
Тя е Елена във филма на Ивайло Христов "Каръци" (2015), който спечели голямата награда "Златен Георгий" на 37-ия Международен кинофестивал в Москва през 2015 г. Очаквайте я и като Невена в политическия трилър на Петър Попзлатев "Времето е наше", с който започва Киномания на 15 ноември.
Твоите любими заглавия в /market.dir.bg
Остани с
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}