Въведете дума или фраза за търсене и натиснете Enter

Актьорът Георги Гоцин: Има пропаст между поколенията. Дупка е зейнала

ТАЛАНТИ

Актьорът Георги Гоцин: Има пропаст между поколенията. Дупка е зейнала

"Как може артист да бъде назначен доживот?", пита независимият талант

Снимка: Георги Вачев

Георги Гоцин е роден е през 1989-а. Завършил е Националната академия по театрално и филмово изкуство (НАТФИЗ) със специалност "Актьорско майсторство за драматичен театър" в класа на Ивайло Христов. По-късно участва във филма му "Каръци" (2015), който е носител на множество български и международни отличия, сред които голямата награда за най-добър филм на Международния кинофестивал в Москва. "Къръци" бе и българското предложение в надпреварата на 89-ите награди "Оскар" за чуждоезичен филм.

Преди Академията е преминал театралната школа на Малин Кръстев в "Младежкия театър", който повече от 10 години работи с младото поколение, създавайки един малък НАТФИЗ: индивидуалисти и искрени нови артисти.

Що се отнася до театъра - не се страхува да действа и сам да менажира проектите си. Моноспектакълът "Записки на един луд" по Гогол e първият му независим проект под режисурата на Ованес Торосян, който продължава да се играе успешно в театър "Възраждане".

Експлозивната пиеса на световноизвестния драматург, сценарист и режисьор Джон Патрик Шанли "Дани и дълбокото синьо море: Танц на апашите" е последният му проект с Ованес Торосян и Каталин Старейшинска. Пиесата се поставя за първи път в България и показва дълбокото отчуждение на съвременния човек. И, може би, изкупителната сила на любовта? 

Много рядко независими артисти, които не са на щат, успяват да пробият в един или друг театър със свои спектакли. Обикновено те убягват на широката публика. Георги Гоцин не е един от тях.  

Откровен, посветен на изкуството и влюбен – Георги Гоцин пред Impressio: 

Снимка: Георги Вачев

- За какво не искаш да те питат?
- Нямам проблеми със себе си и няма неща, които да ме притесняват. Може би, ако нещо е твърде лично, иначе не.

- Кажи ни какво означава да си независим актьор? Какво ти дава това и какво ти взима?
- Дава ти свобода да избираш в какво да участваш, с кой да правиш представление, с какви текстове, т.е. всичко, които те вълнува. От друга страна е много трудно. Политиката към независимия театър в България е изкуствена. Театрите не само не се интересуват, но и нямат полза от такива проекти, заради статуквото в момента. Ако някой директор го прави, то е защото той наистина държи на реализацията на младите. А такива директори са много малко. Повечето гледат в собствения си двор.

"Дани и дълбокото синьо море: Танцът на апашите" (Снимка: Гергана Дамянова)

Директорът на Пловдивския театър Кръстю Кръстев обаче ни даде шанс и ни отвори вратите с абсолютно професионални условия, без никакви компромиси. Защото го има и другият вариант - да се приеме проект на някакви млади хора и да им се даде шанс да играят. Без пари, но да играят. Това не си е работа. Не казвам, че театрите са виновни, но така се случват независимите проекти. А не би трябвало.

Георги Гоцин в "Записки на един луд"

Имаме някакво частично финансиране от държавата, но то е абсолютно недостатъчно. Няма значение дали са актьори, танцьори или художници, много повече трябва да се дава като процент от бюджета за независими проекти. Това много ще вдигне нивото на изкуството. Защото за независимия артист е много важно всичко да бъде направено максимално добре, да не стъпи някъде накриво и да се бори за това, което иска.

Как може артист да бъде назначен доживот?

Може би го има и в други държави, но това е нещото, което не води до високо ниво. Взимаш някой човек доживот на договор и изведнъж се оказва, че няма места. Има хора с много качества, но просто няма места за тях, защото структурата е такава. Омагьосан кръг. Просто няма пазар за всички кадри в изкуството. 10 процента от всички завършили имат варианта да отидат на заплата някъде. А другите 90 процента?

Точно за тях трябва да се мисли някаква политика и тя да не бъде от днес за утре. Да не се луташ в някакво неясно бъдеще.

"Дани и дълбокото синьо море: Танцът на апашите" (Снимка: Елена Николаева)

- Какво би искал да се промени?
- Имал съм шанса да пътувам по различни програми за млади и перспективни хора и мога да кажа как в други държави има структура и политика за това. И тя е дългосрочна. Не от днес за утре. Моето бъдеще зависи от много неща, които не зависят от мен. Това води до изключително голям стрес сред артистите. Сменят се директори, министри, и те идват със своето виждане за нещата, със съвсем друга политика. Просто живееш ден за ден, стискаш зъби и го караш на смисъл. Но смисълът не те изхранва.

Георги Гоцин в "Записки на един луд"

Още

Звездата от "Откраднат живот"      Дария Симеонова: Обичам! Заявявам - зависима съм!

Звездата от "Откраднат живот" Дария Симеонова: Обичам! Заявявам - зависима съм!

- Ти успяваш ли да се издържаш с това, което правиш?
- Да, това все пак е възможно. Аз никога не съм работил нищо друго. Не искам да работя нещо, което не е свързано с изкуство. И така се случи. Лека полека, винаги адски много съм давал от себе си в посока създаване на един продукт. Не само в актьорската игра, а в измисляне на продукт, менажирането му, идеи за независими неща. Така успявам да съществувам и вярвам в качествата си. Публиката е тази, която ни изхранва и аз успявам да се издържам с това, защото салоните се пълнят с нещата, които играя. Благодарение на публиката и на партньорите, които дават шанса на младите хора.

Директорът на театър Пловдив, на театър "Възраждане", ми дадоха тази възможност. Важното обаче е салоните да са пълни, защото всичко все пак е въпрос на издръжка.

Съвсем друг е механизмът, когато в един театър дойде независим проект. И тук пак трябва да се помисли за някакво финансиране. Защото как да съществува независим театър, като никой театър не го иска. Т.е. отново става някакъв омагьосан кръг.

Никой театър не иска независими проекти. Откриват се новоизлюпени открити сцени, но всичко е пак ден за ден. И младите хора започват да си измислят разни пространства, което адмирирам. Дали ще е "Червената къща", театър "Реплика" на Ованес Торосян и неговия клас, хора, които копаят като черноработници и работят сериозно. Но те нямат никаква подкрепа и каквото направят там, това е.

По-честен труд от това няма, защото не го правят за парите, а за идеята. Така се получават много качествени неща, въпреки компромисите, че една продукция се прави с малко средства.

Георги Гоцин и Каталин Старейшийнска в "Дани и дълбокото синьо море: Танцът на апашите" (Снимка: Гергана Дамянова)

- Реформа в реформата на театъра?
- Не говоря за държавните театри, а въобще за това има ли независим вкус в България и какви са плановете ни за него. Говоря за изключително лошото менажиране на изкуството и за липсата на такова. Много малко хора имат образование за това. Хора преструктурирани и работили съвсем други неща, изведнъж стават директори и арт мениджъри. Не във всички случаи, разбира се, аз съм си комуникирал с много подходящи хора, както е в Пловдив примерно. Но има хора, които не могат да боравят с компютри и се занимават с арт менажиране.

Това е абсолютно несериозно! Ние сме изключително назад в това отношение в сравнение с другите държави.

Да не говорим за танцьорите. Гледал съм жестоки представления в НАТФИЗ, но няма менажиране в модерното танцово изкуство. И те са като нас, затова не деля нещата.

Всички сме в един общ кюп, в който всеки сам се спасява. Не виждам гилдиите ни да правят нещо за нас, младите. Нямаме обща посока за нещата.

В спектакъла "Кавказкият тебеширен кръг" на Ивайло Христов

- В този ред на мисли би ли направил компромис и да участваш постановка, която е лековата, с идеята просто да напълни залата?
- Не. Никога не съм работил заради парите. Този фактор го изключих, още когато завършвах. Тотално съм се примирил с факта да изкарвам пари от изкуство. Оказа се, че първите пет години работих само върху себе си и върху качествата си, преди да претендирам за каквото и да е. Без да правя компромиси със себе си. Някои хора, които са съвсем на дъното на мизерята и нямат друг шанс, много често се налага да се кикерчат на сцената. Не мога да ги критикувам за това.

Но въпреки всичко все повече млади хора правят хубави неща.

Има една генерална пропаст в изкуствата, в разбиранията между модерното, между старото поколение и новото. Една дупка е зейнала там - и като разбирания, и като посока.

Не виждам адекватно предаване на щафетата.

Няма политика към младите и това важи за всички сфери.

  Във филма "Пулс"

- Казваш, че правиш това, което ти харесва? Ракажи ни за последните си два независими проекта "Записки на един луд" и "Дани и дълбокото синьо море: Танц на апашите" на режисьора Ованес Торосян. Те са спектакли за малки пространства, в които публиката е много близо до теб.
- Да. Не можеш да се скриеш. И двете представления са направени така, че не можеш да се прикриеш зад костюми или декор, защото такъв почти няма. Просто излизаш и си ти и публиката. Няма ефекти, няма кой знае каква художествена намеса.

Още

Срещу табутата и предразсъдъците: Документалният танц на Стефани Ханджийска

Срещу табутата и предразсъдъците: Документалният танц на Стефани Ханджийска

Текстът е най-важното нещо. Трябва да е текст, чрез който можеш да споделиш смислените неща, които те вълнуват. Ако няма какво да кажеш на сцената по-добре не излизай. Имах възможност да остана в САЩ и често съм се замислял за това, но с времето все повече намирам смисъл да остана и да се боря.

Може да изглеждам като болен фантазьор, но вярвам, че нещата ще се оправят.

И ако аз не успея да се преборя за нещо смислено, поне ще се радвам да съм допринесъл с нещо за това. С времето осъзнах, че дори да си част от нещо съществено е абсолютно достатъчно.

Георги Гоцин и Каталин Старейшинска в "Дани и дълбокото синьо море" (Снимка: Елена Николаева)

- А би ли работил в чужбина?
- Отскоро имам агент в Англия и се опитвам да пробия в различни проекти с известни имена. Пазарът е много по-труден, но е хубаво самото усещане, че можеш и имаш шанса да участваш в такива сериозни неща. Да търсиш късмета си - едно младо момче и то от България. Не да напуснеш, а да търсиш въможности навсякъде.

"Дани и дълбокото синьо море: Танцът на апашите" (Снимка: Гергана Дамянова)

- Изкуството ли поставяш на първо място?
- Да.

- Защо трябва да се гледа "Дани и дълбокото синьо море: Танц на апашите"?
- В същината на това представление е една проста история, крайна, но не злободневна, нещо емоционално, смешно, но направено с въображение. Вярвам, че сме постигнали всички компоненти на едно представление, което да вълнува многопластово. Обичам тези театри, в които има всичко. Да могат хората да се разчувстват, да се засмеят, да фантазират, да се замислят. И ако може да е в крайности. 

Със сигурност представлението е истинско. С хастара навън.

Да се разкрием като хора и като идея.

"Дани и дълбокото синьо море: Танцът на апашите" (Снимка: Гергана Дамянова)

- Колко е близък до теб героят ти, който е изтъкан от крайности, на границата на лудостта?
- Аз имам навика да се влюбвам в персонажите си. Това е основният мотор. Какво те вълнува и какво иска този човек. Той иска да бъде чут. И доста неща припознавам, защото той е точно като мен. Аз съм човек на крайностите и по-емоционален, какъвто е и той. Припознавам този млад бунтарски дух, който до последно няма да се предаде и да отстъпи от себе си, за това, за което е тръгнал.

"ДАНИ И ДЪЛБОКОТО СИНЬО МОРЕ: ТАНЦ НА АПАШИТЕ" - трейлър Елена Николаева:

- Казваш, че ти самият си деструктивен като героя ти. Докъде си стигал?
- До доста крайности съм стигал, но това са лични неща. Аз така живея. По-емоционален съм. Но с времето, естествено, нещата се наместват. Със сигурност съм имал и такива периоди, точно като него, деструктивни.

- А кога разбираш, че си стигнал дъното?
- Когато видиш, че си вече на дъното, виждаш от другата страна и знаеш, че ако отидеш там, няма да има връщане. Усеща се и аз съм го усещал. Тогава трябва сам да се измъкнеш. Както е в случая на моя герой, любовта го спасява.

Георги Гоцин и Каталин Старейшийнска в "Дани и дълбокото синьо море: Танцът на апашите" (Снимка: Гергана Дамянова)

- А ти вярваш ли в любовта?
- О, да. Напълно. Както и театърът е любов и забавление. Театърът не трябва да се взима много насериозно, в лошия смисъл. Той трябва да е забавление и взаимна любов между зрителя, актьорите и целия екип.

- Ако ти беше своя герой какво би променил от него?
- Генерално трябва да има повече любов между хората, да са повече благодарни един към дург. 

Хората са се овълчили. Притесняват се повече заради целия стрес, в който живеем тук, заради несигурността. Но това не е оправдание.

Апелирам, включително и към себе си, да не си позволяваме да сме остри и да вадим животински инстинкти към другия.

Хората трябва да разчитат повече на себе си, а не на държавата. Да разчитат един на друг. Да вярваме повече.

Георги Гоцин в "Записки на един луд"

- Кои си ти най-големите страхове на сцената?
- Не знам. Хубавото да си независим млад артист е това, че ако досега си стискал зъби и си преминал през адски много неща, ставаш все по-железен. Шегували сме се с Ованес, че по принцип можеш да играеш пред много малко зрители, да играеш без пари, да играеш на минус дори, да няма къде да репетираш. Но това те прави по-добър, по-силен и адаптивен. Толкова съм претръпнал с моя спектакъл и такива гафове са ми се случвали - таванът ми е падал няколко пъти на сцената. Малко неща вече могат да ме смутят. Дори когато звънят телефоните, аз директно реагирам, или ще го изгоня или директно ще започна да го включвам в действието.

Георги Гоцин и Каталин Старейшинска в "Дани и дълбокото синьо море" (Снимка: Георги Вачев)

- Като говориш за зрителите, напоследък често се коментира възпитана ли е българската публика за театър? Ти как мислиш?
- А кой е виновен, ако не е възпитана? Това зависи от възгледите ти. Ние с Ованес така структурираме представленията си, защото знаем къде живеем и имаме идея накъде отиват нещата и се променяме. Абсолютно открито излиза един актьор и той по всяко време е застрахован да реагира спрямо нея. Аз се адаптирам. Ако някой говори по телефон, ти можеш директно да го включиш в действието, ако някой му звънне телефона си фокусираш вниманието върху него и можеш да си потърсиш сметка. Естествено, че не ми харесва, разсейващо е, но няма училище за зрители. А, явно трябва да има!

- Ти си от класа на Ивайло Христов. Участваш в филма "Каръци", на който е режисьор. Как се работи с него?
- Точно с него може да видиш адекватен диалог между поколенията. Той разбира много добре младите, защото се интересува, следи как се развиват нещата. И не ми е преподавал с пръчката. Той е отворен към новото, към младите и с него се работи страхотно. С него се чувстваш превъзходно и вдъхновяващо, защото той много лесно води актьорите. Имам изключително уважение към него. За мен е световен актьор. С него се говори лесно, има диалог и разбиране, няма възрастови граници и тово води до добри резултати. Всички актьори искат да работят с Ивайло Христов, ако трябва да бъда честен.

Той прави изкуството с възторг и удоволствие.

- Има ли други актьори, на които се възхищаваш?
- Разбира се. Малин Кръстев, който също бе мой учител, преди Академията. Той също работи по уникален начин с младото поколение, вярва в него и го води напред. От неговата школа, която я има от 10 години с времето са излезнали много добри артисти. Деян Донков за мен е изключителен актьор. Много вдъхновяващ! Иван Бърнев също. Има и много други добри актьори.

Пламен Димов, Ованес Торосян и Георги Гоцин във филма "Каръци" (2015) на Ивайло Христов

- Театър и кино? Кое предпочиташ?
- Различно е и хубаво по свой начин. Не ги слагам на кантар. Едното е по-вътрешен процес и нямаш тази дистанция, която да стопиш с игра, с жестове. Когато си пред камера не е необходимо нищо да правиш, каквото си помислиш, хората го виждат. И това си има своята красота. А театърът има своята красота, защото абсолютно усещаш енергията и въздуха между актьора и публиката и това общуване, което се ражда между тях.

Още

Снежана Макавеева: Луда съм по колите, скоростите, бензина...

Снежана Макавеева: Луда съм по колите, скоростите, бензина...

- А харесваш ли новите български филми, освен "Каръци", разбира се?
- Напоследък се появяват хубави български филми. Въпросът пак е да се дава въможност на млади български режисьори да си вършат работата. Защото тука ставаш дебютант на 40 години, което е безумно.

Българската система в изкуството е такава, че трябва да си дочакаш своя ред. Някакви хора да спрат да работят, за да може да има време и за теб. Т.е. сега са тези, трябва малко да поостареят, да дойдат следващите. Този ред и тази схема е абсолютно некреативна, защото тя не се оповава на качества.

Киното трябва да се подкрепя много повече. В Румъния тази година има 8 пълнометражни филма само на дебютанти. А ние колко по-различни сме от Румъния? Това пак е заради тази дупка. Не може да се разбере, че от изкуството не трябва да се търси някаква изгода, но то може да донесе изключителни дивиденти на икономиката. Културата и спортът са лицето на една държава.

Много ми е забавно как хората си мислят, че ние си правим смешки и си пием.

Те не разбират и не знаят колко тежка работа всъщност е актьорската.

Та и политиците си мислят така - ей там някакви хайвани си правят нещо. Това говори предостатъчно за хората, които ни управляват. Аз не знам кога те са ходили последно на театър и този въпрос ми е изключително интересен.

"Дани и дълбокото синьо море" (Снимка: Георги Вачев)

- Театралничат ли българските актьори в киното?
- Това са пълни глупости. Има добри актьори и лоши актьори. Това е.

Българският актьор генерално е много добър и това е световно признание.

В чужбина говорят за качеството на българските актьори и режисьори, а тук някой казва, че Академията произвежда лоши кадри. Не, не произвежда лоши кадри!

Пламен Димов, Георги Гоцин, Ованес Торосян и Елена Телбис във филма "Каръци" (2015) на Ивайло Христов

- Говорейки за актьорската професия, ти каза че е важна дисциплината. Та, как и кога си почиваш?
- Не си почивам. Гледам да се поддържам 7 дена в седмицата. Дали ще е фитнес, танци, плуване, бокс. Всеки ден по нещо. Аз вярвам, че един актьор трябва да е универсален. През последните две години са научих да свиря на китара, защото си казах, че това е важно. Въобще когато имам свободно време, гледам да се развивам. Ивайло Христов го казва най-добре в книгата си:

Какво правиш, докато чакаш - жизнено-важен въпрос за артиста, как развиваш себе си. Да имаш план за нещата.

И аз така - опитвам се да знам четири езика и гледам да ги усъвършенствам.

- Остава ли ти време за близките ти?
- Те са моят оазис от цялото натоварване. Оазисът, в който се чувствам спокоен, в който се изолирам от цялата шумотевица. Обичам дори само да си говорим.

- Накратко. Самотата?
- Самотата е неизбежният път на артиста.

- Болката?
- Болката минава... рано или късно.

- Страхът?
- Страхът е загуба на време.

- Надеждата?
- Надеждата трябва да бъде в нас, а не по принцип. Надеждата в себе си.

- Смъртта?
- Смъртта е най-естественото нещо.

- Мечтите?
- Мечтите са важни, за да усъвършенстваме себе си.

- Любовта?
- Любовта е задължителна. Любовта е нещото, без което няма нищо.

- Влюбен ли си?
- Да...

Георги Гоцин в "Записки на един луд"

Интервю на Тина Философова

Коментирай 1

Календар

Препоръчваме ви

Димитър Маринов пред Dir.bg: Подготвям моноспектакъл, липсва ми сцената

Тази година съм отказал роли в 3 сериала, защото това бяха неща, които вече съм ги правил и не искам да ги правя, разказва актьорът

Чин Чин – как интуицията, обичта и вярата окриляват децата в новата книга на Нуша Роянова

"Децата са като "чист лист хартия", донякъде от родителите зависи какво ще напишат и нарисуват върху него", убедена е писателката

"От Киото до Париж" - в уникалния музикален свят на Юко Уебаяши

Струнен квартет и ансамбъл "КласикАрт" заедно с Николай Стойков - флейта, Весела Тричкова - арфа, Маргарита Илиева - пиано и Мартина Митева - вибрафон ви канят на завладяващо музикално пътешествие

That's Not All Folks! - или една бизнес история за кино като на кино

"Не можеш да гледаш една мащабна продукция на лаптоп, с ниско качество, със субтитри, които някой е "превел на коляно", с неясни граматически и езиковедски познания. Нещо е сдъвкано и изплюто...", коментират Божидар Илиев и Янаки Дерменджиев

Крис Шарков: Истински съвременен може да бъде човек, който не принадлежи на това време

Театралният режисьор постави на българска сцена пиесата "Заклеваш ли се в децата" по Саломе Льолуш с участието на Весела Бабинова и Владимир Зомбори. Той сподели пред екипа ни, че започва репетиции и по "Елементарните частици" на Уелбек

"Формата на нещата" между необходимостта да обичаме и страха да обичаме

Режисьорката Максима Боева за своята постановка във Варненския театър