Въведете дума или фраза за търсене и натиснете Enter

Никола Стоянов: Необходимостта да се яде не извинява проституцията в изкуството

МЛАДИ ТАЛАНТИ

Никола Стоянов: Необходимостта да се яде не извинява проституцията в изкуството

"Животът ни е изключително шарен и като се съберем това се отпечатва в музиката, която правим", разказва актьорът и музикант за най-новия си проект с бандата The Gentlemen

Той е непринудено забавен веселяк, талантлив актьор, дипломиран режисьор, нахъсан музикант и окрилен от изкуството мечтател.

Никола Стоянов или Кольо Млякото, както е по-известен сред близки и приятели, разказва пред Impressio за най-новата си музикална авантюра The Gentlemen ("Джентълмен"), за първото им видео "Парашутка" и за "джентълменския договор" с изкуството, работата и живота:

Никола Стоянов (Снимка: Иван Григоров)

- Как започва песента за любимия човек?
- ...!

- Занимаваш с музика от доста години. Как се събрахте с групата?
- Всъщност с музика се занимавам от дете, но никога не съм го правил професионално. Както обичам да казвам, не знам нито една нота, което смятам да променя и като тръгнем с групата ще изкарам един солфеж. Още от малък съм музикален, слухар съм и така музиката стана неминуема част от живота ми, но не професионално.

Настоящата група The Gentlemen ("Джентълмен") сформирахме в началото на миналата година. Това са Дино (Деян Цвятков) - пианистът, с когото се познаваме от НАТФИЗ, и той е актьор, другият актьор е Стельо - Стелиан Радев, с който сме приятели и извън Академията. Деян Желязков ни е барабанистът, с него се познаваме покрай сестра ми, той е свирил и преди, спрял е и сега дойде да свири с нас, басист ни е Ивайло Данаилов - Иво, готин пич и много добър басист.

Никола Стоянов, Ивайло Данаилов и Деян Желязков

След като се събрахме отидохме да подгряваме групата на Стефан Вълдобрев на тяхното лятно турне, което бе изключително успешно и за което много му благодарим. Благодарим му, че въобще ни даде тази възможност!

Тази година също ще го подгряваме в неговото второ лятно турне, което той прави с албума "Към", който навършва 20 години. Радваме се, че той и "Обичайните заподозрени" ни приеха в тяхното семейство и страшно им благодарим!

The Gentlemen

- Какъв стил свирите?
- Както каза един мой приятел "рок и кот доди". Свирим всякакви стилове, дори в един концерт трудно се обединяваме в един стил. Свирим фънк, реге, рок, понякога свирим бардски песни само с китара. Общо взето - това, което ни е кеф.

На сцената

- Ваши ли са песните? Кой пише музиката, кой текста?
- Всички са си наши. Ние свирим само авторска музика. Всички пишем и работим заедно. Тъй като аз отдавна дрънкам на китара, голяма част от песните са от моя репертоар, но в същото време и Стельо пише страхотни песни и музика и текст, Дино - пианистът, също пише музика и съм сигурен, че съвсем скоро ще направим и негово парче. Иво, който е най-новият член на групата, също пише яки песни. Така да се каже всички пишем, малко бийтълс пиниз, важното е, че си е наше. Васко Кръпката казва в едно интервю, че са свирили всякакви песни, но хората ги обичат и ги помнят само с авторската музика.

The Gentlemen

- Какво ви обединява?
- Първото, което ни обединява, е името "Джентълмен" - The Gentlemen. Аз и Дино го измислихме. Не само защото сме джентълмени, не само защото се стараем да бъдем такива, а защото в тази дума има много дълбок смисъл, особено в днешно време. Не за друго, а защото днес тези неща се размиват - от една страна да бъдеш джентълмен, от друга страна - дамата наистина да бъде дама, размиват се понятия като вяра, любов, приятелство, вярност.

И нещото, което ни обединява е, че джентълменството е нещо важно. Ценностна ни система и нещата, в които вярваме са част от значението на думата джентълмен. Неща като да си доблестен, да си честен, да си точен...

За логото на групата искам много да благодаря на Алек Неделев - приятел, който се занимава с шрифтове. Той го измисли и стана много яко!

"Парашутка"

Второто, което ни обединява в бандата, е приятелството. Ние сме много близки. Третото е музиката. Тя и затова е, може би, толкова разнородна, защото всеки се кефи на стила на другия, но прилага и свой стил. Ако аз съм повече към рока и рокендрола, те го харесват, но пианистът и барабанистът обичат фънк, аз също, басистът се кефи и на двете и добавя още нещо и т. н. Обединява ни любовта към музиката и стиловете, които харесваме.

Интересно е, че всички се занимаваме с други неща, но музиката все повече изгрява като приоритет, защото е някъде вътре в нас. Аз например съм актьор, както и Стельо и Дино. Дино завърши и кинорежисура, аз завърших и театрална режисура, Дидо е дизайнер по образование, а Иво има собствена фирма.

Животът ни е изключително шарен и като се съберем, това се отпечатва в музиката, която правим, и тя става по-интересна, по-жива, по-искрена. Потъваме в нея и си почиваме.

Снимка: Иван Григоров

- Какво искате да стане с музиката, която творите? Освен забавлението имате ли по-големи амбиции?
- Аз съм амбициозен човек, предполагам и другите. Цял живот се готвя да бъда известен, но не говоря за някаква пластмасова популярност. Искам да правя неща, които могат да се видят от по-широк кръг хора и те да се вдъхновят от тях. От тази гледна точка имаме амбиция, разбира се, но тя със сигурност няма да бъде на цената на кефа, който си правим.

Точно това си говорихме - че сега, като правим музика, със сигурност няма да правим компромиси. Защото, който иска да ни слуша, който иска да ни харесва, важното е това, което правим да е искрено, да идва отвътре, защото само то е истинско, а в днешно време сме обградени от пластмасови, повърхностни неща.

Ние няма да се подхлъзнем по това, дори ако трябва да останем в ъндърграунда и да не сме популярни.

- Ще се съгласиш ли обаче, че некомерсиалните неща по-трудно се финансират, трудно изкарват пари?
- Ще се повторя, но всички ние си имаме професии встрани, т. е. няма да умрем от глад. Печени сме. Както обичам да казвам - ти като си печен, каквато и професия да имаш, в един момент ще се получат нещата. Всички ние си имаме образование и това ни прави спокойни.

"Парашутка"

- Някой стои ли зад вас?
- Отскоро работим с лейбъла Homeovox Music на Жоро (бел. ред. Георги Георгиев) от "Остава" и се радваме много, защото това ни е първият лейбъл. Лятото ще работим със Стефан Вълдобрев на турнето по морето и след това есента започваме по-сериозно да работим с тях върху нови песни и клипове. Нашата пиарка се казва Злати (бел. ред. Златина Ричева) - супер пич. Общо взето лека-полека започваме да ставаме истинска група.

В момента имаме едно ЕР, нещо като кратък албум, между 5-6 песни, и заради нашето разностилие в началото ще заложим на него. В музиката в момента е трудно да се каже, че има чисти стилове. Ние дори на репетиция свирим поне 5 стила. Те взаимно се допълват и надграждат. Ние все още не можем да преценим дали е смесен стил или дали просто свирим отделни стилове. Затова, може би, ще започнем с такива ЕР албуми, един с фънкче, един рокендрол албум и така. Истината е, че ние имаме страшно много песни и нито една записана. Сега за първи път записахме парче, което излезе преди няколко дни.

"Парашутка"

- Как се казва?
- Казва се "Парашутка". Интересна история, защото е написано по конкретен повод, написано е с цел и понеже е някаква лятна пънкарийка решихме да го пуснем първо, заедно с видеоклипа, който излезе на 16-и. Текстът е мой, музиката е на всички. Лятно, весело, забавно парче, да го пуснеш и да се кефиш на морето.

За в бъдеще, разбира се, ще правим и по-смислени парчета и като текст, и като музика.

"Парашутка"

- Кой направи видеото към "Парашутка"?
- Ние. Повечето от нещата си ги правим сами. Работим с наша техника, в наша репетиционна, нищо, че е под наем. Може и минимум техника да имаме, но пък сме свободни сами да отидем някъде и да свирим.

За клипа ни помогнаха шефът на бар "Петък" Радо (бел. ред. Радослав Мирчев), който снима с дрон, Димитър Тенев-Император снима близките кадри. Останалото го свършихме ние, тъй като аз и Дино имаме амфинитет към киното по принцип. Той завърши и кинорежисура. Идеята беше моя, да се качим на един покрив, снимахме на покрива на апартамента, където аз съм израснал. Доста е високо и е малко страшничко, но това въобще не си личи в клипа. А ако питаш за парите - аз съм убеден, че някой ден ще убедя някой с много пари да ни помогне.

В момента си изкарваме парите от това, което работим. Моето лично желание е да започнат в бъдеще и от това да капят пари. Малко - много, колкото - толкова, важното е, да има творческо удовлетворение. Попадал съм в ситуации, в които нямам нито финансово, нито творческо удовлетворение в актьорската професия, затова поне в музиката чувствам творческо удовлетворение.

- Свободен ли се чувстваш в музиката?
- Да. Аз искам въобще да се чувствам свободен. Дори и като актьор съм на свободна практика, не съм на щат никъде. Завърших и театрална режисура и искам да й обърна внимание, да поставя някое друго представление.

Мога да кажа, че съм свободен, защото много се старая да бъда. В момента, в който нещо ме затвори, аз го махам.

В "Парашутка"

- На какъв език пеете?
- Пеем главно на български. Някой ден, някой път може да направим промяна и да изпеем нещо и на английски, можем да пеем и не ни пречи. На промоцията на клипа в бар "Петък" се заговорихме с двама шведи, които супер се бяха изкефили, а не разбираха нито дума, обаче егати якото!

Нищо чудно да излезем и навън, но в момента сме се концентрирали на българския пазар, защото за нас той не е по-маловажен. Имаме много случаи на хора успели в чужбина, а в България не ги знаят и не ги оценяват. За мен е важно, да ме оценят тук, местните хора, защото те също имат нужда от хубава музика, от вдъхновение, от вълнение.

Да ги развълнуваме като група или с някоя песен и тя, ако е на български, всичко това ще се случи много по-лесно.

"Парашутка"

Ще дам пример с "Джеръми" - яка и успяла българска група, която пее на английски, направиха турне и в чужбина, аз много ги харесвам, но още повече им се кефя за това, че ще направят парче и на български и то ще е точно толкова яко, колкото и останалите. Това, че е на български, вече го прави друго, тоест ти и всеки друг може да си запее текста. Още повече, че ние по някакъв начин се явяваме и алтернатива и на настоящия поп, който не хейтвам, той си има мястото, но бих бил негова алтернатива. Те са си супер, но ако аз съм тийнейджър и не искам да ги слушам, искам да мога да слушам "Джентълмен" и "Джеръми", "Фънки миракъл" и още супер много групи, които в момента са в ъндърграунда.

"Парашутка"

- Какво означава да си в ъндърграунда в България?
- Вече е размито, нищо не значи. Защото в момента популярността се постига по друг начин. Навремето продуктът е водил, т. е. той трябва да е добър и ти ставаш популярен покрай това. В момента, смея да твърдя, че е без значение какъв ти е продуктът, ти би могъл да станеш изключително популярен покрай фейсбук, youtube и т. н. Появиха се ютуб звезди. Записваш се сам вкъщи и получаваш милиарди гледания. В това няма нищо лошо, специфика на времето все пак, но някак си не е моето.

Когато снимахме "Революция Z" и бяхме много известни се сблъсках именно с тази повърхностна популярност. Не защото сериала беше повърхностен, а защото сме излизали пред близо 18 000 души на площад да свирим с "Революция Z", но поради специфичността на концерта, ние сме с изключени китари, т. е. свирим на сингбек. Нашата певица Джулия пее, но ние не свирим. И ти, хем, си пред хиляди хора, които ти крещят името, хем са полудели от това, че те виждат, хем не можеш дори да сбъркаш. От това изчезва цялата тръпка, няма такава. Вероятно съм можел да продължа тази популярност, да съм по телевизиите, да съм водещ, но аз съзнателно се отдръпнах от това. За да мога, ако стана известен, то да бъде с някаква дълбочина и плътност.

Заради музиката ни, заради текстовете ни, заради искреността и нещата, които искаме да кажем от сцената. Чрез нея да повлияем на хората. Дори и да звучи нескромнно, но поне да възпитаваме в някаква ценностна система, в която ние вярваме.

Може би звучи помпозно, но аз така или иначе съм такъв човек. Аз съм амбициозен и съм уверен, че нещата, в които вярвам са правилни.

Снимка: Иван Григоров

- Какво те вдъхновява в България, за да бъдеш така уверен?
- Вдъхновява ме, когато видя младежи да се занимават с нещо смислено. Ще ти разкажа за три момчета, които направиха поредицата "Да се изгубиш нарочно", които имат много последователи в интернет. Тръгнаха с една кола да обикалят България, по най-малките села, грубо казано. Жестоки пичове, много яко снимано! Яко е като продукт и идея, като послание, защото показва най-красивите и прекрасни страни не само на България като страна, а и като народ и хора.

Иначе всичко ме вдъхновява. Аз си обожавам България.

- Би ли отишъл в чужбина?
- Чужбината е, за да обикаляш. Да отидеш и да се върнеш.

Снимка: Иван Григоров

- А като актьор?
- С удоволствие, за не повече от три месеца. Ходил съм в чужбина и на 6-7-мия ден просто искам да се прибера. Ако някъде ме видят и ме хванат да снимам чужда продукция ще се радвам, но светът няма толкова нужда от мен, колкото България и аз от нея.

Може да звуча със самочувствие, но е така.

Както казваше Васил Дуев - "Аз съм сдухан артист" и казвам тези неща, защото са истина и факт. Имам нужда от България. Имам нужда да живея тук и да я правя все по-хубава, ако мога, разбира се.

От субективна гледна точка аз знам, че моята България, моят свят, няма да се хареса на някои хора, но аз вярвам в него.

Троян Гогов във "Великденско вино", режисьор Никола Стоянов (Снимка: Драматичен театър - Пловдив)

- Кои неща от музикалната сцена не ти харесват тук и би искал да промениш?
- На нея има място за всички. Няма да кажа, че не ми харесва, но не си пускам музика, само защото е популярна в момента. Нямам проблем с нея, просто не я слушам. Ако някой не иска да слуша тях, да слуша мен, който иска пък да слуша и нас, и тях - въпрос на избор.

Снимка: Иван Григоров

- Трябва ли да се възпитава българската публиката? Ти и като режисьор в театъра се занимаваш с този въпрос в една от последните ти постановки "На тятър съм!"
- Надявам се читателите да не ме разберат погрешно и с право да ме попитат "Кой си ти, че да възпитаваш?" В същото време смятам, че аз като публична личност имам отговорност към обществото. Много хора правят нещо и не осъзнават колко популярно ще стане то, колко ще бъде пято или цитирано.

Всяка простотия може да стане масова. И когато тази простотия печели пари, десетки, стотици хора искат пари и започват да правят същата простотия. Аз не искам да възпитавам от сцената с пръст и нравоучителен тон, а да създавам алтернативен на простотията продукт, което пак си е възпитаване.

В това представелние става дума да си изключиш телефона в театъра. През смешки и гегове, казвам: "Пичове, изключете си телефоните, за да може театърът да има смисъл, да ви развълнува". Ако не, правете нещо друго, кино, телевизия. Но театърът не е това. Живата музика не е това.

Лилия Гелева, Алиса Атанасова, Стефан Димитров, Велизар Емануилов и Веселин Петров в "На тятър съм", режисьор Никола Стоянов

Държа на нашите концерти хората да успеят да се потопят в тях. Те не се занимават с други неща, докато ни слушат и това е най-голямата награда за нас. Така разбирам, че това, което правим в този момент, е важно за тия хора. От тази гледна точка от сцената винаги ще се опитваме да възпитаваме. От личен опит знам, че когато си на театър и гледаш и слушаш има шанс да се развълнуваш, да се замислиш и да станеш малко по-добър човек.

- Къде в театъра могат да те открият?
- На "На тятър съм!" в "Сфумато", което, надявам се, ще продължим да играем и следващия сезон. В Пловдивския драматичен театър могат да гледат "Великденско вино" по Константин Илиев. Това е дипломното ми представление с Христо Пъдев и Троян Гогов. Наскоро бе премиерата на постановката "Семеен съвет", където правя и музиката.

Едно от най-смислените неща, които съм правил в театъра, е "Пилето", което се играе в Младежкия театър. Дори бяхме номинирани за "Аскеер" и "Икар".

С Александър Хаджиангелов и Светослав Добрев в "Пилето", режисьор Васил Дуев (Снимка: Иван Дончев/Младежки театър "Николай Бинев")

- Къде се откриваш като режисьор - в киното или в театъра?
- Засега в театъра, но имам амфинитет и към киното и сега ще снимаме клипове. Така ще можем да проверим дали въобще ни бива за това. Все пак съм завършил театрална режисура. Различни неща са.

- Кое би искал да направиш като режисьор?
- Искам да поставя много неща на големи сцени. На първо четене се сещам за "Опит за летене" на Радичков, на Шекспир - "Отело", искам да поставям комедии, да речем Нийл Саймън, и не само английски хумор, а и италиански, комедия дел арте, Голдони, Гоци, въобще всичко. "На тятър съм!" сам написах и поставих.

Лилия Гелева, Алиса Атанасова, Стефан Димитров, Велизар Емануилов и Веселин Петров в "На тятър съм", режисьор Никола Стоянов

- Трудно ли се поставя собствена пиеса?
- Не. Какво значи трудно? Това ни удовлетворява. Има трудности, но не е трудно. Не е по-трудно от всичко останало.

Дипломният ми спектакъл е "Великденско вино" от Константин Илиев в Пловдивския театър, а следващият ми спектакъл е авторска комедия в "Сфумато". Тези два факта доказват, че всичко е възможно. Преди пет години, на който и да го бяхте казали щеше да каже, че това е пълен абсурд, че е невъзможно. А то си е напълно възможно.

Актьорите много мрънкат, аз и тях осмивам в идеята.

Христо Пъдев във "Великденско вино", режисьор Никола Стоянов (Снимка: Драматичен театър - Пловдив)

- Мрънкат ли?
- Моето становище за театъра важи и за музиката. Аз нямам против халтурата в театъра. Разбира се, тя не е нещо което възпитава ценности. Дори на мен не ми е и много смешно в смешните халтури, но аз нямам проблем с тях. Аз имам проблем, че готините артисти, добрите артисти, или се подхлъзват по това и почват да правят простотии, или стоят със скръстени ръце и мрънкат за нещо. А никой не се занимава с предлагането на алтернатива. Направи едно хубаво представление и публиката сама ще си дойде.

Със Светослав Добрев в "Пилето", режисьор Васил Дуев (Снимка: Иван Дончев/Младежки театър "Николай Бинев")

Имам много приятели, които казват, че няма какво да гледат в театъра. Отиват и им е тъпо и скучно. Аз, например, много страдам, че Народният театър, не е това, което беше, когато аз бях студент, където влизах на пръсти и се чудех кое да гледам по-напред - Морфов, Явор Гърдев, Теди Москов, Азарян и сума ти големи режисьори. В момента, извинявам се, репертоарът на Народния театър е под всякаква критика. А когато Народният ти театър не е това, какво остава за останалите.

Снимка: Иван Григоров

Познавам достатъчно млади колеги, които са добри и смислени хора - актьори и режисьори, които, ако им се дадат сцени, биха направили страхотни представления, но тук - там... едно на десет. Затова и театърът не може да избяга от времето, в което се намира. Времето в момента е пластмасово. Разбирам, че трябва да има пластмаси, защото има и хора, които гледат това. Щом се пълни залата значи има хора, които се кефят на това. Всеки има право да гледа, каквото му харесва.

На мен обаче ми се гледа нещо, което искам да ме задълбочи и развълнува, като например Достоевски на моя колега Стефан Димитров, който направи своето дипломно представление в Кукления театър "Записки от подземието". Жестоко представление!

Искам да кажа, че предлагайки алтернатива, публиката сама ще дойде. Не може Народният театър да има на голяма сцена пет халтури. Не го приемам. Не упреквам лично нито директора, нито драматурга или екипа на театъра.

Троян Гогов и Христо Пъдев във "Великденско вино", режисьор Никола Стоянов (Снимка: Драматичен театър - Пловдив)

- Оправдаваме ли се с парите?
- Какво означава няма пари? В театъра никога не е имало пари.

Факт е, че няма държавна политика за култура. Но, извинявам се, кога качеството на културата е било зависимо от парите? Било е зависимо винаги от интелектуалния труд, от идеята.

Оправданието е: "Няма пари, няма пари!", за да може после, когато направим една халтура да кажем: "И ние трябва да ядем нещо". Лично аз много обичам този цитат: "Необходимостта да се яде не извинява проституцията в изкуството".

Какво означава: "Аз трябва да ям"? Хубаво, хвани се на някаква друга работа и яж.

В изкуството няма място за хора, които искат да се хранят от изкуство. Има място за хора, които искат да си хранят творческата енергия, вдъхновението. Това е изкуството.

- Лятото?
- Лятото ще почиваме. Очаквайте да избухнем есента!

Интервю на Тина Философова

Снимка: Иван Григоров

Никола Стоянов е роден е на 10 октомври 1988 г. в София. Завършва актьорско майсторство за драматичен театър в НАТФИЗ в класа на проф. Атанас Атанасов през 2011 г. След това се дипломира и с магистратура "Театрална режисура" отново в Академията. Негови са постановките на "На тятър съм!" на сцената на Театрална работилница "Сфумато", "Великденско вино" в Драматичен театър - Пловдив, негова е музиката в последната премиера на Театър 199 - "Семеен съвет", където също можете да го гледате. Играе на сцените на Младежкия театър "Николай Бинев", Народния театър и Театрална работилница "Сфумато".

Познавате го от тийнейджърския сериал "Революция Z", но участва и във филмите "Песен на песните", "Миграцията на паламуда", "Връзки".

Още

Да разбиеш клишето, че в България е скучно. Нарочно!

Да разбиеш клишето, че в България е скучно. Нарочно!

Още

Изключителната Виктория Динкова пред Impressio: Не сте сами!

Изключителната Виктория Динкова пред Impressio: Не сте сами!

Още

Актьорът Георги Гоцин: Има пропаст между поколенията. Дупка е зейнала

Актьорът Георги Гоцин: Има пропаст между поколенията. Дупка е зейнала

Още

Боян Арсов: Няма роля, за която да не си струва да се втурнеш през глава и да опиташ

Боян Арсов: Няма роля, за която да не си струва да се втурнеш през глава и да опиташ

Коментирай 0

1/1

Джентълмените от The Gentlemen

The Gentlemen

На сцената

"Парашутка"

В "Парашутка"

"Парашутка"

В "Парашутка"

"Парашутка"

"Парашутка"

"Парашутка"

"Парашутка"

Ивайло Данаилов - Иво

The Gentlemen

Ивайло Данаилов - Иво

Никола Стоянов

Деян Желязков

Снимка: Иван Григоров

Снимка: Иван Григоров

Снимка: Иван Григоров

Никола Стоянов, Ивайло Данаилов и Деян Желязков

Снимка: Иван Григоров

Никола Стоянов (Снимка: Иван Григоров)

Снимка: Иван Григоров

Снимка: Иван Григоров

Снимка: Иван Григоров

Снимка: Иван Григоров

Снимка: Иван Григоров

Снимка: Иван Григоров

Лилия Гелева, Алиса Атанасова, Стефан Димитров, Велизар Емануилов и Веселин Петров в "На тятър съм", режисьор Никола Стоянов

Лилия Гелева, Алиса Атанасова, Стефан Димитров, Велизар Емануилов и Веселин Петров в "На тятър съм", режисьор Никола Стоянов

Лилия Гелева, Алиса Атанасова, Стефан Димитров, Велизар Емануилов и Веселин Петров в "На тятър съм", режисьор Никола Стоянов

Троян Гогов и Христо Пъдев във "Великденско вино", режисьор Никола Стоянов (Снимка: Драматичен театър - Пловдив)

Христо Пъдев във "Великденско вино", режисьор Никола Стоянов (Снимка: Драматичен театър - Пловдив)

Троян Гогов във "Великденско вино", режисьор Никола Стоянов (Снимка: Драматичен театър - Пловдив)

Със Светослав Добрев в "Пилето", режисьор Васил Дуев (Снимка: Иван Дончев/Младежки театър "Николай Бинев")

С Александър Хаджиангелов и Светослав Добрев в "Пилето", режисьор Васил Дуев (Снимка: Иван Дончев/Младежки театър "Николай Бинев")

Георги Спасов, Анастасия Ингилизова, Никола Стоянов, Христина Джурова и Васил Дуев в "Семеен съвет" на Тетър 199, режисьор Атанас Атанасов (Снимка: Симон Варсано)

Още ВИДЕО

Звездите на "Фолксопер Виена" канят на валс в НДК

Концертът на Щраус Виена Оркестър в София ще бъде издаден на DVD

Ема Томпсън и Ванеса Редгрейв са сред зведните актриси с премиерни филми на Киномания

"Късното шоу" и "Г-жа Лаури и син" са сред хитовите заглавия на годината

Филми за Федерико Фелини и Андрей Тарковски на Киномания

Ценителите ще могат да се насладят на документалните ленти "Андрей Тарковски. Киното като молитва" и "Фелини без край"

Теодор Ушев със специално обръщение към българските си почитатели

Японският екип от Токийския университет по изкуства упражняват първите си думи на български преди киноконцерта "Годишните времена на Вивалди", част от "Нарисувай ми тъга" в София

"Доза Щастие" е изненадата в българския бокс офис

Лентата, базирана на истинската история на Весела Тотева, беше видяна от близо 10 000 зрители за 1 уикенд

Виж всички

Календар