СПЕЦИАЛЕН ГОСТ
Малин Кръстев: Ставам на 48, а се чувствам на 16
Ако позволиш на славата да замъгли съзнанието ти, това е най-близката ти творческа смърт, смята един от "господарите на ефира"
Автор : / 7228 Прочита 0 Коментара
Колаж: Павлин Даскалов
Малин Кръстев завършва актьорско майсторство в НАТФИЗ "Кр. Сарафов" през 1995 г. в класа на проф. Елена Баева и проф. Атанас Атанасов. В същата година започва работа в Младежкия театър.
Освен в Младежки театър играе в Народния театър, Театър 199, Театрална работилница "Сфумато", както и в много театри в страната.
Част от неговите роли там са: Хенрик в "Сарабанда" от Бергман, реж. Иван Урумов - Театър 199, Авгий в "Херкулес и авгиевите обори" от Дюренмат, реж. Ивайло Христов - НТ "Иван Вазов", Валийн в "Самотният запад" от М. Магдона, реж. Владимир Люцканов - Театър 199, Англичанина в "Завръщане във Витенберг" от Г. Тенев и Ив. Добчев, реж. Иван Добчев - "Сфумато", Акордеониста в "Апокалипсисът идва в 6 вечерта" от Г. Господинов, реж. М. Младенова - МГТ "Зад канала".
Така също Уокър и Нед в "Три дъждовни дни" от Грийнбърг, реж. В. Люцканов - Театър 199, "Старицата от Калкута" от Х. Левин, реж Явор Гърдев - Театър 199, "Веселите разплюеви дни" от С. Кобилин, реж. Младен Киселов - Театър 199, Мъжът в "Другият човек" от П. Гладилин, реж. Ст. Петров - Театър 199, Кучето в "Лазарица" от Йордан Радичков, реж. К. Азарян - НТ "Иван Вазов".
Малин Кръстев е носител на наградите: "Икар 2016" за драматургичен текст "Семеен албум", "Аскеер 2015" за Съвременна българска драматургия за "Семеен албум", "Любимец 13" - 2014 за актьорско майсторство за Валийн в "Самотният запад" от Мартин Макдона, реж. Владимир Люцканов (Театър 199), Награда за поддържаща мъжка роля за Вершинин, в "Три сестри" от А. П. Чехов, реж. К. Азарян (Младежки театър) на международния фестивал в Ниш-Сърбия 2012, поддържаща мъжка роля за Англичанина в "Завръщане във Витенберг" на Фестивал на малките театрални форми, гр. Враца - 2011.
Получава награда за най-добър актьор на Пловдивския фестивал за Уокър за ролята му в спектакъла "Три дъждовни дни" - 2009, Награда "Икар 2006" за Поддържаща мъжка роля за всички персонажи във "Веселите Разплюеви дни", "Актьор на Европа" за Кучето в "Лазарица" - 2006, "Златно перо" 2005 за принос към българската култура, "Аскеер 2005" за Поддържаща мъжка роля за Кучето в "Лазарица", реж. К. Азарян - НТ "Иван Вазов".
Участва във филмите: "Stonehearts Asylum", "Досието Петров", "Мисия Лондон", "Прима Примавера", "Единствената любовна история, която Хемингуей не описа", "Моето мъничко нищо", "Пазачът на мъртвите", "Чифликът на чучулигите", "Sacco & Vanzetti, "I am David", "Hidden Children", "Печалбата", "Изток - Запад".
Участва и в телевизионни сериали: "7 часа разлика", "Врабчетата през октомври", "Огледалото на дявола", "Магна Аура", "Патриархат", "Леден сън", "Хиндемит", "Ярост", "Хайка за Вълци", "Сомбреро Блус"
Водещ на "Господари на ефира".
Автор е на пиесите "Семеен албум", "Зимна нощ", "Кеван", "Защото е студено".
Режисьор е на спектаклите "Семеен албум" и "10 в Лондон".
Ръководител е на Студията по актьорско майсторство към Младежки театър "Николай Бинев".
От февруари 2018 година е в трупата на Малък градски театър "Зад канала". Наскоро получи номинация за поддържаща мъжка роля на наградите "Аскеер - 2018 за Дани Тейлър в "Зимата на нашето недоволство" под режисурата на Бина Харалампиева.
Малин Кръстев направи уникална изповед пред Impressio за мисията на целунатите от Господ, за усещането за дуенде с партньора на сцената, за великия мъдрец Азарян, който е чувствал като баща, за ролите - "юрганчета", които ненавижда, за убедеността си, че ако позволиш на славата да замъгли съзнанието ти, то това е най-близката ти творческа смърт.
Никога не си помисляй, че си хванал... за шлифера, казва един от "господарите на ефира" Малин Кръстев или Малинко, както го наричат приятелите.
- Тръгвате с летящ старт след присъединяването Ви към трупата на Малък градски театър "Зад канала", господин Кръстев. Получихте номинация за поддържаща мъжка роля за Дани Тейлър в постановката "Зимата на нашето недоволство" под режисурата на Бина Харалампиева на наградите "Аскеер" - 2018.
- За 25 години в театъра съм номиниран за много роли в много театри. Не е нещо, което ме учудва. Почти през година или две съм номиниран за награди за своята работа. Това е приятно. Колегите виждат труда ми, оценяват ме.
Но да, факт е, че в Малък градски театър още с първата роля като щатен актьор на трупата на Бина Харалампиева, получавам номинация за награда.
- А защо решихте да напуснете Младежкия театър след толкова години?
- В Младежкия театър съм изкарал 23 години. Още след завършването на Академията съм там. Изиграл съм прекрасни роли, продължавам участието си в четири постановки - в "Часът на вълците" на Бергман, "Еквус", "Иванов", в мюзикъла "Някои го предпочитат горещо".
В "Иванов", реж. Стефан Мавродиев, Младежки театър "Николай "Бинев" (Снимка: Гергана Дамянова)
В "Иванов", реж. Стефан Мавродиев, Младежки театър "Николай Бинев" (Снимка: Гергана Дамянова)
Но просто дойде времето малко да сменя средата, да потърся нови провокации. Още ноември месец миналата година, когато реших да напусна, първоначално мислех да изляза на свободна практика. Но през февруари, когато Бина (Харалампиева) ме покани за проекта си "Зимата на нашето недоволство", й казах, че всъщност съм свободен и ако иска, ако има желание, съм готов да се включа в трупата като щатен актьор.
"Зимата на нашето недоволство", реж. Бина Харалампиева (Снимка: Малък градски театър "Зад канала")
Аз страшно харесвам трупата на Малък градски театър "Зад канала". В него са голяма част от приятелите ми - Геро (Герасим Георгиев), Владо Пенев и други любими мои актьори и партньори, с които много съм искал да се засека на сцена. Наистина, след 23 години не ми беше леко, но - рекох, и го направих. Минал съм през всичко - от стария Младежки театър, пожара в театъра, преместването, новата сграда... И все още продължавам без да имам проблеми, с когото и да било.
- С две думи - излишно е да търсим конфликти с директора на Младежкия театър Владимир Люцканов, които да са провокирали напускането Ви?
- Напротив. Нито с Влади Люцканов имаме някакъв конфликт, нито с хора от трупата. Просто реших, че може би е настанал моментът. Мислех за излизане на свободна практика още една - две години преди това. Защото бях пренатрупан от работа, търсех вариант малко да ми "почине главата"... В момента играя в 12 постановки. Това са 12 пиеси и текстове в главата ми! Човек започва да зацикля, уморява се, притъпява се сетивността на актьора, която е много важно нещо.
Предложението за трупата на Малък градски театър "Зад канала" от Бина Харалампиева реши как точно да станат нещата. Мисля, че постановките, които Бина прави, са на много високо ниво. Тя винаги ми е била любопитна, но през годините не сме работили заедно. Тя е от онова поколение режисьори, което страшно много ценя. Те обичат актьора, умеят да го "оплодят", както казваше Леон Даниел. Същата любов съм усещал към себе си от Коко Азарян и от други, с които съм работил. Имал съм шанса да работя с най-големите. От най-големите беше останала Бина и сега имам щастието да се срещна и с нея.
Другата приятна провокация конкретно в "Зимата на нашето недоволство" е, че с Асен Блатечки, с който дълго време сме играли в Младежкия театър, не бяхме се засичали на сцена 10 години. Тази среща също ми беше много приятна, както и срещата с колегите от Малък градски театър "Зад канала", с които не се бях виждал на сцена. Това са провокации, които по някакъв начин те амбицират, правят те жив.
- А ще продължите ли живота на прочутата си студия за млади актьори в Младежкия театър "Николай Бинев"?
- До края на сезона остава... Мисля, че 10 години са достатъчни. Искам да закрием студията с голям спектакъл по една моя компилация от почти всички пиеси на Чехов, която се нарича "Защото е студено" и подготвям от 7-8 години в памет на Крикор Азарян. Това е реплика на Крикор Азарян. Когато го попитаха на пресконференция преди премиерата на "Три сестри": "Господин Азарян, защо Чехов?" Той отговори: "Ами, защото е студено..." Той умееше с една дума да определи всичко...
В този спектакъл ще участват хора, които са били в студията и вече са в Академията, или са я завършили, и децата, които в момента са в нея и са 11 човека, защото ние не правихме нов прием.
Това подготвяме за следващия сезон и надявам се до март месец да го покажем пред публиката. В момента търсим спонсори, но никой не иска да дава пари за култура. Стремим се да намерим вярното пространство, защото участниците са 36 човека и всичко се случва на една гара. Започваме преговори с Театър "Азарян".
- Ще споменете ли имената на най-добрите си ученици от студията?
- Страшно много деца има, които вече са с дипломи в джоба си. Имената тепърва ще им се чуват... Харесвам любопитни, шантави, парадоксални хора. Ще спомена Елена Телбис, Георги Гоцин, Сотир Мелев, Радина Боршош, която е в класа на Стефан Данаилов... Аз мразя скучните.
През студията са минали и много актьори като преподаватели - Йоана Буковска, Мира Бояджиева, Дария Симеонова... Когато видя колега, който има какво да каже на младите хора, обикновено го канех да стане част от преподавателския екип в студията. Това важи и за хора, които са завършили студията и имаме общ театрален език и кръвна група - също ги канех за преподаватели.
В "Еквус", реж. Стайко Мурджев, Младежки театър "Николай Бинев" (Снимка: Гергана Дамянова)
Благодарен съм, че Младежкият театър и Влади Люцканов застанаха зад студията в началото. За мен беше много важно за нея да има истинско театрално пространство, а не читалище. Безкрайно благодаря на Влади, че позволи тази студия да я има, както и на Явор Спасов, актьорът от Младежкия театър, с който започнахме. Много важно беше тези деца нон стоп да бъдат в една истинска театрална среда. Защото човек най-добре се учи на място. На теория тази професия много трудно може човек да я усвои. Да дишаш въздуха на театъра, да можеш да общуваш с професионални актьори, всеки ден да имаш достъп до репетиции и представления в театъра - това е едно огромно училище.
В "Патриархат", реж. Дочо Боджаков
- Любопитна съм, "подсигури" ли на Вас в началото някой такава среда, кой е Вашият учител?
- Те са толкова много хора, толкова много хора... А другото е талантът да позволиш да те "маркират" едни хора в годините, да позволиш да напишат върху теб като на бял лист онова, което трябва да ти се случи в бъдеще... И е много важно - на кого да позволиш...
В четвърти клас ме откри Михаил Ганев, братът на Домна Ганева, един прекрасен актьор от Централния куклен театър, който скоро имаше рожден ден. В класната стая влезе един огромен човек и попита: "Кой иска да се занимава с театър?" Веднага вдигнах ръка, за да избягам от едно контролно по български език. Но после той видя в мен нещо и започнахме да работим. На много ранна възраст усетих, че трябва да стана актьор и си казах: "Да, това е. Не искам друго."
После един прекрасен актьор, който вече не е между живите, Явор Перфанов, създаде театрална студия. От него за пръв път чух за Лий Страсбърг, за Йежи Гротовски, за неща, които дори по-късно в Академията беше трудно да се намерят. След това е срещата ми с Елена Баева, моята професорка и Атанас Атанасов, който за пръв път дойде като асистент в нашия клас след като го поканихме...
- Вие, студентите, го поканихте?!
- Да, нямахме асистент след първи семестър и Елена Баева ни каза: "Ами, деца, изберете вие кой актьор ви е любопитен и искате да ви преподава. Ние отидохме в Театъра на армията и казахме: "Господин Атанасов, така и така..." Той ни отговори скептично: "Не знам, ще дойда да погледна, не съм сигурен." Е, дойде, ужким за малко... И ей го, вече е професор, не знам колко випуска има зад гърба си.
Последва голямата ми среща с Леон Даниел. Още във втори курс той ме покани в Театъра на армията в "Както ви харесва" на Шекспир, след това веднага - в "Поглед от моста" на Артър Милър в Младежкия театър. "Ние, врабчетата" под режисурата на Маргарита Младенова ми беше дебютът там. След това - Младен Киселов...
Но човекът, който съм чувствал най-близък до себе си, наистина като свой баща, е бил Азарян. От "Лазарица", през "Дванайста нощ", "Три сестри"... Въобще, общуването ми с този човек, с този велик мъдрец, са ми дали изключително много. Казвал съм го и друг път и наистана е така - аз спрях да се смея и да се шегувам след като Азарян си отиде.
С режисьора Крикор Азарян (Снимка: Личен архив)
- Какви са ролите, които Ви предизвикват?
- Всяка роля е едно малко дете. То прохожда, проглежда, прочува, тръгва по сцената, обличаш го в костюм и след това минават години. Имам спектакли, които се играят 12 години, "Лазарица" - 15 години н Народния театър, единственият останал жив спектакъл на проф. Азарян. Това, което много мразя са роли - "юрганчета", дето казват "тази роля му е като ръкавица"... Да се завиеш там, да ти е уютничко, да си кажеш текста... Напротив - винаги търся нещо крайно, някаква провокация, нещо, което да е извън мен, дори чисто физически, това много помага...
- А с кои партньори сте постигали най-добър синхрон на сцената?
- Не знам дали актьорът достига дуенде... И ако съм имал усещане за дуенде на сцената, то е било с прекрасни актьори като Геро (Герасим Георгиев), Захари Бахаров, Снежина Петрова, Вальо Танев, Койна Русева, Станка Калчева... С Ивайло Христов, този гениален актьор, с който партньорството е висш пилотаж. В "Самотният запад" на Мартин Макдона, постановка на Влади Люцканов в Театър 199, и двамата през 2014 година получихме номинации за "Аскеер" за главна мъжка роля.
Има такива партньори, с които "джазът върви", както казваме ние, чувстваш се свободен, чувстваш се лек, можеш да си позволиш всичко на сцената от името на персонажа.
В "Самотният запад" с Ивайло Христов, реж. Владимир Люцканов Театър 199 (Снимка: Симеон Варсано)
В този смисъл много ми харесва трупата на Малък градски театър "Зад канала", защото са семейство и аз наистина благодаря на Бина, че отвори вратата и ме пусна в това семейство. Тези актьори не мислят само за своите роли, а за целия спектакъл. Това ми направи много силно впечатление. Тези хора обичат труда на колегата си. И тук, съм сигурен, че тепърва ме чакат страхотни провокации от партньори и колеги. Страшно съм любопитен...
С Валентин Танев в "Лазарица", реж. Крикор Азарян (Снимка: Народен театър "Иван Вазов")
- След толкова роли, вече обръгнал ли сте, трепери ли ви още "под лъжичката" преди да излезете на сцената?
- Не, абсолютен гьон съм в това отношение! (смее се) То е до нервна система... Скоро си говорихме с Илка Зафирова за Николай Бинев. В "Джин и медени питки" играех любовника й, тогава бях млад актьор. Та си спомнихме Николай как трепереше дори на 50-тото представление. Той си признаваше: "Ами, такъв съм си, съжалявам, не мога!"
Но в първия миг, в който излезеше на сцената, беше такава мощ, такава сила! При всеки актьор това е строго индивидуално.
- А Вие, може би, сте толкова стабилен, защото имате "протекции" Отгоре... Чувала съм една история, че 90-годишна циганка Ви казала, че сте целунат от Господ...
- А, има една история, но за мен това е пълна тъпотия. Още Юрий Яковлев беше жив и снимахме един италиански филм, в който имаше 500 души циганска масовка. Една възрастна жена гледаше на ръка. Аз въобще не й обърнах внимание - някаква стара циганка на 90 години... Доста колеги отидоха и викат: "Бре, много познава, много познава, хайде, малкия, иди да ти гледа!" Ами, добре, отидох. А тя ми извика: "Не ме пипай!" "Защо, бе, какво има?" - "Не, не ме пипай!" Аз се заинтиргувах: "Абе, кажи ми, ако е нещо лошо - кажи ми!"
Циганката обаче - категорична: "Бягай, бе, момче, ти като си се раждал, са били камбани! Тебе те пазят!" Аз пак я гледам неразбиращо. А тя: "Погледни се, имаш кръстове и на двете си ръце! ТОЙ така си изписва името!" Да, наистина имам някакви по-очертани кръстове, но си е пълна глупост! Вярно, че съм роден на Великден, но той и Зуека е роден на Великден! Е, и? Голям праз!
- Популярността... Какво е за Вас? Как станахте "господар на ефира"?
- Никога не съм искал да се занимавам с телевизия. Причината да го правя са братята Халваджиян и техният филм "Печалбата", който 18 години няма премиера, заради един скандал между НФЦ и БНТ. Сега, ако го пуснат - салоните ще са претъпкани! Маги тогава каза: "Какво ще кажеш за телевизия?" Веднага му отговорих: "Не искам!" А той: "Абе, ела да ти пусна нещо!" И като ми показа италианския формат, тогава, казах: "Да, наистина, в България такова нещо няма! Ок, дай да опитаме да го направим! С кой партньор?" "Със Зуека". "Нещата са ясни, явно ще се забавляваме!
С Герасим Георгиев - Геро (Снимка: "Господари не ефира")
Не може човек да си криви душата и да се прави, че шоуто "Господари на ефира" нищо не му е дало. Дало ми е! Тази медийна популярност, и популярност сред хората, защото телевизията е много мощно средство, медиите като цяло са четвъртата власт. Както могат да обезличат един човек, така могат и да го издигнат на пиедестал.
Тук е номерът - да запомниш, че ако позволиш славата да замъгли съзнанието ти, то това е най-близката ти творческа смърт.
Никога да не си помисляш, че си хванал... за шлифера!
Аз не съм по-различен от другите хора. Аз съм един наемник - дали ще е в радиото, дали анимация ще озвучавам, дали ще играя на сцената, в киното, дали ще бъда в телевизия... Но това, което ме радва, това от което има смисъл е, че Джуди Халваджиян успя да се пребори "Господари на ефира" да се превърне в институция, за да казват хората: "Вие сте единствените, които можете да помогнете, единствените хора, които и с чувство за хумор, но и обективно, преследвате нещата докрай!"
Страшно ми е приятно, защото това са 15 години от живота ми. Откъде тръгнахме и наистина, докъде стигнахме! Аз се гордея, че съм част от това цялото това шоу от самото му създаване...
С Герасим Георгиев - Геро и адреналинки (Снимка: "Господари не ефира")
- Доволен ли сте от съдбата си на 48?
- Нашето поколение е щастливо поколение. Навършвам 48 години, а се чувствам на 16. Не мога да възприема какво е това нещо "времето". Ние се срещнахме с гениални хора, случиха ни се невероятни неща като проекти, като филми...
Имал съм възможността да снимам в последния филм на братята Тавиани "Чифликът на чучулигите", Виторио Тавиани наскоро си отиде от този свят. Срещал съм се на терен с Режис Верние, с "Оскар" за филма си "Индокитай", с великия Бен Кингсли, имал съм сцени с Катрин Деньов, с Олег Менщиков, учил съм се от техния професионализъм и от тяхното можене...
С Брендан Глийсън по време на снимки (Снимка: Симеон Варсано)
Като се замисля, Господ наистина ме е целунал! Не знам какви кръстове имам по ръцете и какви врачки, но нашето поколение успяхме да се докоснем до велики неща и наша е отговорността да предадем това на поколението, което идва, защото то е едно осиротяло поколение. Говоря за тези 13-14-15 годишните, които утре като излязат, ще бъдат само GSM-номер или номер в НАП! Самато поколение е унищожено. И мен ме боли! За това ме боли!
- Синът Ви Борис също е решил да се занимава с театър... Вие ли ще го подготвяте за изпитите в НАТФИЗ?
- С майка му винаги сме казвали, че човек трябва да е свободен в избора си. Важно е на един човек духът му да е свободен. Няма да го подготвяме, това е най-опасно - ти не можеш да готвиш собственото си дете, нервите са страшни! Той трябва сам да се подготви, мен никой не ме е готвил. Достатъчно знае за театъра, отгледан е в театъра, познава всичко - да седне сам и да си се подготви. Ако го скъсат - догодина пак.
- При тази натоварена програма като актьор, кога Ви остава време да пишете?
- Човек, ако иска, винаги ще намери време. Дори след 16 часа работа, някой път от преумора не мога да заспя, и си почивам с това - да фантазирам... Прибирам се, не гледам телевизия, пускам си джаз, цигарите, и сядам да пиша..
"Зимата на нашето недоволство", реж. Бина Харалампиева, Малък градски театър "Зад канала"
- Почивате ли някога изобщо?
- Лятото, ако има време. Не обичам шумните компании. Ако на морето се намери някое тихо кътче... Гледам да е тихо, защото по цял ден говоря и ми се мълчи. Ти не може по 16 часа да говориш, да ти паднат дробовете на сцената, и после пак да говориш. Не, мълчи ми се. Гледам да ми е тихо.
И не мога да седя на едно място повече от три дена. Добре, че е колата, обичам колата. Никой не ми вярва, че си почивам най-добре като карам...
Интервю на Валерия КАЛЧЕВА
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}