Въведете дума или фраза за търсене и натиснете Enter

Писателят Илия Троянов: Тази система оставя истината да плува в блато от лъжи

ЛИТЕРАТУРА И ПОЛИТИКА

Писателят Илия Троянов: Тази система оставя истината да плува в блато от лъжи

"Една система, която не може да осигури на гражданите си всичко, което е важно за един живот, е система, която трябва да бъде преодоляна и сменена" смята един от най-успешните писатели в Германия

Снимки: Getty Images/Guliver Photos/Колаж: Траяна Генчева/Dir.bg

 Илия Троянов е роден на 23 август 1965 г. в София. През 1971 г. семейството му емигрира в Западна Германия, където получава политическо убежище. С едно прекъсване през 1977 - 1981 г., от 1972 до 1984 г. той живее в Найроби, където баща му работи като инженер. След кратък престой в Париж, между 1984 и 1989 г. следва право и етнология в Мюнхенския университет. Прекъсва образованието си, за да основе издателството "Кирил унд Метод Ферлаг", а през 1992 година - "Марино Ферлаг". И двете издателства се специализират в издаването на африканска литература. През 1999 г. живее в Мумбай, а през 2003 г. - в Кейптаун. През 90-те години Троянов пише няколко документални книги за Африка, съставя антология на съвременната африканска литература и превежда африкански автори на немски.

През 1996 е публикуван първият му роман "Светът е голям и спасение дебне отвсякъде". Автор е на книгите "Събирачът на светове", "Ледовете се топят", "Там, където е погребан Орфей", "Власт и съпротива", "Моята олимпиада" и др.

Илия Троянов е един от най-успешните писатели в Германия и е печелил най-престижните литературни награди.

Наскоро на български език излезе неговата книга "Моята олимпиада" (2016), а преди седмици на германския и австрийския пазар се появи най-новият му роман - "Двойна следа" ("Doppelte Spur").

С Илия Троянов разговаряме за протестите в България, за разделителната линия между спорта и интелектуалеца, работата му върху романа "Власт и съпротива" и начинът, по който последните 30 години се използват досиетата на Държавна сигурност, също така и за все по-тегнещото неравномерно разпределение на капитала в световен мащаб.

Последният му роман "Двойна следа" разказва историята на разобличители, които търсят истината, а по пътя си минават през американските и руските тайни служби, като това може би ще ги отведе до Путин и Тръмп?

Снимка: Getty Images/ Guliver Photos

- Г-н Троянов, нека започнем нашия разговор с последно преведeната Ваша книга на български език - "Моята олимпиада". В нея Вие практически се впускате в 80 олимпийски дисциплини, пътувайки на различни места по света, за да постигнете поне наполовина резултатите на олимпийските спортисти. Кое Ви накара да се обърнете към спорта? Странно ли е интелектуалците да се занимават със спорт и да пишат за него и какво научихте за себе си след това приключение?
- Според мен не е оправдано интелектуалният живот и физическият живот да бъдат така разделени в различни сфери. За мен и едното, и другото са нужни и смятам, че в литературата няма достатъчно текстове за спортуването, за спорта като дейност, но и като културно явление. Става дума за запалянковци, идентичности... Нужно е да се пише повече за спорт. Това беше и една от мотивациите ми. Какво научих? Най-напред човек опознава себе си по-добре. Ще дам пример с маратона.

Ходих на едно място в Гърция, където според мита е бил първият маратон - там е имало битка срещу персийците и маратонът водел до Атина. Нараних се и към 1,34 км имах такива болки, че исках да спра да тичам. Mоята воля искаше да спра. Но имаше нещо вътре в мен, което не ми позволи да спра. Така че човек научава преди всичко психологически истини за себе си. Но по-важното е, че научава много за социалния и културния живот на хората. Всяка дисциплина, всеки спорт е като една самостоятелна култура. Има собствени правила, ритуали, съотношения, динамики между индивида и групата. Човек научава много за социалното развитие - и с това научава повече за себе си като социално животно.

- Използва ли се спортът и като инструмент за манипулация? Какво мислите за критическата теория (на Теодор Адорно), че спортът служи на политиката и пропагандата?
Ако спортът беше единственият инструмент на манипулация, бих се съгласил. Мисля, че спортът ускорява явления, които вече съществуват. Има национализъм, отиват на стадиона хора, викат за България, Албания или Нова Зеландия и по този начин определен национализъм ще намери вентил. Не знам дали спортът създава такива чувства, дали спортът наистина е най-ефикасният инструмент за манипулация, тъй като в 99% от спортните събития такива масови структури въобще не съществуват.

Ако отидете на фехтовка или гребане, ще видите, че там има хора, които дълбоко обичат техния спорт и са далеч от формите на инструментализиране за други цели. Това е една специализирана любов, която за тези хора е важна и нужна. Един от по-важните елементи на спорта е, че за мнозина, които го упражняват, това е най-важното нещо в живота, както е семейството им. Те прекарват много време там и всички техни чувства, мечти се осъществяват в спорта.

Илюстрация на атлетични олимпийски състезания в Древна Гърция (Снимка: iStock by Getty Images/ Guliver Photos)

- Вие в кой спорт бяхте най-добър и къде бяхте по-зле и на какво отдавате съответните резултати? 
В никой не съм най-добър! Но има спортове, които са по-лесни, стрелбата например, където е сравнително лесно да стигнеш от 0% до 80%, но е изключително трудно човек да стигне от 99% до 99,5%. Влизането във всеки спорт е различно, например в спортната гимнастика много бързо човек стига границата на анатомичните си възможности и тогава колкото и да се упражнява, е невъзможно да продължи.

- За плуването казвате нещо много интересно, че "без плуването, литературната история би поела към съвсем различен път", защо?
Плуването, както тичането и ходенето пеша, е една от естествените, централни дейности на човека и не знаех, че голям брой от поетите и писателите на миналото са имали не само отношение към плуването, но са били донякъде и фанатични.

Лорд Байрон например е плувал от Азия до Европа през Дарданелите (Хелеспонт). Плуването има един момент на медитация, аз също така го преживях. Когато се интернализира техниката и човек плува без постоянно да мисли за движението на тялото, той влиза в едни фази, подобни на дните, когато писането върви. Когато идват мисли и започват да се раздвижват. Докато плува човек е едновременно в състояние на баланс, но и на лека левитация. Плуването е нещо много удачно за медитация заради това замисляне.

Снимка: Getty Images/ Guliver Photos

- Вие писателски ли подходихте към този експеримент, защото сте обиколили много различни места, в Шри Ланка сте тренирали плуване, в Япония джудо, бокс в Бруклин.
Методът ми е подход на наблюдение, но и на участие. Той е развит от един американски журналист. Човек използва собственото си тяло като обект на този литературен експеримент, но постоянно наблюдава какво правят и другите и го привежда в литературни форми и посоки. Подходът беше определен така от самото начало.

Фактът, че беше възможно да пътувам се дължи на това, че съм успешен автор и ме бяха поканили в Япония заради издаването на един мой роман в издателството ми там, подобно в Иран, в Ню Йорк пък преподавах в университет и живях 3 месеца там... Така успях да го осъществя, иначе човек не би могъл да прави такива пътувания само, за да учи джудо в Япония.

- Винаги ли правите такива проучвания "на терен" за Вашите книги?
Да, винаги проучвам ексцесивно, даже някои ми се подиграват, че с години изследвам нещата преди да започна да пиша за тях. Но такъв е моят метод, тъй като не се чувствам удобен в собствената си фантазия, ако тя не е стъпила на солидна маса познания и информация.

- Има ли разлика между факти и фикция в литературата?
Според мен няма. Това са определения, които са нужни в журналистиката, в съда, но не и в литературата. В литературата, ако измисля фигура, която е централна за нашия дух, тогава фактът, че е фикционална, няма никакво отношение към въпроса доколко тя представлява истината. Това е силата на литературата. В добрата фикция истината се намира по-лесно отколкото в едно просто събиране на факти.

- Защо 30 години след промените в България, тези досиета, върху които сте работили с години, за да напишете романа "Власт и съпротива", така и не пречистиха морално обществения климат, а напротив - бяха използвани и се използват основно за политически инструмент и злоупотреба?
Въпросът е много важен и в същото време много лесно да му се отговори. Досиетата на Държавна сигурност никога не са били под демократичен контрол и никога не са били достъпни публично за хората. Има най-различни фази на ограничен достъп и заради това, че до ден днешен са в ръцете на една част от специалистите на държавата, е много трудно човек да определи кой има достъп, какво е скрито, как се използват и как се вкарват в политическия живот като оръжие срещу хора, които не са послушни и по някакъв начин изглеждат опасни.

Така че това нямаше да се случи, ако народът имаше пълен контрол над тези досиета, както е имало в други страни. Германия се справи по-успешно с този въпрос, в България докато има още живи хора, които помнят и са живяли преди 1989 г., този проблем няма да изчезне. Донякъде най-лесният отговор е, че не е имало достатъчно промяна, за да изчисти промяната.

Протестите в София през септември (Снимка: BulFoto)

- Как виждате протестите в България днес? След демократичните промени, България продължава да е закована на дъното в таблиците по жизнен стандарт. Преход накъде?
Такива протести имаше вече няколко пъти. Проблемът е, че протестите биха били смислени, ако имат политическа цел, която е всеобхватна. И да се атакува цялата система, а не едно правителство. Цялата система е система на олигархия. Най-ясният пример е Русия, но и в България до голяма степен има различни клонове на една полу-престъпност, полу-икономика, концентрирани в ръцете на малък брой хора, които са спечелили от промените през 1989 г. Ако не се атакува този проблем, за да се стигне до пълно унищожаване на тези мафиотски структури, няма нищо да се промени.

Пореден ден на антиправителствен протест в София, 10 септември, 2020 г. (Снимка: Getty Images/ Guliver Photos)

Това не е свързано само с българските условия, това е проблем, който се появява във все повече държави по света. Санкционирането на прането на пари е успешно само в 0,1% в световен мащаб. Тази реалност води до това, че в много страни, и в България, има растеж на богатството и на влиянието на една малка група от хора и голяма част от населението остава почти без никакви надежди и възможности. Затова навсякъде тук в Германия и Австрия има българи, които работят тежка, мръсна и зле платена работа.

Те донякъде са новите капиталистически роби. Хората не си напускат страната от кеф, това показва страхотния натиск човек въобще да оцелява. Една система, която не може да осигури на гражданите си всичко, което е важно за един живот, е система, която трябва да бъде преодоляна и сменена, това е абсурд. В една сравнително богата страна в сравнение с Африка например, където аз съм израснал, това е скандал и то на целия политически елит в България.

Протестите в Бългатия през септември (Снимка: BulFoto)

- Вие дадохте пример с тези българи и други хора от Източна Европа, които работят като съвременни роби на капитала в ужасяващи условия. Това се случва днес, когато светът, някои вярват, е много развит, напредничав и всеки държи сам свободата и ключа към успеха. Как се е нормализирало това да има съвременни роби, затворени в своите "лагери"?
- Нормализацията не е естествено явление, нормализацията в едно общество е свързана със свикването с нещо, което е скандално, с начина да се покриват проблеми от този род, да се избягват. Или пък от медиите се представя по начин, който не отговаря на скандалната същност на този въпрос.

Антиправителствените протести в София, 22 септември, 2020 г. (Снимка: Getty Images/ Guliver Photos)

Нормализацията е нещо, което се създава и нещо, което се разрушава. Ето примера от сега, по време на пандемията с работните условия в тези огромни фабрики. Наистина се беше стигнало до някакво фалшиво съзнание, че това е модерният начин да се снабдяваме с месо. А то няма нищо общо с нормалното, това е наистина отвратително и като отношение към животните, и към хората, които работят там. С коронавируса това стана тема и общественото мнение се смени напълно, изведнъж журналистите и обществото откриха, че това е напълно ненормално.

И сега има дебати за промяна на закона в съотношенията между профсъюзите и работодателите. Това е пример, който показва, че не бива да се отчайваме, че нещо, което за мен и за Вас е непоносимо като социална реалност, не може да се преодолее.

Фабрика за фабрично производство на месо в Германия (Снимка: Getty Images/ Guliver Photos)

- Този пример показва и нещо друго много важно, че Източна и Западна Европа са на две различни нива. Източна Европа работи за комфорта на Западна - ние например все още ползваме старите им коли, които замърсяват въздуха ни и той е в критични нива.
Има донякъде повече възможности човек да създаде по-тесни отношения с така наречения Запад. Без съмнение това, което Вие описвате е вярно. Западните страни от 1989 г. насам гледат към Източна Европа най-вече като нов пазар, нов снабдител на евтина работна ръка, екологичният проблем, който споменахте - има т.нар. "мръсни индустрии", които, ако не са в Азия, са в страните на бившия Източен блок. Но от друга страна зависи също от системите и обществата на Изток., тъй като има разлики между тях.

Не можем да сложим всички страни от Източна Европа в един кюп. И разликите са свързани донякъде с въпроса колко съпротива е имало. В една страна като Полша, където имаше солидарност, въпреки че я смачкаха, тя пак се вижда в най-различни области на обществото. Напоследък има негативно развитие с крайнодесни правителства, но общо взето там е имало повече гражданско общество и повече възможности наистина то да се развие. Там, където до 1989 г. е имало малко съпротива, положението очевидно е по-трагично.

Embed from Getty Images

- Според Вас миналото може ли и да пречи на трезвия анализ на съвременния свят? Търсят ли се днешните проблеми там, където те отдавна не са?
Трябва да познаваме миналото добре и да се учим от него, но не да го използваме като повод и извинение за неща, които очевидно днес са погрешни. Историята на малките страни често се използва за създаването на един мит, че сме винаги жертви. Това го има в България, но не само. Така че човекът, който използва историята като оправдание на всичко това, което не е наред например с ужасните турци, после царе, внесени от Германия (караме коли втора и трета ръка, тогава сме получили царе втора и трета ръка), после Червената армия...

Можем да не спрем да се оправдаваме че нашата история е пълна с трагедии, които не са ни позволили да се развие "страхотният" български народ, който, извън всички тези трагедии, е "фантастичен". Тогава защо е позволил тези събития? Така че това, което се е случило в миналото донякъде обяснява сегашното, но не го оправдава. Това е разликата според мен. И в никакъв случай не ни ограничава в нашите възможности да създадем по-добро общество.

Аз не вярвам в такива неща, че има някакви нерационални травми, които ни парализират и нищо не може да се промени. Както Вие самата казахте във въпроса, това се използва в политическите среди, за да се отхвърли нещо, което е важно и значително.

Източногерманци са се покатерили на Берлинската стена, за да отпразнуват края на разделението на града, 31 декември, 1989 г. (Снимка: Getty Images/ Guliver Photos)

- Да поговорим за Вашия съвсем нов роман "Двойна следа", който излезе скоро в Австрия и Германия. Там става въпрос за двама разобличители, които са по следите на руските и американските служби. Демократични ли са днешните тайни служби?
Тайните служби никога не са демократични, това е част от техния проблем. Затова трябва да бъдат премахнати напълно. Съмнявам се дали са от полза за обществото. Имам чуството, че тъй като всяка държава има тайни служби, донякъде техният ефект се неутрализира. Новият роман е свързан с това какво има днес в световната преса, това че има постоянно нови информации за масовото пране на пари, за това, което аз наричам олигархизация на света. Това е главната тема на романа. Аз използвам тайните служби повече като литературен наратив, за да се създаде разказ, който донякъде играе с формата на трилъра или криминалето.

Политическа сатира на карнавала Rose Monday в Дюселдроф, Германия, март, 2019 г. (Снимка: Getty Images/ Guliver Photos)

Темата е как глобалният капитал в момента се организира и как в това няма никакъв контрол. Стигаме едно положение, в което този световен елит на бизнес, корпорации, криминалност ограничават всякакви възможности на обществата да се справят със задачите, каквито сега например следват с коронавируса. Ние не разполагаме с нужните средства, за да действаме. Тук визирам и екологичните проблеми, здравните. Това означава, че ще имаме още по-несправедливо общество, тъй като извинението ще бъде "нямаме досатъчно пари".

А пари има - средствата на световната олигархия растат постоянно. Миналата седмица попаднах на анализ, че по време на корона кризата в щата Ню Йорк богатството на 129 милиардери е нараснало със 77 милиарда долара. Това са невероятни суми. Само това, което те са спечелили от корона кризата би ни помогнало да решим голяма част от проблемите на света. В момента какво става - точно обратното. Сега би трябвало да имаме лекарство, което е почти без пари за цял свят, тъй като знаем, че не можем да се излекуваме и преодолеем коронавируса, без целият свят да е защитен от него.

Embed from Getty Images

В момента има точно такива борби между големите корпорации и различни държави кой ще развие п и пръв такъв медикамент, с което този концерн ще има големи печалби. Такава е темата на романа и е много актуална. Аз се учудих на това. В романа ми има руснаци, които също имат специална отрова, а сега се случи отравянето на Навални. В странната позиция съм романът ми да бъде коментиран от новините, които идват след написването му.

Новият роман на Илия Троянов "Двойна следа", който излезе на немскоезичния пазар само преди няколко седмици.

- Мислите ли, че статуквото на този глобално-олигархичен ред, за който пишете в романа Ви, може наистина да бъде преодоляно от гражданското общество? Все има протести някъде, но те не изглежда да водят до чувствителни промени.
Да, протестите трябва да бъдат много по-ярки, много по-добре организирани. Според мен трябва да има две основни неща.

Първото е демократизация на икономиката. Напълно е абсурдно да има демокрация в политическите сфери и там да се играе на репрезентация на различните сфери на обществото, а в икономиката всичко съществено да е в ръцете на няколко дузина хора и да няма никакъв контрол на народа и обществото върху дейността на тези големи стопански корпорации. Това не е разумно.

Протести в Сиатъл, щата Вашингтон, 26 юли 2020 г. (Снимка: Getty Images/ Guliver Photos)

Трябва да се борим за демократизация на тези корпорации, защото, ако те наистина бяха контролирани от обществото, нямаше да ходят в Панама, Лондон или Цюрих, за да крият печалбите. Те наистина ще работят за доброто на обществото, а не за печалбите на няколко човека.

Второто е, че трябва да разчупим тясната връзка между политиката и стопанския елит. При всеки един скандал виждаме, че в тези държави има много тесни връзки между политици и хората, които водят икономиката. Те донякъде са в симбиоза, която представя личния интерес, а не интереса на хората.

Протести против президента на САЩ Доналд Тръмп в Питсбърг, щата Пенсилвания, 21 февруари 2020 (Снимка: Getty Images/ Guliver Photos)

- В новия Ви роман "Двойна следа" използвате древногръцката дума какокрация.
Да, оказва се, че древните гърци са имали много различни думи, с които да опишат различните възможни държавни форми. Не бях чувал тази дума преди. Какокрация от гръцки означава "властта на най-неподходящите", "властта на най-лошите". Тя много ми харесва, защото това е реалността.

Всеки един от Вас в България може да прецени дали на власт са най-чистите, ценните и умните. Но да вземем пример и от САЩ, където на власт е Тръмп, в Русия, където е Путин. Това важи за много държави в света. Нивото е стигнало до там, че най-големите мошеници и егоисти са на власт.

- Вие имате в романа си разобличители, които имат вземане даване с тайни служби. Минавайки през историите на Едуард Сноудън и Джулиан Асандж, според Вас напредъка на новите технологии помага ли или пречи? В техния случай, разкритията им не накараха виновните да отидат в затвора, а напротив, самите разобличители отидоха там. В същото време онлайн медиите се използват и като оръжие за дезинформация и фалшиви новини.
Технологията не определя начина, по който я използваме. Технологията ни дава възможности, но зависи от нас. Според мен няма технология, която определено да ни тласка в една посока.

Зависи как е организарана. В първото поколение, когато интернет започна да се популяризира, идеята беше да се създаде една комуникативна мрежа извън контрола на капитала, на властта, една антийерархична мрежа от възможности човек да се свърже без натиск с всеки по света. Това е една красива и нужна утопия.

Но видяхме, че държавата и едрият капитал започнаха да контролират интернет и сега последните 5-6 години тайните служби и най-различни други съучастници почват да го използват за манипулация. Създава се едно блато на приказки и съобщения, в което е изключително трудно за човек, който няма много време, да се ориентира.

Доналд Тръмп целува Владимир Путин на постер пред шотландския парламент в Единбург, Шотландия, януари 2020 г. (Снимка: Getty Images/ Guliver Photos)

В тази система истината не се забранява, но тя плува в блато с хиляди лъжи. Много е трудно фактите да бъдат различени. Това според мен в момента е един много ефикасен метод на властта, защото срещам дори хора, които са завършили университет, четат, мислят, които от време на време са объркани, защото са прочели нещо, което изглежда много вероятно и се разпространява.

Създаването на най-различни лъжливи обяснения става по-ефикасно, което губи енергия в най-важната съпротива към тези, които наистина са отговорни за това, което трябва да се промени.

- Трудно ли е днес човек да остане скептичен или напротив?
Точно това се опитвам да направя в моя роман. Той да събуди скептичното мислене в хората, показвайки по какъв начин капиталът и властта се крият, но и как сферата на интернет създава най-различни предпоставки за манипулативна действителност, трудността човек да се ориентира и значимостта на едно скептично мислене.

Интервю на Юлия Владимирова

Още

Ода Жон: Изкуството няма пол

Ода Жон: Изкуството няма пол

Още

Милена Фучеджиева: Контролът над мисълта е едно от най-ужасяващите неща

Милена Фучеджиева: Контролът над мисълта е едно от най-ужасяващите неща

Още

Проф. Миглена Николчина: Феминизмът не е постигнал целите си

Проф. Миглена Николчина: Феминизмът не е постигнал целите си

Още

Вакуум от тишина, маскирани хора, но спасяваща любов - Париж на Велина Минкова

Вакуум от тишина, маскирани хора, но спасяваща любов - Париж на Велина Минкова

Коментирай 28

1/1

Снимки: Getty Images/Guliver Photos/Колаж: Траяна Генчева/Dir.bg

Писателят Илия Троянов (Снимка: Getty Images/ Guliver Photos)

Снимка: Getty Images/ Guliver Photos

Снимка: Getty Images/ Guliver Photos

Протестите в Бългатия през септември (Снимка: BulFoto)

Протестите в София през септември (Снимка: BulFoto)

Фабрика за фабрично производство на месо в Германия (Снимка: Getty Images/ Guliver Photos)

Източногерманци са се покатерили на Берлинската стена, за да отпразнуват края на разделението на града, 31 декември, 1989 г. (Снимка: Getty Images/ Guliver Photos)

Новият роман на Илия Троянов "Двойна следа", който излезе на немскоезичния пазар само преди няколко седмици.

Протести против президента на САЩ Доналд Тръмп в Питсбърг, щата Пенсилвания, 21 февруари 2020 (Снимка: Getty Images/ Guliver Photos)

Протести в Сиатъл, щата Вашингтон, 26 юли 2020 г. (Снимка: Getty Images/ Guliver Photos)

Политическа сатира на карнавала Rose Monday в Дюселдроф, Германия, март, 2019 г. (Снимка: Getty Images/ Guliver Photos)

Доналд Тръмп целува Владимир Путин на постер пред шотландския парламент в Единбург, Шотландия, януари 2020 г. (Снимка: Getty Images/ Guliver Photos)

Антиправителствените протести в София, 22 септември, 2020 г. (Снимка: Getty Images/ Guliver Photos)

Пореден ден на антиправителствен протест в София, 10 септември, 2020 г. (Снимка: Getty Images/ Guliver Photos)

Илюстрация на атлетични олимпийски състезания в Древна Гърция (Снимка: iStock by Getty Images/ Guliver Photos)

Снимки: Getty Images/Guliver Photos/Колаж: Траяна Генчева/Dir.bg

Календар

Препоръчваме ви

Ив Тошайн - знамена, вериги, гилотини и... поетична съблазън

"В това интересно време ние сме на първия ред в "киното". Ако трябва да действаш трябва да е сега! И аз действам с тази инсталация!", казва визуалният артист и художник за последния си проект "Erewhelse" на сградата на столична галерия

Адела Пеева: Мълчанието с достойнство на Ирина и Христо Пискови е еталон за творческа съвест

Режисьорите на филма "Понеделник сутрин", определян като един от най-добрите в българското кино, имат тъжна история - филмите им не се разпространяват по време на социализма, а след падането на Берлинската стена те нямат нито един филм

Хайде, Отело, да заспиваме вече: Дим, барабани и Боян Арсов x 2

Кои звезди си поплакаха на първия ред в "Азарян", докато Дездемона си отиваше

Васко Василев на 50: Отворен съм за всякакви идеи и предизвикателства

Световноизвестният цигулар отпразнува своя рожден ден в София, сред приятели, почитатели и неговата любима музика

Екология + алкохол = театър?

Откриващият спектакъл на юбилейния десети ACT Фестивал за свободен театър отново ще предизвика границите между живота и изкуството

Теодора Димова: Най-страшното поразяване е човек да стане безчувствен

Сълзи и аплодисменти за авторката "Поразените" и за трупата на Драматичен театър "Стоян Бъчваров" - Варна, която представи премиерата по книгата, спечелила Националната литературна награда за български роман на годината "13 века България" 2020