ФИЛМ РЕВЮ
Жулиет Бинош между остриетата на любовен триъгълник по френски
"Двете страни на острието" на френската режисьорка Клер Дени тръгва по кината от 3 февруари
Автор : / 7047 Прочита 2 Коментара
"Двете страни на острието" на Клер Дени тръгва по кината от 3 февруари (Източник: София Филм Фест)
"Двете страни на острието" на френската режисьорка Клер Дени, удостоена със Сребърна мечка на миналогодишното издание на Берлинале, трябва да се гледа по възможност във времето на един поет дъх, без да издишаме по време на филма.
Можем спокойно да наречем филма на Дени радикален, такъв какъвто е и "Всекидневни проблеми" (2001) на същата режисьорка.
Радикален не по причини, че ни показва невиждани и скандални неща, а по това, че е интензивен и изобразява импулсите в разкапването на една връзка и реалността на емоционалните състояния. Този филм те хваща за врата и е трудно да намериш възможността за въздух.
Клер Дени и Жулиет Бинош се познават много добре, Бинош е участвала в два нейни предишни филми: "Слънцето в нас" (2017) и "Живот нависоко" (2018).
Сара (Бинош) и Жан (Венсан Лендон) са уж щастливи заедно от десет години, докато Сара не среща случайно Франсоа, стара нейна любов, но не само нейн бивш, някогашен бивш най-добър приятел на Жан. Тази случайна среща я кара да си даде сметка за емоционалното състояние, в което се намира и я принуждава да се изправи лице в лице с чувствата си към двамата мъже. Когато Франсоа моли Жан да работят заедно за него, и тримата са въвлечени в мрежа: от илюзии и желания.
В британския "Гардиън" Бинош откровено споделя за собственото си минало и опит с подобни ситуации, които са й помогнали да разбере поведението на Сара.
С типичен френски маниер, актрисата откровено и без колебания започва с интимните разкрития.
"Това е един невъзможен триъгълник, защото там всеки се чувства наранен", казва тя.
"Някои хора могат да го правят. Аз не бях от тях. Ситуацията беше разрушителна и за нея трябва кураж. Така че да, напълно разбрах щетите, които може да причини такова нещо. За всеки от нас беше болезнено. Сякаш трябва да се изправиш пред дракон и просто трябва да се изправиш срещу него, разбирате ли?"
Защо не е могла да избере между двамата мъже в живота си?
"Ние се обичахме по различни начини, ако мога така да кажа", отговаря тя.
"Става въпрос за необходимост вътре във вас. Когато си по средата на такова нещо, не разбираш защо се случва.
"Двете страни на острието" всъщност е романтична мелодрама; разкрива обстоятелствата на средата, които играят решаваща роля в съвместния живот на една двойка на средна възраст, и го прави, без да е лишен от директно и страстно емоционално изразяване.
Жулиет Бинош и Клер Дени (Източник: София Филм Фест)
Ако мелодрамата е изкуството на преувеличението, представящо живота на обикновените хора с термините и тона на трагедията, Клер Дени подхожда към жанра като към изкуството на истината. Тя се отнася към историята на своите герои като към огледало на достойнството, с което те гледат на себе си, и показва условията, мрежите на сила и власт, които им пречат и които въпреки това са неделими от начина, по който виждат себе си.
Има нещо идеално и прекалено мимолетно в романтиката между Сара (Бинош) и Жан (Венсан Лендон), които виждаме да се забавляват и целуват игриво и страстно в разкошната изолация на морето.
Но естественият блясък на водата от слънцето скоро се сблъсква с металната инфраструктура на града и (може би) реалната ситуация - влакът, релсите и тунелите, които ги връщат у дома в Париж и най-вече към практичните неща, които скоро ги изтръгват от романтичния им блян.
Жулиет Бинош в кадър от "Двете страни на острието" (Източник: София Филм Фест)
Те живеят в комфортен, но тесен апартамент в модерна сграда с плъзгащи се стъклени врати и балкон, от който се разкриват романтични гледки към града. Сара е радиоводеща, на път за работа, тя случайно забелязва Франсоа (Грегоар Колин), нейн бивш любовник.
И от разстояние погледът му сякаш разкъсва белега на отдавна зараснала любовна рана.
Франсоа е сенчест бизнесмен и дългогодишен приятел на Жан, който е бивш професионален играч на ръгби и бивш измамник, който се опитва да започне собствен бизнес.
Филмът "Двете страни на острието" тръгва по кината от 3 февруари (Източник: София Филм Фест)
"Двете страни на острието" е актуализирана версия на любовен триъгълник, който Дени вписва в много по-сложна геометрия на политика, история, география, памет и други неща.
Още по-забележително е, че тя го прави, без да нарушава текстурите на реалистичната драма - но тук тази позната форма не се проявява просто като безспорен конвенционален метод, а като съзнателен избор, елемент от психологията на характера.
Единството на формата на филма отразява единството и съгласуваността, които двамата централни любовници налагат на собствения си живот, въпреки безкрайните и разрушителни обстоятелства, с които се сблъскват.
Жан е от работническото предградие Витри, където петнадесетгодишният му син Маркъс (Иса Перика), който е единственият тъмнокож, живее с майката на Жан, Нели (Бюл Ожие), която го отглежда.
Маркъс е проблемен студент и в един момент прекратява контакта си с Жан.
Пътуванията на Жан с кола до бившия му роден град, дори за да пазарува хранителни стоки и бензин, не са просто подробности, а виртуални рентгенови снимки на собствената му самоличност.
Той плаща в брой - няма кредитна карта поради проблемите си със закона. Обича да шофира, сякаш се изолира от обществото, не на последно място защото личните му дела са обект на официална проверка от властите.
Светът се намесва в неговия автомобилен балон, когато слуша политическите и културни дискусии на Сара по радиото.
Филмът на Клер Дени "Двете страни на острието" тръгва по кината от 3 февруари.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}