Режисьор, сценарист, продуцент и художник, Ясен Григоров ни кани в най-новата си творба - "Лили Рибката". Филм-приказка за отговорни родители и чувствителни деца. История с фантастични герои и любов във всичките й форми.

Освен любопитния сценарий, "Лили рибката" е първият български филм с толкова различни визуални ефекти. Неслучайно е удостоен с наградата "Най-добър Европейски филм" от European Cinematography Awards - фестивал, официално признат от световната киноплатформа IMDB.

Тази година режисьорът и целият екип получиха и Специален Диплом за Постижения за пълнометражен филм от 35-ия Фестивал Златна Роза, за благородните им усилия в трудната област на детското кино. Лентата участва и в селекцията на Фестивала на българския филм в Прага, който ще се проведе през март 2018 г.

Какво ви очаква в това приказно филмово приключение ще можете да видите от 9 февруари, когато филмът тръгва по кината.

Накратко: Ясен Григоров е роден в град Севлиево на 16 юли 1974 г., но първите си седем години живее в Мароко. Учил е във френската гимназия в София. Завършил е Комикси и разказвателни изкуства в Ангулем, Франция; Визуални комуникации и арт дайрекшън в Женева, Швейцария; Илюстрация и оформление на книгата (Национална художествена академия, София, България) и е специализирал Кино и телевизионна режисура при академик Людмил Стайков (НАТФИЗ, София, България).

Изявява се като илюстратор и писател на книги за деца с международно признание, като режисьор на музикални, рекламни и социални клипове, както и на aнимационни и игрални късометражни и пълнометражни филми.

На 27 години получава специално отличие в категория "фикция" за илюстрациите си към книгата "Природни случки" на Жул Ренар на Панаира на детската книга в Болоня. Носител е на Наградата на гилдия "Критика" към СБФД за филма "Малък-голям".

Ясен Григоров (Снимка: The Flying Agency)

Заповядайте в чудния свят на Ясен Григоров и "Лили Рибката":

- Имате изключително интересна биография, но ако трябва да се представите сам, какво бихте написали?
- Всички неща, които са ми се случвали в професионален план, включително и всичките ми образования, ме водят към едно определение на това, което съм в момента: Разказвач.

Дали го правя с рисунките или с текстовете ми, или пък с филмите ми, аз си оставам "разказвач".

Понякога преразказвам чужди истории, но предпочитам да разказвам мои лични.

На снимачната площадка на "Лили Рибката" с Дарина Досева и Боян Григоров (Снимка: The Flying Agency)

- Тъй като темата за децата присъства много в работите ви, какво бе детето Ясен?
- Опитвам се да не го забравям. Събирам го през това, което родителите ми са разказвали за мен като малък, през мои собствени спомени за детските ми чувства и преживявания. Бях сигурно в себе си дете. Но и затворено в свой свят. Често си разказвах сам разни истории на глас.

В трамвая на връщане от училище неведнъж ми се случваше да срещна погледа на някоя шокирана леличка. В същото време обичах всичко момчешко - футбол, тичане, борене, но не обичах да се бия, даже ме плашеше това да се сбия с някого. Усещах момичетата като извънземни. От много малък рисувам.

Детството ми е разделено рязко на две части. Първата е шарена, дива, детско-момчешка - това са годините ми от първата до седмата ми. Тогава родителите ми работеха в Мароко и всички заедно (и с по-големия ми брат) живеехме в град Агадир - на брега на Атлантическия океан. От тази първа част запазих "френското Р", с което до днес си вървя в комплект .

Втората част започва рязко със случка в първи клас в България (било е '80 или '81). Наложи ми се да повторя първи клас, защото тук не ми признаха "мароканското" образование. Учителката ми - другарката Каракашева - в 122-ро основно училище в София, благо ни посрещна на 15.09. Прочете ни стихотворение за България, в което имаше думата "плодородна". Все така мила, тя се обърна към нас с подканата да попитаме, ако нещо не сме разбрали. Аз бях свикнал да говоря с учителя ми - мосю Галван - в първи клас в Мароко за всичко, затова без да се двоумя попитах какво означава "плодородна". Тогава другарката Каракашева ме изгледа със странно изражение и нареди на класа: "Деца, сега всички да посочим това момче и да му се подиграем!"

И така започна вторият период: като в сцена от евтин филм - един клас от първолаци, които без да разбират защо, ми се подиграваха. В тази втора част от детството се затворих и буквално изтърпях училището. Преминах през него с огромно неудоволствие. Говоря и за горния курс - гимназиалния. Чак като студент успях да се изчистя от "другарката Каракашева".

- Коя бе най-трудната ви провокация за работа като илюстратор на книги?
- Първата ми "истинска" книга се роди най-трудно. Бях студент специалност "Визуални комуникации" във Висшето училище по приложни изкуства в Женева, Швейцария. Най-сериозното франкофонско издателство за детска литература в страната (Editions La Joie de lire) празнуваше тогава годишнина от създаването си и потърси няколко студенти, които да подредят изложба по повода. Аз и две мои колежки приехме поканата им и по този начин успях да се запозная с издателката Франсин Буше.

Вече бях завършил семестриално Художествената академия в София (спец. Илюстрация) и имах издадени няколко малки книжки от прохождащите в България издателства в началото на деветдесетте.

Имах какво да покажа на швейцарския издател и да успея да го убедя да ми даде текст, който да илюстрирам. Така получих от Франсин Буше една много трудна приказка за илюстриране - "Парфюмът на госпожица Никоя" от Корина Бийл ("Le Parfum de mademoiselle Personne", S. Corinna Bille).

Беше ми необходима една цяла година, за да намеря правилния подход към този текст. Носех през месец в издателството илюстрации, които Франсин отхвърляше и ми казваше простичко, че не е това, което очаква. Докато един ден нещата се обърнаха. Тя прие донесените от мен илюстрации, дорисувах останалите и така се появи и първата ми и най-трудна книга. Но и най-истинската.

Първото, което направих като взех книгата в ръцете си беше да подуша разтворените й страници. Хората, които обичат книгите, ще ме разберат.

Илюстрация към "Парфюмът на госпожица Никоя" от Корина Бийл ("Le Parfum de mademoiselle Personne", S. Corinna Bille)

- Има ли книга или история, която искате да илюстрирате, а все още не сте?
- Ако имам достатъчно свободно време, бих се хвърлил към "Пипи Дългото чорапче". Но пътят ще бъде много дълъг, затова не знам дали ще се случи въобще някога.

- Казвате, че обичате облаците като тема? Още ли ви вдъхновяват?
- Да, облаците са безкрайни в разказите си. Когато някой има нужда от приказка, винаги може да вдигне поглед и да я получи през движенията и формите им.

Илюстрация към "Облаците" ("Les Nuages", textes de Francine Bouchet, ed. La Joie de lire, 2010)

- Кое e водещото при вас - художникът или режисьорът? И въобще поставяте ли разделител между двете?
- Художникът е по-опитният от двамата. Но режисьорът пък от своя страна го догонва вече. Не слагам разделител. Това са двете половини на едно и също занимание.

Снимка: The Flying Agency

- Какво е да си ученик на Людмил Стайков?
- На първо място той представлява за мен... изненада. Но ето как всъщност въобще се реших на такава крачка: вече имах три висши образования във визуалните изкуства и отидох на първата ми лекция при него скептично настроен, особено към това, че за пореден път влизам във висше учебно заведение. Казвах си малко надуто: "Е какво пък толкова ще уча още?" От няколко години се бях върнал окончателно в България и бях започнал активно да се занимавам с режисура на рекламни клипове.

Работех много с оператора Мартин Димитров и след края на един снимачен ден, той ми каза, че академик Стайков набирал последната си група специализанти по "Филмова и телевизионна режисура". Някак си ме нави да се явя на изпитите - доколкото помня бяха разговори с комисия. Аз имам много слаба теоритична подготовка - особено в областта на българското кино и се явих с големи притеснения. Разговорът обаче не тръгна в академична посока, а в теми от практиката и личния ми опит. Представих се добре и ето ме вече през първите пет минути на първата ми лекция при Людмил Стайков.

Започнах да слушам с чувство на досада - "И сега какво? Отново на училище?" Чувствах се абсурдно. И докато си мислех това, потънах...

В това се крие изненадата, с която Людмил Стайков ме обгърна - не разбрах кога започнах да го следвам изцяло - думите, дъхът, паузите, мимиките му... Един тих гигант - това е той за мен. Вдъхна ми увереност, вдъхнови ме и ми даде сили да заставам на снимачната площадка по друг начин, по по-сигурен в себе си начин.

И сега, след като завърших "Лили Рибката", той отново беше Учителят, чието мнение чаках, за да си отдъхна, че всичко е наред... И неотдавна си отдъхнах!

С Николай Урумов по време на снимките на "Лили Рибката" (Снимка: The Flying Agency)

- Как се прави съврменно българско кино? Нещо липсва ли му?

- Няма рецепта. Вероятният отговор е "с любов" и "с почтеност". Но добавям и още:

- с авторско самочувствие, базирано на опит;

- с високи критерии;

- с желание за съзидателство, а не с "Айде да го направим като еди-кой си филм"... Никога няма да успеем да си направим филмите като "еди-кой" си друг. Филмите ни трябва да носят отпечатъка на авторите си, а не имитационния им стремеж.

Стоян Радев, Татяна Лолова и Койна Русева в "Лили Рибката" (Снимка: The Flying Agency)

- Как се роди идеята за "Лили Рибката"? Сценарият е много интересен и си е ваш.
- "Лили Рибката" се е "сглобявала" постепенно в мен може би откакто съм бил съвсем малък. Събирал съм парченцата й, минавайки през различните житейски приключения. И когато синът ми, който е с четири години по-малък от дъщеря ми, навърши 2, Лили Рибката изплува като явно е преценила, че си имам вече двама слушатели готови да чуят приказката й.

Пиша сценариите ми, използвайки т.н. "поток на съзнанието". Не ползвам драматургични схеми, после ги донагласям.

И Лили започна така - от една Вихрушка, която описах и чието първо работно заглавие беше "Момче-Момиче". После се появиха всички останали герои и приключения. Аз не знаех за тях и пишейки, плаках от изненада накрая.

Калина Асенова и Боян Григоров в "Лили Рибката" (Снимка: The Flying Agency)

Отново Людмил Стайков беше сред първите читатели. Беше завладян от историята ми, но я определи като кратка. Посочи ми, че една цяла линия липсва. И ме остави да мисля. Така достигнах и до героите на Злия Професор и Медицинската му сестра, които са класически злодеи в желанието им да се докопат до Необикновеното дете и да го изследват хладнокръвно. Не ме притесни по-обикновения им и очакван характер - имаше толкова много шантаво навсякъде в сценария, че те двамата не можеха да навредят на свежестта на историята.

В детското царство на Калина Асенова, Калоян Минчев и децата си Боян и Зорница (Снимка: The Flying Agency)

- Казвате, че той е семеен филм? Какво пропускаме в отношението между деца и родители? Самият вие имате син и дъщеря.
- Пропускаме цели пасажи от съвместния ни живот. И не е само по наша вина. Ние прекарваме на работните си места, а децата в училище по-голямата част от време си.

Резултатът е, че накрая едни 40-50 годишни мъже и жени срещат едни 17-18 годишни момчета и момичета, които не са им съвсем познати.

Аз не съм перфектен родител, размишлявам много по темата и се опитвам да съм близо до децата ми. Старая се да ги придружавам колкото мога повече през ежедневието им. Единственото, което не съумявам е да им внуша колко важно е Училището. Вярвам, че и с двамата ще работя вбъдеще в екип. Но не съм им го казвал.

- Темата за детското насилие напоследък ни шокира отвсякъде? Къде е грешката според вас?
- Грешката е в липсата на любов към самите нас.

Когато ние мразим самите нас и самооценката ни е ниска, ние предаваме на децата това неудовлетворение и то ги изкривява в различни посоки. Едната посока е детското насилие.

Ясен Григоров и Боян Григоров (Снимка: The Flying Agency)

- Как се комуникира с деца на снимачната площадка? Кои са те и как ги мотивирахте да се впуснат в това приключение? Вашият син също е герой във филма.
- Никога не съм се характеризирал като режисьор, работещ с деца. Предишните ми филми показват коренно различни светове. Единият е експерименталният "Дървеното езеро" от 2009, а другият е музикалното мокюментъри "Малък-Голям" от 2011. Можеше да се предположи след всеки един от тях, че аз съм първо, например "Експерименталния автор без задръжки", а после и "Режисьор на музикални клипове, смесващ попфолк и хардкор".

За работата ми не стои желание да бъда определян или самият аз да се определя. Не ми е неспокойно да съм такъв - без етикет.

Затова, когато се стигна до работата ми с децата от филма "Лили Рибката" аз подходих по същия начин както го бях правил всеки път - с огромно уважение към всички, които бяха се съгласявали да ме придружат в лудите ми начинания.

Ако има все пак някакъв малък трик към децата, то той беше в това, че ги попитах какво всъщност правят актьорите. Те ми отговориха веднага - "Играят!". "Ето - и на нас ни предстои да играем заедно!", им отговорих.

Да, синът ми Боян Григоров е в една от четирите главни детски роли във филма. Тъй като ми се иска както аз придружавам децата ми в преживяванията им, така и да ги намесвам в моите, освен че бяха първите слушатели на приказката за Лили Рибката, реших да поканя сина ми да се пребори за една от ролите.

За да бъда обективен, а и за да му позволя самият той да се ориентира дали наистина иска да участва, го поставих в реална кастинг ситуация. Той беше посрещнат от Мая Бежанска в офисите на "Талънт Партнърс", там тя проведе видео интервю с него - като с всеки актьор - в мое присъствие. Помня колко учуден беше, че трябва да се представи с името си пред мен. После месеци наред отлагах решението, за да го изчистя от емоционалния, бащинския мотив. Боян питаше редовно дали съм взел решение, мислеше за ролята си. С това ми показа, че наистина я иска. Не намерих нито една причина да не го поканя.

И изпитвам гордост от партньора, който се разкри пред мен ден след ден на снимачната площадка.

Ясен Григоров и Боян Григоров (Снимка: The Flying Agency)

- Събрали сте страхотен екип и от големите актьори. Разкажете ни за тях?
- Всеки един от тези големи актьори спечелих за "Лили Рибката" в лични и незабравими срещи.

Положих големи усилия с подкрепата и на Мая Бежанска ("Талънт Партнърс") да обясня на всеки един на първо място кой съм и защо смятам, че бих бил достоен за него режисьор, след това дадох на всеки достатъчно време да прочете сценария и да ме потърси в удобно време. Това очакване всъщност е изтощително - кога ще ти се обади? ще му хареса ли? ако не му хареса какво да правя?...

След това следваха нови срещи за обсъждане на идеята, а тъй като и съм продуцент на филма - за обсъждане и на финансовите параметри.

С Линда Русева, Луизабел Николова, Николай Урумов и Красимир Ранков на снимачната площадка на "Лили Рибката" (Снимка: The Flying Agency)

Има няколко имена, които държа да отбележа. Това са Калин Сърменов, Добрин Досев и Елена Кабасакалова.

Всеки един от тях бях избрал много, много отдавна за съответните им роли от филма. Режисирайки телевизионен сериал, имах удоволствието да се запозная с Елена. Тя държеше второстепенна роля с много малко текст. Въпреки това ме изиска като режисьор, държеше да обсъдим персонажа й, задаваше ми въпроси. За мен това беше необичайно. Аз се занимавах с главните роли, а второстепенните ги оставях на асистента ми - на него обяснявах изискванията ми и той ги прилагаше. Което се случва и заради скоростта, с която един сериал се снима.

Елена ми даде урок - всеки персонаж има значение и всеки актьор на терен има нужда от силен и наясно със себе си режисьор. Обещах си още тогава, че ще работя с нея отново.

Добрин Досев, Калина Асенова и Елена Кабасакалова в "Лили Рибката" (Снимка: The Flying Agency)

Добрин Досев пък беше изборът ми за мъжката роля в серия реклами за марка българска бира. Работихме приятно в първите 4 епизода. Той е много сериозен актьор по време на работния процес и много забавен извън него. Честно казано нямам спомен от първите 4 епизода - помня, че правехме малко дубли, с други думи той се справяше отлично. Но не беше оставил още отпечатъка си върху мен. Пазеше това за последния снимачен период - този за петата реклама.

Снимахме през един горещ юнски ден на язовир Искър. В един момент аз се поотпуснах - снимачният период завършваше, беше и прекалено топло, и започнах да се шегувам като вместо да обяснявам на Добрин какво да прави, аз самият правех някакви маймунджулъци. Добрин Досев се изнерви и ме скастри. Постави ме на мястото ми. По-скоро изиска режисьорът да си върши работата.

Това беше отпечатъкът, който той ми остави. Подобно на Елена Кабасакалова, той ме накара да осъзная колко важна всъщност е ролята ми. Още същата вечер му пратих сценария на "Лили Рибката" и много скоро след това получих голямото му "да".

Калин Сърменов и Калоян Минчев в "Лили Рибката" (Снимка: The Flying Agency)

Калин Сърменов е пък човекът, който ме подкрепи безусловно, когато бях грубо атакуван заради филма ми "Малък-Голям" на Фестивала на българския филм "Златна Роза" през 2011. Бях изненадан, още повече бях поканен с филма ми за участие. Получих Наградата на Критиката към СБФД, което обаче само нажежи обстановката. Най-буен беше Боян Биолчев, който ме обвиняваше, че съм "чалгар" и т.н. Никой не смееше да коментира. Тогава Калин Сърменов зае категорична позиция в моя подкрепа, определяйки филма ми като шамар за всички в киногилдията. Не го познавах лично, също така и не присъствах лично на неговите думи. Четох за това впоследствие. Почувствах се задължен да му благодаря. Открих номера му и му се обадих. Толкова топло ме заговори след като му се представих и завърши с това, че винаги мога да разчитам на него.

Минаха години и бях убеден, че ще снимам "Лили Рибката" като предишните ми филми - без субсидия от държавата, независимо. Тогава потърсих Калин за ролята му във филма - все пак беше ми обещал да ме подкрепя. Спази безусловно обещанието си и прие ролята. До ден днешен, когато му звъня, той ми вдига с думите "Мило момче!". Става ми много приятно всеки път.

Калин Сърменов и Калоян Минчев в "Лили Рибката" (Снимка: The Flying Agency)

- Във филма достигате до визуални нива, които не са правени досега в българското кино.
- С това убеждение съм, да. Филмът е изключително богат с изразните си средства - смесва 3D и 2D анимация, има истинска двуметрова кукла на персонажа на Дядо Шаран, сложни симулационни анимации, кадри, изискващи комплексна компютърна постпродукция.

Филмът е заснет и от още един художник освен мен - оператора Красимир Андонов. Той нарисува със светлината, с помощта на оптиката и специфичните филтри, картини, за които аз си мечтаех.

Преди да започнем снимки казвах, че искам филмът да изглежда във всеки свой кадър като детска илюстрирана книга. С други думи исках всеки кадър да бъде премислен и неслучаен. И Красимир Андонов го постигна.

Помогна и това, че работехме по сториборд - от първата до последната сцена филмът е разкадрован предварително на самите локации. В началото на снимките бях готов четири дни напред със сторибордовете, докато за последните снимачни дни ги правех вечерите преди снимки и това се превърна в истинска надпревара с времето. Сторибордовете са изключително полезен инструмент по време на снимки за целия екип - те спестяват огромно количество обяснения и време.

Койна Русева и Стоян Радев в"Лили Рибката" (Снимка: The Flying Agency)

Филмът се отличава и с това, че освен заснетия - визуален разказ, съдържа още две разказвателни линии.

Виктор Стоянов композира музика с дължината на филма - тя е вплетена в действието и "разказва" случващото се с нейните си инструменти. А актьорът Христо Узунов разказа с гласа си голяма част от действието като изпълни и още един от замислите ми - филмът да те върне към онзи миг от детството, когато гушнати в скута на дядо сме се унасяли от гласа му, който не спира да разказва и разказва.

Татяна Лолова и Дарина Досева в "Лили Рибката" (Снимка: The Flying Agency)

- Все още неизлязъл официално по кината, "Лили Рибката" респектира с наградите си.
- Фестивалното участие на филма е със случаен характер и е импулсивно. Нямам политика, която да следвам. През една онлайн платформа намерих няколко фестивала, които ми се сториха интересни - така изпратих филма за селекция на EUROPE CINEMATOGRAPHY AWARDS, фестивал официално признат от IMDB и след няколко месеца се оказах носител на първите лаври - "Лили Рибката" взе приза в категория "Best Europe Film".

През октомври 2017 на фестивала "Златна Роза" филмът пък беше отличен с "Диплом за постижения за пълнометражен филм". Към настоящия момент със сигурност знам, че е в програмата на предстоящия Фестивал на българския филм в Прага през март 2018. Очаквам отговори от селекционните комисии на фестивалите в Лос Анджелис, Стокхолм и Атина.

Журито на фестивала "Златна роза" присъжда Специален Диплом за постижения за пълнометражен филм на режисьора и творческия му екип за филма "Лили Рибката"

Вярвам, че лаврите от получени награди са важни и дават тежест на филма. Но на първо място поставям зрителската реакция. Колкото и селекции да има един филм, колкото и награди да събере, ако публиката си излиза по време на прожекция или си напусне кинозалата с разочарование, какво от това?

Людмил Стайков ни казваше по повод лаврите - "Всеки ден някъде някой провежда филмов фестивал и вие можете да получите лаври. Но важна е публиката. Към нея гледайте."

- Кое бе най-сложното при направата на филма?
- Трудно ми е да степенувам. Всеки етап съдържа своите трудности. Трудно беше да получа финансова подкрепа от ИА "Национален филмов център", трудно беше да събера актьорския състав, особено трудна беше постпродукцията...

С Татяна Лолова (Снимка: The Flying Agency)

- А най-смешното?
- Снимачният процес, към който се стремя е този, в който всички са усмихнати.

За мен голямо удовлетворение донесоха думите на много професионалисти от екипа, които след последния снимачен ден ми казаха, че не са били на по-усмихнати снимки.

Казвам това, защото много се смяхме по време на снимките. Пак изпитвам затруднение да отделя някоя случка като по-смешна или анекдотична. Може би хората от екипа биха могли. Аз самият бях и в огромно напрежение.

- Казвате, че "Лили Рибката" е филм за любовта във всичките й измерения. Та, любовта е...

По кината от 9 февруари!

"Лили Рибката" (Снимка: The Flying Agency)

- Вашата семейна приказка започва така...
- Ще използвам първите думи на Разказвача във филма: "Имало едно време... Но не чак толкова отдавна, в едно градче далеч оттук... всъщност, не чак толкова далеч. E, там живеело едно дете. То било досущ като всички други деца, но... не било съвсем същото."

Екипът на "Лили Рибката" (Снимка: The Flying Agency)

- Днес често мърморим и се оплакваме, как загърбваме ценностите и уважението си. Трудно ли е да си творец в България?
- Това е много сложен и разностранен въпрос. Мога дълго да оплювам... Мога и да го извъртя така, че да поставя на първо място благодарностите ми към Национален филмов център за подкрепата и отговорът ми ще бъде положителен.

За себе си поставям нещата така - никой не ми е длъжен. Борбата да бъда творец или да се изживявам като такъв си е лично моя и я водя със средствата, които владея, откривам или ми се предлагат. Мисля си, че колкото трудно ми беше в Швейцария или във Франция, толкова ми е трудно и тук. И в това е красотата на творчеството - да дадеш форма на нещо, което изначално изглежда невъзможно.

Ясен Григоров (Снимка: The Flying Agency)

- Не се страхувате да прекрачвате граници в изкуството, коя е най-лудата ви мечта?
- Балетът? Хахаха! Нямам отговор. Обичам смислените провокации и ги търся. Коя ще е следващата? Не знам.

- Въпросът, който искате да ви попитат, а не са ви го задавили досега?
- "Мислили ли сте да се занимавате с балет?" Отново се шегувам, разбира се. Не се сещам за такъв въпрос. Въпросите се раждат в любопиството на другия, което аз не мога да предвидя.

Интервю на Тина Философова

"Лили Рибката" (Снимка: The Flying Agency)

За "Лили Рибката":

Приказна история за Необикновеното дете Алекс-Дани и обикновените му родители.

Това необикновено-обикновено семейство е изправено пред изпитание, подготвено му от малката магьосница Лили.

Единият й дядо е говореща риба, другият е плъзгаща се по стените Сянка, майка й е с рибешки люспи по ръцете, а баща й умело приготвя магически талисмани под указанията на баба й - старата вещица Хараме.

Лили се хвърля заедно с Алекс-Дани в изпълнението на сложна магия. За всички останали остава само да се понесат след децата.

Направете го и вие с вашите деца, за да усетите до каква степен те могат да бъдат необикновени. А и вие също...

В ролите: децата - Дарина Досева (Лили), Калина Асенова (Алекс), Боян Григоров (Дани), Калоян Минчев (Бойко)

и: Татяна Лолова (баба Хараме Сая), Елена Кабасакалова (майката на Алекс-Дани), Добрин Досев (бащата на Алекс-Дани), Койна Русева (майката на Лили), Стоян Радев (бащата на Лили), Калин Сърменов (Кольо), Десислава Спасова (жената на Кольо), Красимир Ранков (Професора по медицина), Линда Русева (Медицинската сестра), Николай Урумов (Директора), Красимира Демирова (Секретарката), Луизабел Николова (Учителката)

Режисьор, продуцент и сценарист - Ясен Григоров

Оператор - Красимир Андонов
Монтаж - Грег Клер
Музика - Виктор Стоянов
Художници - Момчил Тасев и Ясен Григоров
Костюми - Дора Сомова

Продукция на THE FLYING AGENCY/FIFTH DEGREE/СТУДИО "ПИСТОЛЕТ"/
FULL FRAME STUDIO/INTEL CONSULT SERVICES/ДИНАКОРД БЪЛГАРИЯ/
ПРО СИНЕМА БЪЛГАРИЯ/TIMELESS PRODUCTION GROUP/FIFTH DEGREE SOUND/АЛЕКСАНДРА АУДИО с подкрепата на ИА "Национален филмов център"