Въведете дума или фраза за търсене и натиснете Enter

Тъжният веселяк Григор Вачков

ГОЛЕМИТЕ АКТЬОРИ НА БЪЛГАРИЯ

Тъжният веселяк Григор Вачков

Незабравимият актьор остана в сърцата на поколения българи като Гришата и Митко Бомбата

Григор Вачков (Снимка: Сатиричен театър/Колаж: Юлиян Илиев)

Григор Вачков почина на 18 март 1980 година и е от малцината народни любимци, паметта за които остава неподвластна на времето. Неговото уникално присъствие в 44 български игрални филма и в запазените на запис театрални постановки, продължава носталгично да стопля сърцата на няколко поколения българи.

За целия ни народ той си остана Гришата и Митко Бомбата - добряк с чувство за хумор и истинска - дълбока и неподправена сърдечност. Григор Вачков по някакъв свой си и неповторим начин олицетворяваше националния ни характер - нашата привидна грубоватост и в същото време - накърнимата ни душевност. Да си спомним за Гришата.

Като Лазар в "Лазарица" от Йордан Радичков на сцената на Сатирата, режисьор Младен Киселов (1977-1978) (Снимка: Сатиричен театър)

Актьорът е роден на 26 май 1932 г. в село Трънчовица. Завършва Лозаро-винарско училище в Плевен, а после - ВИТИЗ.

Веднага е приет на работа в Държавния сатиричен театър, от самото му основаване.

Григор Вачков / в средата/ в "Хъшове" - дипломна работа на випуска му във ВИТИЗ

Дебютът му в киното е през 1960 г. в ролята, която се превърна в емблематична за творческата му съдба - като капитан Димитър Бомбов - Митко Бомбата в телевизионния сериал "На всеки километър" /1967-1971/.

С питона Мери в тв сериала "На всеки километър" (1967-1971)

Актьорът получава Златен медал за мъжка роля като Иван Ефрейторов във филма "Последно лято" /1974 г./. Роля, която му донася и международно признание на фестивала в Сан Ремо, Италия.

Във филма "Последно лято" на режисьора Христо Христов, по сценарий на Йордан Радичков (1972)

През 1977 г. е награден отново за мъжка роля , като Банко във филма "Мъжки времена" /1977 г./ на кинофестивала във Варна.

В ролята на Банко в "Мъжки времена" по сценарий на Николай Хайтов, режисьор Едуард Захариев (1977)

С Мариана Димитрова в "Мъжки времена" (1977)

Последната му роля - във филма "Мера според мера" /1981 г./ остава недовършена - поваля го мозъчен удар.

Григор Вачков почина след прекаран инсулт и 6-дневна битка за живот в Правителствена болница.

Актьорът издъхва без да дойде в съзнание.

В "Лазарица" от Йордан Радичков на сцената на Сатирата, режисьор Младен Киселов (1977-1978) (Снимка: Сатиричен театър)

Още

Емилия Радева описа в книга разочарованията и щастливите мигове

Емилия Радева описа в книга разочарованията и щастливите мигове

Угасна заразителната усмивка на едно добродушно лице, което сгряваше сърцата само с появата си на екрана.

Голяма и неутешима вече толкова години е и болката на съпругата на актьора - Силвия Вачкова, на дъщеря му - актрисата Мартина Вачкова и внучката Рада, която не познава дядо си, а само е слушала за него.

Завинаги в сърцата им... Мартина и Силвия пред билборд за изложба ва памет на Григор Вачков, организирана от Съюза на артистите

Съпругата Силвия разказва в едно интервю, че Гришата кой знае защо й казал още в деня на сватбата им, че няма да живее дълго?

Още в казармата му се обострило бъбречното заболяване, което носел от съвсем млад.

Със съпругата си Силвия Вачкова

Още

Смехотеката "Захарно петле" съвсем осиротя

Смехотеката "Захарно петле" съвсем осиротя

Всъщност, това заболяване го мъчело и по време на снимките на последния му филм - "Мера според мера". Снимат в Ковачевица при кучешки студ, както разказва и дъщерята Мартина.

Това е мъчителен спомен за нея - тогава тя се снима заедно със знаменития си баща. Днес я натъжава една тяхна обща снимка - и двамата, в национални носии.

Последната им снимка с Мартина, по време на снимките на "Мера според мера"

Още

Актьорът Добрин Досев:  В театъра и киното "сам юнак на коня" няма!

Актьорът Добрин Досев: В театъра и киното "сам юнак на коня" няма!

Тогава той е само на 47 - налудничаво е дори да се помисли, че ще умре толкова млад.

Но ударът го покосява и в крайна сметка го умъртвява!...

Въпреки чутовното старание на лекарите да спасят народния любимец, медицината се оказва безсилна. Тромбът в атрофиралите му вени е голям...

С Невена Коканова в "Най-добрият човек, когото познавам" (1973)

Само веднъж Гришата дава обяснение защо е имал предчувствието, че ще умре млад:

"Майка ми е умряла от рак като съм бил на 12, имам две сестри, но съм имал и двама братя преди тях, които като деца са умрели!..."

Семейна снимка - със Силвия и малката Мартина (Снимка: Личен архив)

Странно, но излиза, че този веселяк с чувство за хумор - толкова заразително, че всички се смеехме само при появата му, цял живот е живял с тази тъга и страх в душата си - че рано ще напусне света и любимите си хора.

Силвия, Мартина и Гришата - семеен спомен (Снимка: Личен архив)

Още

Каубоят Джоко Росич не преживя загубата на любимата си жена. И си тръгна.

Каубоят Джоко Росич не преживя загубата на любимата си жена. И си тръгна.

Със Силвия се срещат, когато тя още носи панделки на плитките - тя е на 14, а той - на 26.

Води я на сладкарница и любовта им пламва с такава сила, че той едва дочаква тя да стане на 15, за да й каже, че иска да се ожени за нея.

Обещава на баща й, че това няма да попречи на учението й.

Мартина свири на акордеон, в епизод с баща си във филма "Гибелта на Александър Велики" (1968)

Събитието е по Нова година.

Силвия взима за мъж Гришата с ученическите си дрешки, а той с панталона на Бочката /б.а. актьорът Димитър Бочев, техен близък приятел/.

С актрисата Пепа Николова във филма "Покрив" на Иван Андонов (1978)

В Гражданското им казват, че булката няма 18 и искат разрешение от родителите. Майка й и баща й, къде да ходят, тичат към Съвета, но в бързината майка й си забравила паспорта. Това се оказва проблем.

И единият от кумовете няма паспорт - бил в полицията, заради проверки за турне в Полша.

Баща и дъщеря на море (Снимка: Личен архив)

Още

Гец бил покосен от фаталния инсулт на сцената

Гец бил покосен от фаталния инсулт на сцената

Стоят младоженците и се чудят какво да правят в тази "комедия в няколко действия", но истинска, реална и трогателна.

Желанието им да станат мъж и жена е голямо. В крайна сметка се женят и Силвия става "детето" на Сатиричния театър.

Животът им започва в бедност, но са щастливи заедно.

"Имаше страхотно чувство за хумор, но умората и болестите често го правеха тъжен, разказва Силвия Вачкова. Беше мълчалив и кротък, имаше някаква особена мъдрост в него....Все казваше "Всичко е възможно, всичко е нормално", но вътрешно се тормозеше - преглъщаше болката си, не искаше да тревожи никого с терзанията си, но сигурно това "преглъщане" го е убивало бавно и постепенно - водело го е с бавни стъпки към удара. Любовта на обикновените хора към Гришата будеше ревност и завист у някои хора. Приказките и недоверието на приятели - колеги от театъра, са го подтискали - преживявал ги е дълбоко!...", признава в едно интервю съпругата на актьора.

И сигурно си е отишъл с тази подтискана мъка в душата си, а външно изглеждаше весел и уравновесен.

С Георги Георгиев-Гец, във филма "Осмият" на режисьора Зако Хеския (1969)

Късно прозряхме, че на 18 март 1980 г. от нашия свят си е отишъл един човек, който като мъдрец е виждал всичко ясно - дори собствения си край, но не е искал да тревожи нас, глупците, с тревогите си.

Митко Бомбата и майор Деянов в кадър от тв сериала "На всеки километър" (1967-1971)

Ние виждахме усмивката му, но дори и не подозирахме за болката му.

Никога дори и не предположихме, че той е един "тъжен веселяк", който заради нас се е усмихвал, докато сърцето му се е свивало от самотните си преживелици.

Във филма на Милен Гетов "Юмруци в пръстта" (1979)

До края си е бил затворен в себе си - искал е да ни остави само усмивката си от екрана. И успя - запечати я там толкова трайно, че помним само нея!...

"Излъга" ни този самороден мъдрец, но с тази "лъжа" и днес стопля сърцата ни.

Еми МАРИЯНСКА

Още

Стефан Данаилов: Страхувах се, че ще умра на сцената!

Стефан Данаилов: Страхувах се, че ще умра на сцената!

Още

Клоунът аристократ, който блесна и изгасна като комета

Клоунът аристократ, който блесна и изгасна като комета

Още

Стефан Данаилов: Никога не съм си казвал: "Ей, Ламбе, ти си върхът на сладоледа!"

Стефан Данаилов: Никога не съм си казвал: "Ей, Ламбе, ти си върхът на сладоледа!"

Още

Режисьорът на "Тютюн" отнесе в гроба тайните на Невена Коканова

Режисьорът на "Тютюн" отнесе в гроба тайните на Невена Коканова

Коментирай 0

1/1

Григор Вачков (Снимка: Сатиричен театър/Колаж: Юлиян Илиев)

Семейна снимка - със Силвия и малката Мартина (Снимка: Личен архив)

Силвия, Мартина и Гришата - семеен спомен (Снимка: Личен архив)

Баща и дъщеря на море (Снимка: Личен архив)

Като Лазар в "Лазарица" от Йордан Радичков на сцената на Сатирата, режисьор Младен Киселов (1977-1978) (Снимка: Сатиричен театър)

В "Лазарица" от Йордан Радичков на сцената на Сатирата, режисьор Младен Киселов (1977-1978) (Снимка: Сатиричен театър)

В "Лазарица" на Йордан Радичков, режисьор Младен Киселов, на сцената на Сатиричния театър (1977-1978) (Снимка: Сатиричен театър)

С питона Мери в тв сериала "На всеки километър" (1967-1971)

С Невена Коканова в "Най-добрият човек, когото познавам" (1973)

Във филма "Последно лято" на режисьора Христо Христов, по сценарий на Йордан Радичков (1972)

Във филма на Милен Гетов "Юмруци в пръстта" (1979)

С Мариана Димитрова в "Мъжки времена" (1977)

В ролята на Банко в "Мъжки времена" по сценарий на Николай Хайтов, режисьор Едуард Захариев (1977)

В "Мъжки врмена" (1977)

Последната им снимка с Мартина, по време на снимките на "Мера според мера"

Григор Вачков / в средата/ в "Хъшове" - дипломна работа на випуска му във ВИТИЗ

С актрисата Пепа Николова във филма "Покрив" на Иван Андонов (1978)

Митко Бомбата и майор Деянов в кадър от тв сериала "На всеки километър" (1967-1971)

С Георги Георгиев-Гец, във филма "Осмият" на режисьора Зако Хеския (1969)

Със съпругата си Силвия Вачкова

Завинаги в сърцата им... Мартина и Силвия пред билборд за изложба ва памет на Григор Вачков, организирана от Съюза на артистите

Мартина свири на акордеон, в епизод с баща си във филма "Гибелта на Александър Велики" (1968)

Календар

Препоръчваме ви

Йовков отблизо: Само на честната душа вратата е така отворена

На 9 ноември се навършват 140 години от рождението вълшебника на разказа Йордан Йовков

Месец на Йордан Йовков в Столична библиотека по случай 140 години от рождението му

Документални изложби на Дом - паметник "Йордан Йовков", виртуална изложба и емблематични издания от фонда на библиотеката в програмата на юбилейните инициативи

Еврейски музей отдава почит към Хари Худини и Дейвид Копърфийлд

"От имигранта Хари Худини до американеца от първо поколение Дейвид Копърфийлд, това събитие демонстрира какво е възможно, когато на даден индивид се предостави шанс да бъде велик", казват от музея

Лебедовата песен на великите режисьори: "Последният магнат"

Когато през 80-те години на ХХ век Елия Казан се връща към своето творчество в мемоарите си, които без съмнение са една от най-хубавите книги за кино, писани някога, той едва отделя място за "Последният магнат"

Представи си Джон Ленън на 80 (галерия)

На 9 октомври "Великия Бийтълс" щеше да отпразнува своя 80-и рожден ден

Възстановяват паметната плоча на поета Николай Лилиев в софийския му дом

Откриването е на 3 октомври, когато ще се състои и литературен маршрут, посветен на големия български поет и драматург