Ако Господ беше решил така, на 16 юни Георги Парцалев щеше да стане на 92 години. Но той си отива твърде рано - на 64.

"Никога не се унижавай от никой да искаш каквото и да било! За кола, за къща, за каквото искаш, при мен ще дойдеш!" Парцалев никога не позволи никой на неговата маса да си извади портфейла. Винаги той плащаше. Когато виждаше, че ми става неудобно, казваше: "Не, аз пришълци храня - яжте, пийте!" Из цяла България, където сме пътували, беше така, разказва актрисата Латинка Петрова, една от най-близките му приятелки.

С близката си приятелка Латинка Петрова

И продължава: Казваше ми: "Господ ми е дал всичко, но ей тъй не ми е дал да имам едно Жоржче, едно дете, че да ми продължи рода! Ей на, утре по хендеците /канавките/ ще умра някъде!"

Преди всеки концерт се обаждал на майка си : "Еми, вълнувам се, мамо!" След концерта веднага пак й звънял: "Много `убаво мина, викаха "браво" и ръкопляскаха!" "Искрена душичка!, спомня си с мъка в сърцето Латинка. "Употребяваха го винаги. Но той беше толкова ларж, че не обръщаше внимание на тези неща. Беше посочен свише да радва хората, да им донесе малко усмивка, малко надежда и да си отиде... Като комета - блесна и изгасна! Никой не се интересува колко е бил тъжен, колко е плакал, колко е стенал, колко е боледувал..."

Големият актьор с най-благата усмивка си отива от левкемия. Кръвоносните му съдове се чупели. Професорът, който го лекувал, казва в последните му дни: "Лоти, няма никакъв СПИН, защо говорят глупости?!" Казал й още, че като отворили корема му, е имало кръв, започнали да мият, микрохирургът шиел кръвоносните му съдове - на едно място шиел, а те по-нагоре се пуквали отново... Станали били като стъклени! Нямало сила, която да го спаси!

С Никола Анастасов и Кирил Господинов в "Тримата от запаса"

Лоти ходела при него всеки ден в Правителствена болница. Той й слагал чавки - за присъствия и отсъствия: "Лотие, ти нямаш един ден отсъствие!" Накрая толкова бил отслабнал, че златните му пръстени падали и той си ги държал с едната ръка под пижамата. Викаше: "Лотие, в съседната стая е Патриархът! Божи човек, пък и той в болницата, от жлъчка заболял, как е възможно?!" Шегувал се до последно, разказва още Латинка Петрова. Георги Парцалев си отива от този свят на 64 години на 31 октомври 1989 г.
22 години след смъртта на великия комик, през септември 2011 година му изравят костите и черепа от гроба в Алеята на славата на Централните софийски гробища, за да положат в него починалата му от инсулт на 89-годишната възраст сестра Теодосия Натова, съпруга на арх. Георги Натов. Роднините му не плащали и стотинка такса за парцела от 1997 г. до онзи момент. Тогава дошли и се издължили.

Гробът на актьора

Остава открит въпросът, държавата не трябва ли да поеме тези "разноски" на най-големите си звезди, когато вече са си отишли от този свят? Не заслужават ли тази чест?

Има ли значение за нас какво се случва с тленните останки на подобен мощен талант, останал завинаги в душите на хората, на широкоскроения човек, който се раздаваше за другите до последно?

Или българите сме безбожници?!

Великият Георги Парцалев е роден в Левски на 16 юни 1925 година. Завършва гимназията в Плевен, след което учи медицина в Софийския университет. Работил е в "Театъра на Трудовата повинност" (1954), "Театъра на Строителните войски" (1955) и от 1956 г. в Сатиричния театър, а през 1958 г. идва първата му роля в киното - в "Любимец 13".

Участва често в края на 1950-те и през 1960-те в т. нар. "естрадно-сатирични" концерти.

Превръща се в живата легенда на българската комедия с незабравимото си участие в "Привързаният балон" (1967), "Кит", "Петимата от Моби Дик" (1970), "С деца на море" (1972), "Сиромашко лято" (1973), "Баща ми бояджията" (1974), "Два диоптра далекогледство" (1976), "13-тата годеница на принца" (1987).

Във филма "С деца на море"

В Сатиричния театър играе в "Баня" от Владимир Маяковски (1957; реж. Стефан Сърчаджиев) - Оптимистенко, "Дванайсетте стола" от Иля Илф и Евгений Петров (1958; реж. Гриша Островски) - Кислярски и Едноок, в "Михал Мишкоед" от Сава Доброплодни (1963; реж. Методи Андонов) - Михал, в "Щръклица" от Панчо Панчев (1963; реж. Вили Цанков) - Чорбаджи Петко, в "Четвъртият прешлен" от М. Ларни (1964; реж. Гриша Островски) - Борис Мингвенген, в "Ревизор" от Николай Гогол (1966; реж. Методи Андонов) - Осип, в "Големанов" от Ст. Л. Костов (1966; реж. Нейчо Попов) - Горилков, в "Суматоха" от Йордан Радичков (1967; реж. Методи Андонов) - Иван Гамаша, в "От много ум... вражалец" по Ст. Л. Костов (1980; реж. Асен Шопов) - Вражалеца, в "Чичовци" от Иван Вазов (1981; реж. Маргарита Младенова, Младен Киселов) - Хаджи Смион, в "Представянето на "Хамлет" в село Долно Туткаво" от Иво Брешан (1981; реж. Уляна Матева) - Мило Пърлето и мн. др.

Голямата му професионална мечта е да изигре Дон Кихот. Но тя така и не се сбъдва.

На името на Георги Парцалев е кръстена улица в родния му град Левски.

Всяка година там се провеждат театрални празници, посветени на незбравимия им съгражданин.

Неговото име носи и читалището в родния му град.

В град Левски е открита къща-музей с негови вещи и икони, дарени от сестра му.

С актьора Енчо Багаров

Големият артист тази година беше награден посмъртно с юбилеен плакет послучай 60-годишнината на Сатиричен театър "Алеко Константинов".

Валерия КАЛЧЕВА