Въведете дума или фраза за търсене и натиснете Enter

Каубоят Джоко Росич не преживя загубата на любимата си жена. И си тръгна.

Каубоят Джоко Росич не преживя загубата на любимата си жена. И си тръгна.

Уникалният глас отлетя в небето преди 3 години на 21 февруари

Снимка: BulFoto

Джоко си отиде във вечерта на 21 февруари 2014 година, 8 дни преди рождения си ден. Тихо, като големите мъже. Нямаше причини да остане. Винаги казваше: "За какво му е на един мъж да прави каквото и да било в живота си, ако няма една жена до него, която да му каже: "Браво, страшен си!"

Съпругата му Лиляна го беше напуснала и той побърза да я последва: "Със самотата не се живее. Мислех, че като минат 4-5 месеца от смъртта й и ще свикна, но не - става все по-страшно. Непрекъснато си говоря с Лиляна, не мога да приема, че я няма. И днес, като вляза вкъщи, първо я викам по име, но тя не ми отговаря. Не вярвах, че в голям град човек може да е толкова самотен", изповяда актьорът.

Джоко и Лиляна на червения килим на фестивала "Любовта е лудост" във Варна (Снимка: BulFото)

Лиляна почина от рак на панкреаса. Откакто разбрал за болестта, Джоко е неотлъчно до нея и престанал дори да посещава заведението на Илко на пазара "Ситняково", където се събира с приятели всяка събота да пийнат по питие. Две години преди това при нелеп инцидент умира и доведеният му от нея син Стоян Колев.

През последните години от живота си Джоко има дегенерация на ретината на двете очи. "Това не се оправя с диоптрите. Аз и с лупа не мога да чета. Това заболяване не се лекува, а се получава от прожекторите. Аз вече 50 години съм в тяхната светлина", разказва Джоко. Незабравимият му глас пък е покосен от заболяването Райнике. "Пия и пуша, въпреки че имам мехури на гласните струни. Може да се оперира, но не ми пречи нито да дишам, нито да се храня. А и за кога да се оперирам?", споделя пред приятели Росич, който има и три стента на сърцето.

Свирят му "на уше" след премиера на филм (Снимка: BulFото)

Нова песен на Джоко Росич е излъчена за първи път в ефир, когато той вече е на операционната маса заради тумора в мозъка, който му откриват. Казал на лекарите: "Правете каквото трябва, пък да става каквото ще!"

Снимка: BulFото

Песента се казва "Мираж" и е по текст на Михаил Белчев и музика на Кристиян Бояджиев.

Можех да те направя щастлива, но не успях.
Ти си все така много красива, а аз остарях.
Трудно вървя по най-равния път, а и падам.
Дали ще ме съди Страшният съд, не се съмнявам.
Останах самотен в този пейзаж, и въздъхвам,
голямата обич беше мираж и аз си тръгвам....

Разговорът на актьора, чийто гости са от Дарик радио, се излъчва на запис. Той е водещ на един от блоковете по повод 21-ата годишнина на медията.

Скоро големият мъжкар, кърмен като малък от три жени, едната от които циганка, с което се гордееше, си тръгва.

В края си помахва на приятелите за сбогом...

В историческата класика на Людмил Стайков "Хан Аспарух" (1981)

Джоко Росич често казваше, че трябва да спрем да се оплакваме, защото това е една от най-лошите черти на българите. Той е уверен, че българският народ няма да се свърши, независимо от емигриралите по икономически причини. Напускат страната си слаби хора, не силни, силните остават, смята големият българин.

Валерия КАЛЧЕВА

Приятели и колеги го изпратиха в последния му път на коне (Снимка: BulFото)
Джордже Мирко Росич, извесен като Джоко Росич е роден на 29 февруари 1932 г. Истинското му име е Джордже Мирко Росич - син на българка и сърбин. Роден е в бившата република Югославия, но от 1951 г. живее в България. Завършва икономика и школа по радиожурналистика, след което работи 17 години като журналист в БНР. Снима се в над 110 български, унгарски и сръбски филма. Едни от най-известните ленти с негово участие са "Осмият", "Езоп", "Демонът на империята", "Михаил Строгов", "На всеки километър", "Гоя", "Антихрист", "Баща ми бояджията", "Иван Кондарев", "Сватбите на Йоан Асен", "Войната на таралежите", "Камионът" и "Време разделно".

През февруари 2010 г. Росич получава наградата "Златен век" на Министерството на културата за големите му заслуги към българското кино. Преди това, през 1999 г. е отличен за най-добра мъжка роля на унгарски национален фестивал за образа на Ловер във филма "Законът на циганите" и за участието му в "Страст", като така става първият чужд актьор, получил унгарския приз. У нас пък признанието е наградата "Икар" през 2004 г.

Каубоят, който завладя българското кино

Нека си припомним част от от мъдростите, които ни завеща:

На този свят няма сила, която да спре майка, защитаваща децата си, и млад мъж, бранещ любовта си.

Ако човек е сам на света, няма как да е щастлив, няма от какво да е щастлив. Човек трябва да изгради живота си така, че хората да не го мразят. Да не казват "този е никой". Няма по-голямо щастие от това да си заобиколен от хора, които те обичат и уважават.

Хубавите неща рано или късно ще се случат. Историята на човечеството не познава безкрайни кризи. Има упадък, има стагнация, а после следва възходът. Това са обективни закони.

В приключенския сериал "По следите на капитан Грант" (1986)

Днес всичко се е юрнало нанякъде. Като ми кажат: "Ще ходя в Германия или Швеция", питам "Що?". Отговарят "Щото там е хубаво". Чакайте, бе хора! Там не е било вечно хубаво, направили са си го. Което ще рече "Абе, копелета, дайте да запретнем ръкави, и при нас ще стане хубаво".

Светът главно е добър - и у нас, и навън, само дето ние неизменно се взираме в лайното. Как тогава животът ни да не е смрадлив? За Бога, хората продължават да се обичат, да раждат деца и да ги разхождат по градинките, които стават от хубави по-хубави.

Когато една жена спре да навестява мислите ти, значи си се излекувал. Има загуби, които не се лекуват. Не е истина, че душата е безсмъртна. Всичко умира, остава само направеното, съграденото. Другото - престанеш ли да го мислиш и преживяваш - умряло е. Но пък тъгата е най-красивото, най-градивното свойство на душата.

С Никола Анастасов (Снимка: BulFото)

Човек трябва да бъде отворен и готин и да приеме добрите неща от хората, с които е живял и продължава да живее.

Не сте ли забелязали, че когато някъде се решава някакъв въпрос - има една типична българска дума "Трябва да се...", а никой не казва това кой, с какви средства и кога трябва да направи това нещо.

Коментирай 1

1/1

Снимка: BulFoto

В приключенския сериал "По следите на капитан Грант" (1986)

Каубоят, който завладя българското кино

В историческата класика на Людмил Стайков "Хан Аспарух" (1981)

Снимка: BulFото

Джоко и Лиляна на червения килим на фестивала "Любовта е лудост" във Варна (Снимка: BulFото)

С Никола Анастасов (Снимка: BulFото)

С Андрей Слабаков (Снимка: BulFото)

Снимка: BulFото

Свирят му "на уше" след премиера на филм (Снимка: BulFото)

Приятели и колеги го изпратиха в последния му път на коне (Снимка: BulFото)

Със Стефан Цанев (Снимка: BulFото)

Календар

Препоръчваме ви

Само на 20, Росини е по-популярен и от Наполеон

Спира да пише опери на 37 и се отдава на развлечения и гастрономия

Гробът на Оскар Уайлд се руши от... целувки, "Beatles" и "Rolling Stones" издигнали писателя в култ

Авторът на "Портретът на Дориан Грей" влязъл в затвора заради увлечението си по... прототипа на героя

Свидетелства за чудотворствата на Св. Николай

Разкази на очевидци говорят, че светецът продължава да твори чудеса

Джони Пенков - най-смешният сериозен човек, стана на 85

Приятели почетоха юбиляра в Дома на киното

Учителят Ваклуш Толев: Не търсете Бог вън, а вътре в себе си!

Филм за философа-богослов - в Дома на киното, на 1 декември

Завещанието на Бертолучи: Как "Последно танго в Париж" разтърси кино индустрията

Режисьорът бе ключова фигура сред представителите на Новата вълна в италианското кино