Въведете дума или фраза за търсене и натиснете Enter

Каубоят Джоко Росич не преживя загубата на любимата си жена. И си тръгна.

Каубоят Джоко Росич не преживя загубата на любимата си жена. И си тръгна.

Уникалният глас отлетя в небето преди 3 години на 21 февруари

Снимка: BulFoto

Джоко си отиде във вечерта на 21 февруари 2014 година, 8 дни преди рождения си ден. Тихо, като големите мъже. Нямаше причини да остане. Винаги казваше: "За какво му е на един мъж да прави каквото и да било в живота си, ако няма една жена до него, която да му каже: "Браво, страшен си!"

Съпругата му Лиляна го беше напуснала и той побърза да я последва: "Със самотата не се живее. Мислех, че като минат 4-5 месеца от смъртта й и ще свикна, но не - става все по-страшно. Непрекъснато си говоря с Лиляна, не мога да приема, че я няма. И днес, като вляза вкъщи, първо я викам по име, но тя не ми отговаря. Не вярвах, че в голям град човек може да е толкова самотен", изповяда актьорът.

Джоко и Лиляна на червения килим на фестивала "Любовта е лудост" във Варна (Снимка: BulFото)

Лиляна почина от рак на панкреаса. Откакто разбрал за болестта, Джоко е неотлъчно до нея и престанал дори да посещава заведението на Илко на пазара "Ситняково", където се събира с приятели всяка събота да пийнат по питие. Две години преди това при нелеп инцидент умира и доведеният му от нея син Стоян Колев.

През последните години от живота си Джоко има дегенерация на ретината на двете очи. "Това не се оправя с диоптрите. Аз и с лупа не мога да чета. Това заболяване не се лекува, а се получава от прожекторите. Аз вече 50 години съм в тяхната светлина", разказва Джоко. Незабравимият му глас пък е покосен от заболяването Райнике. "Пия и пуша, въпреки че имам мехури на гласните струни. Може да се оперира, но не ми пречи нито да дишам, нито да се храня. А и за кога да се оперирам?", споделя пред приятели Росич, който има и три стента на сърцето.

Свирят му "на уше" след премиера на филм (Снимка: BulFото)

Нова песен на Джоко Росич е излъчена за първи път в ефир, когато той вече е на операционната маса заради тумора в мозъка, който му откриват. Казал на лекарите: "Правете каквото трябва, пък да става каквото ще!"

Снимка: BulFото

Песента се казва "Мираж" и е по текст на Михаил Белчев и музика на Кристиян Бояджиев.

Можех да те направя щастлива, но не успях.
Ти си все така много красива, а аз остарях.
Трудно вървя по най-равния път, а и падам.
Дали ще ме съди Страшният съд, не се съмнявам.
Останах самотен в този пейзаж, и въздъхвам,
голямата обич беше мираж и аз си тръгвам....

Разговорът на актьора, чийто гости са от Дарик радио, се излъчва на запис. Той е водещ на един от блоковете по повод 21-ата годишнина на медията.

Скоро големият мъжкар, кърмен като малък от три жени, едната от които циганка, с което се гордееше, си тръгва.

В края си помахва на приятелите за сбогом...

В историческата класика на Людмил Стайков "Хан Аспарух" (1981)

Джоко Росич често казваше, че трябва да спрем да се оплакваме, защото това е една от най-лошите черти на българите. Той е уверен, че българският народ няма да се свърши, независимо от емигриралите по икономически причини. Напускат страната си слаби хора, не силни, силните остават, смята големият българин.

Валерия КАЛЧЕВА

Приятели и колеги го изпратиха в последния му път на коне (Снимка: BulFото)
Джордже Мирко Росич, извесен като Джоко Росич е роден на 29 февруари 1932 г. Истинското му име е Джордже Мирко Росич - син на българка и сърбин. Роден е в бившата република Югославия, но от 1951 г. живее в България. Завършва икономика и школа по радиожурналистика, след което работи 17 години като журналист в БНР. Снима се в над 110 български, унгарски и сръбски филма. Едни от най-известните ленти с негово участие са "Осмият", "Езоп", "Демонът на империята", "Михаил Строгов", "На всеки километър", "Гоя", "Антихрист", "Баща ми бояджията", "Иван Кондарев", "Сватбите на Йоан Асен", "Войната на таралежите", "Камионът" и "Време разделно".

През февруари 2010 г. Росич получава наградата "Златен век" на Министерството на културата за големите му заслуги към българското кино. Преди това, през 1999 г. е отличен за най-добра мъжка роля на унгарски национален фестивал за образа на Ловер във филма "Законът на циганите" и за участието му в "Страст", като така става първият чужд актьор, получил унгарския приз. У нас пък признанието е наградата "Икар" през 2004 г.

Каубоят, който завладя българското кино

Нека си припомним част от от мъдростите, които ни завеща:

На този свят няма сила, която да спре майка, защитаваща децата си, и млад мъж, бранещ любовта си.

Ако човек е сам на света, няма как да е щастлив, няма от какво да е щастлив. Човек трябва да изгради живота си така, че хората да не го мразят. Да не казват "този е никой". Няма по-голямо щастие от това да си заобиколен от хора, които те обичат и уважават.

Хубавите неща рано или късно ще се случат. Историята на човечеството не познава безкрайни кризи. Има упадък, има стагнация, а после следва възходът. Това са обективни закони.

В приключенския сериал "По следите на капитан Грант" (1986)

Днес всичко се е юрнало нанякъде. Като ми кажат: "Ще ходя в Германия или Швеция", питам "Що?". Отговарят "Щото там е хубаво". Чакайте, бе хора! Там не е било вечно хубаво, направили са си го. Което ще рече "Абе, копелета, дайте да запретнем ръкави, и при нас ще стане хубаво".

Светът главно е добър - и у нас, и навън, само дето ние неизменно се взираме в лайното. Как тогава животът ни да не е смрадлив? За Бога, хората продължават да се обичат, да раждат деца и да ги разхождат по градинките, които стават от хубави по-хубави.

Когато една жена спре да навестява мислите ти, значи си се излекувал. Има загуби, които не се лекуват. Не е истина, че душата е безсмъртна. Всичко умира, остава само направеното, съграденото. Другото - престанеш ли да го мислиш и преживяваш - умряло е. Но пък тъгата е най-красивото, най-градивното свойство на душата.

С Никола Анастасов (Снимка: BulFото)

Човек трябва да бъде отворен и готин и да приеме добрите неща от хората, с които е живял и продължава да живее.

Не сте ли забелязали, че когато някъде се решава някакъв въпрос - има една типична българска дума "Трябва да се...", а никой не казва това кой, с какви средства и кога трябва да направи това нещо.

Коментирай 1

1/1

Снимка: BulFoto

В приключенския сериал "По следите на капитан Грант" (1986)

Каубоят, който завладя българското кино

В историческата класика на Людмил Стайков "Хан Аспарух" (1981)

Снимка: BulFото

Джоко и Лиляна на червения килим на фестивала "Любовта е лудост" във Варна (Снимка: BulFото)

С Никола Анастасов (Снимка: BulFото)

С Андрей Слабаков (Снимка: BulFото)

Снимка: BulFото

Свирят му "на уше" след премиера на филм (Снимка: BulFото)

Приятели и колеги го изпратиха в последния му път на коне (Снимка: BulFото)

Със Стефан Цанев (Снимка: BulFото)

Календар

Препоръчваме ви

Жорж - познаваме ли го от книгите му?

Той бе много повече от това, с което фантазьорски се хвалеше като дете

Почина руският "емигрантски бард" Вили Токарев

Сравняван с незабравимия Висоцки, той е сред първите, които превръщат т.нар. "апашки" романси в истинско изкуство

Преди "Кабаре", Принс бил толкова отчаян, че замалко не се отказал от театъра

Майсторът на мюзикъла започва работа на Бродуей на 21

Салвадор Дали живял под знака на покоен брат-съименник

Знаменитите мустаци на художника - плод на подражателство и детска мечта

Почина художникът-изследовател на цветовете в движение

Карлос Крус-Диес умря разочарован, че картините не могат да променят социалната действителност

"Димитър Димов в писма и спомени"

До 7 юли може да бъде посетена, обогатената с оригинални експонати, изложба на Националния литературен музей