"Експертите" искаха в "Тютюн" Невена Коканова да има развратен вид. За ролята на Ирина имаше партиен натиск с телефонни обаждания, изпращаха и заплашителни писма", каза в едно интервю през 2010 г. режисьорът на филма "Тютюн" - Никола Корабов, вече покойник. Филмът е създаден през 1962 г. и става истинско събитие в културния живот на страната.

С него българският филмов екип стъпва по червения килим на кинофестивала в Кан. В главните роли - на Ирина и Борис Морев, участват Невена Коканова и Йордан Матев. "Тютюн" е гледан още след излизането си на екран от 4 милиона и 300 хиляди зрители! Рекорд, недостижим днес, но до него се стига по трънлив път.

Невена Коканова и Йордан Матев в "Тютюн" (1962)

Още

Драмата "Тютюн"

Известно е, че романът на Димитър Димов има много драматична съдба. Но не по-малко драматична се оказва и съдбата на екранизацията му.

"Най-голям натиск имаше за избора на Коканова за ролята на Ирина. А тя се превърна в ролята на живота й. Но как точно, ще отнеса тази тайна в гроба си!..", каза приживе Корабов и открехна съвсем леко завесата около драматичната история с "партиен" привкус. Корабов призна, че почти всички членове на Художествения съвет са били единодушни, че изборът на Коканова за ролята, бил наречен "авантюра".

"Тютюн" (1962)

"Критиците се смущаваха от факта, че тя беше стажант-актриса в Ямболския театър, изиграла една-две малки роли. Беше извикана за пробни снимки за образа на Лила и по-късно предложена за Ирина. Но визуално не покриваше представите на повечето членове на съвета. Всички казваха: "Това е безумие, което вие правите!" - Те не можеха да видят в Невена героинята на Димов, защото Невена беше направо казано невзрачна - русолява, невисока на ръст, непредизвикателна и по хубост, и по поведение.

Първо я вдигнахме на токчета, после боядисахме косата й черна, походката й започна да става грациозна и още, и още..., докато не застана пред камерата една друга Невена. Нещо виртуално, ваятелско, пигмалионовско се получи. Сякаш скулптурирахме образа й. Но преди всичко това да се случи, в протоколите на художествените съвети поредни пъти пишеше: "Екипът е налице, с изключение на Ирина..."

Невена Коканова и Йордан Матев в "Тютюн" (1962)

Не приемаха Коканова и дори се появиха предложения да търсим "чужбинска" актриса. Тогава решаващ тласък да се реши въпросът даде едно гневно изявление на самия Димитър Димов, който каза: "Омръзна ми да слушам преценки, да приемам ходатайства, да се вълнувам въобще. Но сега се развълнувах, когато някои предложиха да се търси актриса от чужбина. Образът, който дава Коканова, на мен изцяло ми допада. Някои тук възразиха, че тя е много деликатна, дребничка, много невинна и чиста, и няма да постигне този силен образ на Ирина от романа. А нима Ирина трябва непременно да има развратен вид?!"

Невена Коканова и Йордан Матев като Ирина и Борис Морев във филма "Тютюн" (1962) (Снимки: Архив Impressio)

В залата настъпва мълчание след този реторичен въпрос, но очевидно точно такава са си представяли Ирина експертите - като развратна!..

"С Невена често се разхождахме в Борисовата градина, продължава разказа си Корабов. Разсъждавахме с часове по образа на Ирина. И веднъж тя внезапно се обърна с лице към мен и ми каза: "Няма да мога да се справя с ролята! Ценя доверието ти, но чувствам страх. Огромен страх. Ще се проваля, ще убия и себе си, и теб, и филма!..."

Невена беше готова да се откаже от ролята. Нещо повече - тя го беше решила. Първо се ядосах, а после започнах да й вдъхвам кураж - че трябва да изкорени този страх от себе си, защото виждам, че ще успее...Това й повлия първоначално много плахо, но с течение на снимките, се усещаше все по-осезателно - пред очите ни Невена се променяше.

Невена Коканова в "Тютюн" (1962)

Когато филмът стана и тя бе на екрана най-невероятната Ирина, която можех да си пожелая като режисьор, и с нея стъпихме на червената пътека в Кан, аз й припомних онзи разговор в Борисовата градина... Радвах се не само на успеха на филма си, но и на нейния личен успех да преодолее страха. Невена беше под светлината на прожекторите сред най-големите световни филмови звезди. Любувах й се както проф. Хигинс от "Пигмалион". Мисля, че тя дори не си даваше сметка какво е постигнала. В Кан беше само на 23!..", разказва още Корабов.

1963 г. Никола Корабов и Невена Коканова по червения килим на фестивала в Кан преди прожекцията на "Тютюн"

А фестивалът в Кан през 1963-а е един от най-бляскавите в историята му. Председател на журито е видният френски писател Андре Мороа, със свои филми участват босовете в бранша: Фелини, Висконти, Хичкок, Клаудия Кардинале, Жана Моро, Грегъри Пек, Бърт Ланкастър. Това е годината на култовите филми "Осем и половина", "Гепардът", "Харакири", "Изкуството да бъдеш обичана" и...на нашия "Тютюн"!

Според Корабов, филмът му "Тютюн" се е превърнал в истински жалон в кариерата на Невена Коканова. Нещо повече, веднъж той изразява мнението, че Невена сякаш се е "превърнала в Ирина" - истинска аристократка в светското си общуване извън сцената и екрана.

1963 г. Никола Корабов (в средата) и Невена Коканова на фестивала в Кан

Всъщност, актрисата носи такива гени - майка й има аристократично австрийско потекло, баща й също бил човек, "не по соц канона".

Невена Коканова е родена на 12 декември 1938 година в Дупница. Започва кариерата си на 18, като стажант-актриса в Ямболския театър. Изиграва над 50 роли в киното. Запомнящи са образите на героините й във филмите "Крадецът на праскови" (1964, реж. Въло Радев), "Отклонение" (1967, реж. Гриша Островски), "С дъх на бадеми" (1967, реж. Любомир Шарланджиев), "Момчето си отива" (1972, реж. Людмил Кирков) и мн. други.

След смъртта й е учредена филмова награда на нейно име за обещаващ филмов дебют на актриса, театрите в Дупница и Ямбол също носят нейното име.

Още

Великата Невена Коканова: Запалете лампите, после ни чака само тъмнина!

Каква е била в личния си живот Невена Коканова?

- Мнозина от старите филмови хора ще се обединят около едно определение - "Загадка".

Актрисата не обичала да говори за себе си. Със съпруга си - режисьорът Любомир Шарланджиев се запознават, когато тя е на 17 - още ученичка в Търговската гимназия. Той вече е режисьор - търси лица за масовката на свой филм. По-късно, когато киното осветява образа на Невена Коканова, всички ще бъдат поразени от нейната естественост пред камера, от невероятно фотогеничното й лице.

Шарланджиев, с типичното си екзалтирано настроение, споделя с приятеля си Иван Андонов: "Тя е необикновена, искам да се оженя за нея!" Бракосъчетанието им е в Габрово, сватбата - в Соколовския манастир. Двамата остават предани един на друг чак до смъртта на Шарлето, както го наричат в гилдията. Режисьорът преживява тежко съдбата на филма си "Прокурорът", който е спрян от цензурата. Невена е до съпруга си в онзи тежък момент на неговата тежка творческа депресия. Поглъща всичко кротко, с типичната си мекота. Оказва се  мъжко момиче, което не се оплаква и може да носи тежък товар. След смъртта на съпруга си, в негова памет Невена Коканова завършва филма му "Трите смъртни гряха".

След смъртта на Невена Коканова, много хора започнаха да вадят спомени за любовното й увлечение по актьора Раде Маркович, с когото си партнира във филма на Въло Радев "Крадецът на праскови". И да е имало нещо такова, което се случва в живота на чувствителни натури, каквито са актьорите, по думите на най-близките й приятели, актрисата останала душевно предана на съпруга си.

Предателството по принцип й било органично чуждо. Това твърди една от най-близките й колежки и приятелки - Стоянка Мутафова:

"Невена не можеше да предаде човек. Ние, артистите, сме хора, които лесно се поддават и на туй, и на онуй. Славата ни гони. Пък и не е лесно да удържиш на изкушението. Но Невена никога не му се поддаде и не легна на славата си. Абсолютно никога!.. Тежко понесох смъртта й. Трудно днес се намира приятел. А тя ми беше истински, голям и верен приятел. Никога няма да я забравя. Беше извънредно религиозна. Последното, което ми каза Невена, беше: "Виж какво, аз съм наясно. Искам в черквата, когато съм на опелото, да ми запалиш свещичка над главата." Викам: "Невено, всичко става. Нека имаме надежда все пак." Тя беше мъжко момиче. Не се преструваше, не се жалеше. Почина!.. Не мога да я забравя, моята Невена...", казва за приятелката си Стоянка Мутафова.

Йордан Матев, Невена Коканова и Стефан Пейчев в "Тютюн" (1962)

Всички, които са познавали отблизо Невена Коканова, са забелязали у нея една почти постоянна меланхолия и тъга, навяваща чувството за дълбока самота. Какво я е карало отвътре да изглежда тъжна, плаха и несигурна дори на върха на славата си? - Това не е типично за природата на актьора. Както казва един критик, "актьорите по правило са суетни егоцентрици". Невена е различна, твърдят по-близките й колеги, и споделят че тя много пъти е била наранявана и унижавана от хора, които "нямат и капчица от нейния талант".

Невена Коканова във филма на Въло Радев "Крадецът на праскови" (1964)

Актрисата преглъщала обидите с аристократично великодушие, но нещо от тях все пак е оставало в душата й. И най-вероятно онова, което само загатваше Корабов - как е искала да се откаже от ролята на живота си, защото се е почувствала несигурна, е бил един от онези мигове, когато духът отказва да се бори срещу войнстващата посредственост. Но онзи, който мисли, че това е проява на слабост, дълбоко греши. Напротив, за такова решение е нужна голяма сила на характера. Да си само на 23 и готов да се откажеш от славата? - На това са способни единици. Нужен е кураж да вземеш такова решение и два пъти по-голям - да го обявиш гласно, както прави тя.

2009 г. Никола Корабов получи награда за цялостното си творчество на Годишните награди за българско киноизкуство (Снимка: BulFoto)

Корабов отнесе със себе си тайните на Невена Коканова, споделени по време на онези разходки в Борисовата градина. Сигурно отнесе в Отвъдното и някакво по-интимно нейно признание. Така постъпват доблестните хора. И всичко остава Там, където спомените пази тишината на Вечността.

Еми МАРИЯНСКА