Снимка: Архив Impressio

"С Невена Коканова бяхме една кръвна група "Имахме голямо приятелство и много страдам без нея", изповяда голямата актриса Стоянка Мутафова, една от най-близките приятелки на Коканова. И си спомня: "Дойде в театъра едно момиченце, много красиво, побърках се, като я видях: "Боже, колко е хубава!" А то, горкичкото, само плете едни тънки краченца, много неудобно се чувстваше... Много скоро станахме приятелки. Чудила съм се: "Невено, голяма разлика има между нас, аз мога да ти бъда майка!" А тя рече: "Важното е, че сме една кръвна група!" Но тя беше много по-мъдра от мен, много по-мъдра.

Накрая, преди да умре, трите с нея и с Мара Статулова не се разделяхме. И в болницата само ние ходехме...

Невена Коканова, горкичката, навремето все казваше, много скоро след това се разболя: "Абе, запалете, лампите, стига сте гасили тези лампи! После ни чака само тъмнина. Дайте светлина!" Като че ли усещаше нещо... Много я обичах", разказва Стоянка Мутафова.

Невена Коканова и Стоянка Мутафова (Снимка: Архив Impressio)

Родена е на 12 декември 1938 г. в Дупница. Майка й е от известна австрийска аристократична фамилия, а баща й е бил политически затворник в Белене.

Започва кариерата си като стажант-актриса на 18 години през 1957 г. в Ямболския драматичен театър, без да има специално образование. Следват Драматичен театър "Рачо Стоянов", Габрово, Драматичен театър "Сава Огнянов" в Русе и Сатиричен театър "Алеко Константинов".

С Йордан Матев във филма "Тютюн" (1962) на Никола Корабов

Изиграва над 50 роли в киното. Снима се за пръв път в ролята на Ема във филма "Години за любов" (1957) на режисьора Янко Янков. Изпълнява ролята на Ирина от екранизацията на романа "Тютюн" (1962) (реж. Никола Корабов), Жана от "Инспекторът и нощта" (1963) (реж. Рангел Вълчанов), Лиза от "Крадецът на праскови" (1964) (реж. Въло Радев), Ана от "Карамбол" (1966) (реж. Любомир Шарланджиев), Неда от "Отклонение" (1967) (реж. Гриша Островски), Герда от "С дъх на бадеми" (1967) (реж. Любомир Шарланджиев), Тинка от "Момчето си отива" (1972) (реж. Людмил Кирков) и много други.

Като Тинчето във филма "Момчето си отива" (1972) на режисьора Людмил Кирков

През 1969 г. се снима във филма на голямата италианска кинорежисьорка Лилиана Кавани "Галилео Галилей".

Голямата Блага Димитрова написва "Отклонение" специално за нея.

Нейн съпруг е известният български режисьор Любомир Шарланджиев.

Коканова си отива, покосена от рак на 3 юни 2000 г., когато е на 61 години.

С Апостол Карамитев в "Сватбите на Йоан Асен" (1975) на режисьора Вили Цанков

Получила е множество признания за таланта си - Орден "Кирил и Методий" - I степен (1969), Награда за най-добра женска роля за (Ирина) във филма "Тютюн", Награда за най-добра женска роля за (Неда) във филма "Отклонение", Награда за най-добра женска роля за (Лиза) във филма "Крадецът на праскови", Награда за най-добра женска роля за (Герда) във филма "С дъх на бадеми".

Невена Коканова и Владимир Смирнов в "Най-добрият човек, когото познавам" (1973) на режисьора Любомир Шарланджиев

Наградата за женска роля за (Тинчето) във филма "Момчето си отива" на ФБФ (Варна, 1972), Награда за най-добра женска роля (учителката) във филма "Най-добрият човек, когото познавам" на ФБИФ (Варна, 1973), Награда за цялостно творчество от Съюза на българските филмови дейци ((1998-1999). През 1999 г. е удостоена с орден "Стара планина" - I степен.

В телевизионния спектакъл "Училище за сплетни" (1972) на Павел Павлов

Коканова казваше някъде: "Тръгне ли човек с чисти подбуди към нещо, винаги успява."

Но съдбата беше бежалостна и я взе твърде рано. Може би бързаше да я превърне в легенда...
Невена Коканова и Раде Маркович в "Крадецът на праскови" (1964) на режисьора Въло Радев

Нека си спомним уникалните Невена и Раде Маркович в "Крадецът на праскови":

Валерия КАЛЧЕВА