ЗНАМЕНИТИТЕ АКТЬОРИ НА БЪЛГАРИЯ
Гец бил покосен от фаталния инсулт на сцената
Актьорът едва не си загубва зрението по време на снимките в "Осмият"
Редактор : / 13767 Прочита 1 Коментара
Георги Георгиев-Гец (Снимка: Архив Impressio)
На 4 октомври тази година, покойният актьор Георги Георгиев-Гец щеше да навърши 91.
Актьорът е роден на тази дата през 1926 г. в еленското село Разпоповци, днес квартал на града. Почина на 2 септември 1996 г , няколко месеца след като през април същата година е покосен от инсулт на сцената на Старозагорския театър и изпада в кома.
След уволнението си от Народния театър, актьорът гастролираше из страната заедно с други свои звездни събратя с Пътуващия театър и по думите на близките му, е бил силно изтощен и разочарован от финала на кариерата си. Първа забелязва неразположението му на сцената актрисата Таня Масалитинова. Веднага закарват актьора в местната болница, а после го транспортират до София. ГЕЦ издъхна в столичната болница "Царица Йоана", в присъствието на съпругата си Цена и на по-големия си син - Иван Георгиев-Гец, който почина внезапно на 57-годишна възраст, през август 2015 г. Другият син на Гец - Данаил, е музикант и композитор в Америка.
Георги Георгиев-Гец, приживе се шегува, че "абревиатурата" на името му означава "Георги еленски циганин". Невероятното му чувство за хумор и самоирония завладяваха хората и може да се каже, че малцина български актьори са имали толкова много почитатели сред народа, колкото Гец.
За пръв път изписват на екрана името му с добавката Гец, във филма на Въло Радев "Най-дългата нощ". И оттогава насам, тя се превръща в негово постоянно име.
Гец е роден в много бедно семейство. Дотолкова, че за да има дрехи на гърба си, се записва за бранник - нещо, което в социалистическа България враговете му ще използват като компромат срещу актьора, от завист към таланта му. Той самият чистосърдечно ще отвръща, че когато прави това е бил бедно дете и че не е влагал никакъв политически смисъл - харесала му униформата. По бедност продължил да ходи с нея на училище и след Девети септември, когато майка му я пребоядисала, за да я доизноси...
Георги Георгиев-Гец с колегата си Иван Братанов (Снимка: Архив Impressio)
В някогашния ВИТИЗ Гец е приет на третия път, но още като студент показва такива актьорски качества, че веднага след завършването на института, е назначен на работа в днешния Народен театър "Иван Вазов". В него играе до пенсионирането си през 1992 г.
Гец е от поколението актьори от ранга на Коста Цонев, Георги Калоянчев, Апостол Карамитев, Любомир Кабакчиев, Гинка Станчева, Емилия Радева и др. Той се утвърждава в благородна конкуренция с тях, на сцената на най-добрия ни театър, и като един от най-сниманите в киното български актьори.
В театъра актьорът създаде великолепни образи в постановките "Горещо сърце" (1957), "Пред буря" (1960), "Иван Шишман" (1961), "Златната карета" (1967), "Монахът и неговите синове" (1968), "Боряна" (1969), "Еснафи" (1971), "Тази малка земя" (1974), "Хъшове" (1976), "Бяг" (1977), "Опит за летене" (1979), "Под игото" (1981), "Образ и подобие" (1990) и др.
Като водеща в цялата кариера на Гец - и театралната, и филмовата, е героичната тема - борбата на обикновения човек за справедливост, хуманизъм и по-добър живот.
С Адриана Андреева в спектакъла "Боряна" на сцената на Народния театър (Снимка: Архив Impressio)
След пенсионирането си от НТ "Иван Вазов", актьорът преживява тежък катарзис, но не спира да работи. Запомнящи остават постановките с негово участие, на сцената на "Театър 199" в Монтана, Пазарджик, Кюстендил, Габрово, и после - с театър "Барбуков", с постановките "Може би на покрива има кон" (1995) и "Скакалци" (1996).
Приживе синът му Иван Георгиев-Гец разказваше:
"Пътуваше с два куфара - в единия костюма, в другия - реквизита за пиесата. На стари години се върна във времето от зората на театъра. Но въпреки всички трудности - пътувания, студени гримьорни, лоши хотели - беше щастлив да играе! Но боледуваше по Народния. Даже не искаше да минава край него..."
Освен болката по Народния театър, Георги Георгиев-Гец изживява болезнено кризата в киното и телевизията. След като в продължение на четири десетилетия той е лицето на българския екран, актьорът не можел да преглътне застоя в родното кино и халтурата на телевизионния екран. В киното Георги Георгиев-Гец бе еднакво убедителен и като легендарния партизански командир в "Осмият" (1969), и като суперполицая Никола Гешев в "Сами сред вълци" (1979), и като стопанския ръководител в "Стената" (1984).
Амплоато му е толкова широко,че Гец се утвърждава като предпочитан актьор и в криминално-приключенското кино: във филмите "Наша земя" (1953), "Нощта срещу 13-ти" (1961), "Златният зъб" (1962), "Цитаделата отговори" (1970), "Няма нищо по-хубаво от лошото време" (1971), "Игрек 17" (1972), комедията "Последният ерген" (1974), военната супепродукция "Зарево над Драва" (1974), "Допълнение към ЗЗД" (1976), историческата хроника "Пътят към София" (1978), "Денят на владетелите" (1986), детския филм "Между двамата" (1966), психологическата драма "Законът на морето" (1958), "Черната река" (1964), "С дъх на бадеми" (1967), "Най-дългата нощ" (1967), адаптациите на литературната ни класика "Татул" (1972), "Вечери в Антимовския хан" (1988), "Под игото" (1991); участва в тв сериали като "С пагоните на дявола" (1967), "На всеки километър", първи сезон (1969), "Сами сред вълци" (1979), "Васко да Гама от село Рупча" (1986) и др.
С Иван Иванов във филма "Стената" (1984) на режисьора Емил Цанев (Снимка: Архив Impressio)
Някои от филмите, в които участва, имат съдбата на "забранени", или "редактирани" по време на соца. Сред тях са "Животът си тече тихо" (1958), "Привързаният балон" (1967), "Прокурорът" (1968), "Небето над Велека" (1968), "Матриархат" (1977), "Равновесие" (1983) "Куково лято" /1983 г./ и др. Актьорът бе считан за любимец на бившата власт, но се оказва, че всъщност често е бил и жертва на конюнктурата.
С Емилия Радева във филма "Матриархат" (1977) на режисьора Людмил Кирков (Снимка: Архив Impressio)
Емблематични за цялата му кариера остават филмите "А бяхме млади" (1961) и "Селянинът с колелото" (1974), в който ГЕЦ извая образа на "гражданина със селска душа", като извади на показ най-интимните и нежни кътчета в народопсихологията на българина. Статистиката говори, че в периода между 1951 г. до т.нар. демократичен преход през 1990-а, Гец е участвал в 70 от общо създадените през този период 300 български филма.
Не приемал ролите от раз. Сценариите първо минавали през "семейния съвет", разбирай - през съпругата му Цена. Даже някои режисьори се шегували с него, като го закачали: "Цена прочете ли сценария и какво каза?.." Актьорът много държал на мнението на съпругата си - двамата заедно обсъждали образа, търсели мотивацията на героя - откъде е тръгнал, как се е изградил характерът му. Гец не се срамувал, че колегите му знаят, че репетиците тръгват от... дома му.
"Баща ми нямаше приятели и спестени пари, но имаше семейство!..", ще каже веднъж синът му Иван.
Гец бил толкова достъпен на улицата, че постоянно го спирали хора и той можел да се захласне да си приказва с тях. Видът му бил постоянно небрежен, ходел разчорлен. В тази връзка, много обичал да разказва една история, в която някаква непозната жена, негова почитателка, искрено му казала: "Вие сте любимият актьор на цялото ни семейство. Пък като ви гледа човек - на нищо не приличате!.." - Гец през смях често припомнял тези думи и изобщо обичал да разказва подобни истории, в които с удоволствие се надсмивал над себе си. В едно интервю Иван Георгиев казва за баща си: "В обикновения живот баща ми беше много наивен човек и в същото време - голям мъдрец!.." - И наиситна, самоиронията е присъща само на много издигнати в духовно отношение хора.
Любопитно е как актьорът е работел върху образите, които е пресъздал в киното?
С Григор Вачков в "На всеки километър" (Снимка: Архив Impressio)
Гец никога не се съгласявал да използва каскадьори за опасните сцени. В първия епизод с шлеповете във филма "На всеки километър" замалко не се удавил, понеже скочил в реката, както бил в шаячни дрехи и с обувките на краката. Водите на Дунава през ноември са толкова студени, че още в първите минути дрехите му замръзнали и натежали във водата. А уговорката била да плува, и когато реши, че трябва да го приберат с моторница, да се обърне по гръб. С ледените дрехи на гърба си, Гец плува известно време, и като се уморява, се обръща по гръб, но чува по мегафона: "Продължавай да плуваш, че моторницата не може да запали!..". Останал без сили и в ледения си "скафандър", се оставя на течението, което го отнася навътре. Спасяват го със случайно излязла в реката рибарска лодка.
Във филма "А бяхме млади" тича по колодрум, но се подхлъзва по стената и пада по корем. Наранява си гърдите. С превързани рани прави втори дубъл на същата сцена.
В "Осмият" (1969) на режисьора Зако Хеския (Снимка: Архив Impressio)
Във филма "Осмият" гилза разкъсва зеницата на окото му и дълго време офталмолози се борят да спасят зрението му. В този филм за пръв път позволява в един от епизодите да го замести парашутист, но всички други опасни сцени, като скок от висока къща, ръкопашен бой и преминаване през дълбока река, прави сам.
Най-жестоко пострадва във филма на Зако Хеския "Зарево над Драва", където героят му е жертва на побой. И май актьорът е бил набит съвсем наистински, защото дълго време след това целият е в синини, а устните му - "на кървави парцали".
В "Зарево над Драва" (1974) на режисьора Зако Хеския (Снимка: Архив Impressio)
Във филма "Няма нищо по-хубаво от лошото време" Гец се катери по хлъзгавите керемиди на покриви, докато се препъва в... пожарникарските маркучи, които правят дъжда...Но той обичал да рискува и дори му доставяло удоволствие всяко такова предизвикателство.
Малко са актьорите в българското кино, които така трайно да са запечатали образа си в паметта на зрителите, като Георги Георгиев-Гец. Жалкото е, че хора като него си отидоха безвъзвратно от този свят огорчени и разочаровани. И затова днес споменът за тях ни навява не само тъга, но и гузното усещане за някаква вина...
Еми МАРИЯНСКА
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}