Въведете дума или фраза за търсене и натиснете Enter

Никола Анастасов - слънчевото дете на българския театър

НАЙ-ГОЛЕМИТЕ

Никола Анастасов - слънчевото дете на българския театър

Преди година на 8 август големият комедиен актьор се пресели в един по-добър свят

На 8 август миналата година от този свят си отиде Никола Анастасов.

"Усмивката на Сатиричния" го нарекъл големият Георги Калоянчев. Оттогава колегите му си му сложили прякора "Кольо Усмивката:

На сватбата си с естрадната певица Мария Косева (Снимка: Архив Impressio)

"Ами просто се лендзя непрекъснато и ми е приятно. А и на хората им е приятно - вместо да се мръщя и да ги псувам, да им се усмихвам. Така, че приех тази игра за полезна и приятна. Такъв съм поначало. И във всяко нещо намирам закачка. Сам си я търся, сам си я създавам", признава комикът месеци преди смъртта си в интервю.

Никола Анастасов в една от първите му роли в Сатиричния театър - "Кралят тръгва на война" (Снимка: Архив Impressio)

Още

Адама си отиде под акомпанимента на аржентинско танго

Адама си отиде под акомпанимента на аржентинско танго

Той посвещава 59 години на Сатиричния театър и е един от създателите му.

"Смехът е превъзходство. Мъката е еднократна, важното са спомените, а спомените са велико нещо, най-голямото. С навлизането в тази възраст, съзнавам колко е хубаво да има спомени. Аз харесвам и мисълта на Мечо Пух: "Колкото повече, толкова повече". Никога няма да престане да ми стига това да играя на сцената", изповяда в интервю Анастасов.

В "Римска баня" със Славчо Пеев на Сатиричния театър (1974) Снимка: Архив Impressio

Надеждата, че ще се пребори с безпощадната болест, не напуска големия актьор до последния му дъх.

Въпреки преживените през последните две години от живота му 8 операции на дебелото черво, духът на Никола Анастасов остава висок до края.

С Татяна Лолова в "Кейси" на сцената на Сатиричния театър (Снимка: Архив Impressio)

Междувременно се влошава и състоянието на сърцето му. Започва да спазва стриктна диета. Ето какво споделя в интервю малко преди края на дните си: "Солта я махнах, червеното месо махнах, не ям пържено, наблягам повече на зеленчуци и плодове, отказах цигарите. Поради това, че съм емоционален, обичах преди лягане да се отпусна с едно малко питие. Вече и това не правя. Жена ми ме дебне да не би да наруша нормата", шегува се Анастасов, въпреки че осъзнава, че положението му съвсем не е "розово".

С колегите си Цветана Гълъбова, Татяна Лолова и Григор Вачков по време на купон (Снимка: Архив Impressio)

Никола Анастасов е роден на 22 април 1932 г. в София и си отива от този свят на 8 август 2016 г. на 84-годишна възраст.

Родът му по бащина линия са преселници от Охрид. Завършва актьорско майсторство при проф. Стефан Сърчаджиев във ВИТИЗ "Кръстьо Сарафов" през 1955 г.

Дебютира в ролята на Валер в "Скъперникът" от Молиер на сцената на Драматичен театър - Враца. Играе в театрите във Враца (1955 - 1956) и Варна (1956 - 1957), както и в Сатиричния театър, в театър "Трудов фронт" и в Малък градски театър зад Канала.

В "Суматоха" на Йордан Радичков в Сатиричния театър (Снимка: Архив Impressio)

Първата си голяма роля в Сатиричния театър играе през 1961 г. в комедията "Когато розите танцуват" на Валери Петров. Незабравими са ролите му в "Римска баня", "Сако от велур", "Суматоха" и мн. др.

Участва и във филмите - "Пагоните на дявола", "На всеки километър", както и "Нако, Дако и Цако" - първият цветен български телевизионен сериал "Неочаквана ваканция" и "Астронавтите".

С унгарската актриса Тюнде Сабо във филма "Тримата от запаса" (1971) Снимка: Архив Impressio

Най-популярните му екранни превъплъщения са като Пейо в класическия филм на Зако Хеския - "Тримата от запаса" и Димитраки в популярната постановка "Криворазбраната цивилизация" (1974) на БНТ по класическата пиеса на Добри Войников.

Обичаният актьор е и брилянтен разказвач на вицове за Нане и Вуте. През 1985 г. издава книга с вицове "Смехът на шопа".

През 1982 г. е награден с орден "Народна република България", II степен.

През 2015 г. получава наградата "Икар" на Съюза на артистите в България "за изключителен творчески принос към българския театър".

С Георги Парцалев във филма "Неочаквана ваканция" (1981) Снимка: Архив Impressio

Предлагаме ви няколко златни цитати в памет на непоправимия оптимист:

С Коста Цонев и Жоржета Чакърова в мюзикъла "Човекът от Ла Манча" (1968) Снимка: Архив Impressio

"Живеем в трагикомедия. Това е точното определение. Има много недъзи в нашето общество, но ако ги погледнеш откъм комедийната страна, по-лесно ще живееш. Смехът ти дава вяра, превъзходство, защото трябва да има превъзходство над недъзите."

2008 г. Никола Анастасов обявява Калоянчев за бог на театъра по случай неговия бенефис за 50 годишна сценична дейност в Сатиричния театър (Снимка: BulFoto)

Още

Ангел Георгиев - Ачо си отиде преди 5 години от рак на белите дробове

Ангел Георгиев - Ачо си отиде преди 5 години от рак на белите дробове

"Тежко е на този, който не умее да се смее."

"Живеем, за да се радваме един на друг."

"Щом играя, значи съм добре."

С колежката си Татяна Лолова (Снимка: BulFoto)

 "Човек трябва да го помнят с усмивка, с весело настроение, никому не е нужен да знае скърбите му и драмите му и да става съпричастен."

"Желаните очаквания са по-сладки от получените подаръци."

Със Стоянка Мутафова на 35-тото издание на "Златният кос" през 2009 г. (Снимка: BulFoto)

"Ако не вярваме, няма да имаме бъдеще. Трябва вяра. Това е да очакваш нещо, да чакаш бъдещето, да вярваш в него, да се надяваш, макар и да се самоизлъгваш, но е необходимо. Тогава ще имаш една усмивка, която няма да слиза от лицето ти. Тежко е на този, който не умее да се смее!"

Джоко Росич и Никола Анастасов на филмовия фестивал "Любовта е лудост" във Варна през 2012 г. (Снимка: BulFoto)

Още

Каубоят Джоко Росич не преживя загубата на любимата си жена. И си тръгна.

Каубоят Джоко Росич не преживя загубата на любимата си жена. И си тръгна.

"Няма да се дам! Ще живея!"

"Ще играя, докато не полетя към небето с крилете на Икар."

2015 г. Никола Анастасов получи "Икар" за изключителен принос към българската сцена (Снимка: BulFoto)

Валерия КАЛЧЕВА

Коментирай 0

Календар

Препоръчваме ви

Пласидо Доминго за Соня Йончева: Гласовете ни звучат хубаво заедно. Тя е изключителен колега

Документален филм разказва за съвместния им концерт в София през 2021 г.

Проф. Дечко Узунов в "Светско монументално изкуство"

Откриването на изложбата е на 29 февруари (четвъртък), 18:00 ч. в галерия-музей "Дечко Узунов"

Мара Белчева със свой личен кът в музея на Петко и Пенчо Славейкови

Постоянната експозиция с лични вещи, преводи, ценни ръкописи и писма на на голямата любов на Пенчо Славейков бе представена за първи път на 14 февруари в къща музей "Петко и Пенчо Славейкови" в София

Показват най-богатата колекция от лични вещи на Апостола

Музей "Васил Левски" в Ловеч ще отбележи 70-годишнината си с уникална изложба

Две изложби, посветени на 151-годишнината от гибелта на Васил Левски - в Художествена галерия в Ловеч

Чрез експозициите виждаме как животът на Апостола не свършва на бесилото в София на 6 февруари (по стар стил) 1873 г., а продължава в пространството и времето, за да стигне до наши дни и да продължи напред в бъдещите