НАЙ-ГОЛЕМИТЕ
Никола Анастасов - слънчевото дете на българския театър
Преди година на 8 август големият комедиен актьор се пресели в един по-добър свят
Редактор : / 7205 Прочита 0 Коментара
На 8 август миналата година от този свят си отиде Никола Анастасов.
"Усмивката на Сатиричния" го нарекъл големият Георги Калоянчев. Оттогава колегите му си му сложили прякора "Кольо Усмивката:
На сватбата си с естрадната певица Мария Косева (Снимка: Архив Impressio)
"Ами просто се лендзя непрекъснато и ми е приятно. А и на хората им е приятно - вместо да се мръщя и да ги псувам, да им се усмихвам. Така, че приех тази игра за полезна и приятна. Такъв съм поначало. И във всяко нещо намирам закачка. Сам си я търся, сам си я създавам", признава комикът месеци преди смъртта си в интервю.
Той посвещава 59 години на Сатиричния театър и е един от създателите му.
"Смехът е превъзходство. Мъката е еднократна, важното са спомените, а спомените са велико нещо, най-голямото. С навлизането в тази възраст, съзнавам колко е хубаво да има спомени. Аз харесвам и мисълта на Мечо Пух: "Колкото повече, толкова повече". Никога няма да престане да ми стига това да играя на сцената", изповяда в интервю Анастасов.
В "Римска баня" със Славчо Пеев на Сатиричния театър (1974) Снимка: Архив Impressio
Надеждата, че ще се пребори с безпощадната болест, не напуска големия актьор до последния му дъх.
Въпреки преживените през последните две години от живота му 8 операции на дебелото черво, духът на Никола Анастасов остава висок до края.
С Татяна Лолова в "Кейси" на сцената на Сатиричния театър (Снимка: Архив Impressio)
Междувременно се влошава и състоянието на сърцето му. Започва да спазва стриктна диета. Ето какво споделя в интервю малко преди края на дните си: "Солта я махнах, червеното месо махнах, не ям пържено, наблягам повече на зеленчуци и плодове, отказах цигарите. Поради това, че съм емоционален, обичах преди лягане да се отпусна с едно малко питие. Вече и това не правя. Жена ми ме дебне да не би да наруша нормата", шегува се Анастасов, въпреки че осъзнава, че положението му съвсем не е "розово".
Никола Анастасов е роден на 22 април 1932 г. в София и си отива от този свят на 8 август 2016 г. на 84-годишна възраст.
Родът му по бащина линия са преселници от Охрид. Завършва актьорско майсторство при проф. Стефан Сърчаджиев във ВИТИЗ "Кръстьо Сарафов" през 1955 г.
Дебютира в ролята на Валер в "Скъперникът" от Молиер на сцената на Драматичен театър - Враца. Играе в театрите във Враца (1955 - 1956) и Варна (1956 - 1957), както и в Сатиричния театър, в театър "Трудов фронт" и в Малък градски театър зад Канала.
В "Суматоха" на Йордан Радичков в Сатиричния театър (Снимка: Архив Impressio)
Първата си голяма роля в Сатиричния театър играе през 1961 г. в комедията "Когато розите танцуват" на Валери Петров. Незабравими са ролите му в "Римска баня", "Сако от велур", "Суматоха" и мн. др.
Участва и във филмите - "Пагоните на дявола", "На всеки километър", както и "Нако, Дако и Цако" - първият цветен български телевизионен сериал "Неочаквана ваканция" и "Астронавтите".
С унгарската актриса Тюнде Сабо във филма "Тримата от запаса" (1971) Снимка: Архив Impressio
Най-популярните му екранни превъплъщения са като Пейо в класическия филм на Зако Хеския - "Тримата от запаса" и Димитраки в популярната постановка "Криворазбраната цивилизация" (1974) на БНТ по класическата пиеса на Добри Войников.
Обичаният актьор е и брилянтен разказвач на вицове за Нане и Вуте. През 1985 г. издава книга с вицове "Смехът на шопа".
През 1982 г. е награден с орден "Народна република България", II степен.
През 2015 г. получава наградата "Икар" на Съюза на артистите в България "за изключителен творчески принос към българския театър".
С Георги Парцалев във филма "Неочаквана ваканция" (1981) Снимка: Архив Impressio
Предлагаме ви няколко златни цитати в памет на непоправимия оптимист:
С Коста Цонев и Жоржета Чакърова в мюзикъла "Човекът от Ла Манча" (1968) Снимка: Архив Impressio
"Живеем в трагикомедия. Това е точното определение. Има много недъзи в нашето общество, но ако ги погледнеш откъм комедийната страна, по-лесно ще живееш. Смехът ти дава вяра, превъзходство, защото трябва да има превъзходство над недъзите."
"Тежко е на този, който не умее да се смее."
"Живеем, за да се радваме един на друг."
"Щом играя, значи съм добре."
С колежката си Татяна Лолова (Снимка: BulFoto)
"Човек трябва да го помнят с усмивка, с весело настроение, никому не е нужен да знае скърбите му и драмите му и да става съпричастен."
"Желаните очаквания са по-сладки от получените подаръци."
Със Стоянка Мутафова на 35-тото издание на "Златният кос" през 2009 г. (Снимка: BulFoto)
"Ако не вярваме, няма да имаме бъдеще. Трябва вяра. Това е да очакваш нещо, да чакаш бъдещето, да вярваш в него, да се надяваш, макар и да се самоизлъгваш, но е необходимо. Тогава ще имаш една усмивка, която няма да слиза от лицето ти. Тежко е на този, който не умее да се смее!"
"Няма да се дам! Ще живея!"
"Ще играя, докато не полетя към небето с крилете на Икар."
Валерия КАЛЧЕВА
Остани с
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}