"Черно море, много е добре, слънце пече, още по-добре, на морето дупка чака рака дей.."

Момчетата от духовия оркестър "Карандила" свирят мелодията от емблематичната песен на Тодор Колев в градинката пред Народния театър. Следват български хора, аржентинско танго, хитове на Франк Синатра... Приятели и роднини събрали пари, за да им платят да изпратят Адама в последния му път.

А множеството приижда ли приижда сутринта на 17 февруари 2013 г. да се сбогува със своя любимец, чиято неспокойна душа преди два дни е отлетяла към небесния театър.

4 часа хората не спират да се редят за последен поклон пред големия български актьор.

"Само когато си отиде Емил, съм видяла толкова хора да жалят!", забелязва през сълзи тогава Богдана Карадочева. Президентът Желю Желев, който кротко си чака реда след смълчаното множество добавя:
"Говорим си тук на опашката - направо да му е кеф на човек да умре, ако го изпратят така, с такава духова музика и с такива мелодии".

"100 години Тодор Колев" в зала 1 на НДК (Снимка: BulFoto)

А тогавашният културен министър Стефан Данаилов разказва:

"От момента, в който разбрах, че има проблем със здравето, знаех какво е случва с него... В моето съзнание остава усмивката на Тодор, смешката на Тодор... Спомням си какво сме преживявали, когато сме обикаляли по Германия, Франция, Швейцария. Какво се е случвало в моя дом на "Света гора", защото ние бяхме непрекъснато заедно. Имало е спорове, имало е приятелски конфликти. Годините, възрастта променят хората. Като гледах неговите изяви по телевизията в последно време - те бяха много тъжни... Осъзнавах, че нещо се случва с него. Той остана огорчен от нещо! От какво - не мога да кажа!", споделя легендарният актьор на поклонението.

Тодор Колев се пресели в по-добрия свят на този ден преди 4 години на 73-годишна възраст след дълга битка с рака. Накрая метастазите са били навсякъде - в костите, в гръбначния стълб... Имал жестоки болки, които лекарите до последно се опитвали да облекчат. Накрая го изписали, за да си бъде вкъщи в последния си час и да се сбогува с близките.

Валерия КАЛЧЕВА

Да си спомним за Тодор Колев с някои от най-запомнящите се негови роли в българското кино:

Десет незабравими цитати и култови реплики от филми на актьора, който никога не нарече себе си звезда:

"Никоя жена не бива да чува, че някога друга жена е била повече обичана от нея. Принцип." ("Опасен чар")

"Знаете ли за какво трябваше да ми дадат награда? За това, че издържах да живея в тази държава - с моите възможности, с моя талант, с моето мислене, с моя мироглед. Дълбоко се упреквам, че не съм намерил мъжество и характер навремето да емигрирам."

"... знаеш ли, братчед, кое отличава хората от животните? Алкохолът! Нито едно животно не пие!" ("Двойникът")

Зa игpaтa cи в "Двoйниĸът" (1980) Toдop Koлeв e oтличeн c нaгpaдaтa зa нaй-дoбpa мъжĸa poля нa фecтивaлa "Злaтнaтa poзa" във Bapнa

"Имам мечта, която обаче е неосъществима - да бъда рентиер. Не желая да правя нищо повече, всичко ме е обезкуражило до болка...

"Ако се опиташ да се бориш, защитеният винаги е простакът, тъпият, идиотът без задръжки, животното с мускулите - не интелектуалецът, интелигентният, ученият, челият. Не-е-е, каква борба - с кого, с мечките?"

"Икономията е майка на мизерията." ("Опасен чар")

"Ало чичо, защо кашляш?" - телефонна реплика от сцена, в която Тодор Колев играеше ролята на наивен наркотрафикант, изпратен да мине границата от тайнствения си чичо.

"Факт е, че имах едно предаване с такова заглавие - то се казваше "Как ще ги стигнем... с Тодор Колев". Многоточието точно това значи - че никога няма да ги стигнем."

"Кокошка отвсякъде може да долети, яйцето не може." ("Господин за един ден")

Като Пурко от култовия филм на Николай Волев "Господин за един ден" (1983)

"Ненавиждам безумните риалитита по родните телевизии. Да им гледам аз задниците в кенефа, как се бият, как се карат - за да може един Станчо или Пенчо, който иначе не умее нищо друго на този свят, да спечели едни пари. Друга причина няма - ако има, съм готов да простя."

Любимецът на народа Тодор Колев - Адама е роден на 26 август 1939 г. в Шумен. Завършва актьорско майсторство във ВИТИЗ "Кръстьо Сарафов" през 1965 година. 

Надхитря с успех комисията при приемането си, като обува високи токове и преправя гласа си на по-дебел, защото тя пускала артисти с мастита фигура и мощен глас.

Работил е в театрите в Смолян(1965 - 1966), Шумен (1966 - 1967), Пловдив (1967 - 1969), в столичните "Сълза и смях" (1969 - 1971) и театър "София"(1972). Участва в над 30 игрални филма, сред които "Цар и генерал", Козият рог" , "Иван Кондарев", "Двойникът", "Господин за един ден" , "Опасен чар" .

В началото на демокрацията става  народен представител във Великото народно събрание. Съветник в посолството ни в Канада 1992 - 1993 г. Преподавател е по актьорско майсторство в НАТФИЗ, има научна степен доцент.

През 1999 г. издава автобиографичната си книга "Варненското софиянче от Шумен" с подзаглавие "Житие и страдание на грешного Тодора".

Автор и водещ на тв предаване "Как ще ги стигнем... с Тодор Колев" (1994 - 1998) и "Вход свободен" (1998 - 1999). През 2008 г. става водещ на предаването Dancing Stars, 1 сезон, излъчвано по bTV. Колежка във воденето тогава му е Радост Драганова.

Последният филм, в който се снима, е сериалът "Сутрешен блок", излъчван през 2012 година по ТВ7.