Въведете дума или фраза за търсене и натиснете Enter

Великата Таня Масалитинова: Омъжих се за ученическата си любов на 50

ТРИ ИСТОРИИ НА...

Великата Таня Масалитинова: Омъжих се за ученическата си любов на 50

С Дик заживяхме в Лондон, но не можах да свикна без сцената

Таня Масалитинова е една от легендите на българския театър. Изиграла е десетки роли на сцената и в киното, заради което през 2005 г. получи "Аскеер" за цялостен принос към българския театър. Дъщеря е на смятания за родоначалник на съвременната театрална школа у нас актьор и режисьор Николай Масалитинов. Родена е в Прага, но се местят в България, когато е на 4 годинки. Завършила е Държавната театрална школа през 1945 г., а година по-късно спечелва конкурс и е назначена за актриса в Народния театър "Иван Вазов". Там работи 46 години, а допреди няколко години все още играеше в "Сълза и смях", Театър 199 и в Габрово.

Легендарната българска театрална и киноактриса Таня Масалитинова почина на 31 май 2014 г. от рак на стомаха, за който не подозирала, защото не изпитвала никакви болки, на 92 години.

Ето три истории на великата актриса, която тя разказа малко преди да си отиде от този свят:

I

Публиката умря от смях на моя монолог на Жулиета 

През лятото, в разгара на войната, баща ми ме попита: "Искаш ли да отидеш на едни опреснителни курсове за професионални артисти към Народния театър, може би ще ти бъде интересно да присъстваш!". Отидох. И така се запалих, че когато те накрая имаха нещо като изпит, за да получат професионална квалификация, реших да се явя и аз. Започнах тайно да се подготвям, но се захванах за нещо, което въобще не беше за мен - монолога на Жулиета с отровата! Баща ми като разбра, не ми разрешаваше: "Откъде накъде, ти си само слушател!".

И това беше най-големият провал в моя живот!

Таня Масалитинова и Константин Кисимов на сцената на Народния театър

Започнах нормално, но изведнъж се схванах цялата! Започнах да жестикулирам като Пинокио! Не можех да си овладея тялото! Накрая и гласът ми изневери, извиках с някакъв писклив глас: "Ромео, Ромео...". Гръм от смях и аплодисменти от актьорите, които ме слушаха! Представяте ли си - умряха от смях на монолога на Жулиета с отровата! Баща ми, горкият, само успя да ми каже: "Махай се от сцената!". Слава Богу, такова нещо повече никога не ми се е случвало!

Този провал ме амбицира и разбрах, че призванието ми е театърът. Кандидатствах в Театралната школа, подготви ме Владо Трендафилов и ми подбра много по-подходящ за мен материал. Много добре се представих и бях приета. Завършихме заедно със Славка Славова, Апостол Карамитев, Маргарита Дупаринова, Стоянка Мутафова... След това тази школа прерасна във ВИТИЗ.

II

Осъзнах, че повече обичам съпруга си

Омъжих се на 50 повторно - за Дик, ученическата ми любов. Беше наистина драматична история!

До 6-и гимназиален клас учих във Френския колеж. Тогава ученичките си мерехме талиите, гладувахме, за да бъдем слаби и хубави. Но се разболях много тежко от жлези. Бях буквално на една крачка от туберкулозата. Спаси ме големият специалист д-р Богданов. Но трябваше да понапълнея. После пак си върнах линията... Майка игуменка, директорката на колежа, посъветвала баба ми, защото мен тя ме отгледа, да ме запишат в училище с по-лека програма. Тогава ме преместиха в частния лицей на г-жа Кузмина. Това беше смесено училище, много престижно - там завърших средно образование. Бяхме 6 момичета и 7 момчета. Като постъпих, понеже бяха свикнали с техните момичета, почти всички момчета взеха да ме ухажват.

Моят Дик беше един от тях. Между нас с Дик се породи една полудетска, полуюношеска любов. Но без никакъв секс, разбира се!

Актрисата сред колегите си на театралните награди "Аскеер" 2005 (Снимка: BulFoto)

Но ето че, когато бяхме в последния гимназиален клас през 1939 г., обявиха войната. Бащата на Дик работеше в английското посолство като дребен чиновник. Майка му беше французойка от Монпелие. Бяха английски поданици и трябваше да заминат. Дик дойде късно вечерта у нас и каза: "Ние заминаваме, германците са прекосили Дунава!" А ние бяхме съюзници с Германия. Всеки ден се прощавахме, той седеше у нас до късно. И на 10 март цялото английско посолство замина за Истанбул. Бащата на Дик тръгна преди всички с влак, не със самолет, като другите. На границата той изчезна! Това беше голяма тревога за Нина, майка му. Даже цар Борис ІІІ я прие, но казал, че нищо не знае. Не след дълго се разкри, че фактически бащата на Дик е бил резидент на английското разузнаване у нас. Предполагаше се, че е хванат от нашите служби и ликвидиран. Той успял да завербува тук трима души, които увиснаха на въжето.

През цялото това време Дик ми пращаше от Истанбул много трогателни, много смешни любовни писма. Но баща ми каза: "Всички писма от него да бъдат веднага унищожени!" Аз обаче ги криех под дюшека - голямото "скривалище"! Дик после ми показа в Англия моите писма, беше ги запазил...

В годините на "желязната завеса" заминах за Англия по линията на есперанто. Много обичах да участвам в есперантския театър. Водеха ни по света. Като папагали накълвавахме текста, важното беше да пътуваме.

Бях помолила преди това един друг мой съученик, женен във Франция, да ми намери адреса на Дик, ако може. Бях чула, че е женен, има син, някакви слухове... Знаех, че веднага след като са напуснали Истанбул, двамата с брат му са заминали на фронта.

Пристигнахме в Лондон и помолих човека, който придружаваше нашата група, защото аз не знаех още английски, да позвъни по телефона на Дик. Обадил се някакъв женски глас. Той казал, че Таня е в Лондон и иска да види Дик. Дал името на хотела, в който бяхме настанени. Дик се обади още вечерта! Уговорихме се да се видим на другия ден. Като се срещнахме, едва се познахме! Той беше доста едричко момче, а сега пред мен беше един висок, слаб мъж, с чадър на ръката като всички англичани. И той мене трудно ме позна - бяха минали 30 години. Заведе ме на вечеря. Много приятно прекарахме вечерта. Действително на границата били го арестували нашите служби, но успява да се измъкне по много сложен начин. Наистина е бил резидент на английското разузнаване.

Бяхме на по 50 години, но старото чувство се възвърна! Дик вече се беше разделил с жена си. Започнахме да си кореспондираме. Но нищо не казвах на мъжа си Леонид. След време Дик ми писа да се видим в Югославия. Успях да си издействам командировка на един театрален фестивал в Белград. Видяхме се. Вече изживяхме пълноценно любовта си. На другото лято се видяхме в Любляна. Започна нашата любов! Получавах писма всеки ден от Дик. Обаждаше ми се по телефона в театъра, защото не смееше вкъщи. Всички приятели ме съветваха: "Недей да казваш на мъжа си, ще ходиш от време на време и ще се виждате!" Но аз си казах:

"Да живея в такава лъжа? - Никога!"

Няма да забравя това - Леонид си гладеше ризата, обичаше сам да прави това, обърна се към мен и ме попита: "Нещо имаш ли да ми кажеш?!" Тогава разбрах, че той знае - някой вече му беше казал. Признах му: "Да, има друг човек в моя живот"... Беше ми много тежко, защото бях много привързана към мъжа си, той беше чудесен човек!

Таня Масалитинова и Апостол Карамитев на сцената на Народния театър

Още същата вечер, когато се прибрах, той вече се беше изнесъл в апартамента, където живееше дъщеря ни с внучето и жената, която го гледаше, а те дойдоха при мен. Внучето беше много нещастно, защото много обичаше дядо си... Много плаках тогава! Не прецених, че много повече обичам съпруга си от Дик! Това беше една фантазия и секс някакъв, закъснял. Но и защо закъснял - 50-годишна жена си е още млада жена! А и докато с моя съпруг си имахме приказката, Дик много от театър не се интересуваше... Продължавах да играя в театъра. Получавах писмата на Дик вече не там, а вкъщи. Вече нямаше пречки. Въпреки че съпругът ми непрекъснато ме кандардисваше да се върна при него.

Дик идваше тук през лятото, като беше в отпуска (той работеше в банка), прекарвахме на морето един месец и пак се прибираше. След това аз отивах в Лондон за два-три месеца. И така - две години.

Моята най-добра приятелка Славка Славова не ми говори една година.

Тя беше голяма моралистка. Смяташе, че моята връзка с Дик е една безразсъдна постъпка. Но... ние решихме да се оженим. Направихме сватбата в ресторант "България". Много добре се познавах с Леа Иванова, тя беше на мода. Изкара цял концерт в наша чест. Кумове ни бяха мъжът на Славка - Каро /Иван Караньотов - б. а/, самата тя беше на турне, и Лили Попиванова. Олга Кирчева беше, много мои колеги - много весела сватба! Дик беше потресен колко подаръци получихме в България. От моя свекър и жена му аз получих само един игленик, а от брат му, който беше много богат човек, получих... кухненски пешкир.

След два-три дена Дик трябваше да се връща на работа. По това време, за да не преча на дъщеря си, си бях взела под наем една стая на ул. "Солунска". Бях подала в Народния театър документи за предварително пенсиониране, защото Дик искаше да се прибирам при него.

Заживяхме в Лондон в тристайна квартира. Течаща топла вода - отделно топлата, отделно студената - нямаше смесена, както сега всички имаме. Той направи и парно. И... започнах да забелязвам колко е пестелив! Къпеше се, като пълнеше една трета от ваната, за да не хаби много вода! Като излизахме от къщи, изключваше парното!

Започнаха да ми се натрапват такива дребнави неща от негова страна, които не ми бяха по сърце. Първият ми мъж беше толкова широко скроен човек...! Вече разбирах, че с бившия ми мъж имаше за какво да говорим. С Дик говорехме само за миналото, но то се изчерпа... Започнаха да ми липсват децата! България ми липсваше ужасно! Носталгията ме гонеше страхотно! Липсваше ми театърът.

Дик отиваше на работа рано-рано. Сам си правеше кафето. На обяд понякога ходех при него да обядваме, а той само си гледаше часовника, да не закъснее - не беше като при нас! Занимавах се с домакинството. Като приключех с всичко, какво да правя - хайде ще погледам телевизия! И после тръгвах пеша - от нашия квартал, до съседния... Изпивах там едно кафе и се връщах, пак пеша. Наричах го моята "затворническа разходка"... Щях да пукна от скука там, да се самоубия!

Усещах, че просто не мога да живея вече така! Дори бях накарала една негова колежка да ми намери някъде работа да чистя по домовете! Представяте ли си - народна артистка, да ходя да чистя по домовете

Защото там да влезеш да играеш в театър, беше невъзможно - трябваше да си световно име...

Така нещата между нас бавно изстинаха. Точно тогава Дик ме накара да зарежа съветския си паспорт и да остана само с английски. В най-дебелата "желязна завеса" аз имах и съветско, и английско поданство!

Страхувах се, че ако остана само с английски паспорт, мога да бъда отделена от дъщерята и внучето, че това може да ми отреже пътя към България. Знаех ли какво ме очаква! Дик ми каза: "Нищо, ще вземем внука ти при нас!" Как не, дъщеря ми нямаше да позволи! Скарахме се. Разбрах, че трябва да се връщам. То беше подготвено отвътре.

Бях вече безумно отегчена.

И след два дни си заминах. Много ми беше тежко, не отричам, защото имах още чувства към него. Като си тръгвах, той ми каза: "За тебе това беше една ученическа илюзия!"...

Дъщеря ми не ме позна на летището - до така степен бях променена! Едва като се прибрах при нея, вкъщи, в България, заспах! За първи път! Беше 9 август 1976 година.

Отидох на другия ден в театъра. Директорът Дико Фучеджиев ме посрещна с въпроса: "Какво стана?!" Разказах му. Намери заявлението ми за пенсиониране, скъса го пред очите ми и каза: "Хайде, върви си вземи заплатата!". Много се бях охарчила. Имах и дългове. Помолих Фучеджиев да отида в провинцията да направя две-три постановки, за да спечеля малко пари. Успоредно с това работех и в Народния театър. Поспечелих пари, стабилизирах се. Влязох си в релсите.

III

Леонид Есауленко ми прости изневерите

След като се върнах, ме извикаха във вътрешното министерство. Разпитваха ме за свекъра ми, за Дик. Разказах им всичко, което знаех. Казаха ми, че свекър ми наистина е бил голям разузнавач. Но се държаха с мен перфектно, никакъв натиск не ми оказаха. Даже после им намирах билети за театър. Попитах ги какво трябва да направя, защото искам да се разведа. Те ми казаха да напиша писмо на Дик и да го помоля за развод. Никакъв отговор не получих. Тогава се намеси Външно министерство и ме разведоха. А него го обявиха за... безследно изчезнал.

В София заживях на свободен наем, за да не преча на дъщеря ми, на ул. "Шипка" си бях наела една много хубава стая. И един ден Крум Табаков, композитор на Народния театър, ми казва: "Знаеш ли, че Людмила Живкова е построила до гората много хубав, голям блок и ще раздават на културни дейци!" Викам му: "Кой ще ми даде на мен?!" Веднъж бях получила вече. Обаче Асен /Ошанов / ми вика: "Аз ще напиша заявление до Людмила Живкова!" Асен го написа и дори лично го занесе в Комитета за култура.

А бившият ми съпруг си живееше в апартамента на дъщеря ми, който беше наполовина мой. Жена му настоявала той да ми изплати моя дял, за да го обсеби целия. Но мен ме посъветваха да не се съгласявам и аз му връщах парите, който ми пращаше.

Първият ми съпруг Леонид също се беше оженил за 12 години по-млада от мен, която зад гърба ми ме наричала "бабичката"! Въпреки че аз много добре си изглеждах. Съвсем не бях бабичка още... Той се ожени, за да ми направи напук!

Таня Масалитинова и Славка Славова в спектакъла "Кендида" (1962)

Един ден Славка /Славова/ ми каза: "Знаеш ли, че Леонид иска да се види с теб!" Викам: "Славе, той си е женен, човекът, няма да му се бъркам в живота!" Тя обаче ми казва: "Те са също пред развод!" Нейната дъщеря била бездетна и тя никак не обичала нашия внук, малкия Николай! А Леонид много го обичаше и на тази почва започнали недоразуменията. И Славка стана нашият посредник. Накрая се съгласих да се видим... И Леонид започна тайно да идва при мен, оставаше да спи при мен.

Не след дълго и жената на Льоня му даде развод. Но за да остане в нашия апартамент, ни го изплати. А с тези пари ние си купихме апартамента, която Людмила Живкова ни даде.

Много хубав ни беше вторият брак! Първият - не, и то по моя вина! Изневерявала съм, е, не кой знае колко много, но бях голяма флиртаджийка, обичах да ме ухажват! Той беше много ревнив, но и аз съм му давала поводи! Имах забежки, но не обичам да си ги спомням - и с колеги, и не с колеги... Имах една по-сериозна история преди това, за която Леонид, слава Богу, не разбра...

Той държеше непременно да сключим граждански брак. Кумове ни станаха Славка и нейният съпруг Каро - Иван Караньотов, който ни беше кум и с Дик.

 

Валерия КАЛЧЕВА

Коментирай 0

1/1

Актрисата сред колегите си на театралните награди "Аскеер" 2005 (Снимка: BulFoto)

Таня Масалитинова и Славка Славова в спектакъла "Кендида" (1962)

Таня Масалитинова и Апостол Карамитев на сцената на Народния театър

Таня Масалитинова и Константин Кисимов на сцената на Народния театър

Календар

Препоръчваме ви

Оскар Уайлд - един живот "срещу", или проклятието на "портрета"

Авторът на "Портретът на Дориан Грей" умира забравен и беден

Татяна Лолова и нейните "Дневници & делници" (галерия)

Обичаната от всички актриса представи пред почитатели в клуб "Перото" втората си автобиографична книга

Шоколади "Гайо" - какаото обича Пловдив

"Всички имаме нужда от емоция, от смисъл, от преживяване както в нещата, които правим, така и в тези, които консумираме", казва магьосникът на шоколада

Еротичните рисунки на японския идол Кацусика Хокусай

Художникът е оставил над 30 000 картини, ескизи и гравюри