Последната изява на незабравимия български актьор Асен Кисимов бе на 12 юли 2005 г., когато той гостува в Благоевград по време на Дните на френската култура. В утрото на 13-и юли спря да бие завинаги любящото сърце на бате Асен, както го наричахме всички. В същия ден бе предвидена поредната му среща с деца - неговата любима публика.

Ние, от по-възрастното поколение, го помним и от театралните и филмовите му роли. Той остави образа си в десетки телевизонни филми и култови ленти, като се започне от емблематичния за родното ни кино филм "Бъди щастлива, Ани!" (1960), през филмите "Пленено ято" (1962), "Понеделник сутрин" (1966), "Да изядеш ябълката" (1975), "От нищо нещо" (1979), "La Donna E Mobile" (1993) и др.; а гласът му се е запечатал в съзнанието ни от десетките радиопредавания, в които е участвал.

Асен Кисимов бе не само талантлив, той беше добър човек. Ето защо всички останаха изумени, когато през 90-те беше нападнат безпричинно в трамвай от млади момчета - скинари, и жестоко пребит от тях. Трудно е да си представим, че никой от тях не е знаел кой е този човек, когото докарват с ударите си до черепна травма?! Както и колко много обичаше той младите хора, колко много деца са заспивали нощем с неговите "Гатанки за лека нощ", и колко трогателно и до днес звучат песните му от филмите "Таралежите се раждат без бодли", "Васко да Гама от село Рупча" и др.

Неговата душа беше "без бодли", и той прости на нападателите си. Бог обича хора като него - незлобливи и способни на прошка. Вероятно затова сърцето му спря да бие внезапно - без залежаване от болест, без физическа агония.

Просто, беше сред нас, и в следващия миг вече го нямаше. Но ето вече толкова години, продължава да присъства в живота ни като жив - чрез филмите, песните и снимките, които паметта ни не иска да забрави. Явно са били нещо значимо в живота на всеки от нас, и затова ги помним.

С актрисата Анета Петрова, в кадър от филма "От нищо нещо"

Асен Ангелов Кисимов е роден на 3 май 1936 г. в Пловдив. В театъра направи чудесни роли в спектаклите "Сватбата на Фигаро", "Осъдени души", "Иванов", "Чудо", "Необикновен процес" и др. Телевизията го обичаше и го направи популярен, а гласът му се разпознаваше от всекиго в радиоефира на предаванетоо "Час на слушателя" по програма "Христо Ботев" на БНР.

И до днес детските песни "Тече, всичко тече", "Къде остана детството", "Зайченцето бяло" и "Песен за хвърчащите хора" са отворили страница в душата на няколко поколения българи, и те носталгично я отварят всеки път, когато остават насаме със себе си. Ние помним текстовете на тези песни - те са се превърнали в нещо като "биографичен спомен" за мнозина от нас.

Малко са хората, обаче, които знаят, че именно Асен Кисимов представя първото българско развлекателно шоу - "Ейсън Чортън от Ямайка" (1977 г.) на Фестивала на хумористичната и сатирична песен "Златният Кос", и участва в редица моноспектакли като "Великите поети на България". Този спектакъл е игран над 700 пъти у нас и в чужбина, и популяризира зад граница най-добрите български поети.

Асен Кисимов започва да играе с името си, но с играта си и топлия си характер, си извоюва друго име - името, което му даде народната любов - бате Асен. Българинът винаги е "кръщавал" така хората, които са му близки по душа. Обръщението "бате", в народопсихологията на българина, е знак за признание, за награда.

  Асен Кисимов / Източник: Хор "Бодра смяна"

По спомените на самия актьор, детството му в Пловдив било "щуро и безгрижно". А щастливите деца по правило растат добри. Майката на актьора - Людмила, била истински алтруист - помагала на бедни и сираци. Именно тя запалила у Асен и другия си син - Иво, любовта към словото и театралното изкуство.

Когато семейството се премества да живее в София, се настаняват в хотел срещу гарата. Асен е на 10, когато е приет да пее в хор "Бодра смяна". 12-годишен участва в радиопредаване, а на 13 - в детската пиеса "Нова Година в нашата дружина" по Асен Босев.

1950-а е знаменателна в кариерата на младия артист - той е само на 14 и вече стъпва на сцената на Народния театър, в постановка на режисьора Стефан Сърчаджиев. В едно интервю Кисимов признава, че именно тогава е усетил "мириса" на театъра - усещане, което го завладява за цял живот.

И от Народния си го харесват, и през 1950-а малкият актьор играе в ролята на Аврамчо в "Под игото", под режисурата на големия Боян Дановски.

Съвсем естествено, при тази ранна актьорска кариера, пътят след гимназията е ясен - ВИТИЗ. Приет е да следва в класа на иконата на българския театър - проф. Георги Стаматов. Цяло съзвездие ражда този клас. Състуденти на Асен са Вълчо Камарашев, Лилия Райнова, Виолета Бахчеванова, Сотир Майноловски, Живко Гарванов и Димитър (Митьо) Манчев.

През 1955-а Асен Кисимов е забелязан и от киното. Участва в първия цветен български филм - "Точка първа от дневния ред" на режисьора Боян Дановски, с музика на Любомир Пипков.

Като студент, Асен Кисимов е поканен в Москва. Цели 20 дни обикаля театрите в столицата на някогашния СССР, гледа и много филми, и остава изумен от "чудесата от актьори". След време ще каже, че е е научил много през тези 20 дни от живота си. Появява се покана и за втори филм в кариерата му - "Години за любов" на Янко Янков.

Оператор на филма е Въло Радев, а музиката е на Александър Райчев. Днес, когато споменаваме тези имена, от само себе си изниква тъжната равносметка, колко много колоси на изкуството си тръгнаха от нашия живот. А те, сякаш бяха "струпани" в един и същи звезден период на едно място. Плеада от актьори, режисьори и композитори, каквито се раждат веднъж на много години.

Цялото студентство на Асен Кисимов преминава през театрални и филмови роли. До полагането на държавния си изпит, той вече е оставил зад гърба си роли в 18 пиеси и 3 филма. Колко актьори могат да се похвалят с такава кариера?!

През 60-те започва да играе в Драматичен театър Бургас, който по онова време експериментира като новаторски, модерен театър. Именно Бургаският театър среща Асен Кисимов с режисьора Леон Даниел. Под негово ръководство той изиграва прекрасни роли в класически пиеси като "Чудак" и "Вишнева градина" по Чехов. В театъра по онова време работят и други театрални звезди като Вили Цанков и Юлия Огнянова.

Първият филм, който прави Кисимов изкючително популярен, е "Бъди щастлива, Ани!", и тази популярност се затвърждава от филма "Пленено ято".

През 1962-ра година Драматичен театър Бургас бива закрит по решение на ЦК на БКП. Асен Кисимов е сред протестиращите срещу това решение 23-ма актьори от театъра. Благодарение на легендарния зам.-министър на културата по онова време - Иван Башев, по-късно загинал трагично при неизяснени обстоятелства, много от актьорския състав на "забранения" театър, са били преместени в София.

След завръщането си на столична сцена, Асен Кисимов играе последователно от 1962 г. до 1965 г. в Театър "Българска армия", после за кратко в Театър "Народна сцена", от 1966 г. до 1972 г. в "Театър на поезията и естрадата" (по-късно - Театър "София"), а от 1972 г. до 2003 г. отново в Театъра на Армията, както и от време на време - в Сатиричния театър и в "Театър 199".

От 1962-ра година Асен Кисимов започва да разказва и приказки по телевизията и се превръща в едно от любимите лица на малките зрители.

Той прави това паралелно с работата си в театъра, и през 1964-та година получава Първа награда на Националния преглед на българската драма и театър, за ролята си в пиесата "Необикновен процес". През същата година започва и радиопредаването "Часът на слушателя" по програма "Христо Ботев" на Националното Радио. Чрез него актьорът получава прозвището "Бате Асен".

На по-късни години, когато с Панчо Панчев - дядо Пънч, започват да правят "Гатанки за лека нощ", Кисимов се шегува, че предаването се прави "от дядо Пънч и дядо бате Асен".

Като партньор на актрисата Пепа Николова, в първата й филмова роля, във филма "Понеделник сутрин"

"Часът на слушателя" е едно от най-дълго продължилите предавания в родния радиоефир - цели 40 години, до смъртта на актьора през 2005-а година. Негови колеги кръщават Кисимов "радиотаткото", заради това, че топлият му глас и общуването със слушателите "звучи мило като бащина подкрепа".

След скандала с Бургаския театър, Кисимов е замесен и в кино скандал. Той се снима във филма "Понеделник сутрин" на режисьорската двойка Христо Писков и Ирина Акташева, обявен от соц цензорите за "ерес". Филмът набързо е забранен. С днешна дата, обаче, експерти изразяват мнението, че "Понеделник сутрин" е един от най-интересните филми от времето на тоталитаризма. В него на Асен Кисимов партнира Пепа Николова - това е първата филмова роля на голямата актриса.

Филмът "Понеделник сутрин" има интересна история. Той е "разсекретен" през 1988-а година - 20 години след създаването си. И печели три отличия на Наградите на Съюза на Българските Филмови Дейци (СБФД) през същата година.

Оттам отива в селекцията на Берлинале 1989, а през 1990-а година е представен на Международния Филмов Фестивал Ротердам (IFFR) в Холандия. През 2002-ра година "Понеделник сутрин" е представен и на Международния Филмов Фестивал в Берлин.

Филмът е знаменателен за Асен Кисимов в много отношения. В годината на снимките умира майката на актьора. Той преживява тежко смъртта й, но като че ли скръбта с пълна сила отприщва таланта му. Изиграва едни от най-силните си театрални роли - в пиесите: "104 страници за любовта", "Табакера 18 карата", "Малки Пушкинови трагедии", "Пътеки" по Николай Хайтов, "Еснафи" по М. Горки и "Има ли смисъл да утепваме мечка" - пиеса, в която играе заедно с Коста Цонев.

В киното изиграва една от най-силните си роли във филма "И дойде денят" през 1973-та. В същата година решава да се пробва като режисьор на театрална сцена и прави пиесата "Както ви харесва" по Уилям Шекспир.

Асен Кисимов / Източник: Хор "Бодра смяна"

Така, между театралната сцена и киното, радиото и телевизията, преминава целият му живот. Човек се чуди на колосалната енергия, която е притежавал този човек. Междувременно изиграва още една силно вълнуваща роля - във филма на Неделчо Чернев "На живот и смърт". Името му се свързва с най-добрите ни режисьори и актьори от миналото. Участва в първата режисьорска работа на Наум Шопов - пиесата "Трибунал", заедно със Стефан Данаилов и Васил Михайлов играе в постановката на Крикор Азарян "Сизве Банзи е мъртъв".

През 1977-а година Асен Кисимов участва във филма "Хора отдалече" на режисьора Никола Рударов. През същата година, заедно с брат си - режисьора Иво Кисимов, създават развлекателното шоу "Ейсън Чортън от Ямайка", което предизвиква огромен зрителски интерес.

Асен Кисимов има и интересен личен живот. Вторият му брак е с много даровитата пианистка Надя Михова, а първородният му син - Йордан, роден през 1978-а, е "кръстен" от Стефан Данаилов "Йордан Асен Първи". Хвърлят пъпчето на бебето на сцената на Народния театър.

На върха на щастието, щастливият татко Асен изпява през същата година емблематичната песен по текст на Валери Петров и музика на Георги Генков "Песен за хвърчащите хора" към филма "Адиос, мучачос".

Една от любимите песни на публиката става изпълнената от него песен "Къде остана детството" към филма "Войната на таралежите" на Иванка Гръбчева, по сценарий на братя Мормареви. Филмът получава наградата за детско кино на Съюза на Българските Филмови Дейци през 1979-а година и заедно с песента изписва още една приказна страница в историята на българското кино за деца.

"Къде ми са детските книжки... кажи ми, мой прашен сандък?", пеят малки и големи, и звучи в нашия радиоефир и до днес.

А помните ли, че цели семейства по соц време заставаха пред телевизора в хола, за да гледат чехословашкия филм "Болница на края на града"? - Е, в него д-р Щросмайер звучеше с гласа на Асен Кисимов.

Актьорът изигра и емблематичния герой на Вазов дядо Йоцо в телевизионна постановка, която се съхранява в Златния фонд на БНТ.

По време на кратките си "откраднати" почивки, Асен и втората му съпруга Надя искат да гледат "Хамлет" на лондонска сцена. Билети, обаче, няма. За пръв път в живота си Асен Кисимов проявява "нахалство". След като дълго чака на опашката, и най-сетне идва редът му на касата, казва на скромен английски, че е български актьор и ако не получи билет, ще "убие някого". Естествено, казва това с типичната си приветлива усмивка, която помним всички. Момичето подхожда със симпатия и настанява бате Асен без билет, на твърде хубаво място в залата, под прожекторите. Щастлив миг, за който актьорът обичаше да разказва през смях.

Кисимов обичаше да разказва и за други перипетии по време на "европейското им турне" с Надя: как са откраднали паспортите им в Париж, та се наложило да ги приютят в посолството ни там; как в Италия се изгубват по уличките на старинно градче и се озовават на място, където ги упътват "на чист български", и мн. други забавни истории.

През 1986-а година Асен Кисимов е награден с Голямата награда за художествено слово "Владимир Трендафилов", но в тази знаменателна година изгубва баща си - Ангел Кисимов. Така животът тече с радости и скръб, които се редуват, и душата му ту "полита" от щастие във висините, ту се приземява скръбна на земята.

"Тече, всичко тече... времето няма бряг и ни влече" от филма "Васко да Гама от село Рупча" на режисьора Митко Петров, вече беше позната на много зрители на БНТ - единствената ни телевизия по онова време. Много хора си я тананикат и днес.

Душата на актьора плаче от текста на тази песен, тъй като тя някак му нашепва спомени от детството с баща му, но ето че получава спасително предложение - да играе в пиесата на Станислав Стратиев "Подробности от пейзажа". Следват и нови филмови роли - в "Някой пред вратата" и "Ева на третия етаж".

Междувременно, през 1989-а година Асен Кисимов издава и плоча, кръстена на името му - "Бате Асен". Тя съдържа 10 песни, с които ще го помним, докато сме живи. През следващата година печели и Първа награда на конкурса по художествено слово "100 години Чудомир".

90-те години са време на политически прелом, в който очакванията ни бяха големи и за кратко културата ни беше в подем. Кисимов участва във филмите "Бронзовата лисица" с режисьор Никола Рударов и в "Когато ме стегне шапката" ("Любовниците").

След 14-годишно прекъсване, отново представи и шоуто "Ейсън Чортън от Ямайка" в зала "България". Интересът бе толкова голям, че след това "завръщане" последва концерт в НДК, под диригентството на Вили Казасян. Всичко това се случи малко преди тържествения бенефис по повод 55-годишнината на актьора, 35-години игра на театралната сцена и почти 25-годишнината на предаването "Бате Асен".

Животът продължава с нови роли, все съвместно с големи имена като режисьорите Иван Радоев и Леон Даниел, актрисата Емилия Радева, композитора Кирил Дончев и др. Постановката "Чудо" по Иван Радоев печели Първа награда на Европейски Форум за Драматургия - Биеналето в Бон, Германия. Актьорите, воглаве с бате Асен, са извикани на бис цели 17 пъти.

Неуморимият Асен Кисимов е поканен да открие училище в Казанлък. Основава фонд на училището. Организира спектакъл в чест на Валери Петров. В края на 1993-та играе във филма на Нидал Алгафари "La donna e mobile". Подготвя рецитала "Шумки от габър" по Николай Хайтов. Издава няколко песни в чест на големия ни футболен триумф през 1994-та, сред които е "Златното момче на България" (от албума "Хайде наш"те"). На следващата година пък открива "Чудомировите празници". Откъде е взимал толкова много енергия, за да направи всичко това?! - "От децата!", казваше скромно с усмивка той.

След едно прекъсване за лечение на травмите от побоя, участва в концерт по музика на Панчо Владигеров. След 22 години, актьорът се радваше да се събере със Софийската Филхармония, диригента Емил Табаков и колегите си, с които някога - през далечната 1974-та, е играл в мюзикъла "Вълкът и седемте козлета".

От 1998-а актьорът се посвещава почти изцяло на мюзикъли и рецитали. Двамата с Панчо Панчев създават представлението за деца "Дядо Пънч, или Панчо Панчев на 777 месеца". Асен Кисимов обожава децата до края на живота си. Според него, всяко дете се ражда добро и едва по-късно променя светогледа си на възрастен - не винаги по най-добрия начин, но такъв е животът.

Актьорът до края на дните си наричаше детската душа "космос" - тя беше за него чиста, загадъчна и достойна да й се отдаде напълно с творчеството си. И той го правеше всеотдайно. Сигурно затова Бог го прибра като свое дете - тихо и в един кратък миг, като въздишка.

Колаж: Петя Александрова/Dir.bg

Поклон пред паметта на големия актьор и човек Асен Кисимов!

Еми МАРИЯНСКА