Въведете дума или фраза за търсене и натиснете Enter

18 години без Станислав Стратиев: Българският модел е велосипед без педали, но с десет кормила

КЛАСИЦИ И БУДИТЕЛИ НА БЪЛГАРИЯ

18 години без Станислав Стратиев: Българският модел е велосипед без педали, но с десет кормила

Авторът на "Рейс", "Римска баня", "Сако от велур" и "Оркестър без име" остави незаето мястото си в драматургията и обществото ни

Станислав Стратиев

Помните ли как сме се смяли на постановката "Римска баня" в Сатиричния театър? И на "Сако от велур", и на "Балкански синдром", и колко любими остават и до днес филмите "Оркестър без име", "Равновесие", "Кратко слънце" и други?! Авторът им бе човек с невероятно проникновен ум, уникално перо и неповторимо чувство за хумор и сатира.

На 20 септември 2000 година ни напусна големият наш драматург Станислав Стратиев. Той беше само на 59 и неговият талант можеше и щеше тепърва да ни зарадва с нови култови творби...Смъртта му бе и е огромна загуба за нашия театър, за нашето общество.

Ще ни липсва...

Критиците го сравняваха с древногръцкия Езоп. Защото умееше да казва сложни неща по неповторимо експресивен начин. За жалост, гневните му мисли, толкова години след т.нар. соц и след т.нар. демокрация продължават да бъдат актуални и напълно оправдават неговата характеристика за "балканския синдром".

Станислав Стратиев е роден на 9 септември 1941 г. в София. Завършва Българска филология в Софийския университет и дълги години е редактор във вестниците "Народна младеж" и "Стършел". Първата му книга - "Самотните вятърни мелници", излиза през 1969 г., а след нея се зареждат "Дива патица между дърветата", "Кратко слънце", "Диви пчели"...

Сцена от "Рейс"

Но онова, с което най-вече го помнят хората, е неговата пряка работа със столичния Сатиричен театър. На сцената на Сатирата драматургът записа със златни букви името си и неговото място остава незаето и до днес в сърцата на зрителите от по-старото поколение.

Още

Стоянка Мутафова чества 70 години на сцена

Стоянка Мутафова чества 70 години на сцена

През 1974 г. в една февруарска вечер в Сатиричния театър в София се случва нещо неповторимо като изживяване - премиерата на "Римска баня". Стратиев е по онова време на Христовата възраст - едва на 33, а за една нощ става национална знаменитост.

Успехът на спектакъла е толкова голям, че името на младия драматург започва да се разнася от уста на уста по всички театри из страната. На сцената първо на Сатиричния в столицата, а после и в провинциалните театри, един след друг се зареждат Стратиевите шедьоври: "Сако от велур" (1976), "Рейс" (1980), "Максималистът" (1984), "Животът, макар и кратък" (1986), "Балкански синдром" (1987), "Мамут" (1990), "От другата страна" (1993), "Зимните навици на зайците" (1996) и др.

В тези постановки през 70-те и 80-те години на 20-и век игра съзвездие от комици, каквото едва ли ще имаме повече. Тези неповторими артисти изиграха в пиесите на Стратиев едни от най-добрите си роли. Някои от тях ги няма вече... Сигурно се събраха там Горе, за да се смеят заедно на "глупотевините житейски"?!?

"Римска баня" на сцената на Сатирата с участието на Никола Анастасов

Още

Доайенът на Сатирата Вели Чаушев представя книгата си „Видения в небесния театър“

Доайенът на Сатирата Вели Чаушев представя книгата си „Видения в небесния театър“

След години от създаването си, част от култовите пиеси на Стратиев бяха така да се каже "осъвременени", макар изобщо да не се нуждаеха от никакви "поправки", защото всичко в тях си оставаше актуално.

Самият Стратиев живееше истинския си живот в театъра и признаваше неведнъж:

"Бил съм щастлив в този театър! Най-напред като зрител, а после и като един от тези, които участват в магията, в нейното създаване или разваляне, това други ще кажат. Но съм бил щастлив. Този театър за мен е като дом.

В него се чувствам спокоен, в него са близките ми хора, в него проходих и пораснах. Струва ми се, че никога не мога да му дам толкова, колкото той ми даде. Но не е и нужно, както човек не прави такива сметки за родния дом, той просто го обича и живее в него и това е достатъчно... Човек не може без дом."

След театъра, втората "любов" на твореца Стратиев, беше киното. И досега "Оркестър без име" на режисьора Людмил Кирков, който бе създаден по сценарий на Стратиев, си остава в Топ 10 на най-харесваните български филми.

Кадър от филма "Оркестър без име"

Още

Георги Мамалев се "клонира" за клип на Народния театър

Георги Мамалев се "клонира" за клип на Народния театър

Онова, което и до днес ни кара да се смеем през сълзи и да се вълнуваме "гневно", както казваше Стратиев, са някои негови мисли, които са като сентенции за народопсихологията на българина.

Да си припомним някои от тях:

"Ако сме дали нещо на света - това е българският модел.

Той е - както Хеопсовата пирамида или Вавилонската кула - нашият принос в съкровищницата на човечеството.

Казано сложно - това е състояние на духа. Определен начин на мислене.

Тип душевност.

Казано просто - обратното на всичко.

Колумб тръгва за Индия и открива Америка.

Ние тръгваме за Америка и стигаме в Индия.

Все откриваме Америка и все се оказва, че сме открили Индия.

Навсякъде по света в приказката на Андерсен кралят е гол.

У нас се получи обратното - кралят е облечен, а народът е гол. И гладен.

И безработен.

Навсякъде по света считат лудите за свестни, но болни хора.

У нас свестните считат за луди. Още от времето на Ботев.

Навсякъде по света дупките са предимно в сиренето.

У нас те са на ръководни места.

Там, когато стреляш по някого, той умира.

Тук, дори когато стреляш по друг, умира Алеко Константинов.

Там са велики народите.

Тук - Народното събрание.

Там от великото до смешното има само една крачка.

Тук няма никаква разлика.

При тях са свободни хората, а при нас - цените.

Това е българският модел.

Българският модел е по-лош от Бермудския триъгълник.

В Бермудския триъгълник нещата просто изчезват.

И знаеш, че ги няма.

При българския модел ги има, но не са те.

И не знаеш какво е.

Нарича се бензиностанция, но нито има бензин, нито ти сменят маслото, нито проверяват гумите, нито мият стъклата.

Знаеш само, че е най-високото на Балканите. Или най-широкото.

Според този модел българските джуджета са най-ниските в света, а българските мъже - най-мъжествените.

Българският модел е, когато мълчанието е злато, а преклонената главичка остра сабя не сече и по-добре яйце днес отколкото кокошка утре, защото кроткото агне от две майки суче.

И когато отвличаме останките на Чарли Чаплин за откуп.

При българския модел селяните идват в града, за да купуват мляко, а гражданите отиват на село, за да прибират реколтата.

Българският модел е велосипед без педали, но с десет кормила.

И когато заводите произвеждат художествена самодейност.

Българският модел е продупчена и завързана с конец стотинка. За да се возим безплатно в асансьор и да говорим безплатно по телефон.

При българския модел няма девета дупка на кавала. Тя не е пробита. Пробита е направо десетата.

Българският модел е не аз да съм добре, а ти да си зле.

Българският модел е неунищожаем.

С него ще бъде свършено, когато всички отидем в Канада.

Както ще бъде свършено и със самата Канада."

                                                                    /Из "Българският модел"/

Станислав Стратиев страдаше от безкултурието и като всеки умен човек разбираше, че постдемокрацията ни води натам - към обезкултуравяне, и още по-лошо - към опростачване на нацията.

" Държавата се разведе с културата.

Несходство в характерите.

Грандомания, графомания и блудство.

Нанасяне непоправими щети на първата"

                                                          /Из "Развод по български"/

И как да не се смееш и гневиш едновременно на такива неостаряващи мъдри мисли, и така сполучливо изразени с думи, като:

"Българският самурай е екологически чист, политически активен, социално слаб и сексуално силен..."

"Ние сме страна на самураи.

Самураите на Балканите.

Най-напред бяхме белгийците на Балканите, след това прусаците на Балканите, а сега сме самураите.

Може би един ден ще бъдем българите на Балканите.

Като истински самураи и ние не работим нищо.

Предпочитаме през цялото време да се бием.

Българският самурай се бие само в гърдите.

И се размножава чрез делене.

И противопоставяне.

Той дава не обет, а обед за служба.

Българският самурай е верен не на дадената дума, а на този, който дава думата.

Той е винаги от страната на изгряващото слънце.

И никога от страната на залязващото.

Конят на българския самурай е троянски, любимото му оръжие е чадър, а ветрилото му прави априлски вятър.

Той никога не употребява меча си — пази го за музея на революционното движение.

Българският самурай вярва не в кармата, а в казармата. Кимоното на българския самурай преди беше от шаек, а сега е от американ.

Българският самурай прави харакири на съседа си.

Той обича не "хайку", а хайки.

Дори когато е с джапанки, българският самурай е бос.

Българският самурай не бръсне никого. Даже главата си.

И яде ластовичите гнезда заедно с ластовиците.

Българският самурай винаги се смее последен.

И се познава и под съдран чул.

Той е прав, дори когато е легнал.

Любимото му изкуство е бойното.

Когато чуе думата "култура", българският самурай се хваща не за пистолета, а за бюджета.

И съкращава сумата.

В предизборната си програма той обещава да превърне дори плачещите върби в смеещи се.

И Черно море в Бяло.

Паунът на българския самурай е едноцветен. Българският самурай е екологически чист, политически активен, социално слаб и сексуално силен.

Той не гори, но поддържа горенето.

Не яде треви, но където мине, трева не никне. Колкото повече сме самураи на Балканите, толкова по-малко ще бъдем българи в Европа".

                                              /Из есето "Българският самурай"/

Поклон пред истинския самурай на словото, на морала и дързостта да се говори истината - драматурга и човека Станислав Стратиев! Той бе един от последните ни големи класици и народни будители.

Човек, който можеше с една дума да посочи недъга и да го осмее, както и да превърне усмивката на самодоволните в горчива гримаса. Липсва ни неговото безкомпромисно перо!

Еми МАРИЯНСКА

Още

Хайтов - писателят на киното

Хайтов - писателят на киното

Още

Диалог между Емилия Радева и Татяна Лолова на премиерата на „Ние, артистите“

Диалог между Емилия Радева и Татяна Лолова на премиерата на „Ние, артистите“

Още

Калин Сърменов и Алекс Сърчаджиева влизат в роли на психотерапевти

Калин Сърменов и Алекс Сърчаджиева влизат в роли на психотерапевти

Още

"Оркестър без име" се завърна като мюзикъл

"Оркестър без име" се завърна като мюзикъл

Коментирай 5

Календар

Препоръчваме ви

Италия отбелязва 700-годишнината от смъртта на Данте със стотици събития

Четения, изложби, концерти, лекции са сред планираните прояви в чест на автора на "Божествена комедия"

Кант във вертеп, съблазнителят Киркегор: Великите мислители и любовта

Книгата "Любовта на философите" от М. Гайер разказва за любовните капани, в които са попадали на най-мъдрите хора на света

Димо Коларов - "Златното око" на камерата

24 години от смъртта на филмовия оператор

Мартин Скорсезе в есе за Федерико Фелини и изгубената магия на киното

В „Маестрото“, режисьорът критикува съвременната филмова индустрия

Георги Минчев - живот, изпят с ритъма на рока

20 години от смъртта на легендарния изпълнител

"Случаят Левски": За Апостола в това общество място няма, защото то отново би го унищожило

"Българските управници от последното столетие превърнаха Левски от идеал в идол" споделя авторът на книгата Людмил Леонидов