На 15 септември 1919 г. е роден големият български писател Николай Хайтов. Ако бе жив, щеше да навърши 99 и да отпразнува рождението си с любимата си песен - "Руфинка болна легнала". Щеше да се ядосва на живота ни, на българите, но над всичко отново щеше да постави България, защото както сам признаваше, единственото му "агрегатно състояние" бе националист. Хайтов почина от левкемия през 2002 г., но в народната памет е оставил не само творчеството си на писател, но и трайни следи в родното кино. Няма друг писател в българската литература, чиито произведения да са били толкова екранизирани - при това, с небивал кинематографичен успех. Достатъчно е само да споменем "Козият рог", "Мъжки времена", "Краят на песента", "Дърво без корен", "Орисия", телевизионните сериали "Семейство Калинкови" и "Капитан Петко войвода", и всеки грамотен българин ще каже: "Да, Хайтов. Голям автор!"

Снимка: Архив на Dir.bg

Николай Хайтов не само бе автор на множество сценарии за киното, но по негови творби са работили и други сценаристи. Само от сборника "Диви разкази", на екран се появяват десет филма.

Най-награждаваният, естествено, си остава "Козият рог", признат за шедьовър на родната кинокласика. Екранната версия на "Козият рог" е прожектирана в 62 страни по света. През 1972 г. "Козият рог" е един от осемте филма, включени в надпреварата за "Оскар", а през 1993 г. е посочен за най-добрия български филм за всички времена.

Героите от Хайтовите разкази "Сватба" и "Мъжки времена" пък оживяват във филма "Мъжки времена" /1977 г. /, с участието на Мариана Димитрова и Григор Вачков.

Преди години целият български народ притаяваше дъх пред телевизорите, за да проследи какво ще се случи с Капитан Петко войвода? В основата на биографичния филм за Петко Киряков, е историческият роман за Капитан Петко войвода на Николай Хайтов. А великолепното актьорско изпълнение на Васил Михайлов до такава степен покри образа на легендарния герой, че и до днес в представите на българите Петко войвода се идентифицира с визията и гласа на талантливия актьор.

Всъщност, Васил Михайлов игра и в друг култов филм по Хайтов - "Краят на песента". Филмът пресъздава Хайтовия разказ "Ибрям Али". И в него действието се развива в Родопите и отразява съдбата на българомохамеданското население в този измъчен край.

Снимка: Архив на Dir.bg

Финалът на филма е наистина покъртителен, и според много кинокритици може да съперничи на световни творби, създадени от творци от ранга на Федерико Фелини. В този филм прозвуча любимата песен на Хайтов - "Руфинкината" - неговият химн на родолюбие.

Отново в Родопа планина ни отвежда и филмът "Орисия", създаден през 1983 г. по мотиви от разказа на Николай Хайтов "Дервишово семе". Основна тема на филма е състраданието, човещината - въпреки несправедливата орисия. Хайтов бе самороден мъдрец, който удивително дълбоко познаваше човешката душа и народопсихологията на българите.

Снимка: Архив на Dir.bg

През 1992 г., след т.нар. демократични промени, излезе филмът "Куршум за рая". В него се развива друга нравствена тема - отказът от насилие в духа на християнските ценности. Филмът е построен върху разказа "Грях" от сборника на Хайтов "Хвърковатото корито".

Безспорно една от най-популярните творби на Хайтов е сборникът му "Диви разкази". По един от разказите в него стъпва киноновелата "Изпит", с участието на Филип Трифонов.

В духа на народния фолклор е филмът "Ламята" /1974 г. / Алчен болярин се оказва по-страшен от митичното чудовище. Хайтов и тук се проявява като защитник на народа срещу тираните. Филмът "Ламята" е оценен от критиката като пръв роден опит във фентъзи комедията, реализирана чрез изключително новаторското си за времето съчетание между игрално кино и анимация.

Носталгия предизвиква дори само споменът за първия български сериал "Семейство Калинкови" /1966 г. / По онова време не във всеки български дом има телевизор, така че по съседски хората се събирали да гледат филма - той се превръща в истинска сензация и тема за ежедневно обсъждане. Ярките образи на главните герои и до днес са живи в спомените на по-възрастните българи.

Последният филм, създаден по сценарий на Хайтов, е "Горски дух" /1996 г. / В него е застъпена още една от темите на родолюбеца Хайтов - опазването на българската природа.

Хайтов остави богато наследство на българската литература, а оттам и на киното. Вероятно и занапред ще се екранизират негови творби.

Прочутите му "Диви разкази" /1967 г. /са преведени на 22 езика. Не по-малък е приносът му в драматургията и публицистиката. Хайтов е автор на над 10 пиеси, на над 800 статии и рецензии.

Как оценяваше новото време, в което живя за кратко пистаелят? - Веднъж той каза в едно интервю:

"Българинът има нещо общо с лисицата: точно когато я мислиш за умряла, тя хукне. Много пъти това ни е спасявало, дано и този път да ни спаси от нашите и чуждите гробари, които са се хванали вече за лопатите. Нацията ни сега е в безпътица, но не е безпътна."/ 1993 г./

Писателят страдаше от погубването на националната ни идентичност и ясно виждаше, че народът ни отново се полъгва по илюзии. Сигурно затова малко преди смъртта си хвърли в публичното пространство думи на огорчение и гняв - че си "отива с кеф от този свят". Тази словесна дързост не означаваше нищо друго, освен разочарование от света наоколо.

Снимка: Архив на Dir.bg

Хайтов ни завеща огромно творчество - словесно и аудиовизуално, върху което да продължим да си блъскаме главите с въпроса: "Какво още искаше да ни каже Хайтов?" Понякога възприемахме някои негови изказвания като твърде крайни, докато животът сам не ни опровергаваше и ни доказваше, че е бил прав. И сега се сещам за една негова мисъл, на която сигурно й е дошло времето да осмислим истински:

"В една зверилница, толерантност означава смърт."

Писателят поставяше над всичко любовта си към България, боледуваше за България. 

Да, време е отново да прочетем и изгледаме създаденото от мъдреца Николай Хайтов.

Снимка: Иван Григоров

В същото време копнежът му по хармония беше толкова голям, че се опитваше да сложи мехлем на душите ни с простички формули от живота, като тази:

"Oбичате ли растенията? Забавляват ли ви буболечките? Вълнувате ли се, когато две пеперуди се прегръщат? Харесва ли ви миризмата на дива чубрица? Трогвате ли се от багрите и разнообразието им?

Ако на тези въпроси бихте могли да отговорите с "да" - вие сте човек щастлив.

Снимка: Архив на Dir.bg

Можете ли да се възхитите на един залез, да се трогнете от играта на вятъра, когато си прави кули от облаците и ги разваля с един замах, за да издигне още по-величествени? Обичате ли понякога да слушате вятъра и да си говорите с него?

Успокоява ли ви шумоленето на листата?

Ако и това умеете да правите - вие сте много щастлив. Защото то ще означава, че... вие няма да останете никога сам, че имате... цяла в с е л е н а от зелени дървета, от цветя и пеперуди, от буболечки и мравки, от изгреви и залези, от звукове и аромати". /Из "Бодливата роза", Николай Хайтов/

Еми МАРИЯНСКА

Още

"Козият рог" на Методи Андонов все още е единственият ни "световен" филм

Още

Синът на Мария Нейкова: Майка ми се дразнеше да я питат за катастрофата