Проф. д-р Станислав Семерджиев или Стенли, както го наричат приятелите му, е роден на 6 януари 1963 г.

Буенос Айрес, Аржентина (Снимка: Личен архив)

Завършва със златен медал за отличен успех Английската езикова гимназия в Пловдив, завършва със златен медал за отличен успех и специалност "Кинознаниe" във ВИТИЗ "Кръстьо Сарафов". Специализира Продуцентство и Сценаристика в Лос Анжелис и Мюнхен.

2015 г. По време на снимки на студентски филм от училището в Маракеш, Мароко, 2015 г. (Снимка: Личен архив)

2015 г. Мюнхен, Германия (Снимка: Личен архив)

Създава специалност Драматургия в НАТФИЗ, която ръководи и до сега. Три пъти е избиран за ректор на Националната академия за театрално и филмово изкуство "Кръстьо Сарафов", като всеки път е получавал над 70% от гласовете на Общото събрание. Три пъти е избиран за член на Управителното бюро на Съвета на ректорите в България.

Създател на Българската асоциация на филмовите, телевизионите и радио сценаристи - БАФТРС - и четири пъти единодушно избиран за нейн председател.

Четири пъти единодушно е избиран за член на борда на Европейската сценарна федерация в Брюксел с гласове от 27 държави.

Шанхай, Китай (Снимка: Личен архив)

Два пъти Вицепрезидент на Световната асоциация на филмовите и телевизионни висши училища - СИЛЕКТ, с безпрецедентен успех от 90% от гласовете на 150 училища от 50 държави, а понастоящем втори мандат Изпълнителен директор на същата асоциация, избран с абсолютно единодушие от управителния борд, включващ представители на 6 континента.

о. Корфу, Гърция (Снимка: Личен архив)

2011 г. Китай (Снимка: Личен архив)

От 1983 г. досега е бил председател и/ли член на международни фестивални журита, гост-преподавател в университети и докладчик в научни симпозиуми в повече от 50 държави. Автор е на над 150 научни и критически публикации, както и на монографията "Кратка история на световната сценаристика, том 1: САЩ 1987-1927" (1994). Сценарист и консултант на повече от 60 пълнометражни филмови сценария за европейски продуцентски компании.

Автор на сцeнария на филма "Разруха" по романа на Владимир Зарев, автор и сърежисьор на "Авантюрата Хамлет" (2008), създател и на първия дългометражен тв сериал "Хотел "България", който се излъчва по Нова ТВ през 2004 г.

В откровено интервю за Impressio проф. Семерджиев разказва за увлечението си по изкуството още от детството, за преживяванията си в оркестрината на операта, когато е само на 3 години, за сънувания текст на есето си за Хамлет, за това как може да бъде сринат от безхаберници един уникален проект, но после той да възкръсне още по-жив от пепелта, изрича на глас за нашите читатели и мечтата си за НАТФИЗ.

Ректорът на НАТФИЗ пред Impressio:

о. Корфу, Гърция (Снимка: Личен архив)

- Как се запалвате по литературата, по театъра, по киното, проф. Семерджиев?
- От най-ранна възраст очевидно съм проявявал някакви театрални заложби - актьорски, пък даже както казват някои, и режисьорски. Събирал съм децата в квартала и съм правил някакви постановки, пиески съм измислял.

Вероятно много деца го правят, но майка ми е възприела това като някаква Божия искра.

Тя беше с изключителни интереси към изкуството. От дете помня нейната огромна колекция от списанията "Филмови новини", "Киноизкуство", "Космос", "ЛИК"...

Иначе тя се занимаваше със зъботехника. Вярваше, че у мен има заложби за киното и театъра и от най-ранна възраст, когато бях 7-8 годишен, започна да ми дава целенасочено книги, които да ме водят към такова развитие.

На 7 години, например, тя ми даде да прочета "Хамлет"! Питал съм я по-късно защо го е направила, а тя ми каза, че й се е сторило съвсем естествено.

С майка си Иванка и баща си Тодор Семерджиеви (Снимка: Личен архив)

Баща ми беше музикант, свиреше на фагот в операта и аз ходех с него от 3-годишен. Непрекъснато съм бил зад кулисите, долу при баща ми в Оркестрината - те свирят, а аз седя до него на едно столче. И това по време на тричасови опери! Баща ми казваше: "Ти не мръдваше - как не ти се припикаваше, как не ти се припиваше вода?! Седиш тихо и кротко, около теб музиката гърми, а ти седиш, седиш, и слушаш..."

Бебешките години на един професор (Снимка: Личен архив)

Малкият Станислав (Снимка: Личен архив)

(Снимка: Личен архив)

Познавам цялото творчество на Верди, на редица композитори... Вагнер обаче е любимият ми композитор. С акад. Пламен Карталов често се шегуваме на тази тема, защото той знае това и ме кани непрекъснато на всички Вагнериански тържества. Обичам толкова Вагнер, защото при него се съчетават по уникален начин театърът и музиката.

- Много интересно как реагирахте като Ви връчи майка Ви "Хамлет" на 7 години?
- Зачетох я с много голям интерес! Ама, тя пиесата започва със страхотна сцена - чакат духът да се появи... И сега - истина ли е, не е ли истина?! То това е само по себе си трилър, страшна приказка, то е интересно!
Аз не съм разбирал голяма част от самия текст, но - гробари, черепи, един пада промушен от сабя, друг от шпага - това е завладяващ сюжет за едно дете. Другата книга, която четях по същото време, беше "Робинзон Крузо". На 3 години и половина вече четях свободно. Затова на 7, аз нямах проблеми нито с четенето, нито с писането. Между другото и със смятането.

С дядо си Ангел Арабаджиев в Рила (Снимка: Личен архив)

Да кандидатствам във ВИТИЗ като завърша гимназия, беше най-естественото решение, никой не е очаквал друго от мен. Бях ръководител на драмкръжока, пишех ученическите пиески за всички чествания и тържества, правех рецитали...

1979 г. С учителката си по български език и литература в Английската гимназия в Пловдив Величка Янакиева (Снимка: Личен архив)

Всички обаче очакваха, че ще се насоча към актьорството. Но в последните 2 години от гимназията, аз започнах да се интересувам от киното, започнах да правя много сериозни писмени анализи на филми и реших да кандидатствам кинознание.

- Приемат Ви още първата година и още в първи курс пишете есе цели 110 страници, посветено на "Хамлет"!
- Сигурен съм, че сега най-вероятно нямаше да мога да напиша подобно нещо. Преподавателката ми Снежина Панова ми възложи да напиша не 110, а примерно - 10 страници...

Ситуацията с това есе беше много странна. Написах го за 12 нощи. Събуждах се някъде около полунощ, тогава си лягах по-рано от сега, и започвах да пиша до сутринта. Това е единственият период от живота ми, когато съм работил през нощта.

И не, че съм се изживявал като някакъв голям писател. Не. Просто така се случи. Сънувах текста, ставах, и започвах да пиша. Явно в някаква степен съм се идентифицирал с персонажа, в много голяма степен съм потънал в самия текст, в желанието си на 100 процента да го разтълкувам. Но аз мисля, че всичко си идва Свише!

1969 г. В Овчи кладенец с дядо си Ангел Арабаджиев

Есето се казваше "Мигът" и основната поанта беше за това, че всичко се случва в един единствен миг. Целият наш живот е един миг. И в този миг няма минало и бъдеще - всичко е настояще. Оттам тръгна после във филма ми за Хамлет цялата теза за времето като несъществуващо време. Той започва с равнината на Мьобиус, с преливането на пространствените линии и обръщането на пространството.

Аз тогава много се интересувах от физика. Бях дал текста на един близък приятел - физик, който в момента е професор в Харвард, тогава първокурсник, и той възкликна: "А, какво правиш ти, занимаваш се с въпроси, които са в моята област! Това, което си написал е много интересно! Трябва да седна да го разгледам!"

Дадох го на един друг приятел, аниматор, Сашо Захариев, който пък направи илюстрация и тя беше точно в пространството на Мьобиус, което се огъва. Вътре в него се включва целия този миг, всичко, което се случва, което ние възприемаме като минало и бъдеще.

- Как реагира Снежина Панова, когато първокурсникът Семерджиев й даде есето си за "Хамлет" с обем едва ли не на научен труд?
- Снежа Панова беше втрещена. Аз пазя нейни бележки по различни части от есето ми. Каза ми: "Вижте сега, Семерджиев, аз мисля, че не е лошо да дадем този текст на проф. Любомир Тенев, който, както знаете, е най-големият капацитет по Шекспир." Отвърнах: "С удоволствие, ама как ще го занимаваме с моите глупости?!" Тя ме прекъсна: "Не, не, моля ви се, недейте така да се отнасяте към собствената си творба! Аз лично ще го дам на проф. Тенев!"

Панова взе текста. Някъде след 3 месеца ми се обади: "Проф. Тенев иска да се срещне с Вас!" "Ама, аз мислех, че това вече е приключена тема!" Тя продължи: " А не, не, проф. Тенев прочете есето ви и и иска да се срещне с вас на "Ангел Кънчев" 5, в Клуба на Съюза на писателите..."

С майка си Иванка Семерджиева в Бари, Италия (Снимка: Личен архив)

Отидох. Професорът седеше на масичка с едно кафе. Почти загубих ума и дума. Той започна: "Заповядайте, седнете, млади колега!" Моето есе беше пред него. "Прочетох с голям интерес вашия текст. Но трябва да ви кажа още от сега - този текст е или закъснял с 50 години, или е изпреварил с 20 години своето време. Той в момента не може да бъде нито публикуван, нито филмиран, нито театрализиран. Защото интерес към такива текстове няма.

Това е текст, който можеше да бъде написан през 20-те - 30-те години от хората, които бяха в кръга "Мисъл". Може би вие щяхте да направите фурор с него по времето на модернизма. Но сега никой не се интересува от такъв тип писане. Може би след 20-30 години отново ще дойде времето на такива текстове!"

И проф. Тенев се оказа абсолютен пророк. Защото точно след 20-25 години, той получи много високо признание от известен американски режисьор...

- Тогава Вие решавате да снимате филма "Аз, Хамлет"...
- Да, филм по самия текст. Документалният проект "Авантюрата "Хамлет" се роди след като не се случи игралният ми проект.

- Как стана това?
- През 1997 година на семинари в Мюнхен аз изнасях лекции. Паралелно с мен четеше лекции и Грег Роуч, режисьор на световноизвестната поредица "Досиетата Х", който говореше за работата си по тях, за цялата структура на интерактивността.

Една седмица бяхме заедно всеки ден. Говорихме си постоянно за най-различни неща. И стана дума, че съм писал такъв текст. Той се заинтересува и ме попита имам ли го на английски. Нямах го. Грег Роуч каза просто да му го разкажа по-подробно. Отделих 2 часа да му пресъздам текста в доста големи детайли. Той каза: "Много бих искал да го направим това нещо заедно, като проект на филм. И не само на филм. Бих искал да го направим като интерактивен проект... Искам да заснемем всички гледни точки."

Защото в моя текст съществуват всички гледни точки към случващото се - на Клавдий, на Офелия, на Гертруда... Това си беше предвестник на интерактивната драматургия. Грег Роуч заключи: "Това ще бъде страхотно! Ще направим 360-градусово заснемане..."

Брюксел, Белгия (Снимка: Личен архив)

Ние тогава говорихме за 360-градусово заснемане! А 360-градусовите камери се появиха преди 5 години! Грег Роуч подготви интерактивната страна на проекта. Как ще се снима, от каква гледна точка, ракурси... Бяха направили огромна режисьорска книга. Започнахме да кандидатстваме за финансиране, той каза, че ще вложи другата половина от средствата от неговата компания, за да стане фифти фифти с Националния филмов център.

Но през 1997-1998 година дойде голямата финансова криза у нас. Доларът скочи до 3 000 лв. за три дена. НФЦ суспендира всички договори. Ходих при министъра на културата Емма Москова, тя също каза, че не може да ни помогне. Грег Роуч от своя страна не можеше да извади толкова много пари, за финансирането на целия проект.

На риск аз започнах снимките с всичките си налични пари, които имах спечелени от уъркшопове в Германия. Добре, че беше зам.-министърът на културата Юрий Дачев, тогава колега, сега вече мой близък приятел. Отидох при него, обясних му, че сме започнали, че има ангажирани известни американски колеги. Той обеща да говори с министъра на културата Емма Москова финансирането да се направи на траншове. И наистина, успя да уреди в рамките на година и половина - две, да се изплащат тези траншове.

Атина, Гърция (Снимка: Личен архив)

Но разбира се, те не включваха лихвите, които аз трябваше да плащам за парите, които съм взел, за да започна да снимам. Защото освен моите лични средства, аз набутах пари, взети назаем от много хора - по 20 000, по 30 000... Хората си чакаха парите, а аз им бях обещал известна лихва все пак... Все едно...

- Но след това идват поредица от удари, които объркват плановете ви!
- Ние се качихме да снимаме септември месец на Седемте рилски езера, когато по принцип времето е много дъждовно. Но Господ беше милостив към нас и не падна капка дъжд по време на целия снимачен период. Имаше мъгли, но това за нас беше добре, защото работеше в стилистиката на продукцията.

Снимките бяха тежки, защото се снимаше на 2 700 м височина. Само качванено и слизането с конете по час и половина с камери и осветление всеки ден си беше тежка процедура. А горе нямаше нищо - хижата беше 500 м под върха, където снимахме. Направихме импровизирана тоалетна. Вода, храна - всичко се носеше до горе на ръце. Бяха направили няколко импровизирани палатки за апаратурата. Ако стане някакъв проблем с човек от екипа, не дай си, Боже, трябва да се носи на ръце до долу, да го прекарваш до София. Екстремни бяха условията!

За 20 дни приключихме снимачния процес, останаха незаснети около 3-4 сцени. Американският композитор, който е автор и на музиката и на "Досиетата Х", си счупи ръката - падна, слизайки от коня. Още първата седмица се наложи да се върне в Америка. Станаха няколко проблема, свързани с танцовите номера. Оказа се, че на сцената в репетиционната зала са добре, но там горе не могат да се случат и трябваше да се прекомпозират.

2011 г. Пекин (Снимка: Личен архив)

Решихме, че ще дозаснемем това следващата година, както и всички сцени, свързани с пътуването на Хамлет към себе си. Той ходи по всяко езеро, размишлява... Това са монолозите на Хамлет. Те и без това изискваха друга стилистика.

Подредихме си нещата за следващата година. Започнаха да идват и траншове, за да се изплащат парите...

И следващото лято аз отивам с един малък екип, за да стегна сцената за снимки. Но... изведнъж се оказва, че сцена няма! Намирам една разпертушинена сцена, нарязана с резачки, тук-таме останали някакви парчета, които са пропуснали да приберат...

Оказва се, че това го е направил хижарят на съседната хижа "Иван Вазов", който направи пълни публични самопризнания в полицията. Има и свидетелски показания на 18 души в писмен вид на хора, които са го видяли какво прави, как пренася материала...

След година и половина разтакаване, се оказа, че Кюстендилският съд прекрати делото... поради липса на доказателства.

Ташкент, Узбекистан (Снимка: Личен архив)

Та тогава, ние заснехме сцените с монолозите на Хамлет. Говорихме с Грег Роуч да се направят някакви допълнителни елементи със специални ефекти.

Накрая аз трябваше да му изпратя целия материал, за да работи по него. Но материалът трябваше да се прехвърли от една система на друга, което по това време в България се правеше само на две места и струваше "луди" пари! А аз нямах дори да платя на конярите, които прекарваха екипа.

По време на снимките на"Авантюрата Хамлет" (Снимка: Личен архив)

Свързах се с един приятел германец от Мюнхен и го попитах не може ли при тях да се направи прехвърлянето на материала. Той каза: "Добре, но аз съм в Брауншвайг..." "Добре, в Брауншвайг."

И на 1 януари аз тръгнах с всички оригинални материали в един огромен кашон. Абсолютно легално. Трябваше да го нося като ръчен багаж от София и от Прага да летя за Брауншвайг. Започва страхотна снежна буря, полетът беше анулиран. Свалиха ни от самолета. На другия ден ме накараха да пусна кашона на чекинг. Обяснявам им, че е минал като ръчен багаж. А те: "В София не ни интересува какво е ставало, пускайте го..." А на всичкото отгоре полетът вече не беше директен. Трябваше да летя до Франкфурт и оттам за Брауншвайг.

Пак им обяснявам, че това е оригинален материал. Те обаче са категорични, че има две възможности - или да не го качат на самолета или да го пусна на чекинг. Е, пуснах го...

Като пристигнах в Брауншвайг, кашонът се появи разкъсан. Пребледнях като платно като го видях. Започнахме да го проверяваме кутия по кутия - тук липсва една касета, там липсва една касета...

12 касети липсваха от 12 кутии с материал - от всяка по една. Искали са да видят какво има, защото са мислили, че отивам да въртя някаква търговия с тях. Разбрали са, че не е така, но не са си направили труда да върнат касетите. Започнах да пиша до всичките митници, всички казват: "Това не се е случило при нас!"

По време на снимките на "Авантюрата Хамлет" (Снимка: Личен архив)

Така и не можа да се намери този материал. Тогава всъщност започна да ми побелява косата. Защото не стига, че не бяхме дозаснели сцени, не стига, че половината бюджет ни го нямаше, но част от материала също липсваше!

Тогава се роди идеята да се създаде документален проект, който да разкаже за всичко, което се е случило около снимането на "Аз, Хамлет."

Току що беше излязъл документалният филм на Тери Гилиъм "Изгубени в Ла Манча", за неговия провал при снимането на филма за Дон Кихот, когато бури му събарят декорите, наводнения му отнасят реквизитите... Не се правя на Тери Гилиъм, но в българските условия ситуацията беше същата.

- И така се ражда филмът Ви "Авантюрата Хамлет", за който като че ли в България никой не говори...
- В България никой не говори. В света обаче говорят непрекъснато.

В компютъра в момента имам 15-странична студия, която излезе в Университета в Торонто, която е анализ на филма. Две години преди това на ежегодния семинар на Кралското Шекспирово общество беше представена друга студия за филма ми "Авантюрата Хамлет". В Австралия филмът е включен в учебната програма на студентите в Сидни.

С Грег Роуч по време на снимките на"Авантюрата Хамлет" (Снимка: Личен архив)

Продуцентът на "Мулен Руж" и на "Ромео и "Жулиета" Мартин Браун беше изключително впечатлен като видя филма. И той го пуска на студентите си редом с филма на Тери Гилиъм и с филма на Ал Пачино за неговата невъзможност да направи "Ричард III". Браун излъчва цял един такъв цикъл от филми, които разказват за грандиозни проекти, които не са могли да се случат по някакви причини.

Марк Бърнет пък направи за филма отделна глава в книгата си за екранизациите на "Хамлет". Написа я, изпрати ми я, много е интересна. Книгата трябваше да излезе миналата година, но той се разболя, сигурно ще излезе тази година.

Да не говорим, че филмът е канен на много прожекции на най-различни университетски и не само университетски форуми, на най-различни фестивални изяви.

- В един период във в. "Култура", сп. "Киноизкуство", сп. "Филмови новини" Вие публикувате интервюта с редица известни имена от световното кино, които са и ваши приятели...
- Повечето от тях съм интервюирал в Лос Анджелис, когато през 1990 г. отидох на специализация. Преди това пък на най-различни фестивали - в Единбург, в Анже и др. Журналистическият ми период продължи около 7-8 години - още от студентството. Имам пространни интервюта с нашия Милчо Левиев, с Антониони, с Тед Кочеф, с Енцо Сичилиано, най-близкият сътрудник на Пазолини. Отдавна планирам да публикувам кореспонденцията си с него, в която той разказва за Пазолини.

- Ще вдигнете ли предварително малко завесата за нашите читатели?
- Сичилиано е познавал Пазолини в много дълъг период от живота му. Те са били близки приятели в течение на повече от 25-30 години. Познава го от най-ранна младежка възраст и в някаква степен знае целия процес на неговото израстване. Не случайно той написа биографична книга за Пазолини. За съжаление, не е издадена в България. А тя е изключителна.

Белфаст (Снимка: Личен архив)

С Енцо Сичилиано сме си говорили как Пазолини е писал стихове, което много малко хора знаят, какви стихове е писал, какво го е интересувало, все неща от неговата лична творческа кухня. Примерно, защо е създадена определена сцена в негов филм, за неразгаданите неща във филма му "Теорема", за грешните интерпретации на критиците... Питал съм Сичилиано: "Добре, Пазолини защо не се намеси да опровергае грешните тълкувания?" А той ми отговори: "Той нямаше време да се занимава с такива неща. Не желаеше да се занимава да обяснява, да опровергава... Казваше - не мога да се разправям с това, аз трябва да правя следващия си филм."

- След промените продуцентът на Антониони Харисън Рийдър иска да Ви направи шеф от българска страна на филмова компания, която да създаде у нас... Как се случи това?
- Продуцентът Харисън Рийдър, лека му пръст, един от американските продуценти на Антониони, който пръв дойде у нас след промените, искаше да изгражда студия и може би, ако беше успял да го направи, нещата в България щяха да са различни. Той дойде тук по покана на проф. Людмил Стайков заедно с една група от десет известни американски продуценти. Те кацнаха на 11 ноември 1989 г... Просто съвпадение. Посещението беше планирано година преди това...

2017 г. С проф. Людмил Стайков на 80-тата му годишнина (IСнимка: Личен архив)

Джули, съпругата на продуцента Роджър Корман, при който са започнали всички - като се започне от Джак Никълсън, мине се през Скорсезе и Джордж Лукас, ме караше да я водя по митингите и да й бъда нещо като бодигард. Тя снимаше непрекъсното, много беше впечатлена. Попита дали може да вземе един от трансперантите, които носеха едни момчета. Попитах ги дали можем да го откупим. А те викат: "Ама, как ще го откупувате, подаряваме им го, нека американците да видят за какво става дума!"

По това време аз бях втора година асистент във ВИТИЗ и единственият човек, който знаеше английски на достатъчно добро ниво, защото превеждах филми години наред във филмотечното кино "Дружба" (сега "Одеон). Людмил Стайков ме покани да бъда преводач на групата американски продуценти. И 10 дни ние ги развеждахме из България. С много от тези хора запазих добри взаимоотношения години наред.

Тогава Рийдър организира срещи и с известни режисьори, сред които Тед Кочеф и Джон Карпентър, за да разгледат и да преценят възможностите за снимки у нас.

Джон Карпентър, с който също съм правил интервю, и е един от най-големите майстори на трилъра, на филмите на ужаса, искаше да снима в България.

Харисън Рийдър имаше желание в българо-американската компания, която ще направи в България, аз да координирам тук продукциите, а той да ръководи от Америка. Но... човекът умря от рак.

Австралия (Снимка: Личен архив)

По време на сафари в Южна Африка (Снимка: Личен архив)

След това през 1994 г. Мел Суоп, който беше вицепрезидентът на "Метро Голдуин Майер" в телевизионната продукция, ми плати 6 месеца да седя при тях и да гледам как се правят телевизионните сериали. Искаше да ме прави телевизонен сценарист. Дадох му някои мои неща и той ми каза: "Страхотни са, искам да работиш за мен!"

Но след като прекарах половин година в "Метро Голдуин Майер", казах на Суоп: "Благодаря ти много, но аз няма да остана да снимам сериали!" "Защо?!" Обясних: "Защото, за да правиш сериали тук, трябва да си американец. Няма как аз да знам детайлите в речта на човека от Средния Запад, няма как аз да знам проблемите на човека от Източното крайбрежие, за да напиша нещо, което е достоверно, пълноценно и реелистично. Това не е художествен филм, сериалът е реалия, ежедневие, което ти трябва да познаваш брилянтно."

- Филмът "Разруха" по романа на Владимир Зарев, на който сте сценарист, е готов от 2 години. Кога се очаква по екраните? Трудна ли беше работата Ви по сценария?
- В "Разруха" няма конфликт. В романа на Владимир Зарев има две паралелни сюжетни линии и аз трябваше да реша дали да избера само едната или, ако реша да ги обединя, как да намеря конфликт между тях. Защото едната линия е въображаема, тя е в съзнанието на автора, който пише романа "Разруха", в който се случват различни неща на неговия персонаж и проекцията на автора върху този персонаж. А да направиш проекцията на автора върху литературен персонаж на кино, това е, меко казано, мисия невъзможна.

С известните актриси Татяна Лолова и Виолета Бахчеванова

Романът е 600 стр., а той трябва да се сведе до 100 стр. сценарий, да се премахнат цели сюжетни линии, да се премахнат сцени, епизоди, да се преработи диалога, за да бъде говорим, защото литературният диалог не може да остане... Имаше много работа. Но истината е, че Владо Зарев имахме много добър синхрон. За всяко нещо, което правех, му се обаждах, обяснявах му много точно и ясно какво смятам да направя и го питах дали той е съгласен.

- Ревнив ли е Владимир Зарев към текстовете си?
- По принцип той е много ревнив към текстовете си, но приемаше 90 процента от това, което му предлагах и казваше: "Да, убеден съм, че това ще работи добре, продължавай нататък!" Работили сме с пълно уважение един към друг, осъзнавайки особеностите при писането на роман и на сценарий. А след като прочете накрая сценария, Владимир Зарев каза: "Само ти ще пишеш вече по моите романи!"

А кога ще излезе филмът, не съм аз човекът, който може да каже.

- Тази година се навършват 70 години от създаването на НАТФИЗ, академията, на която също сте се отдал безрезервно...
- Както и на 60-годишнината, когато пак бях ректор, сме решили цялата 2018-та да премине под знака на юбилея. Но сега публиката ще се изтощи от българското европредседателство, има толкова много събития, и затова не знам дали да правим мега концерт като тогава, въпреки че много хора ме изкушават.

На мен ми се иска да акцентираме на Студентския театрален маратон, да направим поредния мащабен международен студентски кинофестивал "Ранно пиле", който върви от години, голямо турне на театралните ни постановки из цялата страна... И най-вероятно през есента ще помислим за една среща на алумните, бившите възпитаници, на която ще ги поканим да направят по нещо и да поздравят Академията.

Мисля си, че по-нормално е ние да получаваме поздравления, а не ние да създаваме шоу за някого.

2008 г. С министъра на културата, легендарния актьор Стефан Данаилов ( Снимка: Личен архив)

- Миналата година започна една промяна в Кинофакултета, чиято цел е студентите да се пробват и в различна специалност от тази, в която са приети. Кажете малко повече?
- Искаме да дадем възможност на студента вместо да започва като монтажист и да завършва като монтажист, да пробва себе си като режисьор, като драматург, като звукар, като аниматор...

- Значи - влиза студентът режисура, но не излиза режисьор, а монтажист, така ли?!
- В това няма нищо лошо. За монтажистите има много повече работа и са много добре платени.

На 18 години много хора не знаят какви са техните възможности. Кой да им каже на тези деца какви са техните умения и качества, като вече няма киноклубове и кино кръжоци? Нека да имат една година да пробват всичко.

Американците го правят това от години, във Франция също го има.

- Имате намерение да превърнете Учебния театър, в нормален, обикновен театър.
- Да, с възможност за привличане на външни актьори, добри професионалисти, които да играят заедно със студентите.

Така те ще ги учат на занаята на терен. Защото едно е да си играеш със собствения клас - познавате се, знаете се... Друго е да влезеш в реалната практика още от самото начало.

И добрите постановки с голям зрителски интерес да остават и след завършването на съответния клас. Миналата година "Комедия от грешки" имаше страхотен успех, но хората завършиха, заминаха си и край.

Със студенти от НАТФИЗ (Снимка: Личен архив)

- Спечелихте проект за обновяването на базата, какво става?
- Да, но една година се занимавахме с обжалвания, след това се занимавахме с утвърждаване на архитектурни планове, на противопожарни изисквания... Сега вече, слава Богу, всичко това е преодоляно и започваме ремонт на цялата сграда на "Стефан Караджа". На Академичен съвет направихме презентация как ще изглажда новата мултифункционална аула, как ще изглежда новия куклен театър, с 50 процента повече места, със съвсем друго озвучаване, осветление и сценична механизация. Изграждаме нов компютърен център.

До две години ще имаме една много модерна сграда. Но ще трябват още пари. Защото телевизонното студио е с оборудване от 10-15 години. Така, че ще се борим за още финансиране.

- Вече сте ректор трети мандат. Каква е вашата мечта за НАТФИЗ?
- Моята мечта е НАТФИЗ да продължи да бъде на световно равнище. Без грам суета го казвам, защото е истина. Трябва да се запази това равнище и да се усъвършенства.

2017 г. Поредното отличие за НАТФИЗ (Снимка: Личен архив)

Студентите трябва да разберат, че мотото ни: "Учи в НАТФИЗ - завладей света" не е са празни думи. Тази година на кандидат-студентските изпити се явиха около 20 души, които в момента бяха студенти в Германия, Англия, Холандия, Испания и искаха да дойдат тук. Повечето ги приехме, защото имаха качества. Това са хора, които са учили някъде, видяли са, че тук ще получат по-добро образование и са се върнали. Това е моята мечта - нашите деца да учат тук - нека после завладяват света!

Интервю на Валерия КАЛЧЕВА