Преди сто години, на 21 септември 1922 г. в Цариград, в пределите на Османската империя, е роден един от най-добрите режисьори на българското кино - Зако Хеския.

Той създаде истински шедьоври, които остават в Златната хроника на родната кинематография: "Осмият", "Тримата от запаса", "Зарево над Драва", "Йо-хо-хо", "Бой последен", "Сами сред вълци (5-сер. тв, 1979), "Нощем с белите коне" (сериал, 1985), "Началото на една ваканция" и др.

Зако Хеския / Източник: Златен фонд на БНТ

Режисьорът почина на 83-годишна възраст през 2006-а година и на поклонението му имаше малко хора. Тогавашният български президент Георги Първанов изпрати съболезнователна телеграма до близките на режисьора.

От страна на Министерство на културата на поклонението беше заместник-министърът Надежда Захариева, съпруга на покойния знаменит български поет Дамян Дамянов.

Ретроспекция послучай 100-годишнината от рождението на Зако Хеския / Източник: Регионална библиотека-Хасково

В други времена поклонението на толкова заслужил за културата ни човек, би изглеждало по друг, подобаващо достоен начин, и това само може да ни натъжава...

Все пак, сред малкото изпращачи на Хеския, бяха знаменити хора като Валери Петров, Александър Грозев и Георги Дюлгеров, които познаваха и ценяха дълбоко значимостта на неговата личност.

Исак Соломон Хеския, когото наричахме Зако Хеския, дебютира през 1966-а година с екранизация на разказа на Йордан Радичков "Горещо пладне", и още тогава става ясно, че на небосклона на българското кино се е появила звезда - човечна и талантлива.

Още

Фестивалът "Златна роза" има нова статуетка по случай своя 40-годишен юбилей

"Киното е мъчително и сладко нещо", казваше Хеския и през целия си съзнателен живот следваше природната си нравствена човешка същност. Беше щастлив, че и в т.нар. демократично време бе удостоен със "Златна роза" на кинофестивала във Варна през 2002-ра, за цялостен принос към киното ни. За него беше знак, че не е забравен от сънародниците си. Това беше четвъртата му "роза" от Варненския фестивал. Предишните са за филмите му "Осмият", "Зарево над Драва" и "Сами сред вълци", получени в годините 1969-а, 1974-та и 1979-а. Зако Хеския беше носител и на званията заслужил и народен артист, както и на орден "Св. св. Кирил и Методий".

Пътят му в киното минава така да се каже през "кухнята" на кинематографа. Завършва полувисше училище по кинематография и фототехника и започва кариерата си като асистент-режисьор.

Още

Болестта изтри паметта й, но главното остана "записано" в нейните филми

Сътрудничи на Борислав Шаралиев в комедията "Две победи" (1956 г.); на Бинка Желязкова при работата й върху дръзката съвременна драма "Животът си тече тихо" (1957 г.); на Яким Якимов в морската мелодрама "Законът на морето" (1958 г.); на Конрад Волф при снимките на шедьовъра му "Звезди" (1959 г.); на Рангел Вълчанов за антифашистката мелодрама "Първи урок" (1960 г.); на Никола Корабов при мащабната екранизация на класиката "Тютюн" (1962 г.) и на много други сред най-големите в българското кино. Събира опит и знания от тях.

От дебюта си като режисьор през 1966-а до 1991-ва година, Зако Хеския беше режисьор-постановчик в Студията за игрално кино "Бояна".

Още

Драмата "Тютюн"

Когато дебютира в киното като режисьор с филма "Горещо пладне", вече е в доста напреднала за дебют възраст - на 44. Но пък има зрелостта да създаде филм, който веднага е селекциониран в конкурсната програма на фестивала в Кан. Това е забележителен факт, на който българското кино се е радвало едва няколко пъти в историята си.

Георги Георгиев-Гец в кадър от филма "Осмият" на Зако Хеския

Три години след режисьорския си дебют Хеския създава филма "Осмият" (1969) с Георги Георгиев-Гец. Лентата бележи оггромен успех сред зрителите и представя антифашистката съпротива по необичаен за соц киното ни начин - като приключенски екшън. Този новаторски подход към темата бе забележително напредничав за времето си.

Интересът на Зако Хеския към историята го подтиква към други две много сложни за реализация продукции - със сюжети от Втората световна война: трагикомедията "Тримата от запаса" (1971) и филмовият епос "Зарево над Драва". Много кинематографисти считат, че днес е немислимо да създадем нещо толкова мащабно като организация, масовка, рискови батални сцени и сложен монтаж, като филма "Зарево над Драва".

Кадър от филма на Зако Хеския "Зарево над Драва"

И вероятно са прави. Днес такава задача изглежда непосилна и като финансов ресурс, но не може да се каже, че е била лесна и преди. И преди малко режисьори дръзваха да работят филми с такъв огромен мащаб. Но той го постигна - създаде истински шедьовър не само на българското - на световното кино.

В "новото" време мнозина се опитаха да ударят по авторитета на големия режисьор, като предпочетоха от цялата му филмография да извадят "новината", че бил направил "поръчков филм за прослава на Тодор Живков" - филма "Бой последен".

Още

За Джагаров родината бе мироздание, а тя му отне дома

Днес е добре да се отговори на тази нарочна и необективна забележка: Филмът е изграден по партизанските спомени на писателя Веселин Андреев и в него няма нищо приповдигнато, което да уличава режисьора в партийно пристрастие, или лакейническо залитане. Така че нека днес, от дистанцията на времето, и като се отчита факта, че няма една истина за всички времена, злите езици да замълчат уважително към достойната личност на Зако Хеския.

Той беше виртуоз на всички жанрове - от историческия епос до занимателния филм. Създаде един от най-забавните филми в историята на киното ни - "Йо-хо-хо", с участието на Кирил Варийски (1981). Много критици считат, че филмът е истинско постижение на родната кинематография. Сценарият е на големия Валери Петров, а главната роля е поверена на актьора Кирил Варийски, който веднага се превърна в национална филмова звезда.

Кирил Варийски и Виктор Чучков във филма на Зако Хеския "Йо-хо-хо"

Какво бе толкова привлекателно в този филм, че той все още не се изтрива от паметта на поколения българи назад във времето? - В този филм светът на възрастните се огледа в очите на децата. В него имаше и фантазия, и хумор, и такава нежност, каквато бяха способни да пресъздадат само големи хуманисти като Валери Петров и Зако Хеския.

Филмът събра два таланта от голям мащаб - и двамата бяха едновременно мъдри възрастни и емоционални деца по душа. "Йо-хо-хо" извади на екран темата за приятелството, което твори чудеса; приятелство, което прогонва самотата и връща вярата в любовта.

Филмът бе отличен със Златна и Специална награда на 12-ия Международен кинофестивал в Москва през 1981-ва година и стана първият български филм с холивудски римейк.

През 1979-а година Зако Хеския реализира филма "Сами сред вълци", а през 1985-а - "Нощем с белите коне" - два от най-успешните български телевизионни сериали и до днес.

Актьорът Иван Иванов в тв сериала на Зако Хеския "Нощем с белите коне" по повестта на Павел Вежинов

И двата филма са по сценарии на Павел Вежинов, и макар героите им от днешна гледна точка да изглеждат "старомодни" идеологически, и днес българският зрител би ги гледал с удоволствие. В "Сами сред вълци" остават запаметени в лентата великолепните актьорски превъплъщения на актьорите Васил Михайлов и Борис Луканов.

Зако Хеския имаше освен талант за кино, и педагогически способности. Той подкрепяше младите и ги насърчаваше с бащинско усърдие да успеят. Затова съвсем заслужено от 1987-а година именно на него бе поверено да ръководи творчески колектив "Дебют" в някогашната Студия за игрални филми "Бояна".

Зако Хеския бе сред водещите ни кинодейци. Създаде разнообразни и амбициозни продукции, с участието на изявени родни и чуждестранни постановчици. Той владееше тайните на занаята, но никога не направи компромис нито с художествената, нито с духовната задача на киното като изкуство - работеше по съвест.

Актьорът Антон Горчев в кадър от филма "Осмият"

Трябва да се отбележи и един много важен факт от неговото творчество - че наред с безупречния си професионализъм като режисьор, Зако Хеския не допускаше компромис с литературната първооснова. Той зачиташе авторите на оригиналните произведения, които екранизираше.

В същото време Зако Хеския умееше да направи тази литературна основа на екрана разбираема и интересна за широката публика. Той можеше да "преведе" на филмов език дълбочината на литературния първообраз.

Още

Васил Михайлов отказва наградата "Икар"

Хеския притежаваше и много точно чувство за подбор на актьорите в неговите някак сурови филми. Конфликти, емоции и стълкновения прозвучаваха на екрана живо и вълнуващо. Във филми на Хеския създадоха силни женски образи младите по онова време актриси Белла Цонева, Лидия Вълкова, Гинка Станчева, Мая Драгоманска и др.

Мъжете-актьори във филмите му, те бяха все големи звезди: Георги Георгиев-Гец, Васил Михайлов, Борис Луканов, Петър Слабаков, Кирил Господинов, Никола Анастасов, Георги Парцалев, Стефан Мавродиев, Антон Горчев, Иван Иванов и мн. др. Той умееше и да създава звезди - като Кирил Варийски

Кадър от филма на Зако Хеския "Зарево над Драва" с участието на Георги Георгиев-Гец

Казват, че Зако Хеския се е сбогувал с нас с образа на Стареца от филма на Светослав Овчаров "Надежда в София" от 2000-та година?... Възможно е да е така. Който е гледал този филм, може би е изпитал това чувство...

Но освен, че запечата с образ в спомените ни честното си лице, Зако Хеския ни остави нещо много по-ценно от себе си - своите филми.

Поклон!

Еми МАРИЯНСКА

Още

Васил Михайлов: Див, ама жив!

Още

ГЕЦ само веднъж използвал каскадьор - за скок с парашут

Още

Гец бил покосен от фаталния инсулт на сцената

Още

Васил Гендов - рицарят на българското кино