Още от началото на т.нар. демократичен преход, ние българите се втурнахме със сляпа злоба да отрицаваме миналото си. Отнесохме се и продължаваме да се отнасяме неуважително към знакови имена в историята и културата си, само защото те са станали знаменитости в едно друго време. В резултат на всеобщото отрицание, издигнахме в култ пошлостта и възвеличихме като стойностни, посредствени хора. От нашия живот си отидоха огорчени в Отвъдното много наши творци.

Един от тях бе и човекът, който написа истински химн на родолюбието: "Земя като една човешка длан, но по-голяма ти не си ми нужна..." - Георги Джагаров! Поетът смяташе родината си за мироздание, а тя му посегна на дома. Реститути, наследници на алчен софийски кмет от царско време, изгониха семейството на Джагаров от жилището му, макар документите да показваха, че са платили за него. Вдовицата на поета - Цветана, бе принудена да отиде да живее под наем и си потърси правата в Страсбург. И България плати за "греха" по "европейски" - в евро, от джоба на невинните данъкоплатци. Сред тях има хора, които не са виновни, че все още помнят "Земя като една човешка длан..." и тачат автора на стихотворението.

Георги Джагаров почина от рак във Военна болница, на 30 ноември 1995 г. - преди 22 години, на 70-годишна възраст. 

Поетът е роден на 14 юли 1925 г. в с. Бяла, Сливенско. Още като младеж е осъден на 15 години затвор като антифашист - нещо, което всички страни в пострадалата от нацизма Европа, считат за героизъм. У нас думата "ремсист" стана мръсна и "опетняваща" досието, от гледна точка на кресливи постдемократи, с които не може да се спори. Затова нека се концентрираме главно върху творческата биография на Георги Джагаров.

20 май 1968 г. По време на Първия конгрес на СБП

Още

За Доньо Донев, "Тримата глупаци" и глупостта на българина

Той е завършил Литературния институт "Максим Горки" в Москва през 1951 г. Къде другаде?! - Тогава си нямахме "Америка за България". Започва работа като редактор във вестник "Литературен фронт" и като драматург в Младежкия театър. През 1966 г. е избран за председател на Съюза на българските писатели. В периода 1971-1986 г. е председател на Съвета по развитие на духовните ценности на обществото при Държавния съвет на НРБ. През 1982 г. получава Специалната награда на Френската академия за световна поезия "Солензара".

Онези, които дръзват да кажат, че е бил "казионен поет", нека си припомнят, че не друг, а Джагаров е автор на пиесата "Прокурорът", която слуги на предишната власт се опитваха да спрат.

Стихотворенията му са изпълнени с любов към родината и човека.

И ето какво се случи в резултат на това родолюбие в едно по-ново време. След като Джагарови бяха оставени без дома си на бул. "Руски", след един дълъг и изтощителен процес, продължил близо 10 години, през 2011 г. държавата ни беше осъдена в Страсбург да плати обезщетение на наследниците на поета.

В тази сграда срещу Руската църква в София бе домът на поета Георги Джагаров

Джагаров отдавна е мъртъв. Горчивата истина е, че умира под заплахата, че съпругата и трите му деца ще останат без дом, напълно разочарован от всичко ставащо след 89-а и обезверен за бъдещето на страната. Официално връща партийния си билет и се усамотява по собствено желание в семейната вила в Банкя, в самоунищожителна душевна агония.

Когато най-строгият ревизор на УБО - Емил Богданов, отива да направи ревизия на вилите на бившите соцвеличия, установява с почуда, че в дома на Джагаров - човекът, за когото се говореше, че е бил най-големият соцбохем и любител на чашката, няма нито една бутилка с алкохол, а в безпорядъка наоколо се търкалят празни кофички от кисело мляко. Това е записано в протокол.

Още

Българската завист попречва на Вазов да стане Нобелист преди 100 години

Каква е истината за жилището: Георги Джагаров и съпругата му Цветана закупили апартамента на бул. "Руски", когато вече са по-замогнати, имат три деца, а Джагаров е председател на Съюза на българските писатели и има право на по-голяма жилищна площ, в която да разполага с кабинет.

Жилището е закупено през 1977 г. за 35 915 лева, удостоверява документ. Това са немалко пари за онова време, в което един апартамент е струвал от десетина до 14 хил. лева.

Джагаров е можел да се поглези повече - тогава той е един от първите мъже в държавата и именит поет. Когато след Десети ноември семейството му трябва да освободи апартамента в полза на реститутите, Джагарови посрещат предизвикателството с достойнство. Цветана Джагарова почиства до блясък дома, който трябва да напусне, и поканва хората, които го придобиват с думите: "Заповядайте, и да сте живи и здрави!"

Раздялата с дома, в който двамата с Георги са отгледали децата си е душевна драма за нея, но жената стиска зъби и овладява емоциите си. Макар отвътре да я души мъката, че делото е било водено не само срещу нея, но и срещу мъртвия Джагаров.

Още

Гец бил покосен от фаталния инсулт на сцената

Реститутите са правнуци и праправнуци на Димитър Хаджикоцев, който е бил кмет на София само 52 дена в периода юни-август 1878 г. През 1883-та отново кметува - пак за кратко, за 4 месеца, и закупува още и все хубави места, върху които по-късно кацват маститите сгради около жълтите павета.

Цветана Джагарова

Френската академия е наградила българина Джагаров със специална награда, а младите българи днес едва ли са чували "Земя, като една човешка длан, но по-голяма ти не си ми нужна...". А кой знае, може и да се присмеят на този "демодиран патриотизъм".

Още

Мина, Яворов и Петко Тодоров си отиват един след друг, в рамките на 6 години

Но ако на младите им е простено, защото вината не е тяхна, а на нас, по-предишните поколения, то кой трябваше да "плати сметката", заради едно Решение на ВКС от м. юли 2004 г., с което де факто бе "осъден" покойният поет Георги Джагаров?!

Всички живи негови съратници ли са забравили, че когато излиза пиесата му "Прокурорът", повечето соц-критици изчаквателно се въздържали от коментар, а други се нахвърлили на автора най-безпощадно. Блюдолизците остават изненадани, когато Живков бурно аплодира пиесата по време на представление.

Имал ли е вина Джагаров, че става един от любимците на Първия?! - Не можем ли поне да допуснем, че човекът Живков е видял в негово лице един честен човек?! - Различен от останалите ласкатели?!

Джагаров (вляво) в компанията на Тодор Живков (Снимки: Архив Impressio)

На фона на мнозина, самият Джагаров не се е облагодетелствал от привилегиите, както редица други соц випове, близки до властта.

Огорченият Джагаров рядко дава интервюта, но в едно, пред журналиста Йордан Янев, излива болката си:

"Много години бях в коридорите на властта. Бях близък с Тодор Живков и никога не съм крил своето уважение и почит към него. Винаги съм твърдял, че е голям държавник. И след време историята ще го потвърди. Реформаторите след 10 ноември 1989 г. тръгнаха по един път, който аз не одобрявам. Това е гибелен път за България. Тази тяхна политика вещае разруха и тя скоро ще се почувства. Народът ни ще бъде обречен на мизерия и нищета, ще започне разграбване на съграденото досега. Ще избухне нова, невиждана по размерите си корупция. Ще се развихри престъпността и проституцията. Ще се срине държавността. Бързото сродяване с капитализма няма да донесе нищо добро за България. Както винаги е ставало, така и сега, вълната ще издигне начело слаби личности, чуждопоклонници. Хаосът, който е започнал, ще смачка способните и талантливите. И все по-често ще чувате по радио и телевизия едни и същи дърдорковци, в чиито мозъци няма нито една свежа мисъл".

Джагаров казва всичко това приживе на Живков, който вече е един болен и изоставен от всички старец.

Джагаров (вдясно) с Людмила Живкова и Александър Лилов (Снимки: Архив Impressio)

Най-голямото огорчение за поета е, когато от телевизионния екран чува Петър Младенов да съобщава, че са му отнети всички звания.

"Отпусна се във фотьойла като ранена птица! - спомня си съпругата на Джагаров. Сякаш нещо в него се скърши. Мислех, че ще получи инсулт! Каза само едно "Как може!..", и замлъкна. Беше дълбоко наранен, буквално разтърсен, беше... душевно"омъртвен"!"

Това е Началото на Края. Джагаров замлъква и се отпуска точно като ранена птица. Затваря се в себе си и може да се каже, че отвътре, в душата си, вече е бил покойник. Ракът само е довършил агонията.

Георги Джагаров: НЕ СЪМ ЖИВЯЛ ЗА РАЯ...

Жажда

Страхувам се, че може да умра,
тъй както ходя, или както пиша.
Страхувам се, че може да умра,
Не в битка, а сред някое затишие.

Еми МАРИЯНСКА