На днешния ден - 28 ноември през 2007 г. си отиде от този свят големият български аниматор Доньо Донев. Като много други именити българи, и той си тръгна огорчен от нападките, които засегнаха не само личното му човешко достойнство, но и професионалните му успехи. А те са безспорни. Всичко тръгна от разсекретен доклад на Комисията по досиетата, която уличи Донев не само в агентурна дейност към бившата Държавна сигурност, но и в доносничество.

Тежък удар, който творецът не можа да понесе. Само времето ще изчисти паметта на хората с неговата участ. Но това, което сме длъжни да му отдадем по заслуги е неговото творчество, което нареди България в световната листа на анимацията. А също и заради неговия принос в подготовката на няколко поколения талантливи български аниматори.

Снимка: Архив Impressio

Доньо Донев е роден на 27 юни 1929 г. в Берковица. Завършва специалността Графика в Националната художествена академия през 1954 г. Изявява се като талантлив художник-карикатурист, но го изкушава киното - иска "да превръща "картинката" в жива".

Трудовото му досие започва във в. "Вечерни новини", но през 1956 г. отива на работа в Студия за игрални филми, където работи до 1970 г.

От 1970-а до 1993-та е ръководител на творческия колектив на Студия за анимационни филми "София".

Първият му анимационен филм като художник е "Грух и Грушка" /1957 г./ Тогава е само на 28. Млад, дръзновен и креативен. Има желание да усвои всички тънкости на цялостния филмов процес.

Като сценарист и режисьор дебютира с анимационния филм "Дует" /1961 г. /

Началото на култовата анимационна поредица "Тримата глупаци" се превръща в творческа емблема на живота му. По нея работи в продължение на 20 години - от 1970-а до 1990-а.

В последните години от живота си Доньо Донев се връща отново към вестникарството - работи като главен редактор на вестниците "Тримата глупаци", "Четиримата глупаци" и списание "Фрас". Заглавията на тези издания също са емблематични - издават, че глупаците у нас се "множат", а т.нар. демокрация е като удар по главата за много от нас и разбива много представи за живота ни - включително и в областта на културата ни.

Карикатуристите винаги са били безпощадни критикари на реалния живот. Смехът, сатирата, сарказмът и алегорията са най-доброто оръжие да се каже истината по достъпен и разбираем начин.

Но каквото и да си говорим, безкръвният ни преход "пусна доста кръв" по невидим за очите начин от много творци, като дълбоко нарани душевността им отвътре.

До края на дните си, Доньо Донев продължи да бъде тачен навън, докато у нас все повече се ожесточаваше плюенето по негов адрес.

През 1998 г. го видяхме като актьор във филма "Вагнер", и мнозина от близките му констатираха, че в него е "угаснал пламъка". Това видяха и студентите му по анимационна режисура в НАТФИЗ.

Творецът и човекът Доньо Донев бяха наранени многократно и дълбоко.

През 2000-та го наградиха с орден "Стара планина", но този орден бе така девалвиран през годините на прехода от "раздаване", че сякаш вече не означаваше нищо повече от едно потупване по рамото.

Комисия по досиетата нанесе тежък удар не само по досието на твореца Доньо Донев, но и върху семейството му. "Оставете баща ми на мира!", почти изстена талантливата му дъщеря Живка Донева, също аниматор.

Снимка: БНТ

И както обикновено се случва в съдбата на творците, колкото и да сме ги наранили, горчилката остава в душите им, а те великодушно ни оставят творчеството си. Доньо Донев прослави България на много международни фестивали по света с филмите си: "Върни се пак в Соренто", "Екограма", "Кауза пердута", "Мишената", "Нарекохме ги Монтеки и Капулети", "Серенада", "Умно село", "Хамлет", "Хепи енд", "Шега", "Диагноза", и разбира се - култовите филми от поредицата "Тримата глупаци".

Тримата глупаци - Начало (1970)

Оспориха му "бащинството" над "глупаците". В медиите се появиха много претенденти за това "родителство". Историчката Анна Петрова твърди, че голяма част от рисунките в поредицата, са били дело на големия наш аниматор Аспарух Панов, и че той е бил ощетен от Доньо Донев. Аспарух Панов е наистина от златното поколение български аниматори, които не са били достатъчно оценени в България, а са имали световен успех. Панов си замина от този свят през 2012 г. - 5 години след Доньо Донев. Скандалите около имената им тръгнаха в този период и продължиха и след него, като прибавиха още едно име - това на аниматора Антоний Траянов, който почина през 2013-а.

Масло в огъня наля документалният филм "Чичо Тони, Тримата глупаци и ДС", който хвърли ново петно върху паметта на покойния Доньо Донев и на още един наш известен аниматор - Тодор Динов. Във филма на Мина Милева и Весела Казакова, прокламират тезата, че Траянов - чичо Тони, е останал скрит в сянката на Доньо Донев и то в най-известните му филми: "Тримата глупаци", "Умно село" и "Де факто".

Снимка: БНТ

След като филмът на двете млади документалистки не бе допуснат до номинации от Българската филмова академия и бе спрян за излъчване по БНТ, медиите още повече разпалиха скандала. Той се превърна буквално в политически дебат за влиянието на Държавна сигурност в сферата на изкуството. В медиите излязоха интервюта със засегнати роднини и от едната и от другата страна. Скандалът бе кръстен "Трите Д-та" - от първите букви във фамилните имена на Доньо Донев, Тодор Динов и Стоян Дуков - всъщност последният е автор на тази "абревиатура".

Тримата глупаци - Хирургът

"Тези тримата и други привилегировани по линия на службите, правеха поразии и нанасяха жестоки щети в кариерата на колегите си - използваха труда им, а обираха лаврите и парите", каза Анна Петрова, близка на Аспарух Панов, като прибави към това изказване и още - че Панов бил автор на голяма част от анимацията и на филма на Анри Кулев "Бащата на яйцето"?

Вероятно истината за тези събития в минало време, се знаят от хората, работили вътре в творческите колективи на филмите.

Снимка: БНТ

Но онова, което е безспорно и така да се каже - на екран, е че под заглавието на поредицата "Тримата глупаци" стои името на Доньо Донев. Със сигурност принос за успеха на филма имат още много други творци, защото киното е колективно дело. Затова нека поне днес оставим настрани скандалните си приказки за мракобесничеството на Държавна сигурност, защото и въпросът за агентурната дейност не е еднозначен.

Тримата глупаци и глупачката (1978)

Ако помните, Доньо Донев, в един момент от работата си по "Тримата глупаци", добави и "глупачка". Появи се и четвърти "глупак". Ако четем зад знаците, ще трябва да си направим равносметка, дали доброволно не се превръщаме в народ от глупаци, който повърхностно лепи категории и умее само да плюе, без да е способен да уважава.

Снимка: BulFoto

Постдемократичното ни време с лека ръка петни паметта на творци, които са ни оставили творчество със световен престиж. Не е ли глупаво да задраскваме сами постиженията им?! Защото то не е само тяхно лично, а наше наследство. Години наред вадим "кирливи ризи" от гробовете и "препираме" съвести. Защо го правим, какво постигаме с това?! Издига ли ни то като културна нация пред лицето на света?!

Умно село

Нека се научим да отдаваме почит на заслужилите - и на Доньо Донев, и на Аспарух Панов, и на Антоний Траянов, и на много други наши аниматори, които превърнаха анимацията ни в световен феномен. И това, както се подразбира, важи и за всички останали сфери на културата и изкуството.

Еми МАРИЯНСКА