ГОЛЕМИТЕ ИМЕНА НА БЪЛГАРСКОТО КИНО
Приживе го наказаха, а посмъртно го наградиха два пъти
45 години от смъртта на режисьора Любомир Шарланджиев-Шарлето
Автор : / 18976 Прочита 1 Коментара
Невена Коканова и Любомир Шарланджиев / Източник: Архив на БНФ
Той почина едва на 48 през юли в далечната 1979-а. Но остави толкова много от душевността си в своите филми, че ние още дълго време ще преосмисляме посланията им.
Датата, на която го загубихме, бе 22 юли 1979 година. Умря по време на снимките на последния си филм "Трите смъртни гряха", довършен по-късно от съпругата му Невена Коканова.
Любомир Шарланджиев, когото наричахме просто Шарлето, бе български театрален и кинорежисьор. Получи много награди приживе. А посмъртно бе награден два пъти - първо с голямата награда "Златна камера" на Съюза на българските филмови дейци, за значителен принос в българското кино, както в областта на мелодрамата и психологическата драма, така и във военното и приключенското кино; и втори път - през 1988-а, за филма "Прокурорът", съвместно с режисьора Борислав Пунчев.
Най-странното е, че този филм приживе бе неговото наказание - оставен "на рафта" от соц цензурата като "несъответстващ на правдата за социалистическата действителност". Истината е, че въпреки "промяната", и днес този филм би звучал актуално, което пък е повод за друг размисъл.
Шарлето е роден в Горна Джумая през 1931 година. През 1956 година завършва ВИТИЗ при Желчо Мандаджиев. Заминава по разпределение на работа в театъра в Габрово, а оттам - в Русе.
Театралните постановки, върху които е работил, са десетки. Сред тях са и Радичковите "Всяка есенна вечер" и "Януари". Изявява се и като актьор. Партнира на Апостол Карамитев в култовата мелодрама на Янко Янков "Това се случи на улицата", изпълнявайки със завидна лекота ролята на Лазо. После, пак във филм на Янков - "Години за любов" играе в ролята на Чавдар.
Именно на снимачната площадка на този филм се влюбва в Невена Коканова, която играе героинята Ема. Любовта го връхлита толкова силно, че казва на Иван Андонов: "Тя е необикновена, тя е невероятна! Искам да се оженя за нея - веднага, каквото и да става!" И от това произлиза един невероятен семеен, духовен и творчески тандем. Любов от пръв поглед и до края на дните му - заедно с Невена цели 21 години. Сключват брак в Габрово.
Невена Коканова и Любомир Шарланджиев в кадър от филма "Години за любов" /1957 г. /
Има и друга версия за запознанството им с Шарлето: че за пръв път се виждат на снимачната площадка на филма "Две победи" на Борислав Шаралиев. Невена играе като статистка в този филм. Все едно, обаче, къде точно се виждат за пръв път, любовта ги среща като актьори и идва мигновено, за да ги събере.
Освен в съдбовния "Години за любов", когато споделя чувствата си към Невена с Иван Андонов, Шарланджиев има и други роли като актьор. Под режисурата на Боян Дановски в "Точка първа" (1956) и в "Гибелта на Александър Велики" (1968) на Владислав Икономов, където отново играе с любимата си Невена.
Междувременно специализира в Общосъюзния държавен институт по кинематография в Москва при големия Михаил Ром.
Кадър от филма "С дъх на бадеми" на режисьора Любомир Шарланджиев
В киното дебютира като режисьор през 1962 година с филма "Хроника на чувствата". Зареждат се "Веригата" (1964, Златна роза на Фестивала на българския филм във Варна, 1964), "Карамбол", "Прокурорът" (1969, награда за режисура на Съюза на българските филмови дейци, 1988), "С дъх на бадеми" (1967), "Най-добрият човек, когото познавам" (1973, Специална награда на Фестивала на българския филм във Варна, 1973), "Спомен за близначката" (1976, Специална награда на Фестивала на българския филм във Варна, 1976), "Трите смъртни гряха" (1979, довършен от съпругата му Невена Коканова) и телевизионния сериал "На всеки километър" (1969 - 1972, съвместно с Неделчо Чернев).
Невена Коканова в кадър от филма "Спомен за близначката", реж. Любомир Шарланджиев
Познавайки филмите на Шарланджиев, човек се пита, как е успял да сътвори толкова много стойностни творби за толкова кратък и нелек живот?! Смъртта му в разцвета на творческите му сили сам по себе си е трагичен факт, но не са малко и тегобите му приживе.
Както правилно отбелязва в една прекрасна своя статия Борислав Гърдев, "при него като че ли късметът, щастието и личният триумф вървят ръка за ръка с огорченията, заблудите и терзанията".
Завръщайки се в България след специализацията в Москва, Шарланджиев получава самостоятелна работа по сценария на Тодор Монов "Хроника на чувствата", който излиза на екран през 1962 година. Критиката отбелязва, че на филмовия ни небосклон се е появила нова звезда.
Някои критици пишат, че забелязват в творческия му почерк влиянието на френската "нова вълна", за която е характерно животът на обикновените хора да се разказва "без грим". И той правеше точно такива филми - отразяваше правдиво делниците на обикновените хора.
Жоржета Чакърова в кадър от филма на Любомир Шарланджиев "Хроника на чувствата"
В дебютния филм на Шарланджиев "Хроника на чувствата" звездата е актрисата Жоржета Чакърова, в образа на Марето. От този филм започва и сътрудничеството на Шарланджиев с актьорите Васил Попилиев и Григор Вачков, които стават негови знакови лица.
Шарланджиев създава образи на обикновени, но нравствено извисени личности, в стилистиката на социалистическия идеал. Няма нищо лошо в това, защото във филмите му то не е нито идеологизирано, нито идеализирано, а само показва един стремеж на режисьора да насочва зрителя към духовно извисената същност на човешкото съществуване. Обективно погледнато, както справедливо отбелязва и Гърдев, във филмите на Шарланджиев няма залитане, а дори напротив - забелязва се голяма доза скептицизъм по отношение на догмите на соц реализма.
Актьорът Георги Георгиев-Гец, в кадър от филма "Прокурорът" на Любомир Шарланджиев
Днес мнозина политкоректни завистливци припомнят, че голямата награда "Златната роза" през 1964 година, е била присъдена на Шарланджиев заради антифашистката тема във филма му "Веригата". А какво лошо в това?! Целият прогресивен свят е антифашистки. Във филма на Шарланджиев, обаче, няма клише - сценарият на Анжел Вагенщайн е пресъздаден по негов си начин - без "лозунги" и идеализация на персонажа.
Достатъчно красноречиво доказателство за това е финалът на филма, в който издигнатият паметник е не на "човека с веригата", който отива при партизаните, а на скромното войниче, благодарение на чиято саможертва той оцелява.
Шарланджиев ни остави много филми, които будят размисъл за саможертвата, за призванието, за човешката близост - все теми, които ще ни вълнуват вечно. Неговото "Венче" изигра във филмите му широко амплоа героини: тя беше оперна певица в "Карамбол", фатално привлекателна дама в "С дъх на бадеми", учител за пример в "Най-добрият човек, когото познавам" и още много различни по своя социален статус и характер жени.
Коканова пресъздаде във филмите на Шарланджиев сложни образи и характери, които я издигнаха до висотата на национална филмова икона.
Във филмите на Шарланджиев се снимаха и израстнаха още много звезди на родната киноиндустрия. Сред тях бяха и Георги Георгиев-Гец, и Доротея Тончева, и Стефан Данаилов, и Григор Вачков и мн. др.
И някак неочаквано, след толкова много успехи и съзвездие от актьори, които в голяма степен привлякоха вниманието на зрителите именно с играта си в неговите ленти, Шарланджиев изведнъж се оказа в положението на дисидент на властта, чиито идеали изповядваше. Парадоксално сблъсъкът му с властта породи филмът му "Прокурорът" по пиесата на Георги Джагаров - друг издигнат и низвергнат наш талантлив творец.
За сценарист на филма е поканен съветския драматург Будимир Металников, който безпощадно разкрива извращенията в правосъдието на "идеалната система". Прокурорът Миладин Войнов, пресъздаден отлично от актьора Георги Георгиев-Гец, и следователят Николов, изигран от Йордан Матев, превъплътиха на екрана не само двама силни герои, но цялата нелицеприятна картина на истината, и тя не се хареса на властимащите.
Цензурата забрани този филм за много години. Шарланджиев изпи горчивата чаша на разочарованието и не доживя наградата за филма, присъдена посмъртно.
С такава тъжна творческа съдба можеха да се "похвалят" и други наши талантливи творци, като "мъжкото момиче на българското кино" Бинка Желязкова, тандемът Ирина Акташева и Христо Писков, и да не ги изброяваме - не са единици, но Шарланджиев преживява болезнено спирането на филма. Главно заради разочарованието от това, как една невидима ръка наказва творците с мълчаливия отказ да стигнат до зрителите, като по този начин се опитва да вразуми хората на изкуството, как да "творят" по критериите на властта.
Не за такова общество създава филмите си убеденият в принципите си идеалист Любомир Шарланджиев. Спирането на филма го наранява дълбоко и разколебава у него вярата, че градивна критика може да съществува и да бъде приета на практика от речовитите му партийни "другари".
След този душевен смут, който напълно преобръща идеалите, в които убедено вярва, Шарланджиев търси някакво изцеление чрез творчеството си. И след като се съвзема, решава да се заеме с мащабен проект. Заедно с Неделчо Чернев създават култовия български сериал на всички времена "На всеки километър" (1969 - 1972).
Сигурно ще се съгласите, че и днес всеки българин, независимо от политическите си убеждения, гледа с удоволствие този привидно "партизански" филм и се радва на актьорите в него. Наглед семплият полу приключенски сериал, създаден от сценаристите Георги Марков, Павел Вежинов, Костадин Кюлюмов, Евгени Константинов и Свобода Бъчварова, връща творческото самочувствие на Любомир Шарланджиев и го превръща във всенароден любимец.
А актьорите Стефан Данаилов и Григор Вачков до смъртта си останаха с прозвищата от сериала - "майор Деянов" и "Митко Бомбата". И до днес героите им умиляват обикновения средностатистически зрител. В този сериал създадоха незабравими образи и актьорите Георги Черкелов - Велински, Петър Пенков - Каназирев, Стефан Гецов - ген. Бранев, Любомир Кабакчиев - полк. Велшинин и Коста Цонев - полк. Хю Пърси.
Сред т.нар. мелодрами, трайно запечатан с любов в сърцата на българите, остава и филмът на Шарланджиев "Най-добрият човек, когото познавам" (1973) по романа "Отвори, аз съм" на Лиляна Михайлова, с незабравимото участие в главната роля на Невена Коканова, като учителката по български език Николина Бонева. За тази си роля актрисата получи награда за женска роля на Варненския кинофестивал през 1973-та.
Във филма остави красивото си лице и друг народен любимец - актьорът Владимир Смирнов. Затрогващата емпатия на учител към неговите ученици и днес е пример за подражание и внася оптимизъм, на какъвто сякаш вече не сме способни.
Ето защо този филм не остарява във времето и винаги ще събужда един носталгичен спомен за годините, в които бяхме по-добри и по-отзивчиви един към друг.
Кадър от филма на Любомир Шарланджиев "Най--добрият човек, когото познавам"
В този филм с Невена Коканова и филмът "Спомен за близначката", Шарланджиев разкри на зрителите една друга, малко позната страна на актрисата - онази съкровена и драматична душевност, която тя сякаш стаяваше зад привлекателната си външност. Самата Невена Коканова многократно е казвала в свои интервюта, че "Спомен за близначката" е знаков филм в нейната съдба.
Но, стигаме до онази 48-годишна възраст на Шарланджиев, в която той е оставил толкова много, а му се струва недостатъчно. И се залавя да направи екранизация на романа на Димитър Вълев "Трите смъртни гряха". В този филм няма и помен от страх за критика от страна на партийните му другари. Шарланджиев, очевидно, не си беше "взел урока" , който му бяха дали с "Прокурорът". Във филма се оглежда личната позиция на Шарланджиев, като съсценарист на автора, и към грешките на БКП в антифашистката съпротива, и към насилствената колективизация в българското село.
Много силна роля за незабравимия Григор Вачков, в ролята на бай Митре Мандов. Според много критици, Шарланджиев успява в този филм да постигне органично единство на актьорския състав, в лицето на Георги Георгиев-Гец, Васил Попилиев, Ириней Константинов и Невена Коканова. Голямата актриса трябва да е съзнавала, колко важно е да довърши този филм в памет на Шарлето, и тя го направи.
Невена Коканова в "Най-добрият човек, когото познавам" на режисьора Любомир Шарланджиев
Сигурно всички я помните в ролята на Ирина в "Тютюн" на режисьора Никола Корабов. А знаете ли, че и Шарлето е искал да направи екранизация по романа на Димитър Димов. При това - цял сериал. Работел е по тази идея още от 1974-а, но не успява да я реализира. Смъртта изпреварва всички планове за бъдещето - идва толкова ненадейно, че не му позволява да чества 50-годишния си юбилей.
Когато се срещат с Шарлето, Невена Коканова е само на 19. Сватбата им се състоява в Габрово, където Шарланджиев е режисьор в театъра. Успял е да привлече там талантливи свои състуденти от ВИТИЗ: Анани Явашев, Виолета Минкова, Невена Ханджиева, Таня Вучкова, Васил Инджев, Начко Абаджиев и др. Трупата е силна, защото всички са талантливи и приятели.
Георги Черкелов и Георги Попов в кадър от филма "С дъх на бадеми" на режисьора Любомир Шарланджиев
"Невена дойде тук с едно късо заешко палтенце и три-четвърти чорапи", разказва след време вече покойният Димитър Мудев, по онова време - помощник режисьор в Габровския театър. Разказва още, как младоженците подписали в Народния съвет, а после всички отпразнуваали събитието в почивния дом "Хаджи Димитър" на Соколския манастир. Празникът продължил с наздравици и смях до сутринта.
Коканова изиграва в Габровския театър ролята на Камий в постановката на Шарланджиев "С любовта шега не бива" от Алфред дьо Мюсе. "Тя беше прекрасна, аристократка по душа и чиста, много чиста душа, далече от артистичните клюки", разказва Димитър Мудев.
На фона на онези щастливи дни, ненадейно уволняват дисциплинарно от театъра Любомир Шарланджиев, който смело изругал на някакво партийно събрание в театралния салон, понеже мероприятието забавяло представлението. Ядосал се, човекът. С уволнения Шарланджиев, от театъра си тръгнали демонстративно и голяма група актьори. Шарланджиев и Коканова заминават за Русе. Там той поставя "Всяка есенна вечер" на Иван Пейчев и печели награда. Следва "Сирано дьо Бержерак".
Това е истински щастливо време и за двамата - те са млади, вдъхновени и много влюбени един в друг. Още не знаят, че един филм ще постави любовта им на изпитание.
Става въпрос за филма "Крадецът на праскови" по Емилиян Станев, в който Невена Коканова и Раде Маркович се влюбват силно един в друг по време на снимките. Разчува се, че сърбинът дори се разделя със съпругата си заради нашето момиче. Невена, обаче, не намира сили да се раздели с Шарлето. Остава при него до смъртта му.
Невена Коканова в "Най-добрият човек, когото познавам" нна режисьора Любомир Шарланджиев
"Любчо подхранваше у мен една постоянна мечта. Караше ме във всяка роля да ставам актриса отначало. С него не беше лесно. Рядко казваше "браво", но ме потупваше по рамото, точно когато трябва. От него съм получила наистина много. На първо място сигурност. Сигурност във вкуса, в естетиката, в морала. Знаех, че не може да сбърка, това ме правеше спокойна. Той тласна моето духовно развитие най-силно. Неусетно създаде моята творческа индивидуалност", признава актрисата в едно свое интервю, години след смъртта на Шарланджиев.
От него става ясно, че любовта й към него е била много повече от онова, което търси една жена у мъжа. Един критик много точно го нарича "духовно сродяване".
Невена Коканова игра в над 50 шедьоври на българското кино. В голяма степен тя ги превърна в такива, и винаги казваше, че той - "Любчо" я е създал. Най-скъп на сърцето й остава неговият филм "Спомен за близначката". Сценарият на Константин Павлов е написан специално за нея и всъщност в този филм тя играе последната си главна филмова роля. "Колко "съдбовност" има във всичко това!", написа веднъж големият киновед, покойният Георги Стоянов-Бигор.
А съдбата на Невена Коканова остава завинаги свързана с Габрово, където преживява щастливи мигове с Любомир Шарланджиев. "Не бих казала, че любовта е чувство. Тя е състояние на цялото твое същество. Трамплин, от който душата ти се извисява, всички клетки на организма достигат върховния си заряд. Тогава си по-работлив, по-талантлив, по-градивен", разказва актрисата в едно свое интервю и отново подчертава, че не само кариерата й, но цялостното й израстване като личност, са дълбоко свързани с неговата личност - с Любчо, Любомир Шарланджиев.
Жената, която всички обожаваха и искаха да притежават, му остава душевно предана и след Края му, до края на дните си.
Еми МАРИЯНСКА
Остани с
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}