Въведете дума или фраза за търсене и натиснете Enter

Невена Коканова - обичана, аплодирана и... самотна

БЪЛГАРСКИ ИКОНИ

Невена Коканова - обичана, аплодирана и... самотна

Преди края си актрисата бяга от "градските вълци" на село

Актрисата, която изигра Ирина от "Тютюн", Лиза от "Крадецът на праскови", Неда от "Отклонение" и Невена от "Спомен за близначката", и която ни остави още над 50 незабравими филмови роли, си отиде от този свят на 3 юни 2000 г. - преди 18 години. Невена Коканова бе само на 61, изглеждаше великолепно и можеше да ни дари с още великолепни мигове - на сцената, в киното и в живота.

Невена Коканова в "Хитроумната влюбена" на сцената на Ямболския театър (1956-1957) Снимка: Драматичен театър "Невена Коканова" - Ямбол

Още

Режисьорът на "Тютюн" отнесе в гроба тайните на Невена Коканова

Режисьорът на "Тютюн" отнесе в гроба тайните на Невена Коканова

Актрисата бе истинска звезда на родното кино и звезда, с която можеше да се гордее светът. Тя стъпи още с първата си главна филмова роля на червения килим на кинофестивала в Кан. Колкото и да я бяха препъвали за ролята в "Тютюн" на режисьора Никола Корабов, тя показа коя е по един безспорен начин. В спомените си покойният Корабов загатваше, че е преживяла драматично ролята, но режисьорът отнесе тази тайна в гроба...

По-важното е, че след Ирина в "Тютюн" вече никой не се съмняваше, че Невена Коканова ще бъде първата дама на българското игрално кино. И тя извоюва това признание не само с ролите си, но и като човек - в живота. Приживе актрисата бе не само ценена, но искрено обичана от публиката и остана в сърцата на няколко поколения българи с образа на национален кумир. Невена Коканова бе звезда.

Йордан Матев в ролята на Борис Морев и Невена Коканова в ролята на Ирина в сцена от филма "Тютюн", 1961 г. (Снимка: "Изгубената България")

Съдбата й бе и бляскава, и тъжна. "Самата тя бе едно скрито вълшебство", казваше за нея покойният голям български кинокритик Георги Стоянов-Бигор.

В края на дните й ракът я принуждава да се усамоти в балкана - в с. Иглика, Габровско. Преди това пряко сили се бори с болестта, за да играе на сцената на столичния театър "Възраждане" и в Сатиричния театър. Нейна най-близка приятелка е била голямата Стоянка Мутафова, която и до днес се просълзява, когато стане реч за... Вена.

С Никола Анастасов и Георги Парцалев във "Видения в небесния театър" (Снимка: Сатиричен театър)

Всички близки на Невена Коканова казват едно и също за нея - че е била освен голяма актриса, един изключително фин и раним човек, чужд на злословията и интригите - една истинска аристократка на духа, с голямо и отворено към хората сърце.

Още

 Великата Невена Коканова: Запалете лампите, после ни чака само тъмнина!

Великата Невена Коканова: Запалете лампите, после ни чака само тъмнина!

Десет години след смъртта на актрисата, след като почина и екранният й партньор в "Крадецът на праскови" - Раде Маркович, от близките му дойде новината, че в личния му архив са били открити множество писма от Невена Коканова. Двамата актьори се влюбили един в друг по време на снимките на "Крадецът на праскови", а по-късно си разменят писма в продължение на цели 40 години. Времето превръща любовта им в силна духовна връзка, която и двамата ценят до смъртта си. Най-близките им хора са знаели това. След смъртта на Раде Маркович, който умира десетина години след Невена, синът му запазва тези писма в знак на уважение не само към баща си, но и към чувствата му към Невена...

С Раде Маркович в "Крадецът на праскови" (1964) на режисьора Въло Радев

Невена Коканова е родена на 12 декември 1938 г. в Дупница. Театърът в града носи нейното име и ежегодно отбелязва не само деня на раждане, но и датата на кончината на актрисата на 3 юни, както ще направи и днес - с цветя пред барелефа на Невена Коканова.

Театрални празници в чест на Невена Коканова се провеждат и в Ямбол, където театърът също носи нейното име - Драматичен театър "Невена Коканова".

Невена Коканова и Тодор Тотев в "Ромео и Жулиета" на сцената на Ямболския театър (1956-1957) Снимка: Драматичен театър "Невена Коканова" - Ямбол

От Ямбол тръгва кариерата на Коканова. Там тя за пръв път стъпва на сцена като стажант-актриса. Тогава е едва на 18 и няма специално образование по актьорско майсторство. В осанката й обаче личи, че е от сой. Майката на Невена произхожда от аристократична австрийска фамилия, а баща й бил политически затворник в Белене. С този произход, Невена не може да разчита на привилегии в социалистическа България. Трябва сама да извоюва бъдещето си и не й е било лесно, дори само ако се съди на какво е била подложена покрай избора й за ролята на Ирина в "Тютюн". За това разказваше в последните си интервюта, преди да почине режисьорът на филма Никола Корабов. Соц цензурата категорично отхвърля Невена за главната роля в екранизацията на романа на Димитър Димов. Корабов, обаче, докрай отстоява своята "Ирина" и филмът му доказва, че не само, че не е сбъркал с избора си, ами че е открил един истински диамант за българското кино.

Филмът "Тютюн" (1962) е безспорен триумф на родната кинематография.  Неслучайно екипът на филма е поканен на кинофестивала в Кан.

Невена Коканова в ролята на Ирина и Волфганг Лангхоф в ролята на фон Гайер в сцена от филма "Тютюн", 1961 г. (Снимка: "Изгубената България")

Преди това Невена Коканова се е снимала в "Години за любов" (1957) на режисьора Янко Янков, но в ролята на Ирина в "Тютюн", тя сякаш открива себе си. Този филм поставя началото на нейната впечатляваща филмова кариера.

Зареждат се запомнящи роли като Жана в "Инспекторът и нощта" (1963) на Рангел Вълчанов), Лиза в "Крадецът на праскови" (1964) на Въло Радев, Ана в "Карамбол" (1966) на Любомир Шарланджиев), Неда в "Отклонение" (1967) на Гриша Островски, Герда в "С дъх на бадеми" (1967) на Любомир Шарланджиев), Тинка в "Момчето си отива" (1972) на Людмил Кирков и мн. др. Невена Коканова ни остави незабравими образи на жени във филмите на едни от най-добрите български режисьори. Тя беше любимо лице на екрана - както за създателите на кино в България, така и за зрителите.

Невена Коканова остави трайна следа в българското кино, и в творчеството и на други творци. Блага Димитрова написва "Отклонение" специално за нея.

На името на Коканова Министерството на културата и "Бояна филм" учредиха награда за филмов дебют на актриса - "Награда на името на Невена Коканова".

С Раде Маркович в "Крадецът на праскови" (1964) на режисьора Въло Радев

Какъв човек е била самата Невена?

Тя бе красива жена, изключително фотогенична, а всички нейни близки твърдят, че не е била суетна.

За мнозина е загадка желанието й да се уедини да живее на село - в Габровския балкан. Тя самата казва в едно интервю, че е избягала от "градските вълци"?...

Григор Вачков и Невена Коканова (Снимка: Сатиричен театър)

Разочарована ли е била от нещо, и от какво? - Приживе не обичала конфликтите, предпочитала да преглътне разочарованията си и да ги заключи дълбоко в душата си. А е била наранявана и разочарована...Много пъти - "и преди, и след "избухналата демокрация", казва в съкровено интервю за Невена, Стоянка Мутафова. 

През 1991 г., Коканова, заедно с колегата си и приятел - актьора Николай Калчев, написват пиесата "Последните 13 дни на цар Борис", по книгата "Корона от тръни" и мемоарите на царица Йоана. И двамата не крият, че са монархисти по убеждения. Играят тази пиеса по вътрешно убеждение пред Симеон Сакскобургготски и семейството му.

Невена Коканова в "Най-добрият човек, когото познавам!" (1973) на режисьора Любомир Шарланджиев

По-късно, обаче, мнозина започват да упрекват актрисата, че е "неблагодарница". Припомнят й, че кариерата й се дължи на соца и "силата на социалистическия реализъм", макар това да не е съвсем вярно... Невена някакси не може да отговори на нападките. Още повече, когато повечето от критиците й не ги изричат гласно. Оказва се, че тази великолепна актриса, не успява да се  "впише" в постдемократичното време. "Ретроградните партийци от едно време не й позволиха да направи каквото и да е, а тя се притесняваше от факта, че искреността й се тълкува като предателство!...", споделя един от близките й приятели.

"Крадецът на праскови" (1964) на режисьора Въло Радев

Всъщност, личността на Невена Коканова трябва да се разглежда извън всякакъв политически контекст. Защото и до днес няма друга актриса в родното ни кино, която да олицетворява абсолютната женственост така, както Невена Коканова.

Нейните изтънчени черти на лицето, невероятната й фотогеничност на екрана и достолепното й поведение в живота, будеха искрено възхищение.

Невена Коканова в "Най-добрият човек, когото познавам!" (1973) на режисьора Любомир Шарланджиев

В личния си живот Невена Коканова бе неразривно свързана с големия български режисьор Любомир Шарланджиев, когото всички филмови дейци приятелски наричаха Шарлето. Когато се запознават, тя е на 17, още ученичка в Търговската гимназия. Търсят лица за масовката на музикалната комедия "Две победи", и така попадат на нея.

Той е буквално запленен: "Тя е необикновена, тя е невероятна! Искам да се оженя за нея - веднага, каквото и да става!", споделя Шарланджиев с колегата си Иван Андонов.

Невена Коканова с майка си, съпруга си Любомир Шарланджиев и дъщеря си Теодора

Сватбата се състоява в Габрово, обядът с гостите - в Соколовския манастир. Шарланджиев изиграва огромна роля за израстването на Коканова като актриса. За жалост, неговата кариера е препъната от цензурата, със спирането на филма му "Прокурорът" /1968/. Режисьорът изпада в дълбока депресия. Невена остава до него до края му - Шарланджиев умира внезапно през 1979 г. В негова памет актрисата завършва филма му "Трите смъртни гряха".

Невена Коканова във филма на Вили Цанков "Сватбите на Йоан Асен" (1975)

80-те години на миналия век се оказват пагубни и за нейната кариера. По повод на книгата си за Невена Коканова "Аз коя съм", журналистът Георги Тошев казва в едно интервю:

"Имам свидетелства, че на Невена Коканова изключително много е пречено. Била е недолюбвана от ЦК. Нейният баща е лежал в Белене, той е бил царски офицер. Това нещо не може да не тегне върху биографията ти - когато си изселен и нямаш право да живееш в София. Но тази жена никога не се е държала като репресирана. Дори когато е забравена през 80-те години, тя пак намира начини да продължи да се занимава с театър.

"Крадецът на праскови" (1964) на режисьора Въло Радев

Сега разбирам колко самотна е била Невена - жената, която е била толкова обичана и толкова аплодирана, е била самотна. Тя е водела един доста обикновен, тих личен живот. Въпреки легендите за любови!... Тихостта й идва от нейната вяра. В нейния живот няма нещо, което да е тайно, страшно, грозно, скандално. Тя е една жена, която толкова честно е обичала и толкова честно е правила изборите си, че няма за какво да бъде съдена!...", казва журналистът.

С баба Ванга на Петков ден на Рупите през 1993 г. (Снимка: Иван Григоров)

Невена Коканова и Андрей Баташов (Снимка: Иван Григоров)

Еми МАРИЯНСКА

Коментирай 0

1/1

Невена Коканова и Тодор Тотев в "Ромео и Жулиета" на сцената на Ямболския театър (1956-1957) Снимка: Драматичен театър "Невена Коканова" - Ямбол

Невена Коканова в "Хитроумната влюбена" на сцената на Ямболския театър (1956-1957) Снимка: Драматичен театър "Невена Коканова" - Ямбол

Невена Коканова с майка си, съпруга си Любомир Шарланджиев и дъщеря си Теодора

С Раде Маркович в "Крадецът на праскови" (1964) на режисьора Въло Радев

"Крадецът на праскови" (1964) на режисьора Въло Радев

С Раде Маркович в "Крадецът на праскови" (1964) на режисьора Въло Радев

С баба Ванга на Петков ден на Рупите през 1993 г. (Снимка: Иван Григоров)

"Крадецът на праскови" (1964) на режисьора Въло Радев

"Крадецът на праскови" (1964) на режисьора Въло Радев

Невена Коканова във филма на Вили Цанков "Сватбите на Йоан Асен" (1975)

Йордан Матев в ролята на Борис Морев и Невена Коканова в ролята на Ирина в сцена от филма "Тютюн", 1961 г. (Снимка: "Изгубената България")

Невена Коканова в ролята на Ирина и Волфганг Лангхоф в ролята на фон Гайер в сцена от филма "Тютюн", 1961 г. (Снимка: "Изгубената България")

Григор Вачков и Невена Коканова (Снимка: Сатиричен театър)

С Никола Анастасов и Георги Парцалев във "Видения в небесния театър" (Снимка: Сатиричен театър)

Невена Коканова в "Най-добрият човек, когото познавам!" (1973) на режисьора Любомир Шарланджиев

Невена Коканова и Андрей Баташов (Снимка: Иван Григоров)

Невена Коканова в "Най-добрият човек, когото познавам!" (1973) на режисьора Любомир Шарланджиев

Календар

Препоръчваме ви

Невъзможните любови на Ван Гог

Художникът изгаря ръката си заради своя братовчедка

Филип Трифонов - "целунат от Невена"

"Като актьор в киното, имах щастието да се "сродя" на екрана в четири игрални филма с неповторимата Невена Коканова" и какво още сподели актьора за обичаната актриса

Снимки от един живот - Невена Коканова на 80

Уникални фотоси на незабравимата актриса са наредени в Градската градина на София и могат да се видят до 3 януари 2019 г.

Само на 20, Росини е по-популярен и от Наполеон

Спира да пише опери на 37 и се отдава на развлечения и гастрономия

Гробът на Оскар Уайлд се руши от... целувки, "Beatles" и "Rolling Stones" издигнали писателя в култ

Авторът на "Портретът на Дориан Грей" влязъл в затвора заради увлечението си по... прототипа на героя

Свидетелства за чудотворствата на Св. Николай

Разкази на очевидци говорят, че светецът продължава да твори чудеса