Въведете дума или фраза за търсене и натиснете Enter

Богомил Симеонов - от героя до злодея, винаги мъжкар

ГОЛЕМИТЕ ИМЕНА НА БЪЛГАРСКОТО КИНО

Богомил Симеонов - от героя до злодея, винаги мъжкар

30 години от смъртта на актьора

Колаж: Траяна Генчева/Dir.bg

Едно от най-мъжествените и запомнящи се лица на българското кино - актьорът Богомил Симеонов, си отиде преди 30 години от този свят, като остави образа си в десетки филми от златния фонд на родната кинематография.

Актьорът почина на 15 август 1991 г. Наскоро отново ни "припомни" за себе си в ролята на жреца от дигитализираната и реставрирана версия на филмовата сага "Хан Аспарух" - "Ханът и империята".

Зрителите отново се възхитиха на силната игра и плътния и убедителен тембър на Богомил Симеонов. Гласът му е истински дар Божи - дълбок и респектиращ, а специфичните черти на лицето му, създадоха десетки впечатляващи образи на герои със силни характери.

Богомил Симеонов

Широко известно е, че най-благодатни за актьорите са отрицателните герои, а те някакси му "лепяха", както се изразява един критик. Иначе, в живота, Богомил Симеонов бе отзивчив човек с чувствителна и ранима душа, способна на емпатия към всяка човешка неволя. Ето защо по-близките го наричаха "Хищника с нежна душа".

Актьорът Богомил Симеонов

Роден е в Радомир на 27 септември 1922 г. Завършва актьорско майсторство във ВИТИЗ "Кръстьо Сарафов" през 1954 г. и започва работа в близкия до родното му място Перник - в Драматичен театър "Боян Дановски". По-късно играе в театър "Васил Друмев" - Шумен и в Младежкия театър в София.

Остави невероятния си глас и в стотици записи на Радиотеатъра, в които представи легендарни личности от нашата история, като Христо Ботев, Александър Стамболийски, Иван Вазов и др.

1983 г. Богомил Симеонов и режисьорът Захари Жандов в шопските села, където е бил заснет филма "Земя". Вляво се вижда Гинка Станчева, която изиграва ролята на Цвета във филма. Екипът е там за засаждането на дъб на мястото, където за снимките през 1955-а е било изкоренено вековно дърво. Снимка: Иван Григоров

Богомил Симеонов получи приживе множество звания, между които и отпадналото "народен артист", но тези награди някак бледнеят пред народното признание - фактът, че помним този артист и сваляме шапка пред таланта му, толкова години след неговата смърт.

Следва да се отбележат две професионални признания, които са изключително важни в кариерата на този забележителен актьор: наградата на САБ за ролята на Милат от филма "Калоян" (Варна, 1963) на режисьорите Дако Даковски и Юри Арнаудов, и Специалната награда" на СБФД за филма "Животът си тече тихо..." (1989) на Бинка Желязкова, останал скрит от публиката за десетилетия, поради забрана от социалистическата цензура.

Още

Иван Вазов: Дадох всичко на отечеството. Малко бе, но толкова имах

Иван Вазов: Дадох всичко на отечеството. Малко бе, но толкова имах

И докато киното има визуална "памет", то театралната сцена сигурно тъгува, че не може да "повтори" знаменитите изяви на Богомил Симеонов в постановките "Под игото" на Иван Вазов, в която актьорът изигра харизматичния Бойчо Огнянов; "Вампир" на Антон Страшимиров - в ролята на Динко и мн. др., които все още помнят хора от по-старото поколение.

Някои от театралните роли на актьора са съхранени от телевизионния театър, като "Каин магьосникът" на Камен Зидаров, "Вражалец" на Ст. Л. Костов, "Среща в хижата" на Джек Лондон, "Макбет" на Уилям Шекспир и др.

Като Ивайло в едноименния филм на Никола Вълчев (1964)

Още

Инж. Добромир Чочов: "Ханът и империята" трябва да бъде изучаван като филмова класика

Инж. Добромир Чочов: "Ханът и империята" трябва да бъде изучаван като филмова класика

Богомил Симеонов ни остави десетки филмови роли - коя от коя по-силни, драматични и запомнящи. Невъзможно е да се изброят всички, но онези, които помнят зрителите от няколко поколения са следните: ролята му на Исмаил бей във "Време разделно", жрецът в "Хан Аспарух" (респ. "Ханът и империята"), и останалите във филмите: "Константин Философ", "Капитан Петко войвода", "Сами сред вълци", "Гонитба", "Година от понеделници", "Сватбите на Йоан Асен", "Зарево над Драва", "Игрек 17", "Демонът на империята", "На всеки километър", "Цар Иван Шишман", "Ивайло", "Земя" и др.

В тях той изигра селянин, лесничей, полковник, генерал, крал... Както се изразява един наш режисьор, "Богомил ставаше и за цар, и за пъдар". Физиката на Богомил Симеонов, невероятното му излъчване, внушаваше респект от екрана, в каквато и роля да се превъплъщаваше.

Още

"Над всичко" - фантастичната проза на Павел Вежинов, излезе в антология

"Над всичко" - фантастичната проза на Павел Вежинов, излезе в антология

Този невероятен мъжага бе покосен от рак на костите и си отиде от този свят в мъжествена битка с физическите болки, съпътстващи болестта. Носят се легенди за бурната младост на актьора, в приятелската компания на други красавци от артистичния свят - актьорите Любомир Киселички и Георги Джубрилов, както и за приятелството му с писателя Павел Вежинов, сценарист на сагата "На всеки километър", с драматурга Васил Стефанов и др. емблематични фигури от артистичния свят по времето на соца.

Богомил Симеонов (вляво) и Димитър Буйнозов в психологическата драма "Животът си тече тихо..." (1957) на режисьорите Христо Ганев и Бинка Желязкова

Трагичният край на Киселички, нещастен случай в живота на Вежинов, и други истории в личния живот на Богомил Симеонов, все повече са наслагвали у него чувството за тъга, смятат близките му.

Но той никога не си позволил да я покаже - "харесвал" си образа на Хищника, не допускал да го сметнат за уязвим.

С Иванка Димитрова и Емилия Радева във филма "Животът си тече тихо..." (1957) на режисьорите Христо Ганев и Бинка Желязкова, по сценарий на Христо Ганев

Може би една от най-точните характеристики на актьора, дава в едно интервю неговият син Ивайло:

"Той беше или много добър, или много лош. Можеше да прави компромис, ако трябва да бъде направен. Беше човек с характер, трябваше да се съобразяваш с него... Беше много болен - още от "Аспарух" (1980). Приеха го в Правителствена болница тогава. Във "Време разделно" вече беше много зле физически, дори гласът му беше друг. Последно разговаряхме по телефона през юни или юли, почина на 15-и август 1991-ва - едва говореше. Имаше рак на костите, страшни болки е изпитвал. Не му даваха силни лекарства много.

Последните му думи към мен бяха: "Ако знаеш колко много ми се живее!" Страшно много обичаше живота".

Богомил Симеонов сам изкопава дупка за засаждането на новия дъб. Вековно дърво е било отсечено на същото място за снимките на филма "Земя" през 1955-а година. Снимка: Иван Григоров

Още

Емилия Радева описа в книга разочарованията и щастливите мигове

Емилия Радева описа в книга разочарованията и щастливите мигове

Богомил Симеонов бе от онези представители на силния пол, които наистина излъчваха не само физическа сила, но и сила на характера Актрисата Емилия Радева му посвещава цяло есе в книгата си "Ние, артистите", което е кръстила "Ездачът, покорил екрана". Актьорът се е снимал с нея във филмите "Животът си тече тихо" (1957), "А бяхме млади" (1961) и "Бащи и синове" (1990). Описанието, което му прави Емилия Радева, е следното:

"Богомил е едновременно готов да помогне на нуждаещия се, или попаднал в беда - приютява за две нощи приятел, завърнал се нелегално у нас, за което си има неприятности относно своята политическа благонадеждност пред народната власт, и не става пилот, но същевременно е безпардонен и нагъл в интимния си живот..."

Всъщност, мнозина ще заключат: Ами, истински мъжкар!

Още

 Стефан Данаилов: Най-страшното е да те забравят! За да не стане, трябва да се раздаваш всеки ден

Стефан Данаилов пред Dir.bg навръх 75-ия си рожден ден: Най-страшно е да те забравят!

И кариерата му е белязана от две напълно противоположни роли - в началото, и в края. Започва с ролята на Бойчо Огнянов в "Под игото" на Вазов през 1955 г., и приключва с чорбаджи Иванчо Пенчович в "Тайната вечеря на дякона Левски" в 1988-а. В първата е герой, в последната - предател. И трябва да признаем, че истинското дарование не се изразява в едно амплоа, а именно чрез такава антагонистична колизия, на каквато са способни малцина актьори. Факт е също така, че в болшинството си даровитите хора са изпълнени с вътрешни противоречия. В реалния живот силните характери са по правило амбивалентни.

Когато играе последната си роля, актьорът е вече много болен, но не се оплаква дори пред колегите си в театъра. До последно държи на ореола си на силна личност.

В телевизионната историческа поредица "Златният век" (1984) на режисьора Любен Морчев по сценарий на Димитър Балкански, Атанас Ценев и Никола Тихолов

Много критици са обръщали специално внимание на визуалната характеристика на актьора, и най-вече на очите му. "Това бяха толкова изразителни очи, че дори без реплика, можеха да внушат едно преобразяване - от човек, в злодей!...", много проницателно отбелязва един критик.

Още

Стефан Данаилов: Не съм бил ангел

Стефан Данаилов: Не съм бил ангел

"Богомил Симеонов беше екзотична личност!", казва негов колега. Това е и причината, да бъде търсен и от много копродукции с чуждестранно участие между 60-те и 80-те години на миналия век. Изиграва бандита Гросо с Гай Медисън и Фернандо Рей в "Заветът на инката" (1965, ФРГ), снима се в първия българо-американски филм "Свирачът"(1966) по Вилхелм Хауф, в епопеята "Михаил Строгов" (1970) по романа на Жул Верн на италианския режисьор Ерипрандо Висконти и други международни продукции.

Заедно с Никола Дадов във филма "Гонитба" (1979), режисьор Васил Мирчев

Още

Как ли би възпял българското село днес, ако бе жив Елин Пелин?...

Как ли би възпял българското село днес, ако бе жив Елин Пелин?...

Една от най-силните му роли е дебютната му роля във филма на Захари Жандов "Земя" от 1956-а година - екранизация по едноименната творба на Елин Пелин. Почти няма аналог в родното ни кино фактът, че Богомил Симеонов прави първата си стъпка на екрана с главна роля. И то, каква!

Ролята на Еньо е толкова многопластова и драматична, а изпълнението на Симеонов - толкова силно, че и до днес актьорското му превъплъщение се възприема като "оригинала" на героя. Това е магията на рядкото и невероятно покритие между образ и актьор.

В ролята на Еньо от филма "Земя", по творбата на Елин Пелин

Славата на актьора идва буквално тутакси с този филм, и то напълно заслужено. Според някои, обаче, бързата слава си има и хубавите, и лошите страни. Вероятно и при Богомил Симеонов е било така по отношение на личния му живот, но в работата той до последно следва неотклонно една линия - на голям професионалист.

С Георги Георгиев-Гец във филма на Яким Якимов "Законът на морето" (1958)

Още

Болестта изтри паметта й, но главното остана "записано" в нейните филми

Болестта изтри паметта й, но главното остана "записано" в нейните филми

Преди време "Импресио" разказа историята на Бинка Желязкова и как филмът й "Животът си тече тихо" престоява в "чекмеджето" на соц цензурата цели 31 години, почти до "избухналата демокрация". За ролята си на Жельо във филма, Богомил Симеонов е награден със Специалната награда на Съюза на българските филмови дейци чак, когато филмът излиза на светло. Силна роля, която заедно с филма, е била обречена на "арест" в продължение на три десетилетия.

В това време Богомил Симеонов остави много други роли на екрана, но така или иначе, точно тази остана скрита за публиката дълго време - почти половин човешки живот. Мнозина биха се обезкуражили, но той не бе от тях.

Още

Режисьорът на "Тютюн" отнесе в гроба тайните на Невена Коканова

Режисьорът на "Тютюн" отнесе в гроба тайните на Невена Коканова

В тази връзка си струва да отбележим, че много от режисьорите, с които е работил актьорът, отбелязват неговата лоялност към хората, с които си е партнирал. Със Захари Жандов има два филма, с Бинка Желязкова - също два, с Димитър Петров - два...

В списъка са още: Никола Корабов, снимал го в "Гневно пътуване" (1971) и "Иван Кондарев"(1974); Борислав Пунчев, с когото реализира "Година от понеделници" (1977) и "Спасението" (1984); с Тодор Стоянов, в "Насрещно движение" (1978) и "Небе за всички"(1986); с Васил Мирчев, в "Ленко"( 1978) и "Една одисея из Делиормана" (1983); със Зако Хеския, в "Зарево над Драва" (1974) и "Сами сред вълци" (1979); с Людмил Стайков, в епопеите "Хан Аспарух" (1981) и "Време разделно" (1988), както и с много други изтъкнати режисьори - наши и чужди.

Още

Какво бих казал на Васил Левски, ако беше жив днес?

Какво бих казал на Васил Левски, ако беше жив днес?

С Хачо Бояджиев прави три телевизионни постановки, които и до днес са в Златния фонд на националната ни телевизия. Работил е също така с Вили Цанков, на когото дължим навлизането на Симеонов в телевизията: "Майстори", "12 разгневени мъже", и в ролята на Чочоолу в 10-серийния филм за Левски - "Демонът на империята" (1971).

Работил е също и с Неделчо Чернев и с майстора на немските сериали от времето на соца - Руди Курц ("Тайната на Андите", "Безпощадният фронт") и др.

Още

"На всеки километър" и "Капитан Петко войвода" останаха, а той си отиде тихо

"На всеки километър" и "Капитан Петко войвода" останаха, а той си отиде тихо

Като споменахме Неделчо Чернев, трябва да отбележим, че според много киноведи, той има най-голям принос за популярността на Богомил Симеонов, като го поканва за ролята на Ибрахим Ахмедов - Хищникът, в сериала "На всеки километър"(1971). От тази роля идва и прозвището, с което се слави до смъртта си актьорът.

То напълно му подхожда като визуална и личностна характеристика, смятат мнозина. Прототип на героя с това прозвище е някогашният властелин на родопските села, който през 50-те години на миналия век еднолично се бори с новоустановения комунистически строй в България.

Емблематичен епизод от филма е сцената, в която се сблъскват Хищникът и майор Деянов (актьорът Стефан Данаилов). В нея Богомил Симеонов е толкова респектиращ, че мнозина от колегите му, наблюдавали снимките, казват че "настръхнали", само докато гледат.

На снимачната площадка Симеонов е изпълнителен и концентриран, а с колегите си - толерантен. "Приятел!", е най-точната дума!", казва в едно интервю за Симеонов, актьорът Димитър Буйнозов.

Името на Богомил Симеонов е свързано и с някои исторически за българското кино, факти. Например, той играе в първата родна цветна историческа суперпродукция "Цар Иван Шишман" (1969).

1983 г. На ритуалното засаждане на дъб на мястото, където е бил изкоренен по време на снимките на филма "Земя". Снимка: Иван Григоров

Богомил Симеонов ни остави безценни екранни образи. Може да се съжалява не само, че си отиде на 70, но и че този характерен актьор можеше да направи още много роли в световното кино. Богомил Симеонов напусна този свят точно в годините, когато се възроди сътрудничеството на българското кино с големи филмови компании от цял свят. Съвсем сигурно е, че щеше да бъде забелязан, и жалко!...

Поклон пред паметта на един от най-големите ни актьори от златното актьорско поколение на България! Богомил Симеонов бе не само талантлив, но и едно от най-мъжествените присъствия на българския филмов екран. Присъствие, толкова характерно и категорично, че се запечатва в съзнанието на зрителя само по себе си, като явление.

Еми МАРИЯНСКА

Още

"Козият рог" на Методи Андонов все още е единственият ни "световен" филм

"Козият рог" на Методи Андонов все още е единственият ни "световен" филм

Още

Господ чува желанието на легендата Апостол Карамитев да си отиде млад и красив

Господ чува желанието на легендата Апостол Карамитев да си отиде млад и красив

Още

Да си роден и забравен на Десети ноември...

Да си роден и забравен на Десети ноември...

Още

"Вечнозелена" бг филмова класика - преоткриване

"Вечнозелена" бг филмова класика - преоткриване

Още

Тъжният веселяк Григор Вачков

Тъжният веселяк Григор Вачков

Още

"Децата не обичат да се вдетиняват!", казваше режисьорът Димитър Петров

"Децата не обичат да се вдетиняват!", казваше режисьорът Димитър Петров

Още

Гец бил покосен от фаталния инсулт на сцената

Гец бил покосен от фаталния инсулт на сцената

Още

 Стефан Илиев или ироничната усмивка на мъдреца

Стефан Илиев или ироничната усмивка на мъдреца

Още

Режисьорът Максим Генчев:  Левски и Христос нямат гробове!

Режисьорът Максим Генчев: Левски и Христос нямат гробове!

Още

Режисьорът Стоян Радев: В търсенето на истината има жестокост и болка

Режисьорът Стоян Радев: В търсенето на истината има жестокост и болка

Още

ГЕЦ само веднъж използвал каскадьор - за скок с парашут

ГЕЦ само веднъж използвал каскадьор - за скок с парашут

Още

Виолета Гиндева: Пет години за наказание не ми даваха роля в киното

Виолета Гиндева: Пет години за наказание не ми даваха роля в киното

Коментирай 1

Календар

Препоръчваме ви

Панчо Владигеров се опитал да спаси от смърт Сашо Сладура

125 години от рождението на автора на рапсодията "Вардар"

Знаменитият Торкуато Тасо умира преди тържественото си коронясване от папата

480 години от рождението на автора на "Освободеният Йерусалим"

Епископ нарекъл картина на божествения Кореджо "каша от жабешки бутчета"

490 години от смъртта на един от най-големите италиански майстори на Високия ренесанс

Братя Тавиани превърнаха затворници с доживотни присъди в кинозвезди

Замина си от този свят и по-младият от забележителния режисьорски дует - Паоло Тавиани