Въведете дума или фраза за търсене и натиснете Enter

Как ли би възпял българското село днес, ако бе жив Елин Пелин?...

МАЙСТОРИ НА СЛОВОТО

Как ли би възпял българското село днес, ако бе жив Елин Пелин?...

Бащата на писателя измислил "ветрена" мелница

Иван Димов, Ганчо Ганчев и Георги Стаматов във филма "Гераците" (1958) по едноименната повест на Елин Пелин

На 18-и юли по стар стил през 1877 г. е роден "певецът на българското село", както често наричат писателя Елин Пелин, с рождено име Димитър Иванов Стоянов. На фона на днешните опустели села, без училища и детска глъч, без стопани и земеделие; на фона на ставащото в Странджа,... какво ли щеше да напише писателят, ако беше жив?! Елин Пелин ни остави идилични художествени картини на нашенския селски бит, и галерия от ярки и незабравими образи на свои съселяни от Байлово.

Днес, за жалост, не би открил нищо идилично и вдъхновяващо!.. Някои ще кажат, че и тогава е имало Андрешковци и бирници, както и трагедии като в разказа "Напаст Божия", но онова което прави много различен светът на миналото село от сегашния, е отсъствието на онази душевност, която и днес ни кара да се смеем през сълзи, и да плачем през смях!..Такава жизненост струи от разказите на писателя като "Ветрената мелница", "Пролетна измама", "На оня свят", "Гост" и др., че читателят напълно се потапя в атмосферата на времето и усеща героите в тях като живи.

Елин Пелин (Снимка: ДА "Архиви")

Елин Пелин е псевдоним на писателя Димитър Стоянов. Най-популярният от множеството, които е използвал: Благолаж, Камен Шипков, Елчо, Пан, Пелинаш, Поручик, Мито, Чер Чемер, Иван Коприван, Горна Горчица, Катерина и др.

Името Елин Пелин така се е срастнало с личността на писателя, че днес някои трудно се сещат за рожденото му име. Този псевдоним приляга на народния характер на творбите му и в пълна степен изразява и любовта на народа към писателя. Сега близо до родното му Байлово, е град Елин Пелин, а в далечна Антарктида изследователите ни кръстиха морски нос на името на писателя.

Вяра Ковачева във филма "Сиромашка радост"

Как израства този невероятен и самороден талант: Димитър Стоянов е роден на място, което запустява по време на войните, и Байлово е по-скоро землище, отколкото село, когато прадядото на писателя - Станьо, се заселва в него, за да се занимава със скотовъдство. Започват да прииждат и негови съселяни от Поибрене, както и от съседните села от Панагюрския край. Хората довеждат семействата си и градят стъпка по стъпка Байлово. Синът на дядо Станьо - Иван, става първият учител в селското школо.

Още

Елин Пелин: Само това искам да ти кажа, че животът без любов нищо не е!

Елин Пелин: Само това искам да ти кажа, че животът без любов нищо не е!

Бащата на Елин Пелин е известен с прозвището Йото Варджията. Изключително трудолюбив и напредничав човек, който владеел почти всички занаяти: бил и зидар, и дърводелец, и кантонер. Имал рационализаторски дух и може дори да се каже, че за времето си е бил истински иноватор. Измислил проект за "ветрена" мелница - оттам и вдъхновението, с което Елин Пелин създава разказа си с това заглавие. Йото Варджията бил мъжкар и мъж във всяко едно отношение - имал 11 деца, които изхранвал с труд - правел коли, веялки, керемиди и тухли, а в малкото си свободноо време се ограмотявал. Този извънредно прогресивен човек отваря в дома си училище!

В дома на такъв баща се ражда малкият Димитър на 18 юли 1877 г.. Четирима от братята и сестрите му умират малки, но които по волята на Бог остават живи, растат под зоркото око на баща си, възпиитавани в труд и учение. Йото /Иван/ често се връщал от пазара, където продавал вар, не само с продукти за храна, ами и с книги - да четат децата му и да се учат. В дома на Варджията имало библиотека с "Рибният буквар". Вечер сам четял на челядта си откъси от "Под игото" на Иван Вазов.

Иван Димов и Георги Стаматов в "Гераците" (1958)

Сина си Димитър праща да учи в София - вижда, че момчето е жадно за знания и селото му е тясно. В най-ранна възраст Елин Пелин познава българската и руската литература, но не успява да завърши гимназия. Това не попречва от ранна ученическа възраст да почне да се пробва да пише.

През 1895 г. обнародва първите си творби. Разказът "Мило е отечеството" е първата му публикувана творба - излиза в сп. "Войнишка сбирка". Издава и стихотворенията си "Зима" и "Привет". За пръв път се подписва като Елин Пелин под стихотворението си "Тихи тъги" - през ноември 1897 г.

В зрялото си творчество се насочва към разказа и повестта, като продължава да пише детски и хумористични стихотворения.

Като най-хубавите години в живота си, писателят определя учителстването си в родното Байлово, в периода 1895 - 1896 година.

Коста Цонев и Емилия Радева в "Сиромашка радост" (1958) по разказа на Елин Пелин "Ветрената мелница"

Пише, но има склонност и към рисуването. Даже се пробва в Рисувалното училище, но не го приемат. Връща се на село малко разочарван, но амбициран да напредне в литературата. И точно така се случва - през следващите две години пише първите си сериозни произведения.

През 1899 г. се установява да живее в София, където често е принуден да гладува, но гордо преживява този период в името на голямата цел - да стане писател.

Като него търпят неволи и други наши талантливи творци. Благодарение на проф. Иван Шишманов, Елин Пелин и Яворов са назначени за "охрана" в хранилището на Народната библиотека. Преди това за кратко работи като библиотекар в Университетска библиотека.

През периода 1903 - 1904 г. Елин Пелин започва да издава сп. "Селска разговорка" в Самоков. През 1904 г. излиза първата му книга "Разкази", том първи. През 1905 г., заедно с Александър Божинов, заминава за Италия - очарован е от Венеция и Флоренция. През същата година излиза сборникът му със стихотворения в проза "Пепел от цигарите ми".

Кръгът "Развигор" между 1921 и 1924 г.: Тодор Боров, Елин Пелин, Александър Балабанов, Д. Б. Митов. Снимка: ДА "Архиви"

През октомври 1944 г., Елин Пелин замалко не става жертва на покушение. Фанатик на червената идея иска да го ликвидира, заради приятелството на писателя с бившия български монарх Цар Борис Трети. Вместо него, килърът убива сатирика-редактор от в. "Българан" - Борис Руменов. Тази трагично нелепа история ще тежи на Елин Пелин до края на живота му...Всъщност, след Девети септември той почти престава да пише...

Елин Пелин е редовен член на БАН още от 1940 г. Същата година е избран и за председател на Съюза на българските писатели. Като писател, има славата и уважението на всички, но все така си остава зле материално, както и преди. Умира на 72-годишна възраст, на 3 декември 1949 г. в София.

Невъзможно е да се изброят всички периодични издания, на които е бил сътрудник: сп. "Селска разговорка", в. "Българан", в. "Развигор", на детските списания "Веселушка" (1908 - 1910), "Чавче" (1913 - 1914), "Светулка" (1904 - 1944, 1945 - 1947) и др. През 1945 г. става член на редколегията на в. "Септемврийче". Описва и бригадирското движение.

Богомил Симеонов и Гинка Станчева във филма на Захари Жандов "Земя" (1957)

Кое е онова, с което този толкова сладкодумен разказвач с дяволито чувство за хумор, и до днес ни кара да четем творбите му? - В творчеството на Елин Пелин има и жизнерадостен смях, и дълбока тъга, но в крайна сметка тези емоции градят образите на герои с несломими характери, готови да излязат с гърди срещу несгодите в живота. Това ли е идиличният образ на българския национален характер в очите на писателя? - Няма съмнение, че през неговия поглед българинът е бил точно такъв. Виждал го е такъв с очите на родолюбец и селски човек - горд и неспособен да се преструва.

"Земя" (1957)

Освен всичко, Елин Пелин притежава едно невероятно чувство за ирония, но така да се каже - човеколюбива. Дори когато подлага на присмех героите си, той го прави с чувство на обич и съчувствие. Нещо, по което творчеството му е сродно с това на Чудомир. Елин Пелин често пародира селската идилия и патриархалния дух на старите българи, но с едно мило чувство към предците ни. Героите си от "Пижо и Пендо" създава през 1917 г., но те със сигурност ще останат вечни.

"Земя" (1957)

С една особена симпатия писателят се отнася и към тежката участ на селския учител: "Душата на учителя", "Кал", "Самичка", "В интерес на просветата". Друга любима тема му е църквата и църковните представители. Тук Елин Пелин оставя на воля таланта си да изобличава фалша, алчността и лицемерието - все качества, които са били не само чужди, но дълбоко ненавиждани от писателя приживе - в неговия личен живот. И колкото са силни тези изобличителни картини от "Напаст Божия", "Братя", "Изкушение" и др., толкова силно антиподна - в лиричния "регистър" е поезията му за селския живот. Елин Пелин умее да смесва и да балансира емоциите от двете крайности, защото в крайна сметка такъв е самият живот - амбивалентен по природа.

Това особено много личи в някои творби на писателя: През 1928 г. издава сборника "Черни рози" — стихотворения в проза, импресии с изповедни размисли и настроения. В книгата "Аз, ти, той" (1936) публикува злободневни фейлетони, хумористични очерци и скици, в които изобличава общественополитическата и нравствената поквара на времето си.

Елена Райнова и Антон Горчев в "Нечиста сила" (1978)

Според много литературоведи неговото лично естетическо верую е претворено в цикъла му философски разкази и притчи "Под манастирската лоза" /1936 г./ Елин Пелин, като всеки човек, роден сред природата и суровата селска действителност, добре познава аскетизма, но и жизнерадстната страна на битието за трудовия човек - закачките, смехът, хумора, празниците. Животът е сложна хармония от хубаво и лошо. Това е "формулата", която всеки осмисля индивидуално и прави своя избор как да живее, смята той.

У Елин Пелин, до края на живота му, не умира детето, което обича да чете приказки. Сигурно затова е и автор на много детски книги и на един от най-хубавите български юношески романи - "Ян Бибиян", излязъл в две части.

Снимка: ДА "Архиви"

И сега, ако беше жив, какво ли щеше да каже "на" и "за" селския човек Елин Пелин? Дали чувството му за хумор нямаше да секне пред някои тъжни факти от действителността?! - Дали, и какво щеше да "възпява" певецът на родното село?! - Няма и не може да има отговор на този въпрос. Но може би и не трябва, защото всичко написано от Елин Пелин е жив архив на времето, в което е живял писателят, и вдъхновяващ пример за българската душевност, която и днес ни зарежда с мъдрост и воля пред изпитанията и трудностите.

Еми МАРИЯНСКА

Още

Яворов - воеводата, който умря заради любов

Яворов - воеводата, който умря заради любов

Още

Радичковото "Свирепо настроение" се завръща

Радичковото "Свирепо настроение" се завръща

Още

Чудото Чудомир: Най-празният от дните ни е оня, в който не сме се смели нито веднъж

Чудото Чудомир: Най-празният от дните ни е оня, в който не сме се смели нито веднъж

Още

"Приказка за стълбата" - мрачното проникновение на "слънчевото дете" Христо Смирненски

"Приказка за стълбата" - мрачното проникновение на "слънчевото дете" Христо Смирненски

Коментирай 0

1/1

Иван Димов, Ганчо Ганчев и Георги Стаматов във филма "Гераците" (1958) по едноименната повест на Елин Пелин

Кръгът "Развигор" между 1921 и 1924 г.: Тодор Боров, Елин Пелин, Александър Балабанов, Д. Б. Митов. Снимка: ДА "Архиви"

Елин Пелин (Снимка: ДА "Архиви")

Снимка: ДА "Архиви"

Гинка Станчева във филма на Захари Жандов "Земя" (1957)

"Земя" (1957)

Иван Димов и Георги Стаматов в "Гераците" (1958)

Вяра Ковачева във филма "Сиромашка радост"

Коста Цонев и Емилия Радева в "Сиромашка радост" (1958) по разказа на Елин Пелин "Ветрената мелница"

Богомил Симеонов и Гинка Станчева във филма на Захари Жандов "Земя" (1957)

"Земя" (1957)

Елена Райнова и Антон Горчев в "Нечиста сила" (1978)

Календар

Препоръчваме ви

Историци доказаха, че Висоцки е евреин

Учените Ткаченко и Калницки проучиха родословното дърво на знаменития бард

Артюр Рембо: Моят ад беше нещастието

165 години от рождението на поета, чийто кратък живот минава през всички изкушения

Сбогувахме се с легендата на балета Алисия Алонсо

Една от най-великите балерини и хореографи на ХХ век си отиде на 98-годишна възраст

България се прощава с легендарния джазмен Милчо Левиев

Малцина изпратиха световнопризнатия ни музикант, сред тях бяха президентът Петър Стоянов и диригентът и композитор Васил Казанджиев

С обич и тъга за колоритния стихоплетец бай Йосиф Петров

Той бе мащабна личност с душа на дете

Дядо Пънч, който живя и твори с девиза: "Всичко човешко, човешки да правя"

Писателят Панчо Панчев ни завеща огромно наследство, изпълнено с доброта и позитивизъм