Въведете дума или фраза за търсене и натиснете Enter

"Приказка за стълбата" - мрачното проникновение на "слънчевото дете" Христо Смирненски

МЪДРОСТТА НА СЛОВОТО

"Приказка за стълбата" - мрачното проникновение на "слънчевото дете" Христо Смирненски

Последната си, най-зряла творба, поетът написва 20 дни преди смъртта си

На 18 юни 1923 г., едва на 25, умира Христо Смирненски - най-яркият представител на авангардизма в българската поезия. Съдбата му бе отредила твърде кратко време, в което той ни остави толкова много!.. Много нежност, много устрем, много гняв и много мъдрост. Последната си и най-ярка творба - "Приказка за стълбата", написва 20 дни преди смъртта си. Наричат го "слънчевото дете на българската поезия", а той написа най-мрачната характеристика на "синдрома" властолюбие, от който винаги е боледувал народът ни. А може би, и други народи!..

Преди 94 години, на днешния ден, света напусна един 25-годишен мъдрец!

Откриват, че е болен от паратиф през 1921 г. Постоянно се чувства недобре, но продължава да пише. Притежава небивала духовна сила, и превъзмогва страданието. Умее да предава чувствата си по удивително откровен начин - да бъде нежен в лириката си, точен в хумора си и язвителен в сатирата си.

В началото на април от последната година на живота му - 1923-та, го поваля "жълтата гостенка". Получава кръвоизливи, силите му се изчерпват, но от стихосбирката му "Да бъде ден" лъха оптимизъм. Въпреки прозрението за непостоянството на човешката природа. В края на май публикува последната си творба - "Приказка за стълбата". Едва ли е подозирал, че тя ще бъде неговата притча-завет за почтеност на идните поколения българи. Уви, ренегатите, катерещи се по стълбата на властта, я четат, но не "прочитат" смисъла й.

На 5 юни 1923 г. Смирненски получава нов тежък кръвоизлив. Не се намира свободно легло, да постъпи в санаториум. Заради Деветоюнския преврат, не се намират и храна и лекарства за цели два дни. Състоянието му става все по-критично. Умира рано сутринта на 18 юни, като преди да издъхне иска да му дадат лист хартия. Не успява да напише нищо на него, но няма значение - вече е написал "приказката" за онези, които и до ден-днешен не разбират смисъла й!.. Вече 94 години от смъртта му!.. Затова, нека си припомним тази притча, чиято мъдрост е ясна само за духовно извисените.

                                     ПРИКАЗКА ЗА СТЪЛБАТА

     Посветено на всички, които ще кажат: "Това не се отнася до мене!"

- Кой си ти? - попита го Дяволът...

- Аз съм плебей по рождение и всички дрипльовци са мои братя. О, колко е грозна земята и колко са нещастни хората!

Това говореше млад момък, с изправено чело и стиснати юмруци. Той стоеше пред стълбата - висока стълба от бял мрамор с розови жилки. Погледът му бе стрелнат в далечината, дето като мътни вълни на придошла река шумяха сивите тълпи на мизерията. Те се вълнуваха, кипваха мигом, вдигаха гора от сухи черни ръце, гръм от негодувание и яростни викове разлюляваха въздуха и ехото замираше бавно, тържествено като далечни топовни гърмежи. Тълпите растяха, идеха в облаци жълт прах, отделни силуети все по-ясно и по-ясно се изрязваха на общия сив фон. Идеше някакъв старец, приведен ниско доземи, сякаш търсеше изгубената си младост. За дрипавата му дреха се държеше босоного момиченце, и гледаше високата стълба с кротки, сини като метличина очи. Гледаше и се усмихваше. А след тях идеха все одрипели, сиви, сухи фигури и в хор пееха протегната, погребална песен. Някой остро свиреше с уста, друг, пъхнал ръце в джобовете, се смееше високо, дрезгаво, а в очите му гореше безумие.

- Аз съм плебей по рождение и всички дрипльовци ми са братя. О, колко грозна е земята и колко са нещастни хората! О, вие там горе, вие...

Това говореше млад момък, с изправено чело и стиснати в закана юмруци.

- Вие мразите ония горе? — попита дяволът и лукаво се приведе към момъка.

- О, аз ще отмъстя на тия принцове и князе. Жестоко ще им отмъстя зарад братята ми, зарад моите братя, които имат лица, жълти като пясък, които стенат по-зловещо от декемврийските виелици! Виж голите им кървави меса, чуй стоновете им! Аз ще отмъстя за тях! Пусни ме!

Дяволът се усмихна:

- Аз съм страж на ония горе и без подкуп няма да ги предам.

- Аз нямам злато, аз нямам нищо с което да те подкупя... Аз съм беден, дрипав юноша... Но аз съм готов да сложа главата си.

Дяволът пак се усмихна:

- О, не, аз не искам толкоз много! Дай ми ти само слуха си!

- Слуха си? С удоволствие... Нека никога нищо не чуя, нека...

- Ти пак ще чуваш! — успокои го Дяволът и му стори път. - Мини!

Момъкът се затече, наведнъж прекрачи три стъпала, но косматата ръка на Дявола го дръпна:

- Стига! Спри да чуеш как стенат там доле твоите братя!

Момъкът спря и се вслуша:

- Странно, защо те започнаха изведнъж да пеят весело и тъй безгрижно да се смеят?... - И той пак се затече.

Дяволът пак го спря:

- За да минеш още три стъпала, аз искам очите ти!

Момъкът отчаяно махна ръка.

- Но тогава аз няма да мога да виждам нито своите братя, нито тия, на които отивам да отмъстя!

Дяволът:

- Ти пак ще виждаш... Аз ще ти дам други, много по-хубави очи!

Момъкът мина още три стъпала и се вгледа надоле. Дяволът му напомни:

- Виж голите им кървави меса.

- Боже мой! Та това е тъй странно; кога успяха да се облекат толкоз хубаво! А вместо кървави рани те са обкичени с чудно алени рози!

През всеки три стъпала Дяволът взимаше своя малък откуп. Но момъкът вървеше, той даваше с готовност всичко, стига да стигне там и да отмъсти на тия тлъсти князе и принцове! Ето едно стъпало, само още едно стъпало, и той ще бъде горе! Той ще отмъсти зарад братята си!

- Аз съм плебей по рождение и всички дрипльовци...

- Млади момко, едно стъпало още! Само още едно стъпало, и ти ще отмъстиш. Но аз винаги за това стъпало вземам двоен откуп: дай ми сърцето и паметта си.

Момъкът махна ръка:

- Сърцето ли? Не! Това е много жестоко!

Дяволът се засмя гърлесто, авторитетно:

- Аз не съм толкова жесток. Аз ще ти дам в замяна златно сърце и нова памет! Ако не приемеш, ти никога няма да минеш туй стъпало, никога няма да отмъстиш за братята си - тия, които имат лица като пясък и стенат по-зловещо от декемврийските виелици.

Юношата погледна зелените иронични очи на Дявола:

- Но аз ще бъда най-нещастният. Ти ми взимаш всичко човешко.

- Напротив - най-щастливият!... Но? Съгласен ли си: само сърцето и паметта си.

Момъкът се замисли, черна сянка легна на лицето му, по сбръчканото чело се отрониха мътни капки пот, той гневно сви юмруци и процеди през зъби:

- Да бъде! Вземи ги!

...И като лятна буря, гневен и сърдит, разветрил черни коси, той мина последното стъпало. Той беше вече най-горе. И изведнъж в лицето му грейна усмивка, очите му заблестяха с тиха радост и юмруците му се отпуснаха. Той погледна пируващите князе, погледна доле, дето ревеше и проклинаше сивата дрипава тълпа. Погледна, но нито един мускул не трепна по лицето му: то бе светло, весело, доволно. Той виждаше доле празнично облечени тълпи, стоновете бяха вече химни.

- Кой си ти? - дрезгаво и лукаво го попита Дяволът.

- Аз съм принц по рождение и боговете ми са братя! О, колко красива е земята и колко са щастливи хората!

Къщата на Измирлеви, преди ремонта

И като говорим за "стълбата", която превръща "просяците" в "принцове", няма да е излишно да припомним още един постбиографичен факт, относно Смиирненски: Как къщата на семейство Измирлиеви на ул. "Овчо поле" в София, където е живял и творил поетът, започва да се руши още след 1989 г. През 2004 г. вече е опасна за обитаване. Затова от Министерството на културата решават да я затворят за посетители, а експозицията отива във фондохранилище. Трябва да минат още 10 години, докато съдбата на къщата се промени. През 2014 г. сградата се сдобива с нов покрив, и едва през миналата година започна реставрацията й. Хепи енд с тъжна и дългогодишна предистория, която не се нуждае от коментар.

Еми МАРИЯНСКА

1/1

Къщата на Измирлеви, преди ремонта

Портрет на Христо Смирненски, худ. Иван Христов

Календар

Препоръчваме ви

Дега изложил своя скулптура един-единствен път

Ослепяващият художник изработвал статуетките си от пчелен восък

Мистерията със завещанието на мецената Лилиан Бетанкур

В състояние на деменция, богаташката направила щедър подарък на мъж?

Снежната кралица на Андерсен - Йени Линд

Писателят й предлага брак с писмо, и тя го отхвърля с писмо

Музата на Рубенс е втората му жена

След смъртта му, Хелена искала да унищожи някои от "голите" картини

Едит Пиаф не успява да пребори рак на черния дроб

На 10 октомври преди 54 години си отиде "врабчето на "Париж"