Въведете дума или фраза за търсене и натиснете Enter

Яворов - воеводата, който умря заради любов

НАЙ-ГОЛЕМИТЕ

Яворов - воеводата, който умря заради любов

Навършиха се 140 години от рождението на нежния харамия

Воеводата Пейо Яворов, е един от най-чувствените български поети на 20 век, чиято любов към две жени - Мина и Лора, бележи както творчеството, така и живота му.

Пейо Яворов със семейството си в Чирпан, 1889 г.

Роден е в град Чирпан на 13 януари (1 януари стар стил) 1878 година. Завършва V гимназиален клас в Пловдив. От 1897 до 1901 година работи като телеграфопощенец в различни селища - Чирпан, Стара Загора, Сливен, Стралджа, Анхиало, София. По това време той симпатизира на Българската работническа социалдемократическа партия. След 1897 година влиза в контакти с Вътрешната македоно-одринска революционна организация. От 1901 до 1902 година редактира нейния легален орган вестник "Дело". През 1902 година на Х македонски конгрес е избран за член на ВМОК Станишев-Карайовов.

Пейо Яворов през 1912 г. (Снимка: Държавна агенция "Архиви")

За пръв път влиза в Македония като четник на Михаил Чаков през 1902 година. Пленен е скоро след това от върховистка чета и се завръща в България. Първоначално той е редактор на различни издания, свързани с македоно-одринското революционно движение - "Дело", "Свобода или смърт", "Автономия", "Илинден". Първата му публикувана творба е стихотворението "Напред" във вестник "Глас македонски". Четник е на Яне Сандански и става един от най-дейните сподвижници на Гоце Делчев и негов пръв биограф - "Гоце Делчев" (1904). На Кюстендилския конгрес на ВМОРО е избран за допълнителен член на Задграничното представителство на ВМОРО. В 1909 година издава мемоарно-есеистичната си книга "Хайдушки копнения. Спомени от Македония 1902 - 1903". Личен приятел на Пейо Яворов е и Пейо Гарвалов - драмски войвода на ВМОРО, също от Чирпан.

Партизански взвод 15 на Македоно-одринското опълчение. Яворов е седналият в средата (Снимка: Държавна агенция "Архиви")

Озовал се в София със съдействието на д-р Кръстьо Кръстев и Пенчо Славейков, Яворов става сътрудник и редактор на издаваното от тях литературно списание "Мисъл". Първата негова творба, която силно впечатлява естетите от кръга "Мисъл", е поемата "Калиопа". През 1901 година издава първата си стихосбирка "Стихотворения", чието второ издание от 1904 година е с предговор от Пенчо Славейков. В кръга "Мисъл" той среща разбиране и получава псевдонима си Яворов от Пенчо Славейков, но поезията не го удовлетворява - той страстно иска да участва в борбите за освобождение на Македония. Силен душевен удар му нанася смъртта на Гоце Делчев през 1903 година, когато той частично се отделя от революционната си дейност поради неразбирателство с Яне Сандански.

Литературният кръг "Мисъл" - Пенчо Славейков, Пейо Яворов, Петко Тодоров и Кръстьо Кръстев

В този период поетът работи като библиотекар, а по-късно и като драматург на Народния театър. Пише две пиеси - "В полите на Витоша" (1910) и "Когато гръм удари, как ехото заглъхва" (1912).

Командирован е на няколко пъти в чужбина във връзка с литературното си творчество - в Нанси, Женева, Виена, Париж. Яворов усилено чете модерна френска поезия. През 1905 година става близък приятел с Дора Габе.

1906 г. Мина Тодорова

Още

Мина, Яворов и Петко Тодоров си отиват един след друг, в рамките на 6 години

Мина, Яворов и Петко Тодоров си отиват един след друг, в рамките на 6 години

През 1906 г. се влюбва в Мина Тодорова, сестра на П. Ю. Тодоров. Скоро след това, при едно от своите пътувания (1910 година) изпраща към последния дом своята възлюбена, която умира от туберкулоза в санаториум и е погребана в Париж, Франция. През 1907 г. излиза втората му стихосбирка "Безсъници". Символистичната поезия на Яворов е метафизична, пропита с дълбок скептицизъм.

През март 1908 година, по време на Кюстендилския конгрес на ВМОРО, въпреки че не присъства лично, е избран единодушно от делегатите за съветник (допълнителен член) на нейното задгранично представителство. Няколко дни по-късно напуска работата си в Народната библиотека в София и се заема изцяло с проблемите на ВМОРО.

През 1910 година излиза от печат антологичната книга на поета "Подир сенките на облаците", чието второ издание от 1914 г. представя равносметка на поетическия път, сравняван с този на Христо Ботев. Същата година участва във възстановяването на революционната организация и е избран за запасен член на нейния Централен комитет.

При избухването на Балканската война през 1912 г. е доброволец в Македоно-одринското опълчение и оглавява партизанска чета №15, съставена от 9 души. Придвижва се по долината на река Места и излиза на Бяло море при Кавала. Награден е с кръст "За храброст". Става първият кмет на Неврокоп след освобождението му в 1912 година.

Лора Каравелова

Лора Каравелова, дъщеря на Петко Каравелов, с която се венчава през 1912 година, малко преди да замине за фронта в Кюстендил, е фаталната жена за него.

Пейо Яворов и Лора Каравелова

Кореспонденцията между тях, сама по себе си ценна като литература, свидетелства за една пламенна и бурна любов, белязана с много съмнения и много страсти. Трагичният край идва на 29 ноември 1913 година, когато Лора се застрелва, а Яворов прави опит да се самоубие (оставя предсмъртно писмо от един ред: "Моята мила Лора се застреля сама. Ида и аз подир нея"). Изстрелът само пронизва слепоочието и го ослепява. Съкрушен от съдебния процес и от мълвата, която го обвинява, че е убиец, на 29 октомври 1914 година поетът взема голяма доза отрова и се застрелва.

Тодор Александров и Пейо Яворов след първият опит на поета за самоубийство в дома на Михаил Кремен

Последната капка за Яворов са смъртта на Мина Тодорова и обвиненията в убийството на Лора, които го довеждат до самоубийство. До края на живота си другарува и кореспондира с водача на ВМОРО Тодор Александров, а също и изпълнява негови поръчки. Смята се, че отровата и пистолета, послужили за самоубийството на Пейо Яворов, са дадени по молба на самия писател от Тодор Александров. Дългогодишното им приятелство е крито дълги години от социалистическата историография.

Паметникът на поета в къщата-музей в София, където той е живял една година (Снимка: BulFoto)

Ето три стихотворения от майстора на любовната лирика:

ОБИЧАМ ТЕ

Обичам те - въздушно нежна, в нежна младост,
като на ангела сънят,
и сън си ти вещателен за тиха радост
в нерадостта на моя път,
и първи път за изповед в сърце ридае
доброто и грехът,
и ето ден - и ето тъмнина е.

Обичам те, защото плуваш в полумрака
на своя неначенат ден,
и мисля аз, че ти си Тя! - че тебе чака
духът, години заблуден,
и в океан мъгла се взирам и страдая,
към тебе устремен,
и ето ме на бездната на края.

Обичам те, защото се усмихваш - кротка
пред застрашителна съдба,
и няма кой да чуе в устремена лодка
предупредителна тръба,
и няма да ме спре (защото аз те любя!)
ни укор, ни молба -
и себе и, и тебе да погубя...

Къща музей "П. К. Яворов" в София (Снимка: BulFoto)

ДВЕ ХУБАВИ ОЧИ

На Мина

Две хубави очи. Душата на дете
в две хубави очи; - музика - лъчи

Не искат и не обещават те...

Душата ми се моли,
дете,
душата ми се моли!

Страсти и неволи
ще хвърлят утре върху тях
булото на срам и грях.
Булото на срам и грях -
не ще го хвърлят върху тях
страсти и неволи.

Душата ми се моли,
дете,
душата ми се моли...
Не искат и не обещават те! -
Две хубави очи. Музика, лъчи
в две хубави очи. Душата на дете...

Кабинета на Яворов в къщата му в София (Снимка: BulFoto)

ЩЕ БЪДЕШ В БЯЛО

Ще бъдеш в бяло - с вейка от маслина
и като ангел в бяло облекло...
А мисля днес; света прогнил от зло
не е, щом той е твоята родина.
И ето усъмних се най-подир
в невярата тревожна - искам мир.

И с вяра ще разкрия аз прегръдки,
загледан в две залюбени очи,
и тих ще пия техните лъчи, -
ще пия светлина, лечебни глътки.
И пак ще се обърна просветлен
света да видя цял при ярък ден.

И нека съсипни се той окаже!
(Веднъж ли съм се спъвал в съсипни,
залутан из среднощни тъмнини?)
Аз бих намерил и тогава даже
обломки, от които да създам
нов свят за двама ни, и свят, и храм.

13 януари 2018 г. Честване на 140 години от рождението на Яворов (Снимка: BulFoto)

Валерия КАЛЧЕВА

Коментирай 0

1/1

Колаж: Юлиян Илиев

Пейо Яворов със семейството си в Чирпан, 1889 г.

Пейо Яворов през 1912 г. (Снимка: Държавна агенция "Архиви")

Пейо Яворов и Лора Каравелова

1906 г. Мина Тодорова

Лора Каравелова

Партизански взвод 15 на Македоно-одринското опълчение. Яворов е седналият в средата (Снимка: Държавна агенция "Архиви")

Литературният кръг "Мисъл" - Пенчо Славейков, Пейо Яворов, Петко Тодоров и Кръстьо Кръстев

Тодор Александров и Пейо Яворов след първият опит на поета за самоубийство в дома на Михаил Кремен

Къща музей "П. К. Яворов" в София (Снимка: BulFoto)

Кабинета на Яворов в къщата му в София (Снимка: BulFoto)

Къща музей "П. К. Яворов" в София (Снимка: BulFoto)

Къща музей "П. К. Яворов" в София (Снимка: BulFoto)

Паметникът на поета в къщата-музей в София, където той е живял една година (Снимка: BulFoto)

13 януари 2018 г. Честване на 140 години от рождението на Яворов (Снимка: BulFoto)

Календар

Препоръчваме ви

Лебедовата песен на великите режисьори: "Последният магнат"

Когато през 80-те години на ХХ век Елия Казан се връща към своето творчество в мемоарите си, които без съмнение са една от най-хубавите книги за кино, писани някога, той едва отделя място за "Последният магнат"

Представи си Джон Ленън на 80 (галерия)

На 9 октомври "Великия Бийтълс" щеше да отпразнува своя 80-и рожден ден

Отиде си "българският Байрон на френски език" акад. Атанас Ванчев дьо Траси

Големият поет, преводач и учен, два пъти номиниран за Нобелова награда за литература, е издъхнал в Париж

Възстановяват паметната плоча на поета Николай Лилиев в софийския му дом

Откриването е на 3 октомври, когато ще се състои и литературен маршрут, посветен на големия български поет и драматург

Братя Грим са били не двама, а петима

Семейната тайна на братя Грим

130 години от рождението на Агата Кристи: Няма нищо по-изтощително от човек, който винаги е прав

Книгите на британската писателка заемат трето място по продажби след Библията и произведенията на Шекспир