Въведете дума или фраза за търсене и натиснете Enter

Яворов - воеводата, който умря заради любов

НАЙ-ГОЛЕМИТЕ

Яворов - воеводата, който умря заради любов

Навършиха се 140 години от рождението на нежния харамия

Воеводата Пейо Яворов, е един от най-чувствените български поети на 20 век, чиято любов към две жени - Мина и Лора, бележи както творчеството, така и живота му.

Пейо Яворов със семейството си в Чирпан, 1889 г.

Роден е в град Чирпан на 13 януари (1 януари стар стил) 1878 година. Завършва V гимназиален клас в Пловдив. От 1897 до 1901 година работи като телеграфопощенец в различни селища - Чирпан, Стара Загора, Сливен, Стралджа, Анхиало, София. По това време той симпатизира на Българската работническа социалдемократическа партия. След 1897 година влиза в контакти с Вътрешната македоно-одринска революционна организация. От 1901 до 1902 година редактира нейния легален орган вестник "Дело". През 1902 година на Х македонски конгрес е избран за член на ВМОК Станишев-Карайовов.

Пейо Яворов през 1912 г. (Снимка: Държавна агенция "Архиви")

За пръв път влиза в Македония като четник на Михаил Чаков през 1902 година. Пленен е скоро след това от върховистка чета и се завръща в България. Първоначално той е редактор на различни издания, свързани с македоно-одринското революционно движение - "Дело", "Свобода или смърт", "Автономия", "Илинден". Първата му публикувана творба е стихотворението "Напред" във вестник "Глас македонски". Четник е на Яне Сандански и става един от най-дейните сподвижници на Гоце Делчев и негов пръв биограф - "Гоце Делчев" (1904). На Кюстендилския конгрес на ВМОРО е избран за допълнителен член на Задграничното представителство на ВМОРО. В 1909 година издава мемоарно-есеистичната си книга "Хайдушки копнения. Спомени от Македония 1902 - 1903". Личен приятел на Пейо Яворов е и Пейо Гарвалов - драмски войвода на ВМОРО, също от Чирпан.

Партизански взвод 15 на Македоно-одринското опълчение. Яворов е седналият в средата (Снимка: Държавна агенция "Архиви")

Озовал се в София със съдействието на д-р Кръстьо Кръстев и Пенчо Славейков, Яворов става сътрудник и редактор на издаваното от тях литературно списание "Мисъл". Първата негова творба, която силно впечатлява естетите от кръга "Мисъл", е поемата "Калиопа". През 1901 година издава първата си стихосбирка "Стихотворения", чието второ издание от 1904 година е с предговор от Пенчо Славейков. В кръга "Мисъл" той среща разбиране и получава псевдонима си Яворов от Пенчо Славейков, но поезията не го удовлетворява - той страстно иска да участва в борбите за освобождение на Македония. Силен душевен удар му нанася смъртта на Гоце Делчев през 1903 година, когато той частично се отделя от революционната си дейност поради неразбирателство с Яне Сандански.

Литературният кръг "Мисъл" - Пенчо Славейков, Пейо Яворов, Петко Тодоров и Кръстьо Кръстев

В този период поетът работи като библиотекар, а по-късно и като драматург на Народния театър. Пише две пиеси - "В полите на Витоша" (1910) и "Когато гръм удари, как ехото заглъхва" (1912).

Командирован е на няколко пъти в чужбина във връзка с литературното си творчество - в Нанси, Женева, Виена, Париж. Яворов усилено чете модерна френска поезия. През 1905 година става близък приятел с Дора Габе.

1906 г. Мина Тодорова

Още

Мина, Яворов и Петко Тодоров си отиват един след друг, в рамките на 6 години

Мина, Яворов и Петко Тодоров си отиват един след друг, в рамките на 6 години

През 1906 г. се влюбва в Мина Тодорова, сестра на П. Ю. Тодоров. Скоро след това, при едно от своите пътувания (1910 година) изпраща към последния дом своята възлюбена, която умира от туберкулоза в санаториум и е погребана в Париж, Франция. През 1907 г. излиза втората му стихосбирка "Безсъници". Символистичната поезия на Яворов е метафизична, пропита с дълбок скептицизъм.

През март 1908 година, по време на Кюстендилския конгрес на ВМОРО, въпреки че не присъства лично, е избран единодушно от делегатите за съветник (допълнителен член) на нейното задгранично представителство. Няколко дни по-късно напуска работата си в Народната библиотека в София и се заема изцяло с проблемите на ВМОРО.

През 1910 година излиза от печат антологичната книга на поета "Подир сенките на облаците", чието второ издание от 1914 г. представя равносметка на поетическия път, сравняван с този на Христо Ботев. Същата година участва във възстановяването на революционната организация и е избран за запасен член на нейния Централен комитет.

При избухването на Балканската война през 1912 г. е доброволец в Македоно-одринското опълчение и оглавява партизанска чета №15, съставена от 9 души. Придвижва се по долината на река Места и излиза на Бяло море при Кавала. Награден е с кръст "За храброст". Става първият кмет на Неврокоп след освобождението му в 1912 година.

Лора Каравелова

Лора Каравелова, дъщеря на Петко Каравелов, с която се венчава през 1912 година, малко преди да замине за фронта в Кюстендил, е фаталната жена за него.

Пейо Яворов и Лора Каравелова

Кореспонденцията между тях, сама по себе си ценна като литература, свидетелства за една пламенна и бурна любов, белязана с много съмнения и много страсти. Трагичният край идва на 29 ноември 1913 година, когато Лора се застрелва, а Яворов прави опит да се самоубие (оставя предсмъртно писмо от един ред: "Моята мила Лора се застреля сама. Ида и аз подир нея"). Изстрелът само пронизва слепоочието и го ослепява. Съкрушен от съдебния процес и от мълвата, която го обвинява, че е убиец, на 29 октомври 1914 година поетът взема голяма доза отрова и се застрелва.

Тодор Александров и Пейо Яворов след първият опит на поета за самоубийство в дома на Михаил Кремен

Последната капка за Яворов са смъртта на Мина Тодорова и обвиненията в убийството на Лора, които го довеждат до самоубийство. До края на живота си другарува и кореспондира с водача на ВМОРО Тодор Александров, а също и изпълнява негови поръчки. Смята се, че отровата и пистолета, послужили за самоубийството на Пейо Яворов, са дадени по молба на самия писател от Тодор Александров. Дългогодишното им приятелство е крито дълги години от социалистическата историография.

Паметникът на поета в къщата-музей в София, където той е живял една година (Снимка: BulFoto)

Ето три стихотворения от майстора на любовната лирика:

ОБИЧАМ ТЕ

Обичам те - въздушно нежна, в нежна младост,
като на ангела сънят,
и сън си ти вещателен за тиха радост
в нерадостта на моя път,
и първи път за изповед в сърце ридае
доброто и грехът,
и ето ден - и ето тъмнина е.

Обичам те, защото плуваш в полумрака
на своя неначенат ден,
и мисля аз, че ти си Тя! - че тебе чака
духът, години заблуден,
и в океан мъгла се взирам и страдая,
към тебе устремен,
и ето ме на бездната на края.

Обичам те, защото се усмихваш - кротка
пред застрашителна съдба,
и няма кой да чуе в устремена лодка
предупредителна тръба,
и няма да ме спре (защото аз те любя!)
ни укор, ни молба -
и себе и, и тебе да погубя...

Къща музей "П. К. Яворов" в София (Снимка: BulFoto)

ДВЕ ХУБАВИ ОЧИ

На Мина

Две хубави очи. Душата на дете
в две хубави очи; - музика - лъчи

Не искат и не обещават те...

Душата ми се моли,
дете,
душата ми се моли!

Страсти и неволи
ще хвърлят утре върху тях
булото на срам и грях.
Булото на срам и грях -
не ще го хвърлят върху тях
страсти и неволи.

Душата ми се моли,
дете,
душата ми се моли...
Не искат и не обещават те! -
Две хубави очи. Музика, лъчи
в две хубави очи. Душата на дете...

Кабинета на Яворов в къщата му в София (Снимка: BulFoto)

ЩЕ БЪДЕШ В БЯЛО

Ще бъдеш в бяло - с вейка от маслина
и като ангел в бяло облекло...
А мисля днес; света прогнил от зло
не е, щом той е твоята родина.
И ето усъмних се най-подир
в невярата тревожна - искам мир.

И с вяра ще разкрия аз прегръдки,
загледан в две залюбени очи,
и тих ще пия техните лъчи, -
ще пия светлина, лечебни глътки.
И пак ще се обърна просветлен
света да видя цял при ярък ден.

И нека съсипни се той окаже!
(Веднъж ли съм се спъвал в съсипни,
залутан из среднощни тъмнини?)
Аз бих намерил и тогава даже
обломки, от които да създам
нов свят за двама ни, и свят, и храм.

13 януари 2018 г. Честване на 140 години от рождението на Яворов (Снимка: BulFoto)

Валерия КАЛЧЕВА

Коментирай 0

1/1

Колаж: Юлиян Илиев

Пейо Яворов със семейството си в Чирпан, 1889 г.

Пейо Яворов през 1912 г. (Снимка: Държавна агенция "Архиви")

Пейо Яворов и Лора Каравелова

1906 г. Мина Тодорова

Лора Каравелова

Партизански взвод 15 на Македоно-одринското опълчение. Яворов е седналият в средата (Снимка: Държавна агенция "Архиви")

Литературният кръг "Мисъл" - Пенчо Славейков, Пейо Яворов, Петко Тодоров и Кръстьо Кръстев

Тодор Александров и Пейо Яворов след първият опит на поета за самоубийство в дома на Михаил Кремен

Къща музей "П. К. Яворов" в София (Снимка: BulFoto)

Кабинета на Яворов в къщата му в София (Снимка: BulFoto)

Къща музей "П. К. Яворов" в София (Снимка: BulFoto)

Къща музей "П. К. Яворов" в София (Снимка: BulFoto)

Паметникът на поета в къщата-музей в София, където той е живял една година (Снимка: BulFoto)

13 януари 2018 г. Честване на 140 години от рождението на Яворов (Снимка: BulFoto)

Календар

Препоръчваме ви

Кърк Дъглас и Ан Байдънс - 65 години кино и любов, и любов като "на кино"

Двамата столетници изгубват син, тя преборва рака, а той инсулта и депресията - в добро и зло, винаги един до друг

Тя е Мерилин на 40-те и има същия фатален край

Вероника Лейк била ухажвана от Онасис, а прическата й подражавали най-големите звезди на Холивуд

Държавата отказала стипендия на автора на химна на народните будители

Добри Христов бил пратен да учи в Прага с даренията на съграждани

Йордан Радичков: Не мислете има ли го няма ли го Бог, живейте така, все едно го има...

На 24 октомври се навършват 90 години от рождението на големия ни писател

Историци доказаха, че Висоцки е евреин

Учените Ткаченко и Калницки проучиха родословното дърво на знаменития бард

Артюр Рембо: Моят ад беше нещастието

165 години от рождението на поета, чийто кратък живот минава през всички изкушения