"Нашата съдба е запечатана завинаги във времето. И понеже то е вечно и неизменно, ние ще живеем в него винаги и всякога..." Из "Над всичко"

Издателката Виктория Бисерова, Павлина Делчева-Вежинова и Вида Делчева представят сборника "Над всичко" (Снимка: BulFoto)

Дъщерята на Павел Вежинов, Павлина Делчева-Вежинова и неговата внучка Вида Делчева представиха сборника фантастичната проза на писателя, "Над всичко" в Книжен център "Гринуич" снощи.

Поводът е 103-тата годишнина от рождението на автора, а издателство "Ентусиаст" публикува сборника. Антологията обединява най-емблематичните фантастични творби на писателя и включва повестта "Над всичко", разказите "В един есенен ден по шосето" и "Моят пръв ден", новелите "Сините пеперуди" и "Когато си в лодката" и романа "Гибелта на "Аякс".

Дъщерята на писателя Павлина Делчева-Вежинова (Снимка: BulFoto)

Павел Вежинов може да бъде определен като един от пионерите в областта на фантастиката. Началото на фантастичната линия в произведенията му е поставено през 1956 г. със сатиричната гротеска "Историята на едно привидение".

След това в продължение на над 20 години писателят продължава да обогатява и доразвива многоаспектността на темите за свръхестетвеното, общуването с извънземен разум, пътуването във и през времето, странстването в Космоса, откриването на нови галактики и нови възможности за изява на човешкия разум.

Макар фантастичното да е неотменна част от сборника "Над всичко", в основата на отделните творби остава проблемът за баланса между разума и чувствата. Самият Вежинов споделя:

"В моето творчество винаги съм приемал фантастичното като условност, метафорична възможност за постигане или обобщение на човешките истини."

Издателката Виктория Бисерова представя сборника (Снимка: BulFoto)

"Може би няма щастливи мигове. Щастливите мигове са всъщност щастливи илюзии. Може би има щастливи състояния, ако в тях е проникнала вечността." Из "Над всичко" (1973)

"Няма по-съвършена и по-висша действителност от изкуството, защото тя е едновременно и реална, и осмислена действителност, такава, каквато в природата не съществува. Тя е в известен смисъл божествена действителност, извинявайте, че употребявам тая стара дума. И при това тя е едновременно и частна, и обща, но не спрямо законите на обективното, а спрямо законите на субективната човешка личност. И именно затова изкуството създава с могъща сила тая човешка общност, която е главна опора на нашата съвременна цивилизация." Из "Моят пръв ден" (1965)

"Ние нямаме нужда от благодетели. Ние имаме нужда от приятели. А да бъдете приятел на някого, преди всичко трябва да го разбирате." Из "Моят пръв ден" (1965)

Внучката на Павел Вежинов - Вида Делчева (Снимка: BulFoto)

"Човек не може и не бива да живее в рай... Човек трябва само да се стреми към него...
- Нима искаш да кажеш, че живеем без никакви стремежи? - попита Алек смаяно.
- Всички наши стремежи са отправени към нашето благополучие - отвърна спокойно девойката. - Или към нашето щастие, както казвате вие... И в тоя стремеж ние сме загубили много по-ценни неща, Алек... Ние сме загубили пеперудите... Ние сме загубили светулките и щурците. Най-важното - ние сме загубили любовта...
- Не сме я загубили, Ина. Но сме я направили само по-човешка...
- Какво значи по-човешка?
- Много по-съвършена... Много по-всеотдайна и нежна... Лишена от мрачния егоизъм на притежанието...
- Не! - изкрещя тя.
- Какво - не?
- Искам да бъде надчовешка!... Искам да бъде НАД ВСИЧКО!... Искам да бъде истинска!..." Из "Над всичко" (1973)

Снимка: Личен архив

Павел Вежинов е роден на 9 ноември 1914 г. в София. Писател-белетрист, сценарист, публицист, журналист, обществен деец, Павел Вежинов е сред най-популярните съвременни български автори до днес. Под този псевдоним твори Никола Делчев Гугов, който оставя след себе си едни от най-ярките и отличени произведения в културния фонд на България.

Павел Вежинов следва Философия в Софийския университет. Първият сборник на автора, който излиза през 1938 г., е "Улица без паваж", а през 1942 г. на бял свят се появява "Дни и вечери".

Като участник във Втората световна война в ролята си на кореспондент и главен редактор на вестник "Фронтовак", Вежинов отразява впечатленията си от живота на българската армия в повестите "Златан" и "Втора рота". "Втора рота" се радва на огромна популярност и се преиздава няколко пъти.

Павел Вежинов е един от основателите на в. "Стършел", като в периода 1947 - 1951 г. работи като заместник главен редактор във вестника. През 1951- 1954 г. заема същата позиция, но в списание "Септември".

В кабинета си в дома му на столичната улица "Раковски" (Снимка: Личен архив)

В периода 1954 - 1972 г. работи в "Българска кинематография" първоначално като сценарист, а по-късно и като заместник генерален директор. През 1972 г. е член на Бюрото на Управителния съвет на Съюза на българските писатели, а от 1973 г. до 1983 г. е главен редактор на сп. "Съвременник".

От 1976 г. е депутат в 7 (33) и 8 (34) Народно събрание.

Павел Вежинов издава редица криминални романи и повести през 50-те и 60-те години на миналия век: "Следите остават" (1954 г.), "Произшествие на тихата улица" (1960 г.), "Човекът в сянка" (1965 г.), "Прилепите летят нощем" (1969 г.), както и повестта "Знамена по стадионите" (1950 г.) и пътеписите "На Олимпиада в Хелзинки" (1953 г.) и "До Мелбърн по въздух и море" (1957 г.) от участието на българските олимпийци по света.

Павел Вежинов е първият български писател от новото време, който насочва творческото си вдъхновение към фантастиката. През 1956 г. пишесатиричната гротеска "Историята на едно привидение", а през 1965 г. разказите "Сините пеперуди" и "Моят пръв ден", които през 1968 г. са включени в едноименния сборник. През 1973 г. излизат фантастичният роман "Гибелта на Аякс" и повестта "Над всичко".

През 1963 г. излиза сборникът с разкази "Момчето с цигулката", последвани от "Дъх на бадеми" (1966 г.), "Звездите над нас" (1966 г.) и "Малките приключения" (1970).

Снимка: Личен архив

Романът "Нощем с белите коне" е публикуван за първи път през 1975 г. като е преиздаван многократно през годините. Книгата е преведена на руски, украински, молдовски, грузински, казахски, литовски, естонски, полски, словенски, чешки, румънски, немски, френски, китайски и виетнамски. По сценарий на Павел Вежинов е направена и филмова адаптация през 1985 г. с участието на Николай Бинев в ролята на академик Урумов и Иван Иванов в ролята на племенника му Сашо.

След огромния успех на "Нощем с белите коне" през 1977 г. Вежинов издава повестта "Бариерата", която, както романа, се радва на нечуван читателски интерес. В следващите няколко години излизат "Белият гущер" (1977 г.) и "Езерното момче" (1978 г.).

Романът "Везни" (1981 г.) е последният завършен роман от автора.

Павел Вежинов е автор на филмовите сценарии на "Бариерата", "Следите остават", "Зарево над Драва", "Тримата от запаса", "Специалист по всичко", "Среднощна среща", "На всеки километър", "Нощем с белите коне", "Произшествие на сляпата улица" , "Трета след слънцето" и други.

Снимка: Личен архив

Наградите и отличията на Павел Вежинов свидетелстват за огромния му принос в българската литература. Той е носител на орден "Народна република България" II степен (1964 г.), звание "Народен деятел на културата" (1970 г.), звание "Герой на социалистическия труд" (1974 г.), орден "Георги Димитров" (1974 г.). Вежинов е и лауреат на "Димитровската награда" през 1950 г., 1951 г. и 1976 г. за повестите "Втора рота", "В полето" и "Бариерата", а през 1971 г. е носител на същото отличие за телевизионния сериал "На всеки километър", но с колектив. Получава и наградата "Златна роза" за игрално кино през 1974 г. за "Зарево над Драва" (колектив), и през и 1980 г. за филма "Бариерата" и за телевизионния сериал за "Сами сред вълци". Многократен носител на "Наградата на София" и на Националната Вазова награда.

Павел Вежинов почива внезапно на 20 декември 1983 г.