Въведете дума или фраза за търсене и натиснете Enter

"Смъртта на бялата лисица" - достоверен разказ за убийството на Андрей Луканов и погребаните с него тайни

СПЕЦИАЛИЗИРАНА ЛИТЕРАТУРА

"Смъртта на бялата лисица" - достоверен разказ за убийството на Андрей Луканов и погребаните с него тайни

В новата си книга Анна Заркова осветява истината, като предоставя на читателя събраната от нея обширна информация по този мистериозен случай

"Смъртта на Бялата лисица"от Анна Заркова (Източник: Издателство "Колибри")

На 12 април излезе от печат "Смъртта на Бялата лисица" - достоверен разказ за убийството на Андрей Луканов и погребаните с него комунистически тайни.

Премиерата на книгата ще се състои на 17 април от 19:00 ч. в "Червената къща" на ул. "Любен Каравелов" 15 в София, където повече ще разкаже самата Анна Заркова. Модератор на събитието ще бъде Светлозар Желев.

Купи книгата

Всички герои в тази книга са истински личности, чиито имена, дела и думи са записани от мен и други журналисти. С изключение на един - неговата история е измислена, но в резултат на дълбоко проучване на реални събития.

На 2 октомври 1996 г. пред дома му е застрелян Андрей Луканов - знаков политик на българския преход, министър-председател в две правителства, депутат. От кого и защо? И до днес нито една от версиите не е отречена или потвърдена. Делото "Луканов" е прекратено.

В новата си книга, "Смъртта на Бялата лисица" (24 лв., 448 стр., художник на корицата: Стефан Касъров), Анна Заркова осветява истината, като предоставя на читателя събраната от нея обширна информация по този мистериозен случай: записаното в свои и на други журналисти интервюта; чутото в съдебните зали, споделеното на "четири очи" с партийни деятели и магистрати, с полицаи и бивши затворници, с обеднели новобогаташи и шефове на фалирали банки.

Преминавайки през развръзките на криминални и политически интриги, с журналистическа отдаденост тя търси ключа към голямата загадка: кому е изгодна смъртта на този противоречив политик - силно обичан и мразен, наричан почтително Архитекта на мирния преход и презрително Бялата лисица.

Купи книгата

Един интригуващ документален разказ, убедително доказващ, че "много от въпросите, които си задаваме днес, имат отговори в близкото ни минало".

Анна Заркова (Снимка: Личен архив)

Още

Анна Заркова: Мислех да напусна занаята и да си отворя малка книжарница

Анна Заркова: Мислех да напусна занаята и да си отворя малка книжарница

Анна Заркова е дългогодишен разследващ журналист, отговорен редактор и коментатор във в. "Труд", колумнист във в. "Галерия", главен секретар и член на Управителния съвет на Съюза на българските журналисти (2020-2024).

Автор е на трилогията "Големите убийства" и на книгите "Изгаряне", "От Вапцаров до Живков и останалите", "Българската мафия, както я видях", "Главните прокурори" и "Свободни в словото". Носителка е на "Орел" - Голямата награда за кураж на Международния съюз на журналистите (Вашингтон), и на "Златно перо" (СБЖ, София).

"Смъртта на Бялата лисица"от Анна Заркова (Източник: Издателство "Колибри")

Из "СМЪРТТА НА БЯЛАТА ЛИСИЦА" от АННА ЗАРКОВА

Из Глава I, Изстрелите на улица "Латинка"

Още

Анна Заркова: Новина е нещо, което някой не иска да се публикува

Анна Заркова: Новина е нещо, което някой не иска да се публикува

В онази сутрин на закъснялото циганско лято, която е последната в живота на Андрей Луканов, обикновените шумове на улица "Латинка" - от двигателите на потеглящите по делничните маршрути коли, от първия час по физкултура в двора на училището, от пърхащите гълъби под стрехите и далечните клаксони на такситата - се смесват с няколко необичайни звука. От изстрелите.

- Тъкмо закусвах, бях се върнал от нощна смяна, бяхме в кухнята с жена ми, балконската врата беше отворена, и чух отвън два-три пукота като от спукани балони. Боксерът ни се разлая, скочи... - разказва Виктор Иванов, пенсионер от милицията, който си доработва тогава в охранителна фирма. Живее в блока срещу Луканови, балконът му е над улицата срещу два високи бора, на крачки от които е техният вход.

Купи книгата

Кучето му - иначе спокоен, предан и жизнерадостен боксер, продължава да лае ядосано, докато Иванов, последвал го на терасата, чува мъжки викове, а после някой да казва: "Убиха Луканов". Боровете пречат на видимостта му към отсрещната кооперация. Изтичва бос на улицата и тогава вижда прочутия си комшия паднал по очи, с лице, обърнато наляво, и с крака към вратата. По челото му се стича кръв. До него са мобилният му телефон и очилата му - със строшени стъкла.

Още

Анна Заркова: България не е същата, но ако ние сме същите - няма страшно!

Анна Заркова: България не е същата, но ако ние сме същите - няма страшно!

Най-яркият спомен на Виктор Иванов оттогава: как съседката Лилия Герасимова, Лили, съпругата на Луканов, излиза тичешком, пада на колене до мъртвото тяло на мъжа си и вдига от земята счупените му очила. Обръща се към Иванов, разрошена и пребледняла - очите ѝ са плувнали във влага, но сълзите ѝ още не са капнали, - и ядно изплаква: - Виждаш ли, Викторе, какво направи демокрацията?!

Причината за тези думи е, че бившият милиционер, сега охранител, е безусловен страстен антикомунист и бъбрив поддръжник на демократичните промени, на които според него "Луканов беше пръв деятел до известно време". Думите на Лили го обиждат, бузите му пламват, той понечва да възрази, но "първият деятел лежи в краката му и не диша..." и като "пръв свидетел на нейния шок и нейната скръб" Виктор решава да си премълчи.

Един от пристигналите униформени полицаи му нарежда да се дръпне встрани. - Не го пипайте! - заповядва друг полицай на Лилия Герасимова, но тя не се подчинява и той, за да я отстрани от трупа на съпруга ѝ, делово ѝ заръчва да донесе чаршаф, с който да бъде покрит.

Още

„Култура на прехода“: Какво ни казват литературата, киното, театърът за изминалите 30 години?

„Култура на прехода“: Какво ни казват литературата, киното, театърът за изминалите 30 години?

След малко, когато екипът на "Труд" пристига на мястото, от бързащия преди минути политик и държавник - от всичките му планове за живота и за деня - e останало едно-единствено нещо, покрито с чаршаф. "Нещо зловещо и неподвижно, изтегнато на паважа", както го описва, след като го фотографира, Емо Байданов - нещо, в което трудно се разпознава снагата и белокосата глава. "Нещо ненужно... - допълва по-късно Ани Маркова, докато разглежда готовата снимка в редакцията, - нещо нелепо и необяснимо като смъртта."

Още

33 г. по-късно въпросът отново е "демокрация или танкове" (снимки)

33 г. по-късно въпросът отново е "демокрация или танкове" (снимки)

АНДРЕЙ КАРЛОВ ЛУКАНОВ - потомственият социалист икомунист, който по думите на историци "сезаедавъзстановикапитализма"-бешенапетдесетиосемгодини, когатогозастигнаха куршумите.

Поредицата медицински прегледи, направени във връзка с неотдавнашното му задържане под стража, показваха, че се намира в сравнително добро здравословносъстояние.

Хроничните му заболявания (левкемия, стенокардияи високо кръвно налягане) не бяха "обострени"икактолекаритесеизразяваха, се "повлиявахаблагоприятноотнискидозилекарства". Макар и с очила със старомодни рамки, с фигура,понатежала с годините, със сключени вежди и загатната двойнабрадичка, господин Луканов правеше впечатление на хубав, интелигентен и елегантен мъж.

Купи книгата

Стегнатата му осанка в тъмносивкостюм и светлосиня риза се разпознаваше отдалеч във всякакво множество - по митинги, сред делегации, на приеми, в Народното събрание. Съглеждаха го тутакси, където и да е, главнозаради снежнобялата му коса - гъста, с дебел косъм, идеалноподстригана и вчесана надясно на алаброс, тя беше "впечатляваща"ивпо-раннатамувъзраст, когатобешепреждевременнопрошарена. От нея произлизаше и прякорът му Бялата лисица,спряган както свойски и добродушно, така и подигравателно -както бе чут за първи път да се споменава публично (в подпийнала компания на коледен коктейл на вестник "Труд" ) отфилософаЖельоЖелев, тогавашефнаСъюзанадемократичнитесили (СДС), комуто предстоеше да стане (с решаващото съдействие на Луканов) първият демократично избран президент наБългария.

Още

Какво (не) се случи: "Преходът. България 30 години по-късно"

Какво (не) се случи: "Преходът. България 30 години по-късно"

Самият Луканов не бе забелязван да си пийва на подобни светски събития, където се появяваше рядко, но затова пък открояващо се. Характерните му жестове и пози можеше да се видят и на други места: на парламентарната трибуна - как я държи с две ръце от двете ѝ страни, сякаш ще я повдигне; в кулоарите - как разговаря с някого, подпрян с високо вдигнат лакът на стената; на деловия президиум на партиен конгрес - с изправен гръб, изпънати в триъгълник пръсти на ръцете и самоуверен израз на лицето, и разбира се, на депутатската банка - облегнат назад, с преплетени глезени, "които на езика на тялото казват, че човекът крие тайни"... Фоторепортерите го "хващаха" най-често да крачи нанякъде, придружен от делегация - в сив или тъмносин костюм и светла риза, синя или бяла, с вратовръзка в тон и с небрежно пъхната в джоба на панталона ръка...

И говорът на Луканов беше с особени белези и се познаваше, когато звучеше по радиото - поредица от дълги изречения, витиевати, насечени от кратки, ядни и заповедни, и едно гърлено "р", което смекчаваше остротата на казаното.

Още

Покушение срещу Горбачов: Вижте кадри от снимките на филма в България

Покушение срещу Горбачов: Вижте кадри от снимките на филма в България

- Хубаво ли е да си Андрей Луканов? - беше го запитала веднъж Снежана Кънева, светската репортерка на вестник "Земя", щастлива, че е уговорила най-одумвания политик на 1990-те да ѝ даде интервю за изповедната рубрика "Срещи в понеделник". - Хубаво е - беше отговорил той. - Но дори и да не е хубаво, е интересно.

- А защо толкова много хора ви мразят, включително и от вашите?

Още

100 кадъра за Прехода (Галерия)

100 кадъра за Прехода (Галерия)

- Много от "моите" ме мразят - беше потвърдил запитаният без обида в гласа, - защото ме смятат за предател на интересите на кастата. Аз обаче не се чувствам член на каста, въпреки че произхождам от традиционно социалистическо семейство... "Чуждите" пък ме мразят като политически опонент, въпреки че аз съм привърженик на диалога и толерантността между различните партии... Отначало се бунтувах срещу несправедливото отношение към мен, но вече разбирам, че омразата е цената, която човек плаща, ако иска да остане верен на себе си при всички ситуации...

След смъртта му писаха: "Беше високомерен, надут, самовлюбен, грандоман, властолюбец, безродник, кариерист, предател". И обратното: "Луканов беше и си остава най-способният, умен, смел и волеви човек в българската политика. Полиглот, роден аристократ, с маниери, на които мнозина се мъчеха да подражават. Великодушен, щедър, широко скроен, желаещ не да взема, а да дава, безсребърник, умеещ да прощава".

Купи книгата

Това, разбира се, бяха все описания на "грешния дявол" и на "безгрешния ангел" - на отношението към него, а не на личността му, а тя определено беше интригуваща, противоречива, енергетично въздействаща и влиятелна. Имаше един-единствен негов отличителен белег, който беше приет като безспорен от всичките му приятели и врагове: неговият интелект - "способността му да разсъждава, да възприема много информация, да я анализира и да я синтезира в теория, приложима на практика". Някои смятаха, че "ако не беше пристрастието на Луканов към политиката и властта, България щеше да се гордее с още един учен от световна величина".

Общо взето, погледнато отстрани, изглеждаше, че господин Луканов "знае отлично какво иска от живота като политик и успява да си го получи".

Още

Преходът: На море с москвич и щайга домати или какво помня от първите осем години

Преходът: На море с москвич и щайга домати или какво помня от първите осем години

Още

Първата копка на първата финансова пирамида у нас - "Град на мечтите", през обектива на фотографа Иван Григоров

"Анжел сити - град на мечтите": Първата копка на първата финансова пирамида у нас

Още

Салман Рушди издаде новата си книга "Нож"

Салман Рушди издаде новата си книга "Нож"

Още

Стефан Цанев: Писането на поезия е талант, с който човек или се ражда, или не

Стефан Цанев: Писането на поезия е талант, с който човек или се ражда, или не

Още

Ние деца, живяхме... "НЕвярно с оригинала"!

Ние деца, живяхме... "НЕвярно с оригинала"!

Още

"Неразделните" от Симон дьо Бовоар за първи път на български (откъс)

"Неразделните" от Симон дьо Бовоар за първи път на български (откъс)

Още

Емил Йотовски:  Зависимите имат силата да се самоубият, но нямат силата да се борят

Емил Йотовски: Зависимите имат силата да се самоубият, но нямат силата да се борят

Още

Писателят Емил Йотовски пред Dir.bg: Живеем в последните години преди новото мрачно средновековие

Емил Йотовски пред Dir.bg: Живеем в последните години преди новото мрачно средновековие

 

Коментирай 6

Календар

Препоръчваме ви

Коя е Джейн Ан Филипс, спечелила литературната награда "Пулицър"?

Романът "Нощна стража" e за майка и дъщеря, които търсят убежище след войната в приют за душевно болни и постепенно се възстановяват от травмите.

Пролетният панаир на книгата стартира на 24 май в София

Събитието ще продължи до 2 юни, а гостите му могат да се насладят на повече от 110 културни събития, включително 40 на специално обособената сцена на Културната програма на Панаира

Проф. Николай Овчаров пише книга за аристокрацията по време на Второто българско царство

За новия си труд авторът сподели, че както и в опуса за царете, в нея освен историческите извори, ще бъде застъпена много и археологията

"Няма страшно" - оптимистичен преглед на семейното ежедневие

Сборникът с разкази от баща и дъщеря е хумористично четиво, идеално за плажа или за отпускане в края на деня, но въпреки лекотата си, без да съди и без да назидава, ни кара да се замислим

"Свобода": Мемоарите на Ангела Меркел излизат през ноември

Бившата канцлерка е написала книгата в съавторство с дългогодишния си политически съветник Беате Бауман

"Великият Гетсби" и "Нежна е нощта" излизат в един том (откъс)

Две от най-емблематичните произведения за световната литература излизат в едно книжно тяло от издателство "Колибри"