Въведете дума или фраза за търсене и натиснете Enter

Анна Заркова: Мислех да напусна занаята и да си отворя малка книжарница

СЪВРЕМЕННА ПУБЛИЦИСТИКА

Анна Заркова: Мислех да напусна занаята и да си отворя малка книжарница

Най-новата книга на известната журналистка - "Българската мафия, както я видях"

Анна Заркова е български журналист, носител на Голямата награда за кураж на Международния съюз на журналистите (Вашингтон, 2000), дългогодишен репортер, редактор и отговорен редактор във в. "Труд" Завършила е Българска филология в СУ "Св. Климент Охридски". Автор е на книгите "Големите убийства" ("Куршуми по време на преход" и "Смърт по царско време"), "Изгаряне" и "От Вапцаров до Живков и останалите". Предстои премиерата на най-новата книга на Анна Заркова "Българската мафия, както я видях", която е продължение на предишните две - "Изгаряне" и "Големите убийства".

Книгата е публицистична ретроспекция на случващото се в правораздавателната ни система през последните 30 години, до наши дни. В нея говорят прокурори, съдии, депутати, "сиви кардинали", обикновени хора и...престъпници. А невидимият "герой", за жалост, можем да изразим с едно име - Безнаказаност.

В новата си книга Анна Заркова разказва и за собствената си голгота като журналист, който не иска да приеме сриващия се авторитет на професията, и въпреки това не може да се откаже от нея...

Книгата "Българската мафия, както я видях", е болезнено признание за всичко, което вълнува един почтен човек, журналист и патриот, който не иска да се примири с язвите на действителността.  

- Г-жо Заркова, точно преди 20 години ви посегнаха, но вие дръзко продължихте напред... Доказателство за това е и новата ви книга... 

- Тази книга, под заглавие "Българската мафия, както я видях", я дописвах 3 пъти, докато бъде издадена - и добавях все нови и нови скандали, който се наричат в Наказателния кодекс подкупи или кражби, в романите - афери, а в телевизиите - скандали. Написах я по едно време, след като подадох оставка, напуснах моя вестник "Труд" и реших, че никога няма да бъда това, което съм откакто се помня - репортерка, вестникарка.

Реших да си намеря нов занаят. Причината е, че от стария ми занаят напоследък ме хваща срам. Мислех, да отворя малка книжарница. Не успях... Докато си търсех нова работа, гледах телевизия повече от всякога. Гледам, примерно, в кадър циганска махала: група полицаи бягат, а след тях летят бутилки и камъни. Друга новина: пак затворник избягал. По-рано други двама си излезли от затвора, като от лоби бар. Изключих телевизора от контакта. И седнах да пиша книга за мафията. Не че съм писателка, обаче се оказа, че не знам какво друго се прави, ако не се ходи във вестник "Труд" на работа.

Върнах се в журналистиката.

Знаете ли, когато прочетох "Кръстника" на Марио Пузо, си мислех, че мафията - това е нещо измислено, нещо толкова гадно и страховито, а същевременно бляскаво и йерархично, че няма как да го има наживо. През 1997 година бях вече криминален репортер на "Труд" и пишех всеки ден за кражби, грабежи, за проституция, за рекет и корупция, за трафик на жени и наркотици. Правех дописки за убийства, гледах трупове отблизо, интервюирах измамени и пребити, но пак не ми се вярваше, че има мафия и в България - в смисъл на организация, подобна на държавните: отгоре някой Главен - Капо ди тути капи, по-надолу ресорни босове, генерали и лейтенанти, командващи бандитски армии, а отделно - политици, охранители, счетоводители, адвокати и килъри на хонорар.

Години трябваше да минат след това, да видя как престъпните организации стават легални и да осъзная, че българската мафия е нещо реално. 

- Жив ли е, според вас, рефлексът за истина в българската журналистика и сред пишещите книги, като вас? 

- Жив е, да. България не е същата, каквато си я представяхме след онзи Десети ноември, когато пълнехме площадите, и се радвахме, и приветствахме демокрацията. Но ако ние сме същите, няма страшно!

Четете цялото интервю в Dnes.dir.bg

Коментирай 51

Календар

Препоръчваме ви

Писателят Александър Мануилов: Новата ни драматургия е изтикана в кьошето и не се подкрепя от театрите

"Театралният живот, завещан ни от няколко предишни поколения, така е поставил нещата - ти можеш да "влезеш" в "храма", само ако си победител", споделя младият автор

За албанското съвременно изкуство и артиста без извинения

Разговор с албанската кураторка Адела Деметя за изложбата „А или без извинение“ в галериите „Васка Емануилова“ и „DOZA” част от инициативата "NEXT Balkan"

Оскарите - "един неуспешен експеримент": Кинокритикът Владислав Апостолов пред Dir.bg

"Хората не гледат вечните филми на Бергман, за да познаят за кой е гласувал Бергман. В сегашните филми е трудно да не откриеш как на 15-ата минута режисьорът ти показва с пръст какво трябва да мислиш"

Веселина Сариева: Съвременното изкуство търси красотата, то не я подменя

"Само една гъвкава, малка, готова на промяна галерия може да отговори на вибрациите на днешния ден и да бъде наистина "съвременна", казва двигателят на фондация "Отворени изкуства" и "Форум Колекционери"

Борислав Велков: НДК е не само дворец на културата, но и дворец на обществото

Разговор с председателя на Съвета на директорите в НДК Борислав Велков за 40-ата годишнина на НДК – за миналото, бъдещето и настоящето на тази емблематична сграда

Международният експерт Кристиан Каспар Шварм: Можеш да колекционираш единствено себе си

"Независимо дали ви харесва или не, изкуството, с което живеете, разкрива много за вас", казва основателят на "Independent Collectors" - онлайн хроника на съвременното колекциониране