СПЕЦИАЛИЗИРАНА ЛИТЕРАТУРА
Какво (не) се случи: "Преходът. България 30 години по-късно"
Тази книга е една кратка равносметка за последните трийсет години в България, определяни от едни като завършил, от други като незавършил, от трети като перманентен преход от диктатура към демокрация
Редактор : / 4393 Прочита 8 Коментара
Снимка: Иван Григоров/Dir.bg
В началото на ноември излезе от печат сборника със статии "Преходът. България 30 години по-късно", в който 14 български публични личности и интелектуалци споделят идеи и наблюдения за българския преход към демокрация.
Сборникът "Преходът. България 30 години по-късно" с печата на издателство "Колибри", е стегната, любопитна, блестяща като замисъл равносметка на постигнатото и непостигнатото в различни области на обществения живот в България през последните трийсет години, определяни от едни като завършил, от други като незавършил, от трети като перманентен преход от диктатура към демокрация. Мнението си по тези нелесни въпроси са изразили откровено и (без)пристрастно следните небезизвестни автори (по азбучен ред, от А до Н):
Александър Андреев, Андрей Райчев и Кънчо Стойчев, Антоний Тодоров, Антонина Желязкова, Георги Лозанов, Евгений Дайнов, Емил Хърсев, Иван Кръстев, Иван Стамболов-Сула, Искра Баева, Мария Василева, Михаил Иванов, Николай Михайлов.
Представените автори имат различни политически убеждения, тръгват от различни позиции, хвърлят различен поглед към миналото и настоящето, виждат началото и края на периода в различна светлина, извеждат от съпоставката преди/след различни заключения. Статиите им свидетелстват за многообразието на свободно изразените възгледи, становища и тълкувания на развитието на демократичните процеси в България. Ако има нещо, което да ги обединява, то това е може би общият им песимистичен оптимизъм, опитът им да видят доброто в недотам доброто и да извлекат от него възможност за бъдеще.
Премиерата на книгата "Преходът. България 30 години по-късно" ще се състои на 6 ноември, сряда, в литературен клуб "Перото", НДК, от 19:00 ч. в присъствието на авторите!
Преходът. България 30 години по-късно
Идеята на настоящото издание е да представи вижданията на подбрани от редакцията български общественици, изявени в различни области - и познати на всички наши сънародници, които все още гледат телевизия, - за това, което се случи в България през последните трийсет години.
Така Александър Андреев, журналист, писател и преводач, преместил се от улица "Московска" в София на улица "Европа" в Берлин, разказва какво си е мислил през този период, Андрей Райчев, философ и социолог, и Кънчо Стойчев, социолог, и двамата бизнесмени, дружно назовават името на болестта, която според тях е поразила отечеството ни, политологът Антоний Тодоров ни запознава с надеждите и разочарованията си, изживени през последните три десетилетия, финансистът Емил Хърсев компетентно обяснява как е бил "банкиран" преходът, а историчката Искра Баева анализира елементите на еволюция и революция в събитията от близкото ни минало.
Изкуствоведката Мария Василева разсъждава трезво за преминаването от изобразителното към визуалното изкуство през същия период, османистката Антонина Желязкова произнася своя емоционален монолог за прехода и неговите противоречия, физикът Михаил Иванов се спира на някои фрагменти от най-новата ни политическа история, философът и медиен експерт Георги Лозанов прави любопитна връзка между думи и тела, а богословът психиатър Николай Михайлов се пита къде живеем, в Европа или в пост-Европа.
Не един от авторите вписва България в събитийната карта на Европа и света, а Иван Кръстев, философ и политолог, разказва за хората от площадите, на които сме се нагледали и в България през последните години. Не липсва и ироничната гледна точка на още един политолог и историк, Евгений Дайнов, който ни уверява, че в прехода няма място за кашкавал-туристи, както и на филолога Иван Стамболов-Сула, взрял се в историята на България от другия край на кривия макарон.
Представените автори имат различни политически убеждения, тръгват от различни позиции, хвърлят различен поглед към миналото и настоящето, виждат началото и края на периода в различна светлина, извеждат от съпоставката преди/след различни заключения.
Статиите им свидетелстват за многообразието на свободно изразените възгледи, становища и тълкувания на развитието на демократичните процеси в България. Ако има нещо, което да ги обединява, то това е може би общият им песимистичен оптимизъм, опитът им да видят доброто в недотам доброто и да извлекат от него възможност за бъдеще.
;void(0);){kind=link}
 се случи: "Преходът. България 30 години по-късно"', '_blank', 'width=500,height=300');void(0);){kind=link}