ЛЕТОПИСЕЦ НА ВРЕМЕТО
Иван Григоров засне единствените кадри на 10.XI.1989 г. от българския Хайд Парк
В Южния парк започна пламенната ораторска кариера на открито на правозащитника Румен Воденичаров, който стигна до поста пазач в Софийския зоопарк
Автор : / 14007 Прочита 35 Коментара
Снимка: Иван Григоров
Едни от първите снимки от Южния парк, който по време на промените около 10 ноември 1989 година беше придобил славата на българския Хайд Парк, са дело на известния български фотожурналист Иван Григоров.
Когато по света започват да се появяват новини, че нещо се случва и в България, Иван е в чужбина. Ръцете го сърбят, иска му се точно в този момент да си е в София.
"Върнах се на 6 ноември 1989 г. от Лондон. Там се прокрадваха информации за събитията до "Кристал" и сблъсъка на активистите на "Екогласност" с милицията.
Много се ядосвах, че пропускам интересно време в България.
На 10 ноември 1989 г. отидох с фотоапарата си в Южния парк да видя какво става, защото знаех, че там се събират хора да дискутират различни проблеми.
Времето беше лошо, валеше ситен дъждец. Приближих до група хора. Кола на милицията беше паркирана наблизо.
Скоро българският правозащитник Румен Воденичаров се изправи и заговори.
Бях единственият фотограф. Хората се оглеждаха боязливо, започнаха да ме подпитват защо снимам.
Личеше страхът им, че вършат нещо забранено и властта може да ги преследва за това.
Воденичаров говореше за безчинствата в нашите гори, за падането на Берлинската стена предишната вечер...
Във Великото народно събрание Румен Воденичаров стана депутат, а в по-късни времена ми поиска тези снимки за кандидат-президентската си кампания. За да стигне след десетилетия до поста - пазач в Софийския зоопарк.
Sic transit gloria mundi!
А всичко това в Южния парк се случваше час преди да обявят официално по радиото и телевизията, че Тодор Живков се оттегля от поста си с благодарности от съпартийците си за народополезната дейност.
На никого и през ум не беше минавало, че такова нещо може някога да се случи.
Хората си шепнеха новината, още не смееха да я изрекат на глас.
След това вече всеки ден снимах хората по улиците, окрилени от надеждите, попарени много скоро, че нещо хубаво предстои да се случи, митингите, празните магазини по време на Лукановата зима, свалянето на петолъчката от партийния дом на БКП - доскоро партия - майка, ръководител и вдъхновител за българския народ, така както беше написано в чл. 1 на комунистическата конституция", разказва фотографът.
Иван Григоров винаги е на точното място в точното време. И до днес. Едно събитие не се е състояло, ако не е заснето от Григ, често се шегуват колеги и приятели.
Той е и един от летописците на бурното време около промените на 10 ноември 1989 година.
Валерия КАЛЧЕВА
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}