АРХИВИТЕ НА ВРЕМЕТО
Фотографът Иван Григоров: Конфискуваха част от снимките ми при пожара на цирка
Предстои премиерата на филма "Мокър от дъжд не се бои" по БНТ
Автор : / 10122 Прочита 19 Коментара
На 24 септември т.г. в 18 ч. по БНТ1ще бъде излъчен документалният филм "Мокър от дъжд не се бои", посветен на една жестока за българските циркови артисти "годишнина" - 35 години от пожара, изпепелил сградата на Софийския държавен цирк. Фаталният ден е 25 септември 1983 г.
Филмът носи заглавието на програмата на цирка през далечната 1983 година, очаквана с голямо нетърпение по онова време от публиката, защото в нея е трябвало да участват съвместно най-добрите ни циркови и драматични артисти. Заедно с цирковите легенди, на манежа са щели да се качат Георги Калоянчев, Никола Анастасов, Татяна Лолова, Ангел Георгиев, Анета Сотирова и мн. др. популярни театрални артисти.
Този уникален съвместен спектакъл не се състоява, а сградата на цирка буквално се "стопява" в пламъците. Огънят опустошава не само дома на родния цирк, но и душите на артистите и почитателите на това изкуство.
И до ден-днешен в България няма стационарен цирк, въпреки усилията на отделни циркови артисти и циркови семейства да убедят държавните чиновници в неговата необходимост и възпитателното му значение за нацията.
Много от доайените на цирка - артисти, прославили България по света, вече не са между живите, а останалите живи със сълзи на очи разказват във филма за онзи ужасен ден, в който цирковото ни изкуство остана без дом.
По-ужасно и от тези спомени, днес е отчаянието на тези хора от липсата на каквато и да е надежда, че някога отново ще имаме стационарен цирк.
Илюзионистът Астор и фотографът Иван Григоров, на фона на изложбата от фотоси на пожара
От пожара насам са минали цели 35 години "безвремие", в което през годините всеки от цирковите ни артисти се е спасявал поединично. Никнеха шепита, пътуващи циркове, други заминаха за чужбина. В чужди циркове загинаха наши артисти, а други остаряваха в мизерия у нас...Голямото и сплотено някога българско цирково семейство, разделено осиротяваше...
Днес са останали само стълбите към онова сакрално място, където се е намирал старият цирк. Той е побирал публика от над 2 000 души. Под купола му е имало светнали от радост детски очи, много смях. Циркът е изкуство, което носи магията на детството и дръзко очарование. Във филма актрисата Татяна Лолова много правилно отбелязва, че циркът е "висше изкуство", и всеки който днес нарича някого "циркаджия", не само обижда изкуството, но трябва да се чувства унизен не само в очите на хората, но и в своите собствени очи.
Във филма "Мокър от дъжд не се бои" са използвани архивни кадри от някогашни представления под купола на изгорелия цирк, които ярко говорят на колко високо ниво и при какъв интерес от страна на публиката, са се провеждали цирковите спектакли у нас някога.
Съпоставката с Днес е повече от тъжна, а въпросът защо нито едно правителство от 1983-та насам не се и опита да реабилитира тази несправедливост и да възстанови цирка, остава да виси тягостно и необяснимо.
Иван Григоров и Драгомир Драганов
Филмът "Мокър от дъжд не се бои" е дело на сценариста Драгомир Драганов, режисьора Николай Василев и оператора Борислав Георгиев. Те умело са вплели разказите на живи очевидци с архивни документални кадри и снимките на фотографа Иван Григоров.
По онова време той е фоторепортер в някогашния в. "Поглед", а днес работи за Dir.bg. На предпремиерата на филма в Дома на киното, Григоров представи своя изложба от фотографии, които ни връщат към жестокия спомен за пожара.
Публиката на предпремиерата на филма аплодира фотографа, заснел архивните кадри
Иван Григоров разказва във филма как се е озовал на мястото и как е укрил две от лентите със снимки в джоба си, когато му забраняват да снима и конфискуват лентата във фотоапарата му. И до днес фотографът недоумява относно този факт. После му върнали конфискуваната лента, благодарение на което днес можем да видим във филма най-добрите кадри, заснети от него тогава. Снимките са запечатили лицата на много хора, участвали в гасенето на пожара, някои от които са живи.
Част от тези хора коментират своите лични спомени във филма. Сред интервюираните са артисти и очевидци на пожара, илюзионистът Астор и майката на загиналата под купола на световноизвестния цирк "Ринглинг" Деси Кехайова - Ани Кехайова.
Трогателни кадри връщат спомена и отново изваждат емоциите на повърхността. На предпремиерата на филма в Дома на киното, много от зрителите плачат.
Част от тези хора са поостарелите някогашни артисти от изгорелия цирк...
Версиите за пожара са много. Някои от тях - напълно нелепи. Като тази, че цирковите артисти, живеещи във ведомствената сграда, долепена до цирка, сами го били опожарили, за да ги преместят в нова сграда?!
Едва ли има по-жестоко и нелепо обвинение срещу хората, които изгубват в пожара не само сцената си за изява, но и реквизитите си, животните, с които са работили...Може да се каже, че пожарът на цирка е истинско посегателство върху целия им живот. Ето защо и днес спомените са толкова болезнени, а обвинението - толкова нелепо!...
След онзи 25 септември, потънал в дим и пламъци, всичко в живота на тези хора се променя - те остават буквално на улицата, а скоро след пожара са и уволнени?...
От дистанцията на времето предположенията за палежа са много. Един от отговорните навремето пожарникари признава, че пламналата сграда не е отговаряла на нужното ниво за сигурност от гледна точка на противопожарната охрана - била е поне с две степени по-надолу от изискваната.
Закъсняло с 30-40 минути и съобщението за пожара - време, в което пламъците обхващат почти половината от площта на цирка - над 500 кв. м. Не става ясно и имало ли е достатъчно вода в маркучите на пожарните коли, пристигащи от различни посоки на мястото със закъснение... Сградата на цирка буквално се стапя пред очите на всички.
Пожарът, слава Богу, не засегнал съседна сграда, в която имало газови бутилки, от взрива на които е можело да изгори и Съдебната палата, твърди очевидка, интервюирана във филма.
Бивша служителка в цирка обобщава:
"Шокът беше разтърсващ. Нямахме сили да плачем!..."
Сигурно е едно - че този "ръждясал спомен", вълнува с двойна сила днес.
Кадри ни въвеждат сякаш в стария цирк...Оказва се, че сградата е аналог на нашенската, но се намира в друга - съседна балканска държава. И тя е също толкова уязвима от пожар, но все още я има!...
Несъмнено документалният филм "Мокър от дъжд не се бои" ще предизвика носталгични мисли и чувства, много емоции и сълзи. Но също и въпроси...Болезнени, колкото спомена за стария цирк.
Не само защото него го няма като сграда, а защото изобщо го нямаме такъв, какъвто е бил някога. Цирк на световно ниво и висше изкуство, както казва Лолова...
Няма го!...И жалко, защото едно погубено изкуство е огромна културна загуба за цялото ни общество!...
Еми МАРИЯНСКА
Снимки: Иван ГРИГОРОВ
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}