Едва ли има българин, у когото първата мисъл при споменаването на думата цирк, да не асоциира с фамилия Балкански. И това никак не е случайно. Цирковото семейство от поколения е посветено на това изкуство, както и на сценичните изкуства, изобщо. Така че е съвсем оправдано, че фамилия Балкански за втори път ще бъдат домакин на театралните награди "ИКАР".

Тази година те ще се проведат под купола на Цирк Балкански. Под шапитото, разбира се, защото дългогодишните усилия на Александър Балкански-старши, за изграждането на стационарен цирк, и до днес удрят на камък.

Цирк "Балкански" (Снимка: Велислава Каймаканова - Ножарова)

Александър Балкански-баща е шесто поколение артист по линия на майка си - покойната Лола Орландо Малеволти. Той самият в продължение на 57 години не слиза като акробат от манежа. Той е артистът, който стои на 12 метра височина на главата си върху една дървена пръчка, без предпазни въжета. На изкуството му са се дивили не кой и да е, а папата и кралица Елизабет Втора. След като обикаля света, Александър Балкански-старши, заедно със синовете си - Александър Балкански-младши и по-малкият - Николай Балкански, се завърна в България.

През знаменателната за човечеството - 2000 година основават заедно цирк "Балкански" и с единственото родно шапито обикалят цяла България. Оттогава насам на родна земя, Балкански-баща пък не спира да обикаля институциите, с надеждата че държавните чиновници от съответните учреждения най-сетне ще дадат разрешението си за изграждането на стационарен цирк, но досега опитите му удрят на камък.

Александър Балкански-баща, Александър Балкански-син и Николай Балкански със звезда в Алеята на известните българи (Снимка: BulFoto)

Балкански-баща е на манежа от 1 април 1950 г. до 1 април 2000-та, когато е на 65. Отказва се заради скъсано сухожилие и стари травми, в резултат на 2 операции на левия крак. Първата операция на менискус на коляното му правят в Мюнхен.

Преживял е смъртоносно падане от 11 метра височина, като "прелита" над манежа на 27 метра и се удря в амфитеатъра. Счупва 8 ребра и два прешлена на гръбначния стълб. Налага се и пластична операция на лицето му, заради разкъсвания около едното око, брадичката и устата. Датата е 7 юли 1977 г.

И до днес Балкански-старши отдава инцидента на "езотериката":

"Четири седмици се бяха събрали в тази дата - не може да е случайно!..", казва той и продължава невероятната история - линейката се забавила и зрител на представлението тръгнал да го кара с колата си към "Пирогов", но по пътя ... катастрофирал. В болницата пък не го хваща упойката, но издържа на болката и без нея. Най-голямата му душевна болка, като на повечето циркови артисти, е споменът от опожарения някогашен държавен цирк.

"Циркът носеше милиони долари на година, без държавата да инвестира в него. А цирковото изкуство е много трудно - то е лишения, труд, издръжливост, травми - всякакви, и физически, и душевни.

Нужна е дисциплина, стабилна проверка на механизмите и съораженията - риск винаги има. Моите момчета замалко не пострадаха едновременно преди години с номера "Колелото на смъртта". Александър се отказа, а Николай продължи с жена си Велизара.

Николай Балкански на "Колелото на смъртта"

Другият ни рисков номер е "Глобусът на смъртта". Сферата за мотористите е конструирана изцяло то сина ми Ники. Всички конструкции на манежа са негово дело, и фургоните - също. Той е нашият Леонардо да Винчи, а другият ми син - Сашо е ненадминат организатор и водещ. Но риск винаги има. Помните, че замалко не загина моторист преди години при този номер - отърва се със счупена ключица на рамото.

"Глобусът на смъртта"

Един от чужденците, които ангажирах пък - едно 23-годишно момче от Бразилия, се оказа болно от левкемия. А аз съм като баща на всичките си артисти. Преживявам всичко с тях. Поемаш отговорност за живота им още като ги ангажираш, но каквото и да правиш, никога не можеш да предвидиш всичко с точност до 100 процента. Всичко става в динамика, и ти трябва да си готов да поемеш предизвикателствата.

В момента европейска "директива" ни лишава да работим с животни, въпреки че отдавна цирковете не работят с диви животни, а това са животни, родени и отгледани в цирка - сред хората. Дресьорите се грижат за тях като деца...

Александър Балкански-син

Да не говорим и за другите жертви - емоционалните, които търпим цял живот... Исках да имам 7 деца. Фамилията ни - Малеволти, има 180 и кусур-годишна история. Но с жена ми загубихме 3 деца заради начина ни на живот - пътувания, стрес и постоянно напрежение заради проблемите. И трите помятания бяха в чужбина - в Гърция, в Израел и в Румъния...", разказва Александър Балкански-старши.

"Глобусът на смъртта"

Гордее се с внуците си в Америка и тези в България. Снахата Велизара играе тук, а другата е Патриция Зербини, призната за един от най-добрите треньори на слонове в света.

Връчването на тазгодишните награди "ИКАР" ще бъде събитие за целия артистичен свят. Остава да виси обаче въпросът кога държавата ще поеме ангажимента да се погрижи и за цирковите си артисти.

"Ще дойде време, когато държавата, която е изпуснала края , ще трябва да вложи милони, за да възстанови онова, което без ентусиасти като нас и още шепа хора, отдадени на цирковото изкуство, отдавна нямаше да съществува!..", казва с тъга корифеят на родния цирк Александър Балкански-Старши.

Еми МАРИЯНСКА