Иван Григоров: "Шотландския боец" на българската фотожурналистика

100 снимки, заснети в периода от началото на 70-те до ден днешен, са част от изложбата "Поглед във времето" на фоторепортера Иван Григоров, която ще бъде открита на 10 ноември в София. Датата не е избрана случайно: Големият ни фотожурналист чукна 70 на 10 август тази година, а паметната за България дата 10 ноември бележи трайно творческия му път. И го прави летописец на две епохи - комуниз(ъ)ма и демокрацията.

Снимките на неостаряващия Иван Григоров са истински паноптикум от хора, събития и истории в различни времеви пластове. Често се шегуваме, че той е като Дънкан Маклауд - в архивите му липсват само снимки на Кирил и Методий.

Но и това не е много сигурно.

Корабът „Емона“, с. Чифлик, 1979

Без думи

Голямата екскурзия. Капитан Андреево, 1989

От 1977 година завежда фотоотдела на вестник "Поглед", след това е член на редколегията на седмичника до 1995 г. Работил е в почти всички големи вестници в България. Има редица самостоятелни изложби у нас и в чужбина и множество награди.

Роден в сърцето на Родопите, но израсъл на пъпа на София, Иван Григоров съчетава в творчеството си усмивката и мъдростта на широко скроените планинари и финото интелектуално излъчване на столичната бохема.

Бялата птица

Син е на режисьора Румен Григоров - кинодокументалист с над 200 филма, отразявал олимпиадите в Мексико и Мюнхен, Иван рано тръгва по родителската диря. Още 16-годишен започва работа като момче за всичко в киноцентъра. Влюбен във фотографията, снима непрекъснато и улавя миговете на 35-милиметрова кинолента.

Завършва Факултета по журналистика през 1975 г. По това време вече е асистент режисьор на документални филми. 

Изложбата "Поглед във времето" отваря врати в Клуба на фоторепортера в Министерски съвет на 10 ноември, 18:30 ч. Трябва да я видите.

Приземяване, 2 окт. 1990

Скинари, 1994

Григ разказва:

Започнах да събирам снимки за тази юбилейна изложба без никаква идея какво да покажа, което да е интересно, а и да няма много обяснителен текст под снимките. Защото преди време едно е било интересно, а сега няма да говори нищо на младите хора... И така събирах от сканираното и сниманото и се натрупаха стотици снимки, коя от коя "по-хубави"! И тогава започнах да махам и пак се сещах за нещо пропуснато и да добавям... Показвах и на колеги, които ценя, ама и те не ми помогнаха кой знае колко - едни харесваха едни снимки, други - различни неща. В края на краищата Цветан Томчев ме успокои, че това може и да не е последната ми изложба... Тогава махнахме снимки от чужбина и репортажи от пожари, както и други зрелища, не наблегнах и на политиците (да ме извинят, ама хич не наблегнах...), не че няма какво да се покаже. И накрая се получи това, което ще се види на 10 ноември вечерта. Един малък, по-скоро ретро поглед към последните немалко години, които минаха и през обектива ми. Не съм обръщал цветни снимки в черно-бели, както сега е модерно, защото до 1995 година нямаше търсене. Цветно се публикуваше в малко списания. А трябваше и да се носи тежкият "Пентакон", защото искаха от диапозитиви 6/6. Е това е.

Булка на „Герена“, 1977

Един от куриозните ми случаи беше, когато слагаха втория реактор на АЕЦ. Никой не знаеше, че го монтират. Ние отиваме да снимаме просто централата и изведнъж виждаме, че в момента слагат в земята ядрото на реактора. Та в Атомната виждаме това и снимаме бързо с камерата (аз съм асистент). Вадя и фотоапарата - снимам, снимам. После отварям - вътре не съм сложил лента... Щях да имам уникални кадри... 

Посрещането на Сергей Антонов, 1 април 1986

Първата ми отпечатана снимка е във вестник "Старт". Беше шутът на Стефан Павлов - Фифи Перото, с който "Левски" поведе срещу ЦСКА с 1:0. Топката не се виждаше. Оставих снимката на пропуска на в. "Старт" и на другия ден я видях отпечатана във вестника. До нея беше друга фотография на колегата Скрински, на която вратарят се хвърля и кълбото влиза в мрежата. Беше ноeмври 1971 година.

Пито – платено

В "Поглед" отидох през лятото на 1977 г. - предадох материали и главният редактор Ясен Антов каза: "Идваш на работа при нас". Обикновено пътувах в чужбина на принципа без право на пътни и дневни. Имахме билети от "Балкан". Който си уредеше някъде, преспива - и така съм бил на много места.

Акция „Казино Севастопол“, 2 февруари 1994

През 1986 г. с Пенчо Ковачев по моя идея (знаех, че е маниак на тема Радичков) предложих да отидем за Коледа в село Черкаски да направим един "свински" репортаж Направихме всичко по Радичков с живи хора. Намерихме учителката, за която той пише в книгите си. Още като слязохме, сняг вали, колят се прасета. Някакви стари хора с ножове се разхождат. Абе, всичко беше радичковско. Снимахме и коч на име Цеко. Намерих и един Сусо, който носи мертек, врабчето. Пенчо направи страхотен текст и макар че печатът беше лош, фолиото стана великолепно и взе годишната награда на "Поглед". По една кристална купа ни подариха. Отгоре на всичко се сприятелихме с хората от село Черкаски и оттогава се срещаме с тях. Никога не съм режисирал кадрите си. Мисля, че това е репортерството. Да си намериш гледната точка. Никога не съм нагласявал нещата.

Кон и череши яде... 1991

Етиопия, 1980

XXI век, 2002

Най-високопоставената личност, която е снимал?

Тодор Живков, но малко съм го снимал и още ме е яд. Имам обаче прочутата му целувка с Леонид Брежнев, когато руснакът стана "Герой на НРБ".

Стоянка Мутафова

Георги Парцалев

Кристо

Най-значимите събития?

Палежът на Партийния дом и пожарът на цирка. Тогава ми прибраха половината филми и ми ги върнаха след две години. Останалите успях да скрия. От това събитие в целия български печат излезе само една снимка в "Поглед" въпреки забраната. А на главния редактор му дърпаха ушите.

Палежът на Партийния дом, август 1990

Пожарът в цирка, 25 септември 1983

Провалите?

В Париж попаднах на едни лордове със смокинги и папионки, играещи петанк. Страхотни кадри, но направих грешка при проявяването и ги загубих.

В Банкок един слон се разхождаше по улицата между колите и аз както никога не си бях взел фотоапарата.

Иван Григоров

Ако стане президент?

1. Вдигам пенсиите!

2. Музей на фотографията - нали уж сме в Европа...

3. Ще видим...

Григоров с някои от своите персонажи