Въведете дума или фраза за търсене и натиснете Enter

Иван Григоров: "Шотландския боец" на българската фотожурналистика

ЛОВЕЦ НА МИГОВЕ

Иван Григоров: "Шотландския боец" на българската фотожурналистика

"Поглед във времето" е една малка изложба на големия фоторепортер

Екшън и кибици край Операта, 1985 (Снимки: Иван Григоров)

100 снимки, заснети в периода от началото на 70-те до ден днешен, са част от изложбата "Поглед във времето" на фоторепортера Иван Григоров, която ще бъде открита на 10 ноември в София. Датата не е избрана случайно: Големият ни фотожурналист чукна 70 на 10 август тази година, а паметната за България дата 10 ноември бележи трайно творческия му път. И го прави летописец на две епохи - комуниз(ъ)ма и демокрацията.

Снимките на неостаряващия Иван Григоров са истински паноптикум от хора, събития и истории в различни времеви пластове. Често се шегуваме, че той е като Дънкан Маклауд - в архивите му липсват само снимки на Кирил и Методий.

Но и това не е много сигурно.

Корабът „Емона“, с. Чифлик, 1979

Без думи

Голямата екскурзия. Капитан Андреево, 1989

От 1977 година завежда фотоотдела на вестник "Поглед", след това е член на редколегията на седмичника до 1995 г. Работил е в почти всички големи вестници в България. Има редица самостоятелни изложби у нас и в чужбина и множество награди.

Роден в сърцето на Родопите, но израсъл на пъпа на София, Иван Григоров съчетава в творчеството си усмивката и мъдростта на широко скроените планинари и финото интелектуално излъчване на столичната бохема.

Бялата птица

Син е на режисьора Румен Григоров - кинодокументалист с над 200 филма, отразявал олимпиадите в Мексико и Мюнхен, Иван рано тръгва по родителската диря. Още 16-годишен започва работа като момче за всичко в киноцентъра. Влюбен във фотографията, снима непрекъснато и улавя миговете на 35-милиметрова кинолента.

Завършва Факултета по журналистика през 1975 г. По това време вече е асистент режисьор на документални филми. 

Изложбата "Поглед във времето" отваря врати в Клуба на фоторепортера в Министерски съвет на 10 ноември, 18:30 ч. Трябва да я видите.

Приземяване, 2 окт. 1990

Скинари, 1994

Григ разказва:

Започнах да събирам снимки за тази юбилейна изложба без никаква идея какво да покажа, което да е интересно, а и да няма много обяснителен текст под снимките. Защото преди време едно е било интересно, а сега няма да говори нищо на младите хора... И така събирах от сканираното и сниманото и се натрупаха стотици снимки, коя от коя "по-хубави"! И тогава започнах да махам и пак се сещах за нещо пропуснато и да добавям... Показвах и на колеги, които ценя, ама и те не ми помогнаха кой знае колко - едни харесваха едни снимки, други - различни неща. В края на краищата Цветан Томчев ме успокои, че това може и да не е последната ми изложба... Тогава махнахме снимки от чужбина и репортажи от пожари, както и други зрелища, не наблегнах и на политиците (да ме извинят, ама хич не наблегнах...), не че няма какво да се покаже. И накрая се получи това, което ще се види на 10 ноември вечерта. Един малък, по-скоро ретро поглед към последните немалко години, които минаха и през обектива ми. Не съм обръщал цветни снимки в черно-бели, както сега е модерно, защото до 1995 година нямаше търсене. Цветно се публикуваше в малко списания. А трябваше и да се носи тежкият "Пентакон", защото искаха от диапозитиви 6/6. Е това е.

Булка на „Герена“, 1977

Един от куриозните ми случаи беше, когато слагаха втория реактор на АЕЦ. Никой не знаеше, че го монтират. Ние отиваме да снимаме просто централата и изведнъж виждаме, че в момента слагат в земята ядрото на реактора. Та в Атомната виждаме това и снимаме бързо с камерата (аз съм асистент). Вадя и фотоапарата - снимам, снимам. После отварям - вътре не съм сложил лента... Щях да имам уникални кадри... 

Посрещането на Сергей Антонов, 1 април 1986

Първата ми отпечатана снимка е във вестник "Старт". Беше шутът на Стефан Павлов - Фифи Перото, с който "Левски" поведе срещу ЦСКА с 1:0. Топката не се виждаше. Оставих снимката на пропуска на в. "Старт" и на другия ден я видях отпечатана във вестника. До нея беше друга фотография на колегата Скрински, на която вратарят се хвърля и кълбото влиза в мрежата. Беше ноeмври 1971 година.

Пито – платено

В "Поглед" отидох през лятото на 1977 г. - предадох материали и главният редактор Ясен Антов каза: "Идваш на работа при нас". Обикновено пътувах в чужбина на принципа без право на пътни и дневни. Имахме билети от "Балкан". Който си уредеше някъде, преспива - и така съм бил на много места.

Акция „Казино Севастопол“, 2 февруари 1994

През 1986 г. с Пенчо Ковачев по моя идея (знаех, че е маниак на тема Радичков) предложих да отидем за Коледа в село Черкаски да направим един "свински" репортаж Направихме всичко по Радичков с живи хора. Намерихме учителката, за която той пише в книгите си. Още като слязохме, сняг вали, колят се прасета. Някакви стари хора с ножове се разхождат. Абе, всичко беше радичковско. Снимахме и коч на име Цеко. Намерих и един Сусо, който носи мертек, врабчето. Пенчо направи страхотен текст и макар че печатът беше лош, фолиото стана великолепно и взе годишната награда на "Поглед". По една кристална купа ни подариха. Отгоре на всичко се сприятелихме с хората от село Черкаски и оттогава се срещаме с тях. Никога не съм режисирал кадрите си. Мисля, че това е репортерството. Да си намериш гледната точка. Никога не съм нагласявал нещата.

Кон и череши яде... 1991

Етиопия, 1980

XXI век, 2002

Най-високопоставената личност, която е снимал?

Тодор Живков, но малко съм го снимал и още ме е яд. Имам обаче прочутата му целувка с Леонид Брежнев, когато руснакът стана "Герой на НРБ".

Стоянка Мутафова

Георги Парцалев

Кристо

Най-значимите събития?

Палежът на Партийния дом и пожарът на цирка. Тогава ми прибраха половината филми и ми ги върнаха след две години. Останалите успях да скрия. От това събитие в целия български печат излезе само една снимка в "Поглед" въпреки забраната. А на главния редактор му дърпаха ушите.

Палежът на Партийния дом, август 1990

Пожарът в цирка, 25 септември 1983

Провалите?

В Париж попаднах на едни лордове със смокинги и папионки, играещи петанк. Страхотни кадри, но направих грешка при проявяването и ги загубих.

В Банкок един слон се разхождаше по улицата между колите и аз както никога не си бях взел фотоапарата.

Иван Григоров

Ако стане президент?

1. Вдигам пенсиите!

2. Музей на фотографията - нали уж сме в Европа...

3. Ще видим...

Григоров с някои от своите персонажи

1/1

Екшън и кибици край Операта, 1985 (Снимки: Иван Григоров)

Скинари, 1994

XXI век, 2002

Пожарът в цирка, 25 септември 1983

Посрещането на Сергей Антонов, 1 април 1986

Булка на „Герена“, 1977

Акция „Казино Севастопол“, 2 февруари 1994

Пито – платено

Корабът „Емона“, с. Чифлик, 1979

Етиопия, 1980

Голямата екскурзия. Капитан Андреево, 1989

Кон и череши яде... 1991

Кристо

Георги Парцалев

Палежът на Партийния дом, август 1990

Бялата птица

Стоянка Мутафова

Без думи

Григоров с някои от своите персонажи

Приземяване, 2 окт. 1990

Иван Григоров

С Клаудия Кардинале

Христо Проданов след Лхоце, 22 май 1981

Екшън и кибици край Операта, 1985

С Йохан Кройф

Камбоджа

Тримата големи Иван Григоровци (от ляво на дясно): Съдията, фотографът и актьорът.

Календар

Препоръчваме ви

Съблазнителните парижки кокетки на Жан Габриел Домерг

Художникът сътворява портрети на въздушни, елегантни дами, с широко отворени очи, които наблюдават света с копнеж

Вълшебни "малки хора" ни отнасят в приказния свят

Fiddle Oak става интернет сензация и се изявява в главната роля в творбите си

Един ноемврийски ден сред ненците

Потопете се в атмосферата, в която живее коренното население на Арктическа Русия

Удивителни картини от... копчета

Всяко от оригиналните платна коства минимум два месеца труд на авторката си

"Влюбените" на Шагал беше продадена за рекордните 28,5 милиона долара

Лирическият шедьовър на руско-френския художник изобразява неговата детска любов и муза Бела Розенфелд

Скулптура и паметна плоча на братята Прошек бяха открити в София

Георги Чапкънов постави три стола до известните чехи, приели български имена и станали част от нашата история