ЛОВЕЦ НА МИГОВЕ
Иван Григоров: "Шотландския боец" на българската фотожурналистика
"Поглед във времето" е една малка изложба на големия фоторепортер
Редактор : / 11695 Прочита 0 Коментара
Екшън и кибици край Операта, 1985 (Снимки: Иван Григоров)
100 снимки, заснети в периода от началото на 70-те до ден днешен, са част от изложбата "Поглед във времето" на фоторепортера Иван Григоров, която ще бъде открита на 10 ноември в София. Датата не е избрана случайно: Големият ни фотожурналист чукна 70 на 10 август тази година, а паметната за България дата 10 ноември бележи трайно творческия му път. И го прави летописец на две епохи - комуниз(ъ)ма и демокрацията.
Снимките на неостаряващия Иван Григоров са истински паноптикум от хора, събития и истории в различни времеви пластове. Често се шегуваме, че той е като Дънкан Маклауд - в архивите му липсват само снимки на Кирил и Методий.
Но и това не е много сигурно.
Корабът „Емона“, с. Чифлик, 1979
Голямата екскурзия. Капитан Андреево, 1989
От 1977 година завежда фотоотдела на вестник "Поглед", след това е член на редколегията на седмичника до 1995 г. Работил е в почти всички големи вестници в България. Има редица самостоятелни изложби у нас и в чужбина и множество награди.
Роден в сърцето на Родопите, но израсъл на пъпа на София, Иван Григоров съчетава в творчеството си усмивката и мъдростта на широко скроените планинари и финото интелектуално излъчване на столичната бохема.
Син е на режисьора Румен Григоров - кинодокументалист с над 200 филма, отразявал олимпиадите в Мексико и Мюнхен, Иван рано тръгва по родителската диря. Още 16-годишен започва работа като момче за всичко в киноцентъра. Влюбен във фотографията, снима непрекъснато и улавя миговете на 35-милиметрова кинолента.
Твоите любими заглавия в /market.dir.bg
Завършва Факултета по журналистика през 1975 г. По това време вече е асистент режисьор на документални филми.
Изложбата "Поглед във времето" отваря врати в Клуба на фоторепортера в Министерски съвет на 10 ноември, 18:30 ч. Трябва да я видите.
Григ разказва:
Започнах да събирам снимки за тази юбилейна изложба без никаква идея какво да покажа, което да е интересно, а и да няма много обяснителен текст под снимките. Защото преди време едно е било интересно, а сега няма да говори нищо на младите хора... И така събирах от сканираното и сниманото и се натрупаха стотици снимки, коя от коя "по-хубави"! И тогава започнах да махам и пак се сещах за нещо пропуснато и да добавям... Показвах и на колеги, които ценя, ама и те не ми помогнаха кой знае колко - едни харесваха едни снимки, други - различни неща. В края на краищата Цветан Томчев ме успокои, че това може и да не е последната ми изложба... Тогава махнахме снимки от чужбина и репортажи от пожари, както и други зрелища, не наблегнах и на политиците (да ме извинят, ама хич не наблегнах...), не че няма какво да се покаже. И накрая се получи това, което ще се види на 10 ноември вечерта. Един малък, по-скоро ретро поглед към последните немалко години, които минаха и през обектива ми. Не съм обръщал цветни снимки в черно-бели, както сега е модерно, защото до 1995 година нямаше търсене. Цветно се публикуваше в малко списания. А трябваше и да се носи тежкият "Пентакон", защото искаха от диапозитиви 6/6. Е това е.
Един от куриозните ми случаи беше, когато слагаха втория реактор на АЕЦ. Никой не знаеше, че го монтират. Ние отиваме да снимаме просто централата и изведнъж виждаме, че в момента слагат в земята ядрото на реактора. Та в Атомната виждаме това и снимаме бързо с камерата (аз съм асистент). Вадя и фотоапарата - снимам, снимам. После отварям - вътре не съм сложил лента... Щях да имам уникални кадри...
Посрещането на Сергей Антонов, 1 април 1986
Първата ми отпечатана снимка е във вестник "Старт". Беше шутът на Стефан Павлов - Фифи Перото, с който "Левски" поведе срещу ЦСКА с 1:0. Топката не се виждаше. Оставих снимката на пропуска на в. "Старт" и на другия ден я видях отпечатана във вестника. До нея беше друга фотография на колегата Скрински, на която вратарят се хвърля и кълбото влиза в мрежата. Беше ноeмври 1971 година.
В "Поглед" отидох през лятото на 1977 г. - предадох материали и главният редактор Ясен Антов каза: "Идваш на работа при нас". Обикновено пътувах в чужбина на принципа без право на пътни и дневни. Имахме билети от "Балкан". Който си уредеше някъде, преспива - и така съм бил на много места.
Акция „Казино Севастопол“, 2 февруари 1994
През 1986 г. с Пенчо Ковачев по моя идея (знаех, че е маниак на тема Радичков) предложих да отидем за Коледа в село Черкаски да направим един "свински" репортаж Направихме всичко по Радичков с живи хора. Намерихме учителката, за която той пише в книгите си. Още като слязохме, сняг вали, колят се прасета. Някакви стари хора с ножове се разхождат. Абе, всичко беше радичковско. Снимахме и коч на име Цеко. Намерих и един Сусо, който носи мертек, врабчето. Пенчо направи страхотен текст и макар че печатът беше лош, фолиото стана великолепно и взе годишната награда на "Поглед". По една кристална купа ни подариха. Отгоре на всичко се сприятелихме с хората от село Черкаски и оттогава се срещаме с тях. Никога не съм режисирал кадрите си. Мисля, че това е репортерството. Да си намериш гледната точка. Никога не съм нагласявал нещата.
Най-високопоставената личност, която е снимал?
Тодор Живков, но малко съм го снимал и още ме е яд. Имам обаче прочутата му целувка с Леонид Брежнев, когато руснакът стана "Герой на НРБ".
Най-значимите събития?
Палежът на Партийния дом и пожарът на цирка. Тогава ми прибраха половината филми и ми ги върнаха след две години. Останалите успях да скрия. От това събитие в целия български печат излезе само една снимка в "Поглед" въпреки забраната. А на главния редактор му дърпаха ушите.
Палежът на Партийния дом, август 1990
Пожарът в цирка, 25 септември 1983
Провалите?
В Париж попаднах на едни лордове със смокинги и папионки, играещи петанк. Страхотни кадри, но направих грешка при проявяването и ги загубих.
В Банкок един слон се разхождаше по улицата между колите и аз както никога не си бях взел фотоапарата.
Ако стане президент?
1. Вдигам пенсиите!
2. Музей на фотографията - нали уж сме в Европа...
3. Ще видим...
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
Вашето дарение от всякакъв размер и по всяко време означава много за нас.
Скъпи читатели,
Днес. повече от всякога. независимата журналистика има нужда от вас.В мисията си да предоставяме обективни, достоверни и навременни новини разчитаме на вашата подкрепа.
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
Твоите любими заглавия в /market.dir.bg
Остани с
;void(0);){kind=link}
![](javascript:window.open('https://pinterest.com/pin/create/button/?url=https%3A%2F%2Fimpressio.dir.bg%2Fphotography%2Fivan-grigorov-shotlandskiya-boets-na-balgarskata-fotozhurnalistika&media=https%3A%2F%2Fstatic.dir.bg%2Fuploads%2Fimages%2F2017%2F11%2F09%2F24480%2F768x432.jpg%3F_%3D1510246441&description=Иван Григоров: "Шотландския боец" на българската фотожурналистика', '_blank', 'width=500,height=300');void(0);){kind=link}