Въведете дума или фраза за търсене и натиснете Enter

ПоДИР 30 години: Кратки, преход(н)и

ПРЕХОДЪТ

ПоДИР 30 години: Кратки, преход(н)и

Способни ли сме да излезем от летаргията на дългия си Преход и с нови сили да започнем отначало?

Първият митинг на СДС на 10 декември 1989 г. Снимка: Иван Григоров, Dir.bg

Какви чувства навява у нас, българите, датата Десети ноември 1989-а година? Удовлетвореност, разочарование, или носталгия по миналото преди нея? Самочувствието, че сме равноправни европейци, или комплексите, че продължаваме да бъдем "бедните роднини" на Европа и света? Рухна ли реално Желязната завеса, или ни стига, че свободното пътуване ни прави "равни" с цивилизования свят? Способни ли сме да излезем от летаргията на дългия си Преход и с нови сили да започнем отначало?

В своята рубрика "ПоДИР 30 години..." Dir.bg ви предлага поредица от авторски материали, посветени на 30-годишнината от Десети ноември 1989-а година.

Този текст е част от четвъртия годишен сборник на сп. "dВерсия". Той е озаглавен "Времето е наше?" и е посветен на случилото се в България през изминалите 30 години. Можете да го свалите в дигитален вариант от тук. Книгата съдържа лични истории и критически анализи за прехода, както и нужните погледи към бъдещето. Сборникът ще бъде представен на 16 октомври, от 18:30, в Студентския дом на пл. "Народно събрание". Преди събитието три от текстовете в книгата ще представим в Dir.bg.

ПоДИР 30 години: Кратки, преход(н)и

Нашите са в апартамента на баба ми в Люлин, когато свалят Бай Тошо от властта. Там живеят с още едно младо семейство, това на чичо ми, и в този момент имат и гости от Велико Търново. Аз съм в корема на майка ми. В едната стая се спи на походни легла в името на дружбата и "гостито". На следващия ден се разхождат по пазара, реално нищо не се е променило, както ще е и през следващите една-две години, и все пак всички заедно заключват: "Абе, хората са по-усмихнати, то се вижда."

Тодор Живков в родния Правец, 1995 г. Снимка: Иван Григоров, Dir.bg

***

Още

Преходът: На море с москвич и щайга домати или какво помня от първите осем години

Преходът: На море с москвич и щайга домати или какво помня от първите осем години

Много валути, малко стоки. Опашките за кисело мляко и хляб се подразбират. Благодарение на колеги от Германия на баща ми аз си папкам лакомо немска Humana, и даже имаме памперси, които пристигат на всеки две-три седмици със самолет. След едно поредно заминаване бащата е изправен пред решението дали да не се обади на майка ми с новината, че остава да работи за немците и ще ни дръпне и нас след някакво време. Така и не ù го съобщава. Връща се тук да прехождаме, както можем.

14 май 1990 г. Булевард "11-и Конгрес на БКП" в Люлин (Снимка: Иван Григоров, Dir.bg)

***

Още

Дежавю от паралелен свят: Вижте София някога, но от същия ъгъл

Дежавю от паралелен свят: Вижте София някога, но от същия ъгъл

Люлинската панелка с номер 404 е абсолютна идилия, романтичен образ на малкото, което все пак имаш от социализма. Познавах всичките си съседи, живеехме като в малко село: някой готви, някой наглежда всички деца, мъжете майсторят и си къркат по мазетата.

Малката кухня със сгъваема маса имаше за център наследеното чудо от Съюза, а именно телевизор Шилялис-405Д, който наричахме "пуфляка". През 1984 г. е купен и още си работи. Другият център в двустайния беше касетофонът, купен лично от нашите с долари от Кореком Берьозка на хотел Москва.

Накратко, в ранния преход износвахме предмети, дрехи и уреди, които соцът беше произвел. Като общество още износваме наследеното.

Опашка на Лъвов мост (Снимка: Иван Григоров, Dir.bg)

***

Още

Минало несвършено: 140 години нашата полиция ни пази

Минало несвършено: 140 години нашата полиция ни пази

Може би усетих напредък в прехода в момента, в който прослушахме музика на Technics уредба (касетофонът още си работи също и все пак) и зазяпахме сериали на цветен Panasonic. Най-чакан празник беше ходенето до ЦУМ на сергиите отвън за сборни дискове. Естествено, всяко ходене беше белязано с носталгичните истории как баща ми е живял до ЦУМ, а майка ми малко по-надолу на бул. "Мария Луиза", и как времената са други, затова семейства като нашето живеят сега в Люлин. Имаше и нямаше логика.

ЦУМ, 1993 г. Снимка: Иван Григоров, Dir.bg

***

Първите американски филми на цветен телевизор родиха манията у мен за самостоятелна детска стая, сякаш само ние живеехме по няколко човека в една стая. Не ми се струваше честно, а дори не знаех къде са Щатите и Маями бийч и дали са истински.

***

Финансовото ни положение през 1990-те:

- Тате, тия вилици наши ли са?

- Не, тате, и те са на банката. Имаме вноски, но пък си нямаме шеф.

22 февруари 1992 г. Снимка: Иван Григоров, Dir.bg  

Коментирай 44

1/1

Първият митинг на СДС на 10 декември 1989 г. Снимка: Иван Григоров, Dir.bg

Тодор Живков в родния Правец, 1995 г. Снимка: Иван Григоров, Dir.bg

14 май 1990 г. Булевард "11-и Конгрес на БКП" в Люлин (Снимка: Иван Григоров, Dir.bg)

ЦУМ, 1993 г. Снимка: Иван Григоров, Dir.bg

Опашка на Лъвов мост (Снимка: Иван Григоров, Dir.bg)

22 февруари 1992 г. Снимка: Иван Григоров, Dir.bg

Календар

Препоръчваме ви

Седмица след 10 ноември 1989-а: Има ли против? - Няма. Въздържали се? - Няма

Славчо Трънски пръв критикува публично Тодор Живков и неговото управление

Местният вот преди и сега: Всички сеят, без да месят!

Народът е разделен на два лагера - избиратели и избираеми. Едните настъпват, другите се отбраняват

Престъплението спрямо българския цирк - не палежа, а липсата на нов

36 години от опожаряването на Софийския държавен цирк