ПРЕХОДЪТ
ПоДИР 30 години: Кратки, преход(н)и
Способни ли сме да излезем от летаргията на дългия си Преход и с нови сили да започнем отначало?
Редактор: / 6611 Прочита 45 Коментара
Първият митинг на СДС на 10 декември 1989 г. Снимка: Иван Григоров, Dir.bg
Какви чувства навява у нас, българите, датата Десети ноември 1989-а година? Удовлетвореност, разочарование, или носталгия по миналото преди нея? Самочувствието, че сме равноправни европейци, или комплексите, че продължаваме да бъдем "бедните роднини" на Европа и света? Рухна ли реално Желязната завеса, или ни стига, че свободното пътуване ни прави "равни" с цивилизования свят? Способни ли сме да излезем от летаргията на дългия си Преход и с нови сили да започнем отначало?
В своята рубрика "ПоДИР 30 години..." Dir.bg ви предлага поредица от авторски материали, посветени на 30-годишнината от Десети ноември 1989-а година.
Този текст е част от четвъртия годишен сборник на сп. "dВерсия". Той е озаглавен "Времето е наше?" и е посветен на случилото се в България през изминалите 30 години. Можете да го свалите в дигитален вариант от тук. Книгата съдържа лични истории и критически анализи за прехода, както и нужните погледи към бъдещето. Сборникът ще бъде представен на 16 октомври, от 18:30, в Студентския дом на пл. "Народно събрание". Преди събитието три от текстовете в книгата ще представим в Dir.bg.
ПоДИР 30 години: Кратки, преход(н)и
Нашите са в апартамента на баба ми в Люлин, когато свалят Бай Тошо от властта. Там живеят с още едно младо семейство, това на чичо ми, и в този момент имат и гости от Велико Търново. Аз съм в корема на майка ми. В едната стая се спи на походни легла в името на дружбата и "гостито". На следващия ден се разхождат по пазара, реално нищо не се е променило, както ще е и през следващите една-две години, и все пак всички заедно заключват: "Абе, хората са по-усмихнати, то се вижда."
Тодор Живков в родния Правец, 1995 г. Снимка: Иван Григоров, Dir.bg
***
Много валути, малко стоки. Опашките за кисело мляко и хляб се подразбират. Благодарение на колеги от Германия на баща ми аз си папкам лакомо немска Humana, и даже имаме памперси, които пристигат на всеки две-три седмици със самолет. След едно поредно заминаване бащата е изправен пред решението дали да не се обади на майка ми с новината, че остава да работи за немците и ще ни дръпне и нас след някакво време. Така и не ù го съобщава. Връща се тук да прехождаме, както можем.
14 май 1990 г. Булевард "11-и Конгрес на БКП" в Люлин (Снимка: Иван Григоров, Dir.bg)
***
Дежавю от паралелен свят: Вижте София някога, но от същия ъгъл
Люлинската панелка с номер 404 е абсолютна идилия, романтичен образ на малкото, което все пак имаш от социализма. Познавах всичките си съседи, живеехме като в малко село: някой готви, някой наглежда всички деца, мъжете майсторят и си къркат по мазетата.
Малката кухня със сгъваема маса имаше за център наследеното чудо от Съюза, а именно телевизор Шилялис-405Д, който наричахме "пуфляка". През 1984 г. е купен и още си работи. Другият център в двустайния беше касетофонът, купен лично от нашите с долари от Кореком Берьозка на хотел Москва.
Накратко, в ранния преход износвахме предмети, дрехи и уреди, които соцът беше произвел. Като общество още износваме наследеното.
Опашка на Лъвов мост (Снимка: Иван Григоров, Dir.bg)
***
Минало несвършено: 140 години нашата полиция ни пази
Може би усетих напредък в прехода в момента, в който прослушахме музика на Technics уредба (касетофонът още си работи също и все пак) и зазяпахме сериали на цветен Panasonic. Най-чакан празник беше ходенето до ЦУМ на сергиите отвън за сборни дискове. Естествено, всяко ходене беше белязано с носталгичните истории как баща ми е живял до ЦУМ, а майка ми малко по-надолу на бул. "Мария Луиза", и как времената са други, затова семейства като нашето живеят сега в Люлин. Имаше и нямаше логика.
ЦУМ, 1993 г. Снимка: Иван Григоров, Dir.bg
***
Първите американски филми на цветен телевизор родиха манията у мен за самостоятелна детска стая, сякаш само ние живеехме по няколко човека в една стая. Не ми се струваше честно, а дори не знаех къде са Щатите и Маями бийч и дали са истински.
***
Финансовото ни положение през 1990-те:
- Тате, тия вилици наши ли са?
- Не, тате, и те са на банката. Имаме вноски, но пък си нямаме шеф.
22 февруари 1992 г. Снимка: Иван Григоров, Dir.bg
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
Вашето дарение от всякакъв размер и по всяко време означава много за нас.
Скъпи читатели,
Днес. повече от всякога. независимата журналистика има нужда от вас.В мисията си да предоставяме обективни, достоверни и навременни новини разчитаме на вашата подкрепа.
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
Остани с
;void(0);){kind=link}
и</strong>', '_blank', 'width=500,height=300');void(0);){kind=link}