Въведете дума или фраза за търсене и натиснете Enter

Ние деца, живяхме... "НЕвярно с оригинала"!

НОВИ СЪВРЕМЕННИ РОМАНИ

Ние деца, живяхме... "НЕвярно с оригинала"!

"Книгата на Еми Мариянска е като "токов удар" срещу целия ни Преход и неговото отражение върху обикновените хора", казва юридическият консултант на авторката - адвокат Яничка Методиева

Книгата "НЕвярно с оригинала" на Еми Мариянска е компилирала в едно художествено четиво документални свидетелства от обществения ни живот от последните десетилетия (Корица: Петя Александрова/Източник: Издателство "ИнфоДАР")

"Книгата на Еми Мариянска е като "токов удар" срещу целия ни Преход и неговото отражение върху обикновените хора", казва за "НЕвярно с оригинала" юридическият консултант - адвокат Яничка Методиева. 

"НЕвярно с оригинала" на Еми Мариянска вече излезе от печат под знака на издателство "ИнфоДАР" и можете да закупите сега с намаление - ТУК, както и на Панаира на книгата в момента, на 338 щанд - трети етаж, западно крило в НДК.

Зад разказите в тази книга ще откриете истории, които поразително ви напомнят за нещо познато. Причината е тази, че хорските истории си приличат. И доста хора си приличат. И в хубавото, и в лошото.

Книгата "НЕвярно с оригинала" е компилирала в едно художествено четиво документални свидетелства от обществения ни живот от последните десетилетия. Ще се срещнете с герои, чиито сетива са напълно закърнели за истината, и други които се надяват, че могат да се преборят с процесите и хората, които й пречат.

Всеки от тях търси смисъла, или оправданието за онова, което е преживял.

В епилога авторката Еми Мариянска е направила една своеобразна картина на обществените взаимоотношения по следния начин:

"В продължение на десетилетия ние с вас живяхме в едно общество, но различен живот - несправедливо щастлив за едни, и несправедливо нещастен за други. Някои съвсем незаслужено станаха победители, други бяха превърнати в жертви; някои избраха да са бунтари, други предпочетоха да останат бездушни зрители.

Победителите постоянно говореха за равенство пред закона, но не бяха равни с жертвите.

Победителите говореха едно, а правеха друго; уверяваха жертвите си, че правят всичко за тяхно добро, а за жертвите ставаше все по-лошо. Щастливите не ставаха бунтари, а бунтарите не можаха да си извоюват щастие. Но каквато и да беше разликата между всички тези типажи, победителите си приличаха помежду си, и жертвите - също.

И някъде между лицемерието на щастливите "победители", крясъците на отчаяните бунтари и бездушието на мълчаливите, пагубно се разруши отвътре цялото ни общество. Срутиха се устоите му за Морал, заличиха се критериите му за Добро и Зло.

И все пак, Надежда има!... Какъв би бил смисълът да сме живи, ако живеем без надежди?..."

Еми Мариянска, която е и автор на Impressio, е завършила Българска филология, Философия и Кинознание. Кинодокументалист и журналист, член на Съюза на българските журналисти.

Книгата "НЕвярно с оригинала" на Еми Мариянска е компилирала в едно художествено четиво документални свидетелства от обществения ни живот от последните десетилетия (Корица: Петя Александрова/Източник: Издателство "ИнфоДАР")

Откъси от "НЕвярно с оригинала":

*** *** *** *** *** *** *** *** *** ***

Още

Нобелистът Жозе Сарамаго: Съществуват надежди, които се хранят с безумие

Нобелистът Жозе Сарамаго: Съществуват надежди, които се хранят с безумие

Дона влезе в кабинета на главния редактор Милев със свито сърце. Мразеше да я вика по този начин - направо й кресна по телефона. Знаеше, че ще й трие сол на главата за случая с министъра на здравеопазването и скандала, който се беше разразил из медиите. От една телевизия вместо да поставят въпроса за евтаназията принципно, бяха изкарали Таня Георгиева мошеничка, която "търсела спонсор да я храни". Била измамница, лъжела, че иска да умре. Жената не беше издържала натиска и беше умряла в една токсикология в адски мъки от хапчетата, които този път успешно я бяха записали в хрониката на самоубийците.

Дона бездруго преживяваше тежко смъртта й. Чувстваше се виновна, че "разлая кучетата", а те безмилостно сръфаха жената, за да отърват министъра от отговорност. Никаква помощ не бяха предлагали на Таня. Всичко написано от него се оказа лъжа.

- Доволна ли си сега?! - погледна я Милев. - Казах ли ти да не се занимаваш с тая работа? Замалко мръднах от тука и си публикувала даже и писмото на оная ненормалница.

- Айде по-полека. - отвърна му дръзко Дона. - Говориш за покойница. Прояви малко уважение. Написала съм, каквото ми е било по съвест.

Още

Мистериозният художник на страшни и пророчески картини

Мистериозният художник на страшни и пророчески картини

- Стига с тая твоя съвест! Като си направиш твой вестник, тогава ще работиш по съвест. С твои пари. Сега всички реклами, които ни идваха оттам - за програми, за илачи, за аптеки - падат, ясно ли ти е? Ние, ако не си разбрала, съществуваме благодарение на рекламите. Не се занимаваме нито със световни проблеми, нито с частни случаи, свързани с никому неизвестни лелки, които искат да умрат, но не знаят как. Ако беше тръгнала някоя фолк певица да иска евтаназия - да. Поне щеше да стане тиражен скандал. А сега, само проблеми! Сега си сърбай попарата!

- Сърбам си я - отвърна му Дона. - Знаеш ли как ме сърби ръката да седна и да напиша сега и за общинските църковници, които поискали пет стотачки, за да погребат жената в гроба на дъщеря й? Една нейна съседка ми се обади. Съседите събират пари, за да платят погребението. Тази жена отърва нехайните институции от себе си и си отиде още по-огорчена от този свят, но доколкото можа, го направи достойно. А телевизиите я оклеветиха, и ти го знаеш.

Милев се отпусна на стола си и някак омекна:

Още

"Изкуство за изкуството" - неприемливата концепция на Теофил Готие

"Изкуство за изкуството" - неприемливата концепция на Теофил Готие

- Виж, разбирам те. Харесвам тези качества в тебе - че си хем милостива, хем си боец. Харесвам те, но като човек. Като главен редактор, който трябва да издържа вестник - никак. Айде, върви сега, че бездруго съм изнервен. Работи си по криминалните случаи - изнасилвания, убийства - описвай ги без глобални заключения. Не е твоя работа да оправяш световния глад, бедността, екологията, войната и мира. И те съветвам - по-малко емоции влагай във всичко това!

Дона се обърна и тръгна да излиза. За миг се обърна с намерението да срази Милев с поглед, но той вече беше вторачил поглед в компютъра си и изобщо не му пукаше за нейния поглед. Още не беше стигнала до бюрото си, когато секретарката му я извика да се върне обратно. "Какво ли иска пак?!", помисли си гневно Дона и сърдито тръгна към вратата на шефския кабинет. Милев й хвърли едно листче с телефонен номер и каза:

Още

Да си Фокнър и да искаш да задминеш... себе си

Да си Фокнър и да искаш да задминеш... себе си

- Слушай сега. Тука съм ти записал един номер. На доведената дъщеря на Караванев е. Дъщерята на предишната му жена, покойната. Обаждаш й се веднага. Питаш я къде ще й бъде срещата с мнимия управител на офшорката на пастрока й Караванев. Тя ще направи запис от разговора си с него, после ще ти го даде. От теб искам да го снимаш това момче по време на срещата им. Възможно по-отблизо. Това ще е голяма сензация. Това момче пропее ли, с Караванев е свършено. Караванева са я пуснали по болест. Тя ще прерови земята да го извадят от пандиза. Голямо подкупване ще падне. Но пък доведената щерка им готви удар с тоя "управител" на островната офшорка - бил студент в Благоевград. Обещал да пристигне в София и да се срещнат. Твърдял, че не знае, че са го вписали като управител - Караваневи го били прецакали. Не бил подписвал никакви документи. Хайде, върви! После ще обсъждаме подробностите. Вземи и един фотоапарат, не разчитай само на телефона си, - каза припряно Милев и направо изгони Дона от кабинета си.

*** *** *** *** *** *** *** *** *** ***

Още

13 исторически книги, които си заслужава да прочетете

13 исторически книги, които си заслужава да прочетете

Бай Христо Величков вече беше изгубил воля за живот. Само за дъщеря му му беше мъчно, че остава без дом. Сина си Траян беше изгубил - млад умря, ненавършил четиридесет и шест, а с него изгубиха и всичко, което имаха - и дома си в София, и вилата на Траян на морето. Преди много години сестрата на един местен бос там им съобщи, че имала дъщеря от сина му, и даже кръстила детето на него, Траяна. Бай Христо се зарадва - синът му се спомина, ама внучка има. Додето не разбра, че внучката - бебе на три месеца, ги е дала на съд да я признаят за наследник на всички имоти на Траян.

Дъщеря му Катя, като му каза това, му подхвърли и още нещо - че това нямало как да е вярно. Тя знаела тайната на брат си - бил стерилен, не можел да има деца. Пък и това бебе трябва да е било заченато в месеца на смъртта му, каза му още Катя.

- Е, от кого е тогава детето? - запита със старческия си ум бай Христо.

- Ами, не знам, тате. Тая си измисля, за да ни вземе имотите! - отвърна Катя. - Чуждото дете изкарва наследник на Траян! Освен че брат ми не можеше да има деца, тази жена трябва да е забременяла от мъртвец - такава излиза "сметката" от медицинския картон за бременността й. Видяла го е, че има пари Траян, софиянец, голяма къща строи, самотен мъж, и го е завъртяла. А детето, разправят в селото, от някакъв шофьор на тир било. Всички местни хора го знаели...

Още

9 велики истории за 9 велики личности

9 велики истории за 9 велики личности

Бай Христо се поболя от чутото. "Че как тъй?! Че може ли да се лъже за нещо такова?" - мислеше си той и всяка нощ си лягаше с тия мисли, а сутрините си проклинаше, че се е събудил.

"Морските хора" се оказаха с големи връзки - бяха като "черва" със съдии и прокурори. Братът на тая, дето уж родила от Траян, бил някаква клечка по морето. И дъщеря му Катя се бореше милата срещу тях, но безуспешно. Доказа, че Траян е имал "азоспермия" - за пръв път чу тая дума бай Христо и му се запечата в главата като дяволска. Експертите пък казаха нещо, което като с нож в сърцето прободе и бай Христо и жена му, беше жива тогава тя - че "ако Траян е баща на Траяна, то не е син на родителите си". Така казали вещите лица...

- Че как тъй? Той е наш син! - гневеше се бай Христо, а жена му се поболя, зазля и умря от мъка. След смъртта й ония взеха да твърдят друго - че дори и двамата с жена му да са родители на Траян, Траяна пак била негова дъщеря. Бай Христо вече се обърка. Знаеше само, че е роден баща на Траян и че синът му го няма... Изпитваше и болка и ненавист към ония зли хора, дето вкараха жена му в гроба.

Катя взе да му говори за някакви парафинови блокчета от мъртвия Траян, че те повторно щели да докажат истината - че той е бил неспособен да има деца. Мина се известно време, обаче, и се оказа, че според съда, тия проби били остарели и негодни. Мнимата "внучка" взе къщата на Траян на морето, а после майка й тъй извъртя нещата, че посегна и на софийската им къща.

В тая къща бяха родени и Траян, и Катя. Поне на истинска внучка да я беше оставил!... Още като пеленаче взе да ги съди, а ненавършила десет, се полакоми и за другия имот. Всичко искаше да им вземе, без да са я виждали! Е, то се знае, че майката вършеше това, а не самото дете, но бай Христо вече не можеше да разсъждава върху целия този ужас с хладен разум.

Всичко в главата му се обърка... Нищо не проумя и от съдебните работи. Катя му каза, че обжалвала някакво съдебно решение, което не било в тяхна полза. От време на време му разправяше какво станало в съда, но той нищо не разбираше - в живота си никога не беше ходил на съд.

Още

10 книги, с които да отдадем почит на великите българи

10 книги, с които да отдадем почит на великите българи

От няколко дни все някак стоеше като умислен, а в главата му беше празно. Време му е да си отива вече - мислеше си старият човек. Не му се живееше повече на тая земя. Искаше, ако намери сили, да отиде на гости на приятеля си, академика. Със Станоев бяха карали казарма едно време заедно... Хубаво му беше да си приказват, ама пусто, много далеч отиде да живее той - чак на двайсе километра от София. Как да иде дотам - два-три автобуса да сменя с бастуна, трудна работа. А му се искаше, ей тъй, да си сподели мъката, преди да си отиде от тоя свят...

И за Катя му беше мъчно, че ще остане сам-самичка - без рода, без дом и без закрила. Старият човек захлупи с ръце очите си и захлипа. Сухите му полуслепи очи отдавна не бяха плакали. Но то се сбира, сбира, че отведнъж му отпусне края... Свършила беше тя вече всичката... Лошав свят настана - заклати глава бай Христо, отведнъж се втренчи в нищото и се вкочани.

Така го намери Катя - седнал на пейката пред старата им къща, дето вече не беше тяхна.

*** *** *** *** *** *** *** *** *** ***

Още

"Наградите са "институция за мъже", казва Нобеловата лауреатка за литература Ани Ерно

"Наградите са "институция за мъже", казва Нобеловата лауреатка за литература Ани Ерно

Румен Симеонов-Мони се загледа в документите на човека, когото току-що беше изпратил, и си помисли, че трябва по-обстойно да се запознае със закона относно патентното право. Клиентът му беше много интелигентен човек - химик и иноватор. Румен беше петият му пореден адвокат. От двайсет години водел съдебни дела и губел време и пари в напразни усилия, вместо да печели от патента си.

Мони се зачете в патентното удостоверение. Нищо не разбираше от метода за обезводняване на етиловия алкохол, или как може да се използва във фармацевтичната промишленост, електрониката, производството на спиртни напитки и прочее, но пък факт, че човекът притежаваше патентно удостоверение за метода си. След като го беше изобретил, вместо да печели от него, химикът беше посветил живота си на писането на жалби до различни институции. Не са му оставили друг избор. Наложило се да подмени творческата работа с битка за патента.

Мони беше наясно с едно - че правната защита на притежателите на патент е задължение на патентното ведомство. Това пишеше и на гърба на самия документ. В същото време най-отдолу имаше такъв текст: "Споровете във връзка със създаването, закрилата и използването на изобретенията и полезните модели се разглеждат и решават по административен, по съдебен или арбитражен ред".

Още

Започва 49-ият Софийски международен панаир на книгата

Започва 49-ият Софийски международен панаир на книгата

Така на практика се оказва, че хора като химика са обречени на самотна битка, ако някой реши да ги ограби. По делото се виждаше, че назначените от съда вещи лица не разбират метода му. Патентното ведомство поне да си беше направило труда да посочи вещи лица, които разбират - помисли си Мони. Докато първото дело още било висящо пред съда, две предприятия работели и печелели от метода на химика. Едното, от кумова срама, му предложило да му дава по една стотинка на литър етилов алкохол, но той отказал. Докато съди нарушителите, беше затънал в кредити. Мони се питаше какви нерви трябва да има човек, за да издържи на всичко това цели двайсет години.

- Израсъл съм без баща и изградих твърдост на характера - отговори му, сякаш предугади въпроса му химикът. - Жалко само, че хабя знанията и енергията си да се боря с това, вместо да ги вкарам в ползотворна умствена работа.

- Ако бяхте на запад, сигурно щяхте да сте милионер... - отбеляза Мони.

Още

Филмът му "Зарево над Драва" днес изглежда "невъзможен"

Филмът му "Зарево над Драва" днес изглежда "невъзможен"

- Поради липса на пари не можах да платя патентно право за чужбина. Патентът ми важи само за България, но които го знаят - печелят от него. Само не и аз.

Мони искаше да помогне на този умен и изстрадал иноватор, но щеше да му коства много труд и разкарване, а пък от такъв да вземеш пари, си беше грехота, помисли си той. Чудеше се как да му откаже, когато чу химика да казва: - Ако мислите, че не си струва да се занимавате с мен, ще ви разбера. Много ваши колеги са ми отказвали. Ще го преглътна...

Още

Айра Левин: Хляб сега или торта утре?

Айра Левин: Хляб сега или торта утре?

Мони затвори папката с патентното удостоверение мълчаливо и за минута-две продължи да мълчи. Разсъждаваше. Човекът стана от стола, събра си документите и тръгна да си върви. Вече беше с ръка на дръжката на вратата, когато Мони го спря:

- Оставете ми папката, господине. Другата седмица ще ви посетя в цеха ви. Искам да ми демонстрирате какво правите. Ще трябва да ме запознаете от нулата с всичко. Ще се борим, пък да видим... Трябва да докажем, че използват точно вашия метод тия две предприятия. За целта и мен трябва да просветите в тънкостите му.

Лицето на човека светна учудено, но и обнадеждено:

- Вие сте първият адвокат, който иска да се запознае с метода ми - каза той с някак по детски наивна усмивка.

Още

"Великият мистификатор" Ромен Гари: Някой ден със сигурност ще се продават хапчета за човечност

"Великият мистификатор": Някой ден със сигурност ще се продават хапчета за човечност

- Всички гении сте малко луди, но има и луди адвокати - засмя се Мони и се изправи да изпрати човека. Потупа го приятелски по гърба. - Хайде, до скоро!

Останал сам, отново отвори папката. Буквално се чудеше откъде да я захване. Каква каша само! И с каква лека ръка некомпетентен съд е прецакал човека, за сметка на печелещите от ума му. "Докато умните се наумуват, лудите се налудуват!", казваше баба му. И още за една народна мъдрост се сети: "Не е луд, който изяжда зелника, а който му го дава". А съдът обикновено дава зелника на ей такива готованци като тези, които печелят сега от откритието на химика.

У нашия народ има нещо сбъркано в психологията, каза си Мони. Сякаш винаги гледа подозрително на умните и честните. По-лесно се доверява на глупеца и лъжеца, отколкото на умния и почтения човек! Затвори папката с документите на химика и я постави на бюрото си. И изведнъж забеляза, че от нея леко се подаваше точно патентното удостоверение. Като че ли надничаше от папката. "Там е проблемът, че никого не трогва тази хартийка. А какъв труд стои зад нея!", помисли си пак Мони. Утре ще се занимае обстойно с материалите вътре. Искаше да помогне на инатливия чудак, който залудо си губеше акъла, времето и парите в битка с безсъвестни хора и безотговорен съд.

*Откъсите са публикувани със съгласието на авторката и издателство "ИнфоДАР", а книгата "НЕвярно с оригинала" можете да закупите сега с намаление - ТУК.

Още

Пия Лейно идва с посланието: Да излезем от Матрицата

Пия Лейно идва с посланието: Да излезем от Матрицата

Още

Джонатан Суифт: Не мразя човечеството, защото никога не съм хранил илюзии за него

Джонатан Суифт: Не мразя човечеството, защото никога не съм хранил илюзии за него

Още

Мишел дьо Монтен: Ако ни забраните нещо, ни карате да мислим за него

Мишел дьо Монтен: Ако ни забраните нещо, ни карате да мислим за него

Още

Той описа достоверно дворцовите интриги на английския кралски двор

Той описа достоверно дворцовите интриги на английския кралски двор

Още

Спомен от Созопол 1983-та

Спомен от Созопол 1983-та

Още

Идолът, който умря ненавършил 37, но ни остави 29 незабравими филмови роли

Идолът, който умря ненавършил 37, но ни остави 29 незабравими филмови роли

Още

Картините му са като пощенски картички

Картините му са като пощенски картички

Още

Гюнтер Грас - "необходимият грешник" с Нобелова награда

Гюнтер Грас - "необходимият грешник" с Нобелова награда

Още

Първият балканец с Нобелова награда за литература

Първият балканец с Нобелова награда за литература

Още

Историческият футболен мач на 9-и ноември 1990-а, в който депутатите загубиха играта

Историческият футболен мач на 9-и ноември 1990-а, в който депутатите загубиха играта

Още

Итън Хоук отказва да е част от "перфектната тълпа"

Итън Хоук отказва да е част от "перфектната тълпа"

Още

Помните ли "лошия чичко" - другаря Ташев от "Войната на таралежите"?

Помните ли "лошия чичко" - другаря Ташев от "Войната на таралежите"?

Още

Хосе де Рибера - художникът на болката

Хосе де Рибера - художникът на болката

Още

Легендарният Випуск Родопски 1983-та - един от гордите моменти на БНА

Легендарният Випуск Родопски 1983-та - един от гордите моменти на БНА

Коментирай 0

Календар

Препоръчваме ви

Премиера на новата книгата на Стефан Иванов "Без мен" в ТР "Сфумато"

"Без мен" ще бъде представена на 27 март от 19 ч. в Театрална работилница "Сфумато" в разговор със Стефан Иванов и поетите Силвия Чолева и Кирил Василев

Писателите Горан Войнович и Андрея Расучану гостуват на новите пролетни „Литературни срещи“ през април

Фондация „Прочети София“ празнува 10 години с началото на „Литературни срещи“

Папа Франциск публикува мемоари, в които размишлява за живота и смъртността си

Книгата "Живот - моята история" са мемоари, написани заедно с италианския журналист Фабио Марчезе Рагона и ще бъде пусната в продажба на 19 март

"Разум и чувства" – първият роман на Джейн Остин, излиза в ново издание (ОТКЪС)

Разумът или чувствата са ключът към щастието, четем в един от най-обичаните романи на великата английска писателка

Непубликувана книга на Габриел Гарсия Маркес е издадена десет години след смъртта му

Тя е озаглавена "Ще се видим през август" (En Agosto nos vemos). В САЩ излезе на 12 март под заглавието Until August, а дни по-рано и в испаноезичните страни

Музеят "Гутенберг" в Германия дигитализира две исторически Библии

Две от 49-те оцелели копия на Библията на Гутенберг в света са в Майнц. Те са постоянно изложени, откакто са добавени към колекцията през 1925 и 1978 г.