СВЕТОВНА ЛИТЕРАТУРА
Гюнтер Грас - "необходимият грешник" с Нобелова награда
95 години от рождението на писателя
Автор : / 5663 Прочита 2 Коментара
Гюнтер Грас, януари 1981 г. / Снимка: Getty Images
На 16-и октомври преди 95 години е роден германският писател, поет, драматург и публицист Гюнтер Грас, който получи Нобеловата награда за литература през 1999-а година. Грас почина на 87-годишна възраст през 2015-а година, а неговите произведения продължават да бъдат едни от най-издаваните в света.
Едно от най-любопитните неща в биографията на писателя е, че той е завършил изобразително изкуство в Дюселдорфската художествена академия и Берлинския университет за изкуства. Преди да стане нобелист, през 1994-а година е награден с Голямата литературна награда на Баварската академия за изящни изкуства.
Грас е носител на още много награди, включително на наградата на името на Томас Ман, както и на наградата на германската критика. Носител е на званието доктор хонорис кауза. Германският астроном Фраймут Борнген наименува открития от него през 1989 г. астероид (11496) Grass.
Единственото петно в биографията му е един неприемлив за мнозина факт - че по време на Втората световна война е бил във формирование на СС. Но ако това може да послужи за оправдание - бил е само на 17. А по-същественото - че творчеството му остава в златния фонд на световната литература като честния глас на един борец за мир.
Литературната му дейност е в жанровете роман, повест, стихотворение и драма.
Гюнтер Грас е роден на 16-и октомври 1927-а година в Данциг, Германия. Една от най-известните си творби - "Тенекиеният барабан" (1959), издава още в началото на кариерата си.
Критиците казват за Грас, че той е "малко Рабле и Бокачо, Сервантес, Волтер и Дидро, Ницше, Кафка, Рилке и Набоков, и в същото време - "много Грас". Самият писател казва в свои интервюта, че е любител на Габриел Гарсия Маркес и Салман Рушди.
Гюнтер Грас / Снимка: Getty Images
Какво го определя като личност с такова огромно влияние в световната литература? - Гюнтер Грас се ражда в немско-полско семейство и се превръща в говорител на онова поколение немци, което израства по времето на нацизма. След края на Втората световна война започва работа като селскостопански работник и миньор. Изучава каменоделство и скулптура и се записва да следва в художествена академия.
Пътува в цяла Европа, включително в страните от Източния блок, но също така и в САЩ и Израел, и се установява да живее в Париж.
След войната Грас се проявява като общественик с леви убеждения и ревностно подкрепя Германската социалистическа партия и политиката на Вили Бранд. В същото време, през 1968-а година, когато войските на Варшавския договор смазват движението Пражка пролет, писателят изразява честно мнението си, че това не е добър атестат за идеите на социализма.
През 90-те години по време на големите промени в света, по същия начин изразява критично мнението си, като се обявява против прибързаното обединяване на Източна и Западна Германия.
Грас държи речи и издава есета, каква трябва да бъде германската политика във връзка с новата международна ситуация. Привърженик е на бавното темпо, а не на бързите и радикални промени.
През 2006-а година светът за пръв път научава, и то по личното признание на писателя, че в живота му има "черна тайна", която той не иска да задържа повече в себе си. Разкрива се, че по време на Втората световна война е бил член на престъпната организация Вафен-СС. Това разкритие става причина Израел да го обяви за персона нон грата.
Откровеността на писателя му коства скъпо. Той вече е много награждаван световноизвестен писател и личност с голям авторитет.
От "Тенекиеният барабан" , който му донася голяма слава, е изминало много време. След него писателят издава повестта "Котка и мишка" (1961) и романа "Кучешки години" (1963). Трите произведения образуват известната "Данцигска трилогия". Следват още много успешни романи: "Местна упойка" (1969), "Из дневника на един охлюв" (1972), "Калканът" (1977), "Плъхката" (1986), "Моето столетие" (1999) и новелата "Рачешката" (2002), както и автобиографичната книга "Да люспиш лука" (2006).
В същия период от време Грас издава и няколко стихосбирки "Обръщателен триъгълник" (1960), "Разпитан" (1967) и др., с които буквално изненадва критиците с удивителната ритмика на на стихотворенията си. Продължава да издава стихосбирки и след 2000-та година - излизат книгите му "Стихотворения и кратка проза" (2002), "Думи до поискване, "Последни танци" (2003), "Лирическа плячка" (2004) и др.
Ето защо, когато оповестява за СС, мнозина са разочаровани - не могат да повярват, че този удивителен автор и честен човек, е участвал в подобна дейност. Грас, обаче, несъмнено е силна личност, която може да понесе ударите и да продъжи да изразява честно мнението си по различни общочовешки и политически въпроси без комплекси. През 2012-а година например, той издава книгата си "Позорът на Европа". Четиво, което днес би предизвикало особено огромен интерес у читателите.
Изключително любопитен за изследване е и следният факт: Във времето на Студената война Грас е отличен с високи звания от западни университети, като Кениън колидж (1965), Харвардския университет (1976) и др., а след 90-те става носител на множество награди на университети от бившите социалистически страни.
Писателят умира като носител на най-високата литературна награда в света, почетен гражданин на родния си Гданск и носител на много звания.
Много литературни критици и след смъртта му се опитват да характеризират "противоречивия" характер на неговата личност. Някои търсят причините за това в биографията му - например, че Гданск, родното място на Гюнтер Грас, е място, на което се сблъскват две култури - германската и славянската. В Данциг е роден и Артур Шопенхауер. В кръвта на Гюнтер Грас тече "смесена" кръв - германска и полска. Трябва ли да му простим за СС? - "Грешникът" е бил едва на 17 и може би поради незрелост, или заради това, че е наполовина немец, или пък просто за да оцелее, като Бьол, е направил този избор.
Но Гюнтер Грас призна "греха" си и написа вечни книги като "Тенекиеният барабан". Световноизвестният писател Салман Рушди признава, че именно тази творба на Грас изиграва огромна роля в живота и творчеството му.
В "Трилогия за Данциг" ("Тенекиеният барабан" - 1959 г., Котка и мишка" - 1963 г. и "Кучешки години" - 1965 г.), както и в мемоарната си книга "Да люспиш лука" - 2006 г., Грас дава отговори на някои въпроси от биографичен характер, които несъмнено са предопределили и грешките на младостта му и съзряването му като личност. Да си немец след 1939-а е било повече от трудно. По време на Втората световна война той бил тежко ранен и пленен от американската армия в Марианске Лазне, на територията на днешна Чехия.
След освобождаването си от лагера за военнопленници, се е чувствал объркан. Неслучайно отива да работи в мина, изучава каменоделство, занимава се със скулптура и графика. Търси себе си, преосмисля младежките си години - съзрява за нови идеи. Войната превръща не един и двама младежи в зрели мъже.
Грас има много заслуги като личност с влияние върху съзнанието на хората - той е борец за мир, изобличава арменския геноцид и изразява честно мнението си по редица въпроси от международно значение.
Когато получава Нобеловата си награда, Шведската академия мотивира отличието със следната характеристика на Гюнтер Грас: автор, "чиито игриви, мрачни измислици рисуват забравеното лице на историята".
Изключително точна мотивация за Гюнтер Грас.
Какъв е бил в личния си живот пистаелят: През 1954-та година Гюнтер Грас се жени за швейцарската танцьорка Ана Маргарета Шварц, от която има трима сина (Франц, Раул и Бруно) и една дъщеря (Лаура). Двамата имат дълъг брачен живот, но през през 1972-ра година се развеждат. Грас става баща на още две момичета (Хелене и Неле) от връзките си с други две жени - Вероника Шрьотер и Ингрид Кругер. През 1979-а година сключва брак с изпълнителката на орган Грунерт, която вече има две свои деца от предишен брак. Така Гюнтер Грас става многодетен баща и приживе е щастлив дядо на 18 внука.
Вероятно ви направи впечатление, че той е харесвал много творчеството на Маркес. Между впрочем някои критици смятат, че в творбите на Грас има елементи на магически реализъм. Върху това нека разсъждават теоретиците. За читателите Гюнтер Грас е любопитен с това, че той пише като тленен човек, който съзнава своите грехове и покаяния и е имал смелостта да ги сподели публично.
Към "греховете" му нека прибавим и това, че от страстен католик обяви, че вече е "безбожник", а към заслугите - че остави на следващите поколения мъдри и честни книги.
На човечеството винаги е бил полезен един такъв "грешник".
Еми МАРИЯНСКА
;void(0);){kind=link}
![](javascript:window.open('https://pinterest.com/pin/create/button/?url=https%3A%2F%2Fimpressio.dir.bg%2Fportret%2Fgyunter-gras-neobhodimiyat-greshnik-s-nobelova-nagrada&media=https%3A%2F%2Fstatic.dir.bg%2Fuploads%2Fimages%2F2022%2F10%2F14%2F2407955%2F768x432.jpg%3F_%3D1665940522&description=Гюнтер Грас - "необходимият грешник" с Нобелова награда', '_blank', 'width=500,height=300');void(0);){kind=link}